Archive for януари, 2013

А вие щасливци ли сте?

150 години от рождението на неудобния Щастливец. Чета във „Фейсбук”, докато си пия кафето… Попадам и на фейлетона му „Бай Ганьо журналист” в един от вестниците ни. Зачитам се.

„Какъв вестник да издаваме – за правителството ли, или опозиция? Казвай скоро, че ме чакат клиенти.

– Сега там е цаката – дали правителствен, дали опозиция? Не знам, дявола да го вземе, колко ще изтраят днешните.

– Казвай скоро, че ме чакат клиенти.

– Знаеш ли какво, Гуньо? – съображава бай Ганьо, без да обръща внимание на думите на адвокатина. – Аз мисля сега засега да я караме с правителството…

– Тъй, тъй, най-добре с правителството – бързат да заявят Гочоолу и Дочоолу.

Бай Ганьо ги изглежда сърдито, задето му пресичат думата, и продължава:

– … Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а?

– Става. Обещаха ли ви нещичко?

– То се знай, без него не може

И си мисля как журналистиката не е мръднала въобще за тези години. Доказва ми го следната дописка. В Русе черен джип изкупил целия тираж на местен вестник. Нещо засегнали интересите на спонсор на властта. Учудвам се как все още вестникът не е на спонсора… Или не се спонсорира от властта.

По-нататък.
Избират кой ще избира нов патриарх. Онзи митрополит с „Линкълна” искал да вкара свои хора и станало скандал. Предполагам, някой друг иска също свои, едва ли е за честни избори. Та висшият ни клир пак показва наученото от годините на вярна служба в ДС. Дядовците си разиграват мръсни и долни интриги, както само те умеят и не ги е еня за нас… миряните, както и властта –  за избирателите. То кога някой го е еняло за тях. Само по избори. Алеко пак се е изказал и по тая тема. Можете да си припомните. Та пак нищо ново.

Кафето ми свърши. Но още ми нагорчава нещо.

Поредното райско кътче в България се бетонира… А, ето я причината. Иракли. Мястото, където две седмици през лятото се чувствам истински щастлива (Такива спомени имам и за Несебър). Далеч от свинщините по-горе, назад към природата, онази непокътнатата в името на удобството за възхваляващите климатика и ръбестия шезлонг. Не си мислете, че и аз не обичам климатик и не лежа на шезлонг. Но някак ми се ще да има места, които не сме пипнали с гнусните си човешки ръце. Краката да са ти в пясъка и пред теб да е морето, около теб – девственият плаж. Не знам дали скоро сте плажували на Дюните, но те наистина ще изглеждат по-добре без златния палат вдясно.

Спирам, че пак ще отнеса някой и друг плесник с думите: „Идеалистка“. Но… и това няма да е ново. Дали и Алеко са го обиждали на „идеалист”?

Още ми горчи.

Мисля си, много ни бива в припомнянето. Ето как си припомняме за Алеко. Преди няколко дни си припомняхме и за 10 януари 1997 г. Какво ли не се изписа …спомени, спомени, спомени. Надпреварваха се вкупом участници от събитията пред парламента да разказват за духа от тогава. Анализират – защо е станало, как е станало. На мен ми се ще да знам защо не става сега? Защо все в минало време? Връщат се в тези дни с усмивка, сякаш тогава са били истински щастливи. Имам един приятел. Всеки път, когато пийваме по едно в бара, се връща там. Трябва да му видите  очите. Светят! А тогава със сигурност не си е мислил, че е щастлив. В онези гладни години. И именно това го е изкарало на улицата. Сега да не би да си щастлив, че не излизаш, питам. Няма отговор. Та така – всички са щастливи, само когато помнят.

Може би да сме удобни не ни прави щастливци… Вие как мислите?

Posted on януари 14th, 2013 by Molivche  |  No Comments »

Един спестен ден

314974_10151052341687104_2108073247_n

Моят поздрав за 2013 г е откъс от разказа на Греъм Грийн „Един спестен ден”. Да хванеш ли самолет, за да спестиш един ден?

“Питам ви какво значение имаше един спестен ден за него или за когото и да било? Един ден, спестен от какво? За какво? Вместо да го прекарате в пътуване ще пристигнете един ден по-рано, но няма да останете до безкрайност там, закъдето сте тръгнали, ще си тръгнете 24 часа по-рано, това е всичко. А на връщане отново ли ще вземете самолет, за да спестите един ден? Да го спестите от каквo, за какво? Ще започнете работа по-рано, но не можете да работите до безкрайност, само ще спрете работа един ден по-рано. И после какво? Не можете да умрете един ден по-рано. Тогава, може би, ще осъзнаете колко неразумно от ваша страна да пестите този ден – когато откриете, че няма начин да избягате от тези 24 часа, които така внимателно сте скътали. Можете да ги отмествате все по-напред и по-напред, но рано или късно ще трябва да ги изхарчите и тогава не е изключено да съжалявате, че не сте ги изхарчили в едно наивно занимание като пътуването с влак”

Пожелавам ви през 2013 г. да не пестите много. Смисълът е в пътуването, поне за мен. Честита нова година!

Posted on януари 1st, 2013 by Molivche  |  No Comments »

 
Wordpress