Снимки: Бойко Кичуков

Чували, пълни с дрехи, обувки и одеяла стоплиха стотици бездомни в няколко града на страната вчера. Всички те бяха донесени от безброй доброволци, отзовали се на съвсем спонтанна инициатива във „Фейсбук” под надслов „Спешно дарителско събитие”.
Събитието бе организирано за по-малко от 24 часа от Петър Бакърджиев и Десислава Калайджиева. „Докато всички ние „зъзнем“ на топло, бездомни и клошари умират от измръзване”. Това послание в социалната мрежа предизвика вълна от хора, която се понесе към предварително уречени места в София, Варна, Пловдив и Велико Търново.

От глад и студ
Още към 11 ч към Народния театър в София се оформи куп от пликове с палта, якета, блузи, шалове, ръкавици и обувки. С тях се разпореждаше лично Петър Бакърджиев, който едва успяваше да усмири нетърпеливите бездомни, дошли от всички домове за временно настаняване или изпълзели от кашони и дупки, където прекарват нощите си. Точно в 12 ч дрехите бяха извадени и се започна голямото ровене и грабене. Всеки оглеждаше и придърпваше по нещо и го мереше дали ще му стане. Щом му беше по мярка го грабваше и сякаш уплашено да не му го вземе някой, го прибираше в торба или под якето си. Част от тях толкова се радваха, че благодаряха на отзовалите се. Не мина и без спречквания. Гладът и постоянната борба за оцеляване явно бяха озверили някои от тях.
„44 номер са. Ще ми станат, дай насам, не пипай!”, крещеше млад мъж на друг, който тъкмо посягаше към добре запазени обувки. Ядосан, вторият я взе и замахна с обувката, за да го удари. В този момент се намеси отново Петър, който разпредели за всеки по нещо. „Ей т’ва българите много сте грабливи бе”, викна след малко един  ром. Не липсваха и хитреци, които взеха дрехи с цел да ги продадат след това.

Надежда
Отстрани бяха застанали и няколко майки, гушнали децата си. Сред тях бе 23-годишната Зина. Беше дошла от Дома за временно настаняване в Красна поляна с двете си малки деца – на 2 и 3 годинки. В ръцете си стискаше две якета и розова шапка. „Хубави са. Много се радвам, че някой помага”, каза тя пред „Телеграф”.
„Събрахме над 200 чувала. Чудесно стана, благодаря на всички”, каза в края на деня Петър. Останалите чували бяха разнесени с коли до клошарите по улиците и в кризисния център в Захарна фабрика.

Най-щастливият Цветан с нови обувки

Сред най-щастливите пък бе 33-годишният Цветан. Младият мъж, който последния месец спи в кризисния център в Захарна фабрика, си бе намерил, по думите му,  „чисто нови обувки”. За секунди дори беше успял да ги обуе и гордо ни ги показваше, докато държеше в ръцете си старите си скъсани ботуши. „Сирак съм. Останах без работа, няма къде да живея. Имам само тези дрехи на себе си. Сега поне ще мога да ги сменя”, радваше се той, като бързаше да допълни, че се къпе всеки ден. Помоли да напишем, че си търси работа. „Може продавач, чистач, всичко съм готов да работя”.

Мама ме върна

„Мама ми смени името и ме върна”. Този кошмар гони сирачето Надя в продължение на години. Когато е на седем, я осиновяват за първи път. Новите и родители я вземат на мястото на починалата им дъщеричка. Броени дни след това й сменят официално името в съда с това на мъртвото им дете. Впоследствие обаче връщат Надя с мотива: „Ти не правиш като нея”. Сега Надя вече е на 16 години, но на психолозите в социалния дом им отнема много време, за да преодолеят щетите, нанесени върху психиката й от бившите й родители.

Елена е на 13, няма родители. Осиновена е от самотна жена на 60. Официалните мотиви на възрастната осиновителка са да помогне на едно сираче. Неофициалните – момичето да наследи имотите й, за да не отидат в ръцете на племенницата й в Америка. Още от следващия ден обаче я превръща в домашна прислужница. Кара я да пере и чисти, а в крайна сметка я връща на социалните.

Иван е на 8, няма родители. Новото му семейство е платило, за да бъде осиновен. Малко по-късно настава разрив между съпрузите, стига се до развод. Майката поставя ултиматум на мъжа си: „Или аз, или детето”. Така, за да спасят брака си, връщат момчето на социалните. Причината, която дават е, че не разбират хлапето. Твърдят също, че имало и „сексуализирано поведение”. Всъщност детето просто задавало нормалните за възрастта си въпроси за секса.

Това са три реални истории от три кътчета на България.. С тях са се сблъсквали  социални работници, отговарящи за осиновяванията. Те още ги помнят, а никой не може да каже какво точно е отражението върху психиката на трите деца и десетките останали сирачета, които през годините са били върнати от осиновителите си.

Само от началото на годината досега са заведени 26 дела за прекратяване на осиновяване. Толкова семейства са декларирали официално, че не искат да се грижат повече за новото си дете, казаха за „Телеграф” от Агенцията за социално подпомагане. Позовават се на вратички в Семейния кодекс, която позволява на родителите да прекратят осиновяването, ако изтъкнат уважителна причина. Колко от молбите ще бъдат уважени все още не е ясно, но дори и съдът да не се съобрази с искането им, проблемът остава, защото така или иначе семейството и детето вече не могат да живеят заедно. Така, щом осиновителите обявят, че искат да го върнат, то отива обратно в социален дом,  което е огромна психологическа травма за него. За да се сложи края на това, в новия закон за закрила на детето, който ще бъде готов до края на тази седмица, вратичката в Семейния кодекс се затваря. Новите текстове предвиждат, ако едно семейство осинови дете и след това декларира, че иска да го върне, това се приема като изоставяне. Няма да им бъде предлагано и друго хлапе за осиновяване, разкри пред „Телеграф” шефката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани.

Грешка

Най-честите причини за разсиновяване на деца над 7 години, които изтъкват до момента семействата, са развод или заболяване, което се проявило по-късно и не могат да се справят с него, обяснява Нина Кънчева – главен експерт в дирекция „Закрила на детето” на АСП. Тя посочва, че може да се получи проблем, свързан с говора, трудности с двигателното и физическото развитие, изоставане в нервно-психическото развитие и други. Има случаи, когато това се случва броени дни след осиновяването. Така новите родители може да са гледали сирачето дори две седмици, но да решат, че това не е детето, което са си представяли. Според социалните, обаче, не във всички случаи може вината да се хвърля върху осиновителите. Има случаи, в които всичко изглежда нормално, но заживее ли детето със семейството, се вижда, че не може да се адаптира, а те не могат да го разпознаят като свое дете, посочва Кънчева и допълва: „Тогава е по-добре да се изведе от този дом, защото проблемите могат да се задълбочат, крият риск за здравето му и неговото правилно развитие”.

Докато от началото на годината досега 26 БГ двойки са се отказали от новите си деца, за същия период е постъпила само една молба от чуждестранна двойка.

Психолозите…

Според психолози три са основните причини да се стига до прекратяване на едно осиновяване, сочат наблюденията на психолозите. Първата е така наречения „пост осиновителен синдром”. След еуфорията от осиновяването родителите осъзнават рационално, че семейството им ще се промени коренно заради трети непознат човек. В същото време не са подготвени и планирали напълно осъзнато. До втория  разрив може да се стигне ако родителите пазят тайна от детето, че е осиновено, а то само го разбере, когато е в пубертета. Тогава настъпва криза на идентичността. Третата и най-страшна причина е, когато родителите осиновят дете, за да заместят вече починало.

А в същото време…

1896 осиновители чакат дете

1896 семейства чакат за осиновяване. Броят на сирачетата в регистъра пък е 3026. Все още обаче кандидатите имат твърде високи изисквания. Броят на децата вписани в регистъра за пълно осиновяване пък е 3026. Все още обаче кандидатите имат твърде високи предпочитания и подходящите деца за тях се оказват малко, посочи Кънчева. Повечето искат детето да е от български произход, държат да е от определен пол и възраст – най-често под 1 годинка, както и да е здраво. В същото време половината деца имат и наличие на някакъв здравословен проблем, а разглеждайки ги по произход, преобладава броя на деца от ромски произход или не е посочен такъв и малко са под 1 годинка, обяснява експерт „Закрила на детето” от АСП.

Училище за родители

В тази връзка от миналата година влезе промяна в нормативната уредба, свързана с осиновяването, където се изисква задължително кандидат-осиновителите да преминат през специална обучителна програма, която да ги подготви да посрещнат по най-добрия начин нуждите на осиновеното от тях дете. Освен да бъдат подготвени за новата им роля, кандидатите са запознавани с профила на децата в домовете и каква е възможността да приемат дете с произход, различен от българския. „Всъщност така те се запознават с действителността, за да бъдат склонни да променят поне малко от първоначално заявените от тях изисквания и да вмат правилно решение какво дете са готови да осиновят и отглеждат казва още Кънчева. Обучението помага и да се справят с адаптацията на детето, за да не се получи разсиновяване след време.

950 с нов дом от миналата година

Поправка в Семейния кодекс, приета в края на 2009 г., е отпушила процедурите по осиновявания, сочи статистиката на социалните. С текста беше прието, че ако 6 месеца биологичните му родители не потърсят детето, той веднага се вписва в регистъра за осиновявания. Така докато през 2008 г. общо 674 деца са си намерили семейства, а през 2009 г. бройката им е била 746, през 2010 г. тя е скочила на 950. Само до 30 септември тази година осиновените са 678.

Едно от обясненията: „Не усетихме тръпката”

„Не усетихме тръпката”. Това е сред често срещаните реакции от семейства, които отказват предложеното им дете. Обичайно това се случва на първата среща между кандидатите и сирачето, което отговаря на изискванията им. Тя е много кратка, по-скоро визуална, в присъствието на социален работник, като на детето не се обяснява кои са посетителите, за да не се травмира. Проследява се реакцията и на двете страни. „Понякога детето става плачливо, разстройва се. Кандидатите пък не го усещат като свое дете. Друг път връзката веднага се случва и са безкрайно емоционални, разплакани от щастие”, обяснява Кънчева. Затова се правят още няколко срещи, за да се вземе решение и да не е прибързано. Това е особено важен момент, за да се предотврати бъдещото разсиновяване.

СТРАХ ЕВРОПА ПАЗИ

Поредната бариера за България и Румъния остана спусната. Властите в 10 европейски страни показаха за пореден път страха си да не бъдат залети от български и румънски работници, които да им подбиват пазара и да заемат работните места на местните.

Сигурно доста работодатели в тези 10 страни ще отворят шампанско по случая. Още 2 години им е гарантирана евтината работна ръка, която се задоволява с 3 пъти по-ниска надница в сравнение с местните. Наздравица ще вдигнат и всички трафиканти на нелегални гастарбайтери, които печелят доста добре покрай ограниченията на пазара на труда в тези държави. Бусове, натъпкани с бедни хора от затънтени родни селца, ще продължават да кръстосват европейските градове, доставяйки по списък чистачка, строител или друг евтин работник, пожелан от местен бизнесмен. Нищо чудно да се появят нови палаткови лагери в бароковите им градски градини.

Притеснени

Затова се погрижиха властите в тези 10 страни, които са много притеснени за пазара си на труда. Оправдават се с кризата, с високата безработица, все още нестабилната икономика и опасността. Заедно с тези аргументи дипломатично ни обясняват, че нашенците полагат нелегален труд, а по-големите тарикати от тях живеят само на помощи, точейки им социалната системата. Да, и това е вярно, но нелегалните ще намалеят, ако им се разрешава да работят. Има и нещо друго. Все обясняват, че ще им подбием пазара.

Манна небесна

Българските имигранти не се изразяват само с мургавите нашенци, любители на лагеруването из европейските паркове. Пълно е със свестни българи, за които Испания, Германия, Гърция или някоя друга държава е последната им надежда. Те просто искат да работят. Но какво се получава? Труди се нашенецът, даже повече от тук, защото в чужбинско 6-5 няма. Но го прави срещу много малко пари. Съгласен е да получава по-ниска надница, защото знае, че вкъщи и толкова няма да му дадат. А децата гладни в България, искат нови маратонки, нужни са им учебници, а и трябва да се пести за образованието им в чужбина, та да заминат и те. Доброволно, с приведена глава клетият ни имигрант се превръща в роб на западняците (така ни нарече немското списание „Шпигел” само преди седмица). Те пък уж цивилизовани, но когато могат да експлоатират някого, забравят принципите за достойния европейски гражданин. И го наемат. После обаче мрънкат, че видиш ли той им подбивал пазара.

И да е затворен, и да е отворен пазарът им, такива работници пак ще има. Във втория случай поне ще могат да работят легално, да им се плаща като на бели хора и няма да живеят като животни и да им загрозяват местния пейзаж.

Бензинът скъп, бутат колите

Снимка: Емил Иванов

Стотици шофьори слязоха от колите си вчера и над 3 км ги бутаха по „Цариградско шосе” в София. По този начин те протестираха срещу скъпия бензин.

Въпреки наложения мораториум за таван на цените през седмицата, хиляди българи излязоха отново на шествия в цялата страна. Протестиращите настояваха цената на бензина и дизела да е 2 лева, а на пропан-бутана – левче.

„Защо барел петрол през 2010 г. е струвал 111,11 долара, а бензинът у нас – 2.24 лева, а в момента барел се продава за 105.11 долара, а бензинът – 2,53 лв”, попитаха хората.

Снимка: Емил Иванов

Над 2000 коли излязоха и в София в 13 ч. Недоволните запушиха изхода към магистрала „Тракия” на „Цариградско шосе”. Оттам се насочиха към Народното събрание, където беше сборният пункт. Дотам обаче решиха да стигнат с бутане. Пред магазин „Метро” те изгасиха двигателите и в продължение на над 3 км бутаха пеша колите си. Така запушиха основната артерия на София. Един от участниците беше сложил върху тавана на колата си 2 буркана със стотинки и празна туба. Момчето каза, че е събрал общо 2017 броя „жълтици”, с които ще успее да напълни с гориво тубата. Към 16 ч на Орлов мост вече се изсипаха около 400 души, но без колите си.

Снимка: Крум Стоев

„Моля ви, слезте от колите и ни подкрепете! Бъдете солидарни”. С този призив няколко младежи се опитваха да спрат преминаващите автомобили на най-натовареното софийско кръстовище Орлов мост. Колите обаче не спираха, шофьорите само забавяха скорост, но продължаваха по пътя си.

Един от демонстрантите – Георги Тодоров, увит с трибагреника, излезе от тълпата и застана пред „Опел Вектра”, опитваща да завие по бул. „България”.

Снимка: Крум Стоев

„Хайде излезте при нас! Докога ще плащате толкова много?”, извика младежът. Младата жена зад волана обаче отказа да излезе в колата. В този момент Георги седна на шосето пред опела. Около него се събраха десетки протестиращи и му ръкопляскаха. „Не подкрепям особено протеста, искам само да се махна”, каза пред „Телеграф” собственичката на опела. Блокадата обаче остана поне около 15 минути.

Снимка: Крум Стоев

След това Георги стана и всички протестиращи се запътиха към Народното събрание. Преди да тръгне натам обаче младежът трябваше да обяснява на полицаите постъпката си.

Протестиращите имаха и други разправии с органите на реда. Пред НС стана ясно, че един от организаторите е арестуван в Първо РПУ. Цялата тълпа реши да тръгне натам. По пътя разбраха, че е освободен и се върнаха на площада. Там стояха до 19 ч, до когато имаха разрешение за демонстрация.

Нажежено беше и в Пазарджик, където протестът започна с бой. Стотици демонстранти бяха блокирали пътя за Велинград, Септември и Белово. Недоволен шофьор на „Фолксваген” разцепи кордона и тръгна да минава с колата си през хората. Това разгневи демонстрантите и те се нахвърлиха върху нахалника с юмруци и ритници. Наложи се униформените да се намесят, за да предотвратят масово меле. Млада жена пък размаха пластмасов детски автомат с викове „Венсеремос!” .

Снимка: Диана Варникова

Живи вериги образуваха десетки хора в Пловдив. Те слязоха от колите си и блокираха за няколко часа шосета и булеварди. В блокадата се включиха над 1000 автомобила, разделени на няколко групи.

Протести имаше още в Русе, Монтана, Добрич, Габрово, Благоевград, Варна, Бургас и много други градове. Организаторите заплашиха, че следващия път ще протестират в делничен ден и ще са повече.

Изоставят дете на всеки 8 час

Над 1000 постъпили в дом за 6 месец

Половината оставени още в родилното

Само 1 с увреждане е осиновено

Докато свърши работният ви ден, едно дете отива в сиропиталище. Само за първите 6 месеца на годината в дом за сираци са оставени 1042 деца. Половината от тях са зарязани още в родилното отделение – 533.

Това сочат данните на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) към 30 юни 2010 г. Очаква се до края а годината броят им да се удвои.

Сами

Оказва се, че бедността не е основната причина жените да се отказват от новороденото си още в болницата. На първо място това е липсата на подкрепа от близките”, твърдят от фондацията „За Нашите Деца”, където от години се занимават с превенция от изоставяне на бебета.

„Майките, които оставят детето си в родилното обикновено са сами, знаят, че няма кой да им помогне в отглеждането и затова идва колебанието дали да го задържи. Ако й се помогне, тя ще си го прибере”, казва Елка Налбантова от фондацията. Самите те с апомогнали на 161 такива майки да заърдат бебето си от началото на 2010 г.

„Разбира се има такива, които не са психически подготвени за майчинството. Тяхното решение е окончателно и ние не се намесваме. Но те са малко”, казва Налбантова.

Другата причина, поради която и стабилни семейства оставят бебето си, е че то е увредено. „Има отделения, където медицинският персонал съветва семействата да оставят такива бебета. В този момент майката е под стрес, колеблива е и когато специалист й обясни как за детето й е по-добре ще се грижи държавата, тя се поддава”, обяснява още Налбантова. Това е останало още от социализма у нас. Тогава да се съветват семейства да оставят новородено с увреждания е било държавна политика. Целта е била те да не са на показ от обществото. Затова и домовете са в села, далеч от очите на хората.

Без надежда

Отношението на хората към децата с недъзи личи и от статистиката за осиновявания. За първите 6 месеца само 1 семейство се е престрашило да осинови такова дете. Друго е отишло при приемни родители, 5 са върнати у дома си. В същото време в домовете за увредени те са около 1500. 110 са между 0 и 3 годинки, до 18 са 409. Останалите са над 18 години, но разивтието им е толкова изостанало, че не отговаря на възрастта им и те също живеят в домове. „За почти всички да намерят семейство е на практика невъзможно – българинът го е страх да се грижи за дете с болести, а в страната няма места за помощ и подкрепа на такива семейства, казават от фондацията. Фрапиращ случай, с който са се сблъскали е лекарка, която е оставила увреденото си бебе, да иска да си осинови здраво от дом.

„Много тъжно е да изоставиш увреденото си дете, за да чакаш някой да ти роди здраво”, казва Налбантова.

447 осиновени за 6 месеца

447 деца с аосниновени за първите 6 месеца на годината. Най-голяма част от тях са до 3 години – 331. Между 4 и 18 годин те намаляват до 115. Общо броят на най-малките до 3 годинки в сиропиталищата е 2350. За последните 9 години те са намалели с 34% – през 2001 г са били 3563. Това обаче не се дъллжи на по-малко изоставени и повече осиновени, а на спада в раждаемостта през последните години, отчита статистиката на Агенцията за закрила на детето. Като цяло делът на отглежданите деца в домовете от 0 до 3 г. спрямо всички деца в страната се е увеличил. В края на миналата година всяко 7-о от 1000 деца живее в сиропиталище. Децата в институрии е над 7000.

Година в дом забавя развитието им с 4 месеца

Отглеждането на дете в дом е против естественото му развитие, обясни Елка Налбантова „В първите няколко дни най-важното за новия човек е до него да им едно лице, което да вижда, да се грижи за него, да го свърже със вета. Когато бебе бъде изоставено от майката, за 20 дни е в изолатор – само сестра сменя памперса му и го храни. След това е премествано в обща стая, където отново единственият контакт са медицинските лица. На практика то лежи само, единствното, което вижда е белият таван. Вдигат го от креватчето няколко пъти за много кратко време, когато го хранят или повиват. Това се отразява в бъдещето му развитие, обяснява Налбантова. Последните изследвания показват, че за 3 месеца живот в дом, развтитое на дете се забавя с месец или на година с 4 месеца.

Сменяме професията за една година

• Безплатни курсове по графичен дизайн
• Как да се запишем в програмата „Аз мога“

Сменяме професията си за една година. Достатъчно е да изкараме курс по една от най-атрактивните програми на Европейската комисия „Аз мога“. Благодарени на нея само за 9 или 12 месеца човек можем да стане счетоводител, готвач, графичен дизайнер или да проговори чужд език. Схемата, финансирана по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси, стартира още през пролетта. Тогава молби за участие подадоха над 61 000 души, от които 54 000 бяха одобрени. Средства от 26 млн. обаче стигнаха за около 30 000. Останалите трябваше да чакат цяло лято докато Комитета по наблюдение отпусне ново допълнително финансиране.

„Това вече е факт. Отпуснати са още 25 млн. и те ще започнат курс до края на месеца или най-късно до началото на октомври“, каза шефката на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова пред „Телеграф“. От тези средства ще останат 2 млн. лева, с които ще може да се плати обучението на нови желаещи. Затова и през този месец стартира нова фаза на набиране на кандидати. Достатъчно е желаещите да подадат молби в Бюрото по труда до 30 септемри. По груби сметки парите ще стигнат за не повече от 3000 души.

Кой и какво

В програмата може да се включат работещи на трудов договор или самонаети. Не могат да участват само държавни служители, тъй като за тях има предвидени други програми за обучение, а по изискване на ЕК те не трябва да се дублират. Желаещият да се обучава най-напред трябва да си изберат курс и обучителен център. Списъците са качени в сайта на Агенцията по заетостта. Можете да изберете курсове за 6 ключови компетенции. Сред тях са чужди езици, бизнес етикет, водене на кореспонденция, статистика, финансова математика, работа с компютър, управление на емоциите, управление на конфликти, човешки права, познания за фондовете на ЕС, работа в екип, продажни умения и много други др.

Завършилите езикова гимназия трябва да изберат друг език от този, който са изучавали в училище. Същият могат да запишат само за най-високите нива.

Що се отнася до професиите можете да избирате курс за счетоводство, графичен дизайн, готварство, аниматор, барман, фризьор, екскурзовод, заварчик и др. Не можете да кандидатствате, ако вече упражнявате съответната професия.

„Най-добре е желаещите да се свържат с обучителния център преди да подадат молба при нас“, съветват експертите в агенцията. Така те ще могат да договорят кога ще се провеждат курсовете според удобно за тях време. Обикновено са след 18 ч през седмицата или през събота и неделя. Важна подробност е и дали в центъра ще се събере група по съответния курс. Понякога това не се случва.

Ваучери

За да кандидатствате в Бюрото по труда, ще са ви нужни копие от личната карта и копие от диплома за завършено образование. Другото, което трябва да направите, е да попълните молба-декларация. След като бъдете одобрени ще получите ваучер на стойността на курса ви. Той може да бъде между 70 и 1800 лева. След като получите съобщение, че сте одобрен, в срок от 5 дни трябва да си вземете ваучера от бюрото. В следващите 20 дни се подписва договора между вас и центъра, а курсът се започва не по-късно от 2 месеца след това.

Всеки има право да получи само два за целия период на програмата до 2012 г. – един за ключова компетентност (чужд език) и един за професионална квалификация. Не е възможно да се използват едновременно.

Над 6000 места за детегледачи

1500 семейства с дете от 1 до 3 години са подали заявка, че желаят детегледачка по програмата „Отново на работа“. Тя позволява майката да се върне след изтичането на една година от майчинството й, а през това време за детето й се грижи безработен, най-често роднина. Държавата му плаща минимална заплата и осигуровките. От тези семейства са одобрени 800 души и чакат бавачка. От началото на програмата пък работят 470 душ. Средства ще има за 8000 души, така че апелирам родителите, чийто деца са останали извън детска градина, да подадат молби. Места има много, каза Росица Стелиянова.

Безработни отпушват канали

300 безработни вече се обучават по програмата „Развитие“. Тя предвижда обучението на 65 000 безработни и наемането им на работа. В тази програма най-вече са се включили общините. Те отправят заявка към Бюрото по труда, когато имат нужда от работна ръка за дребни ремонти на обществени обекти, например отпушване на канал, ремонт на водопровод. Така местната власт закупува само материалите. На всеки нает се агенцията плаща минимална заплата, толкова добавя и общината. По същата схема могат да се включат и частни фирми.