Гняв и агресия се изляха във „Фейсбук”. Причината – снимката горе, която беше публикувана в социалната мрежа в събота.

Да. Гавра е. Обида и подигравка. Автори са трима тинейджъри от ромски произход, които не са били научени на уважение към българската история и ценностите ни. Някой е пропуснал да превърне за тези деца черно-белите портрети в личности и пример. Но не знам кое е по-страшното – това на снимката (защото съм убедена, че едва ли се случва само с ромски деца) или коментарите под нея. Защото от събота на обяд социалната мрежа ври. И като чета коментарите, си мисля, че не сме далеч от кипването. Ще цитирам част от тях. Без цензура.

Агресията

„На сапун!”, „Смърт мама ви мангалска!”, „Ако Хитлер беше жив, щяха да видят..”, „Тия ще ги изпотроша като солети, ако ги хвана”, „Мръсни мърши гадни!” , ИСКРЕНО ВИ ПОЖЕЛАВАМ СМЪРТ! НА ВАС И НА ВСИЧКИ ВАШИ БЛИЗКИ !ДАНО ДА ВИ УМРЕ ВСИЧКО НАЙ-МИЛО! ДАНО ВИ ХВАНЕ НЯКАКВА БОЛЕСТ САМО ВАС И ДА УМРЕТЕ КАТО КУЧЕТА ПЕДАЛИ ДОЛНИ .. И ДА УМРЕТЕ ПАК ЩЕ ВИ РИТАМ!!!, „Да им разпорят коремите без упойка, да са будни и да им извадят червата… и да го боли… тва е наказание за тях, но сигурно и това им е малко!”

Зад тези думи са застанали хиляди българи – мъже и жени, млади, не толкова млади, майки, бащи, деца. Обединени са от омразата. Това е резултатът от тази снимка. И тя нямаше да е толкова ураганна, ако тези пикльовци не бяха роми. Ако бяха българчета темата щеше да е друга – колко е зле идващото поколение, колко ни куца образованието, как учителите не правят нищо, колко неуки и неуважващи себе си и страната си са младите българи. Стар рефрен… Но не – сега хиляди приканват за линч, търсят адресите и имената на пикльовците. Рефренът е друг. Същият, който се носеше около събитията в Катуница, както и преди няколко месеца, когато отново се появи снимка на роми, но този път снимали се пред български гробове.

Провокатори или?

Може би от кипване ни дели само още една подобна снимка. Може би някой го желае целенасочено, а може и да е пълен малоумник, който не осъзнава как се заиграва с деликатни и взривоопасни теми. Снимката беше публикувана в група с име Nai-mrazim Selski Pruchki I Leopardovi Shtampi. Не знам какви хора седят зад тази група, но съм сигурна в едно – с това име на латиница, изпълнено с агресия и обиди, не са онези, които искам да защитават българските ценности. Извинете, но ако така ги защитаваме… как точно ги уважаваме?

Осъдената на затвор заради канабис

„Аз ли съм престъпникът в тази държава?”

„Убиецът на племенника ми получи година и половина,

на мен ми дадоха 2 и половина”

 Снимка: Крум Стоев

Баба Божия живее на края на България. Буквално. На 15-ина километра след Петрич, на няколко километра от гръцката и от македонската граница в село Самуилово. Районът е беден, отдалеч се вижда, че земите пустеят. Тук там има малки ниви, където местните си сеят култури, за да се изхранват. Точно такива ниви са се превърнали в идеално скривалище за онези, които отглеждат канабис. Заради такава нивичка 79-годишната Божия я чака затвор от 2.5 години.

Намираме възрастната жена в една от най-бедните къщи в селото. Още преди да извикаме „Има ли някой?” кучешкият лай вече я е извел навън и пред нас застава суха и жилава жена, но усмихната и наперена с живи очи. Трудно е да се повярва, че преди време е била 104 кг, както ще разберем след малко. Знае какво ще я питаме, затова започва директно.

На нивата

„Аз и на съда го казах. Искам смъртно наказание. Изведете ме на улицата и ме разстреляйте, че да се свършва вече. Съдията ми каза, че било забранено. Да го върнат тогава! Щом аз съм престъпникът в тази държава и ще ме пращат в Сливенския затвор, искам публичен разстрел”, казва Божия. Говори така, защото вече й е дошло твърде много. От 2 години тя е известна в района като „бабата която гледа канабис”. Отскоро е и „осъдената баба, която гледа канабис”.

„Колко мизерия съм видяла, но как ме курдисаха сега още не вярвам”, казва тя. Не знае кой я е „кърдисал” така. Подозира онези, които са засели стръковете марихуана в нивата й. Защото твърди, че нито тя, нито синът й се занимават с подобно нещо. „Аз и да я видя няма да я позная”.

Всичко започнало през 2010 г.

„Имам една малка нивичка наблизо. Сея фасул, пиперче, царевчика, така колкото за мен и за сина ми. Преди 2 години обаче се разболях и влязох в болница. Когато излязох и отидох на нивата, видях, че на половината леха с фасул е засята трева”, спомня си Божия. Намерила и следи, които със сигурност не били на сина й. Първото, което си помислила, е как ще копае фасула, защото канабисът се е увил около стръковете. „С нея и „добруджанката” щеше да иде”, казва тя, пояснявайки, че това е сортът. Въпреки това със сина й изстръгнали и изхвърлили стръковете марихуана. Не след дълго обаче Божия получила призовка да се яви в полицията в Петрич.

„Явно ги е заболяло тези, които са го засели, и са ме дали на полицията”.

От тогава Божия е все между Петрич и Самуилово по дела. Казва, че преди да намери сегашния си защитника, са я питали дали има пари, за да се „уредят нещата по друг начин”. ”Казах им, че имам сметки в няколко чужди банки, само тях чакат”, усмихва се жената, която не е загубила чувството си за хумор. Разказва ни още, че за да плати на адвоката, теглила 2000 лева кредит. Все пак пенсията й е 160 лева…

Калена

Но Божия се определя като кален човек. Работи от 18-годишна, 30 години е била строителна работничка. Дълги години пък е гледала тютюн, който някога е бил основно препитание в района. Твърди, че това са били най-хубавите времена, защото на нея и на семейството й не е липсвало нищо. Говори за това с усмивка, а ние усещаме как погледът й минава някъде през нас, за да си спомни сутрините в полето с роса върху тютюна. Казва, че е бил любимият й момент. След това се сепва и пак се връща в реалността. Онази, в която е отгледала е децата на брат си, чиято майка е починала. Три от тях умират, са след това ги последвал и баща им.

„Знаете ли какво не мога да разбера, а съм на 79 години?”, поглежда ни тя. „Преди много време едното го блъсна кола и го уби. Шофоьрът получи година и половина,а на мен сега ми дават две и половина…”.

Не си обяснява и друго. Прокурорката, която настоявала за присъдата се държала грубо и подигравателно. „Не знам защо ме намрази това женско, а ми беше симпатична. Но това е – отвън е едно, отвътре не знаеш каква омраза има. Подиграваше ми се. Казаха й, че и хората от село заслужаваме уважение и, че човещина трябва да има”.

Но не очаква да я открива често. Надява се на съдията в Благоевград да не потвърди присъдата. Но последното заседание преди няколко дни беше отложило. Баба Божия се разболяла. Следващото е през октомври.