Осъдената на затвор заради канабис

„Аз ли съм престъпникът в тази държава?”

„Убиецът на племенника ми получи година и половина,

на мен ми дадоха 2 и половина”

 Снимка: Крум Стоев

Баба Божия живее на края на България. Буквално. На 15-ина километра след Петрич, на няколко километра от гръцката и от македонската граница в село Самуилово. Районът е беден, отдалеч се вижда, че земите пустеят. Тук там има малки ниви, където местните си сеят култури, за да се изхранват. Точно такива ниви са се превърнали в идеално скривалище за онези, които отглеждат канабис. Заради такава нивичка 79-годишната Божия я чака затвор от 2.5 години.

Намираме възрастната жена в една от най-бедните къщи в селото. Още преди да извикаме „Има ли някой?” кучешкият лай вече я е извел навън и пред нас застава суха и жилава жена, но усмихната и наперена с живи очи. Трудно е да се повярва, че преди време е била 104 кг, както ще разберем след малко. Знае какво ще я питаме, затова започва директно.

На нивата

„Аз и на съда го казах. Искам смъртно наказание. Изведете ме на улицата и ме разстреляйте, че да се свършва вече. Съдията ми каза, че било забранено. Да го върнат тогава! Щом аз съм престъпникът в тази държава и ще ме пращат в Сливенския затвор, искам публичен разстрел”, казва Божия. Говори така, защото вече й е дошло твърде много. От 2 години тя е известна в района като „бабата която гледа канабис”. Отскоро е и „осъдената баба, която гледа канабис”.

„Колко мизерия съм видяла, но как ме курдисаха сега още не вярвам”, казва тя. Не знае кой я е „кърдисал” така. Подозира онези, които са засели стръковете марихуана в нивата й. Защото твърди, че нито тя, нито синът й се занимават с подобно нещо. „Аз и да я видя няма да я позная”.

Всичко започнало през 2010 г.

„Имам една малка нивичка наблизо. Сея фасул, пиперче, царевчика, така колкото за мен и за сина ми. Преди 2 години обаче се разболях и влязох в болница. Когато излязох и отидох на нивата, видях, че на половината леха с фасул е засята трева”, спомня си Божия. Намерила и следи, които със сигурност не били на сина й. Първото, което си помислила, е как ще копае фасула, защото канабисът се е увил около стръковете. „С нея и „добруджанката” щеше да иде”, казва тя, пояснявайки, че това е сортът. Въпреки това със сина й изстръгнали и изхвърлили стръковете марихуана. Не след дълго обаче Божия получила призовка да се яви в полицията в Петрич.

„Явно ги е заболяло тези, които са го засели, и са ме дали на полицията”.

От тогава Божия е все между Петрич и Самуилово по дела. Казва, че преди да намери сегашния си защитника, са я питали дали има пари, за да се „уредят нещата по друг начин”. ”Казах им, че имам сметки в няколко чужди банки, само тях чакат”, усмихва се жената, която не е загубила чувството си за хумор. Разказва ни още, че за да плати на адвоката, теглила 2000 лева кредит. Все пак пенсията й е 160 лева…

Калена

Но Божия се определя като кален човек. Работи от 18-годишна, 30 години е била строителна работничка. Дълги години пък е гледала тютюн, който някога е бил основно препитание в района. Твърди, че това са били най-хубавите времена, защото на нея и на семейството й не е липсвало нищо. Говори за това с усмивка, а ние усещаме как погледът й минава някъде през нас, за да си спомни сутрините в полето с роса върху тютюна. Казва, че е бил любимият й момент. След това се сепва и пак се връща в реалността. Онази, в която е отгледала е децата на брат си, чиято майка е починала. Три от тях умират, са след това ги последвал и баща им.

„Знаете ли какво не мога да разбера, а съм на 79 години?”, поглежда ни тя. „Преди много време едното го блъсна кола и го уби. Шофоьрът получи година и половина,а на мен сега ми дават две и половина…”.

Не си обяснява и друго. Прокурорката, която настоявала за присъдата се държала грубо и подигравателно. „Не знам защо ме намрази това женско, а ми беше симпатична. Но това е – отвън е едно, отвътре не знаеш каква омраза има. Подиграваше ми се. Казаха й, че и хората от село заслужаваме уважение и, че човещина трябва да има”.

Но не очаква да я открива често. Надява се на съдията в Благоевград да не потвърди присъдата. Но последното заседание преди няколко дни беше отложило. Баба Божия се разболяла. Следващото е през октомври.

This entry was posted on сряда, октомври 3rd, 2012 at 14:54 and is filed under Историите на Моливчето. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.