Отписаните деца от Могилино яздят

коне

Момиче прохожда на 11 години

През 2007 г. те не мърдаха от леглата си, бяха изнемощели и недохранени. Блъскаха си главите в решетките на кошарката или се люлееха френетично напред назад, поради което бяха упойвани с фенобарбитал. Лекарите буквално ги бяха отписали за живот. Днес, 5 години по-късно, те ходят, смеят се, хранят се сами и дори вече яздят коне.

Това са децата от печално известния дом „Св. Петка” в село Могилино, чиято история разтърси цяла Европа чрез ужасяващия филм на Би Би Си. Филмът предизвика невиждан скандал, а много бързо след него държавата и неправителствените организации се заеха да спасяват 65-те българчета, родени с тежки заболявания и изоставени от родителите си, в повечето случаи по съвети на лекари. За да разберем какво се случва днес с тях, потърсихме британската фондация „Надежда и дом за децата“, която работи с тях.

Стъпки

Венцеслава, болна от детска церебрална парализа, е едно от децата, уловени от камерата на Би Би Си. На 17 февруари тази година тя навърши 11 години и точно на тази дата направи първите си стъпки, разказаха ни от фондацията. „Както си играеше на дюшека, тя седна, след което се изправи с почти напълно изпънати крака, държейки се за мен, и ме прегърна”, разказва с вълнение старшата медицинска сестра в Центъра за настаняване от семеен тип в Русе, където тя живее заедно с още 6 деца от Могилино от 2008 г. Никой не можел да повярва, защото когато пристигнало в Русе, момиченцето приличало на „парцалена кукла“. „Без добър мускулен тонус, флегматична и рядко играе”, пише още в доклада. Венци не можела да се изправя и лежала само по гръб. Придвижвала се с пълзене. Не можела и да дъвче, само гълтала храната. Освен че вече ходи, тя се храни сама с лъжичка, играе с играчки, иска да прегръща сестрите и се усмихва. Дори танцува на музика. Така Венци опровергава прогнозите, че никога няма да проходи заради пропуснатите шансове за операция в ранното є детство.

Грижа

„Чудото” с Венци станало благодарение на много интензивна кинезитерапия и индивидуално отношение към нея, обяснява Галина Бисет от фондацията. „Индивидуалните контакти по време на хранене, бодърстване, къпане стимулират цялостното развитие на детето. Процедурите по кинезитерапия пък наподобяват особен вид общуване, в което участват всички елементи на човешкото тяло, като особена е функцията на гласа, който детето следва”, допълва тя. Това се отнася за всички останали деца в Русе. Откакто са там, всяко лято децата ходят на планина в Трявна. Миналото лято за първи път видели и морето. Част от терапията им е истинско приключение за тях – лечебна конна езда. Осигурява я местен частен клуб. Особено полезна е за деца с паралич. С децата се занимават и студенти доброволци от Русенския университет и от чужбина.

Усмивки

Усмихнати деца видя екип на „Телеграф” и в Центъра от семеен тип в София в кв. „Редута”. Там също са настанени няколко деца от Могилино. Къщата е на два етажа, с кухня и цветен кът за игра. За тях се грижат няколко жени, които се редуват на смени – готвят им, играят с тях, говорят им. „Да им говориш постоянно, да общуваш с тях, това е много важна част от лечението им”, казва Анелия Даскалова от фондация „Дете и пространство”, която работи с децата. Когато пристигнало, едно от децата от Могилино буйствало – отваряло и затваряло вратите с трясък, хвърляло всичко, което му се подаде. Друго било непрестанно с памперс, не било научено да ходи само до тоалетната, още две не можели да се движат. Сега всички те се усмихват, ходят и танцуват. „Това, което им трябва, са хора, но малко жени се съгласяват да се грижат за такива деца дори срещу заплащане“, казва Даскалова.

Проект

Шансът, който са имали Венцеслава и останалите деца от Могилино, да имат и останалите 1800 изоставени деца с увреждания у нас – това предвижда проектът „Детство за всички”. В рамките му ще се закрият домовете за деца до 3 години, както и специализираните за деца с увреждания. Планът е всяко едно от тях да бъде върнато или при биологичните му родители, или да иде в приемно семейство, или да бъде осиновено, или да заживее в малка къщичка от семеен тип. Така, макар и не като напълно здравите деца, хлапетата от Могилино ще се приближат на една крачка по-близо до техния начин на живот. Дори и първите им стъпки да са на 11 години.

Петя Тодорова от Министерството на правосъдието

Най-болнитe деца

са в Плевен

„На 9-годишно дете едва сега му поставиха диагноза”

– Г-жо Тодорова, вие присъствате в разглеждането на всеки случай на дете, което е предложено за осиновяване в чужбина. Какви са ви впечатленията от децата от „Дом, майка и дете” в Плевен?

Съветът по международния осиновявания разглежда подробно всеки случай и той избира подходящи осиновители от вписаните кандидати в регистъра. Съветът преценява и дали кандидатите имат капацитета да се грижат за него и, ако реши изпраща предложение. Кандидатите решават дали да продължат процедурата по осиновяване. След това съдът постановява. Децата, които се вписват в регистъра за международно осиновяване са тези, за които няма кандидати у нас т.е. с увреждания и на по-висока възраст. Тези, за които няма кандидати, тези в най-тежко състояние, се публикуват на сайта на Министерството на правосъдието и всеки може да ги разгледа. Публикуваме за тях данни, без да ги идентифицираме – т.е. само пол, години, диагноза.

От дом „Майка и дете“ в Плевен от 2003 г. досега 157 деца са вписани в регистъра за осиновявания в чужбина. 101 от тях са качени в този на сайта на министерството. Наистина най-тежките случаи идват от там. Аз работя със снимки на децата и знам какво виждам. В дома в Плевен се случва нещо много странно. Тук съм от 2003 г. Още тогава си личеше, че не се полагат необходимите грижи за децата. В нито един друг дом не може да видите дете, което е на 8-9 години и тежи 4-5 кг. Такива няма дори и в специализираните за деца с умствени увреждания.

– Защо толкова време нищо не се е правило?

– Ние сме само орган, който има достъп до досиетата им, в които е описано подробно здравословното им състояние. На всеки от членовете на Съвета му е правило впечатление, че там са най-тежките случаи. Пращали сме писма към Здравното министерство още през 2003 г. Пращахме сигнали и в началото на тази година. Предполагам, че колегите са правили проверки. Какво са констатирали – не мога да отговоря. Хубаво е, че сега има ясна воля да се променят нещата. Проблем е, че капацитетът на дома е прекалено голям – има 152 деца. Защо са продължавали да настаняват деца не мога да кажа. Знам, че все пак се е работело в дома, влизали са и неправителствени организации, но за съжаление не се отчитат позитинвни резултати. Не мога да си обясня и как директораката Иржина Костова толкова време е несменяема и как може да бъде уволнена дисциплинарно, но да бъде оставена в отдел „Човешки ресурси“.

От досиетата личеше ли, че децата не са лекувани в дома? Т.е. минали са само един преглед при постъпването си и повече не са предприети други действия.

Мога да спомена един подобен случай, но това не означава, че с всички деца е било така. Не мога да твърдя такова нещо, не съм и лекар, който да прецени дали е можело да направят по-нататъшни действия. Става въпрос за едно от децата, които се лекуваха в „Токуда”. Момче на 10 години, познавам от 2003 г. Факт е, че едва сега се уточнява състоянието му.

Искате да ми кажете, че 9 години не е било ясно какво е точното му заболяване?

Да, сега се диагностицира в „Токуда”. В Плевен децата са настанени деца, родени с увреждания, но нищо не се прави, за да се подобрява състоянието им и с течение на времето се влошава. Те са неглижирани. И знам, че все някъде виновни има. Такива деца има и в други домове, но при тях има резултати от полагани грижи като например в Пловдив, Бургас, Благаоевград.

Излиза, че единственото спасение за тези деца е осиновяване в чужбина?

За децата с увреждане винаги е било така. И не само за тези от Плевен. В България дете със синдром на Даун, хидроцефалия, детска церебрална парализа например не може да бъде осиновено. Българинът не е достигнал нивото, при което да вземе едно такова дете, да го лекува, да го интегрира в обществото. Не е добре развита и т.нар. подкрепяща среда. Няма към кого да се обърне. Освен това българинът се пази от недъзите като дявол от тамян. Не знам кога ще започнем да приемаме различията. В САЩ са много по-напред в това отношение.

Там ли ги осиновяват най-често?

Да. Това е заради самата политика на страната, социалните им служби успяват да се справят с такива случаи – социализират децата, подкрепят семействата, имат специализирани центрове.

Вие проследявате живота на всяко дете 2 години след осиновяването. Какво виждате от докладите, идващи от чужбина?

Случват се чудеса. На снимките, които ни пращат се вижда как детето се смее, започнало е да се развива, напълняло е. Семействата описват как са започнали да говорят на френски, английски, италиански. Повечето свирят на музикален инструмент, пеят. От докладите четем как те са започнали да посещават училище, психолози. Социални работници описват как се развиват. Оказва се помощ на осиновителите – беседи, консултации. Всичко това е описано. Дори ни пращат и видео. Затова си мисля, че вършим нещо добро.

Пращаме българчета в чужбина, те стават чужди граждани, но поне имат шанс…

Така е. Който и да е дом в България, каквито и грижи да предоставя на едно дете, не може да замени индивидуалната грижа. Тези деца трябва да се чувстват специални за някого, а децата в домовете са лишени от тях. На осиновените им даваш възможност да нарекат някого „мамо” и „татко”, баба, дядо, има си стая, не чака да му се сипят в чинията.

Има ли дете, за което тук да се е смятало, че няма шанс за подобряване, а в чужбина да е напреднало?

Такива примери много. Наскоро в България гостува представителя за България на една американска организация, която посредничи в осиновяванията – Шели Бетфорт. Самата тя е осиновителка на дете с много тежко умствено изоставане. Искам да ви кажа, че то сега чете на английски. Това са неща, които тук изглеждат невероятни за постигане. Едно такова дете като Вероника от дома в Плевен, за което вие писахте, тежеше 4 кг, само след 4 месеца вече беше 12. Снимката й съм я окачила над бюрото си, за да се подсещам какво правим. Друго дете – незрящо свиреше на пиано. Да, заминават, но в крайна сметка всеки има право на живот, особено когато става въпрос за Плевен.

Сменят ли им имената?

Интересното е, че тенденцията беше такава. Напоследък им запазват имената. Явно осиновителите са все по-добре подготвени. Когато е на по-висока възраст не го сменят. Гледат да запазят нещо познато, защото за децата е страшно стресиращо. Представете си – говори им се на чужд език, наричат го по различен начин, средата е нова. То още не може да разбере, че това е по-добро за него.

Това е тя

Родена в Поморие

Завършва приложна лингвистика и Публична администрация в Софийски университет

От 2003 г. е шеф на „Социални дейности” в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”, която подпомага експертно Съвета по международни осиновявания

Омъжена с едно дете

Бербатов: Всички в дома са за уволнение

30 000$ чакат блокирани

за лечението на децата

Американци събрали сумата, тук я задържат, за да не се изхарчи за друго

МАРИЯ МИЛКОВА

Американци са събрали 30 000 долара за лечението на децата с тежки увреждания в „Дом, майка и дете” в Плевен. Парите обаче стоят „на изчакване”, за да не бъдат изразходвани за друго, научи „Телеграф”.
Кампанията по набиране на средствата била подета от жена, която осиновила дете с увреждане от дома. Тя толкова се потресла от видяното зад стените му, че веднага направила фонд, в който да се набират пари само и единствено с цел лечението им. Както „Телеграф” вече писа в дома за медикосоциални грижи в Плевен живеят над 160 деца, като половината са с много тежки увреждания – Синдром на Даун, хидроцефалия, Спида Бифида, паралич и др. Някои от тях нямат шанс за оцеляване. Това обаче не се дължи само на тежките им заболявания, а на липсата на лечение в институцията.

Страх
„Да, има такива средства, събрани са, но наистина все още са в САЩ”, потвърди Антония Владимирова, председател на фондация „Мечти”, която посредничи за осиновявания в чужбина и от година работи с дома в Плевен. Те трябва да бъдат предоставени, веднага след като стане ясно в коя клиника ще бъдат лекувани децата, допълни тя. Параите ще трябва да отидат за разходите, които не може да бъдат покрити от Здравната каса. Например дете, което има катаракта (перде на очите) може да бъде оперирано за сметка на касата, но лещата, която трябва да й се сложи не се заплаща от нея. В същото време цената й е 500 лева, обясни Владимирова.

Възмущение
Междувременно на сайта на страницата си във „Фейсбук” Димитър Бербатов изрази възмущението си от случващото се в Плевен. Вчера той написа: „Чета и не мога да повярвам. Всички са за уволнение в този дом”.
Още в петък институцията потресе здравния министър Десислава Атанасова, която го посети изненадващо. Тогава стана ясно, че децата там не им се сменят памперсите, лежат в урина, не са лекувани и са недохранени.

В ДОМ ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

18 МЪРТВИ ДЕЦА САМО ГОДИНА И ПОЛОВИНА

Живите ги държат гладни, болни и с един памперс с дни

Дете на 16 години тежи 10 кг

В най-големия „Дом, майка и дете” у нас бебета и малки деца са държани с дни гладни, не им се сменя памперса 24 часа, вследствие на което повечето от тях са тежко болни. Само за година и половина са починали 18.

Това са потресаващите резултати от доклад на Агенцията за закрила на детето (ДАЗД), направен в Дома за медикосоциални грижи в Плевен. В момента там са настанени 154 деца между 0 и 7 години, половината от които с тежки физически увреждания. В ужасяващото отношение към изоставените сирачета лично се убеди и здравния министър Десислава Атанасова, която направи изненадваща проверка в институцията. Това е втората проверка в дома в рамките на 10 дни.

В урина и гладни

Първата проверка на дома е направена още през септември 2011 г. след анонимен сигнал на служители в него. Екип на Държавната агенция за закрила на детето заедно с трима експерти – педиатър неонатолог, общопрактикуващ лекар и експерт по ранно детско развитие веднага заминават за Плевен. Първото, с което се сблъскали била непосилната миризма на урина, носеща се навсякъде в сградата. Оказало се, че пелените и памперсите на децата не са сменяни над 24 часа. Бебетата лежали в подгизнали от урината им чаршафи и завивки. Пеленачетата често са били оставяни на студено и на течение, което е довело до белодробно възпаление на част от тях, се посочва в доклада на ДАЗД. Липсвало сапун, прах за пране и всякакви хигиенни и тоалетни принадлежности. Обяснението на персонала било, че няма средства за закупуването им.

Експертите констатирали още, че бебетата са недохранени. Липсвал и изготвен специален режим на хранене за децата с уврежданията – общо 92 в дома. Те били хранени с биберон, поставен върху бирена бутилка. В него храната от първо, второ и трето ястие била смесена, а „обядът” продължавал не повече от 5 минути. Режим на хранене липсвал и за здравите деца. Обяснението – отново

Лечение

Що се отнася за лечението, такова на практика няма. При персонал от 174 души, от които 111 са специализиран – лекари, рехабилитатори, медицински сестри и др., сирачетата не са преминавали през задължителните профилактични прегледи. Проверката на медицинската документация показала още, че от всички – едва 7 имат личен лекар. Нито едно от тези с увреждания не са са освидетелствани от ТЕЛК. Това не е всичко – експертите били потресени от факта, че при голяма част от тях има неясна диганостика т.е. въобще не се знае от какво са болни, какво остава да бъдат лекувани по правилния начин. Защо – обяснение няма. Друг парадокс – при условие, че има 4-ма рехабилитатора в дома, нито един от тях не знае как да работи с децата, болни от паралич, каквито там не са малко. Това става явно от предписанието на ДАЗД към директора, според, което трябва незабавно да бъде подготвен рехабилитатор за тази дейност. Накрая екипът на агенцията предписал да бъдат намерени средства за лечението, храната и подобряването на хигиената, като за тази цел бъде извършен и финансов одит, за да стане ясно защо при бюджет от 2.1 млн. лева децата са гладни, болни и умират.

„Недопустимо е да виждаме дете на 16 години с тегло под 10 кг. и обяснението за това не могат да бъдат единствено аномалиите в неговото развитие”. Това заяви след проверката и здравната министърка Десислава Атанасова, която бе категорична, че ще има строги наказания за персонала.

Константинов уволнил директорката, тя пак назначена

На 13 декември отговорната за ужасите в дома директорка Иржина Костова е уволнена след заповед на бившия здравен министър д-р Стефан Константинов. Това се случва, след като той се запознава с доклада на Агенцията за закрила на детето от септември. На нейно място е назначена Анелия Цанкова, служител в дома. Малко след рокадата експертите на ДАЗД отново посещават институцията, за да проверят дали има някаква промяна в грижата към бебетата. С изненада установили, че уволнената Костова отново работи в институцията, но този път на по-ниска административна длъжност. От разговори с персонала установили, че тя неформално отново управлява дома. От здравното министерство потвърдиха пред „Телеграф”, че тя е била назначена от Анелия Цанкова в административнио-стопанския блок. Защо е станало, засега отговор няма.

2 млн. лева получил дома, отчет няма

Никакъв отчет на парите, постъпили в дома, липсва всякаква счетоводна документация, не се знае дори какво е налично в склада. Това констатира още проверката на Десислава Атанасова вчера, съобщиха от Здравното министерство. В същото време за 2011 г. домът е получил 2.1 млн. лв. като от тях 900 000 са били за издръжка. Никой не си а правил труда да отчита и дали даренията са опасни, още по-малко колко са. „Един от примерите е за дарение от анонимен подател с неизвестно съдържание, за което никой не си е направил труда да извърши необходимия санитарен контрол”, заявиха от МЗ. В тази връзка Прокуратаурата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) започват проверки. Сигнал до двете институции са подали от Закрила на детето, съобщиха за „Телеграф” от там. „Изпратихме всичко – докладите ни, становища на експерти, както и снимки от дома”.

Вероника преди и след дома

4 килограма и 850 грама. Толкова тежи 9-годишната Вероника на 14 ноември 2011 г. Тогава е последният й ден в „Дом майка и дете” в Плевен, който ужаси здравната министърка и Агенцията за закрила на детето. Не може да се изправя и само лежи. Днес, 5 месеца по-късно, в САЩ, Пенсилвания, тя вече е 12 килограма и има шанс за живот.

Това ясно може да се види на две снимки. Първата (ляво) е правена в дома за медикосоциални грижи миналата година, а втората (дясно) е в дома на новото си американско семейство.

„Мисля, че снимките говорят достатъчно и думите са излишни. Разликата е фрапираща и ясно показва какво означава едно дете да бъде гледано в институция”, заяви за „Телеграф” Антоанета Владимирова, шефка на фондация „Мечти”, която се занимава с осиновявания в чужбина. Тя лично е помагала на семейство Джо и Сузана Мюсер да осинови българското сираче, страдащо и Синдром на Даун.

Шансът

Шансът за нов живот на Вероника идва миналия ноември. След 4-месечна процедура по осиновяване Сузана пристига в Плевен, за да я отведе. Американката е в шок от вида на детето на живо и от гледката на останалите деце, делящи едно отделение с бъдещата й дъщеря – на шестия етаж в дома в Плевен, където се намират сирачетата е с най-тежки заболявания. Вероника веднага е отведена в частната болница „Токуда”, за да бъде стабилизирана за 2-3 дни. Веднага щом състоянието й позволява, излитат за САЩ. Линейка я взима от летището и детето е настанено в детска клиника във Филаделфия.

Следват пълни изследвания, при които е установено, че детето е със силна анемия, поради недохранване, както и напреднала остеопороза, стари счупвания на кости, зараснали на криво и пълна липса на витамин Д. Всичко това заедно със тежко умствено и физическо изоставяне.

„Тогава тя не можеше дори да се храни. Затова първата седмица американските лекари само я захранвали”, разказва Антоанета Владимирова, която още следи развитието на детето. След захранването започва интензивна рехабилитация – с нея започват да работят физиотерапевти, логопеди и други специалисти.

Само 4 месеца Вероника вече е друга.

„За да си представите разликата ще ви кажа, че в България тя не можеше да седи изправена. Не говореше, само плачеше и то по-скоро само стенеше. Сега можете да видите на снимките, че седи. Много скоро ще ходи с проходилка. Все още е със сонда, за захранване, но вече се храни с нормална храна, а съвсем скоро е казала и първата си дума „мамо”. Всичко това само за 4 месеца”, разказва още Владимирова. Сега детето живее в Пенсилвания. Осиновителите й имат още 10 деца, като последното е със синдром на Даун. Именно това ги подтикнало да осиновят такова дете. Майката е домакиня и изцяло се е отдала на грижа на децата си.

Лечение

След постъпването на Вероника в „Токуда” от болницата толкова се шокират, че решават да посетят дома в Плевен. Специалистите избират други 8 деца, за да постъпят в болницата.

„Разбрахме, че децата там имат нужда от внимание и решихме да отидем на място да ги прегледаме. Съгласувахме идеята си с Агенцията за закрила на детето и отидохме“, каза доц. Лилова. Тогава няколко деца са били взети за лечение в „Токуда“, доц. Маруся Лилова, началник на педиатрията в болница „Токуда“. На въпрос било ли е установено, че децата са били недохранени доц. Лилова заяви, че не желае да коментира.

А останалите?

Общо 154 деца се отглеждат в дома в Плевен. 98 от тях са с тежки увреждания, като по-голямата част от тях не мърдат от леглата си. Засега само 6 от тях ще имат шанса на Вероника. В момента за тях тече процедира по осиновяване и в края на майа те също заминават за САЩ.

„Само чужденци осиновяват такива деца, особено американци. Европейците също все още държат на здраво дете. Отвъд Океана обаче имат невероятни възможности – медицината е на светлинни години и н, защото имат по-добри лекари, а за щото имат финансовата възможност. Едно такова дете има нужда от много терапия – масажи, логопед, физиотерапевт. Там ги получават само със здравната си осигуровка. Наистина за здраве се плаща много, но това им покрива много неща”, казва още Антоанета.

Персоналът признава само за бирените бутилки

Бебетата от дом „Майка и дете” са хранени с бирени бутилки, върху които има биберон, признаха служителите на дом „Майка и дете” в Плевен. Това обаче беше за няколко дни. Да, нямат личен лекар, защото не можем да ги запишем, никой не иска да ги лекува, допълват те.

Само тези две обвинения от доклада на Агенцията за закрила на детето призна персоналът на социалното заведение, където са настанени 154 бебета и малки деца, част от тях с много тежки увреждания. Всичко друго те определиха като лъжи. Екип на „Телеграф” успя да влезе в дома след дълги уговорки и няколко хлопвания на вратата. Това става

ден след посещението на здравния министър

Десислава Атанасова. Изненадващата й проверка бе провокирана именно от шокиращия доклад на Агенцията за закрила на детето. В него експертите посочват, че памперсите на децата не са сменяни 24 часа, държани са в мокри легла, недохранени са, не са водени на профилактични прегледи, а едва 7 от тях имат джипи. Излъскани коридори, чисти чаршафи и завивки, облечени дечица със сухи памперси, а всяка дежурна сестра храни по едно дете, говори си с него и го гушка. Това можеше да се види във всички отделения в събота следобед. Всъщност тази картина, разминаваща се драстично със заключенията на „Закрила на детето” от септември, завари и министъра в петък. Атанасова обаче слезе в пералното помещение, където намери купища опикани чаршафи, което я накара да се усъмни, че в дома са знаели за проверката й предварително. В събота вече и тях ги нямаше. „Нормално е здравният министър да намери такова нещо. Все пак децата пишкат, наакват се постоянно”, коментира дежурният лекар д-р Георги Белишки (на снимката), който лично ни заведе до подземието при пералните. Единствено тежката запарена миризма на урина се усещаше навсякъде и все повече се засилваше с приближаването на детските стаи.

Качваме се на 6-ия етаж. Най-страшният.

Много посетители не издържали на гледката, а дори една жена преди време колабирала. Там лежат и не мърдат около 50-ина бебета и малки деца с най-тежките заболявания – хидроцефалия, синдром на Даун, синдром на Птеригиум, паралич и др. Всичките тези болести са деформирали телцата им, поради което са в кошарите. От някои се чува тежко дишане и хъркане. За да издържи на гледката, човек трябва да събере цялото хладнокръвие, на което е способен, и да стиска зъби. За твърдението, че децата са недохранени, Сакине заяви. „Храним ги по 5-6 пъти на ден. Ето с това шише с биберон.” Обясни, че е пълно със сухо мляко и водаи го подаде към няколкомесечно дете, докато лежи в леглото. Тук тя признава, че миналия август наистина са ги хранили с шишета от бира с биберон. Нейното обяснение и това на д-р Белишки е по-голямата им вместимост. Освен това ги използвали само няколко дни. Д-р Белишки призна, че от всички 154 деца само 7 имат личен лекар, както пише и в доклада на „Закрила на детето”.

„Да, имаме проблеми със записването им, никой не иска да ги лекува”, казва Белишки. Твърди, че всички обаче са водени на прегледи при лекари специалисти. Цяла година и половина чакат да оперират момиченце, което е с катаракта (перде на окото). То страда и от синдром на Маршал. Причината за забавянето била, че няма подпис от майка му. В това отделение видяхме и момиче на 16 години, което изглеждаше на 2, беше в проходилка. „Храним я, но не става. Тя не наддава”, казва Белишки. Според него единственият начин тези деца да изглеждат и да се чувстват по-добре е да има индивидуална грижа за тях. Според него персоналът от 174 души е малко за толкова деца. Дисциплинарно уволнената директорка д-р Иржина Костова все още работи в дома. Тя е в отдел „Човешки ресурси”.

За 10 години са 238 деца починали в страната

238 деца с увреждания са измрели в последните 10 години по домовете в страната. Това показаха преди време резултатите от съвместната проверка на Върховната касационна прокуратура и Българския хелзинкски комитет. Проверката показва още, че само от 2007 г. насам в домовете са измрели 58 деца. Малчуганите загиват най-често от глад, пневмония или залежаване, показва още проверката. Регистрирани са и случаи на физическо и сексуално насилие над децата. Заради смъртните случаи прокуратурата образува 166 дела срещу неизвестни длъжностни лица. Разследват се и 27 случая за физическо и сексуално насилие над малчуганите. Разследванията се водят за причиняване на смърт по непредпазливост, за умишлено умъртвяване, както и за телесни повреди и сексуално посегателство.

Могилино

България не за първи път ще шокира Европа и света с условията в домовете за деца. Първата потресаваща история дойде от русенския дом Могилино, който след усилията на всички институции, беше закрит. Тогава в дома живееха деца с тежки физически и психически проблеми, а за тях се грижеха 60 човека – възпитатели, санитари, перачи, готвачи, медицинска сестра, психолог, счетоводител, социален работник. Всички нямаха необходимата квалификация да работят с деца с увреждания, нито имаха образование. Рехабилитатор също нямаше. Обвинения имаше за хранено, за живота, за грижите на децата, дори за сексуални извращения. Домът нашумя, след като Би Би Си направи репортаж за него, излъчвайки ужасяващи кадри за условията там. В репортажа ставаше ясно, че са починали три деца, но това е в следствие на тежките им болести.

Снимки: Марин Кръстев