Отписаните деца от Могилино яздят

коне

Момиче прохожда на 11 години

През 2007 г. те не мърдаха от леглата си, бяха изнемощели и недохранени. Блъскаха си главите в решетките на кошарката или се люлееха френетично напред назад, поради което бяха упойвани с фенобарбитал. Лекарите буквално ги бяха отписали за живот. Днес, 5 години по-късно, те ходят, смеят се, хранят се сами и дори вече яздят коне.

Това са децата от печално известния дом „Св. Петка” в село Могилино, чиято история разтърси цяла Европа чрез ужасяващия филм на Би Би Си. Филмът предизвика невиждан скандал, а много бързо след него държавата и неправителствените организации се заеха да спасяват 65-те българчета, родени с тежки заболявания и изоставени от родителите си, в повечето случаи по съвети на лекари. За да разберем какво се случва днес с тях, потърсихме британската фондация „Надежда и дом за децата“, която работи с тях.

Стъпки

Венцеслава, болна от детска церебрална парализа, е едно от децата, уловени от камерата на Би Би Си. На 17 февруари тази година тя навърши 11 години и точно на тази дата направи първите си стъпки, разказаха ни от фондацията. „Както си играеше на дюшека, тя седна, след което се изправи с почти напълно изпънати крака, държейки се за мен, и ме прегърна”, разказва с вълнение старшата медицинска сестра в Центъра за настаняване от семеен тип в Русе, където тя живее заедно с още 6 деца от Могилино от 2008 г. Никой не можел да повярва, защото когато пристигнало в Русе, момиченцето приличало на „парцалена кукла“. „Без добър мускулен тонус, флегматична и рядко играе”, пише още в доклада. Венци не можела да се изправя и лежала само по гръб. Придвижвала се с пълзене. Не можела и да дъвче, само гълтала храната. Освен че вече ходи, тя се храни сама с лъжичка, играе с играчки, иска да прегръща сестрите и се усмихва. Дори танцува на музика. Така Венци опровергава прогнозите, че никога няма да проходи заради пропуснатите шансове за операция в ранното є детство.

Грижа

„Чудото” с Венци станало благодарение на много интензивна кинезитерапия и индивидуално отношение към нея, обяснява Галина Бисет от фондацията. „Индивидуалните контакти по време на хранене, бодърстване, къпане стимулират цялостното развитие на детето. Процедурите по кинезитерапия пък наподобяват особен вид общуване, в което участват всички елементи на човешкото тяло, като особена е функцията на гласа, който детето следва”, допълва тя. Това се отнася за всички останали деца в Русе. Откакто са там, всяко лято децата ходят на планина в Трявна. Миналото лято за първи път видели и морето. Част от терапията им е истинско приключение за тях – лечебна конна езда. Осигурява я местен частен клуб. Особено полезна е за деца с паралич. С децата се занимават и студенти доброволци от Русенския университет и от чужбина.

Усмивки

Усмихнати деца видя екип на „Телеграф” и в Центъра от семеен тип в София в кв. „Редута”. Там също са настанени няколко деца от Могилино. Къщата е на два етажа, с кухня и цветен кът за игра. За тях се грижат няколко жени, които се редуват на смени – готвят им, играят с тях, говорят им. „Да им говориш постоянно, да общуваш с тях, това е много важна част от лечението им”, казва Анелия Даскалова от фондация „Дете и пространство”, която работи с децата. Когато пристигнало, едно от децата от Могилино буйствало – отваряло и затваряло вратите с трясък, хвърляло всичко, което му се подаде. Друго било непрестанно с памперс, не било научено да ходи само до тоалетната, още две не можели да се движат. Сега всички те се усмихват, ходят и танцуват. „Това, което им трябва, са хора, но малко жени се съгласяват да се грижат за такива деца дори срещу заплащане“, казва Даскалова.

Проект

Шансът, който са имали Венцеслава и останалите деца от Могилино, да имат и останалите 1800 изоставени деца с увреждания у нас – това предвижда проектът „Детство за всички”. В рамките му ще се закрият домовете за деца до 3 години, както и специализираните за деца с увреждания. Планът е всяко едно от тях да бъде върнато или при биологичните му родители, или да иде в приемно семейство, или да бъде осиновено, или да заживее в малка къщичка от семеен тип. Така, макар и не като напълно здравите деца, хлапетата от Могилино ще се приближат на една крачка по-близо до техния начин на живот. Дори и първите им стъпки да са на 11 години.

От футболния отбор за бездомни

„Телеграф” намери

работа нa сираци

Момчетата поправят аварии на парното и мечтаят да заминат в Мексико

Росен

Трима бездомни сираци намерих нова работа и шанс за по-лек живот след публикация на „Телеграф”. В края на декември Стоил, Димчо и Росен бяха без покрив над главата си, без пари, а Димчо дори го грозеше затвор. Момчетата са част от футболния отбор за бездомни в София. Той е съставен от около 30-на момчета и момичета, израснали в домове за сираци и останали на улицата след напускането им. Някои от тях са изкарвали студените нощи в съблекалните на бензиностанции, интернет зали, изоставени строежи и дори в тръбите на „Топлофикация” София. Причината е, че нямат работа, за да наемат квартира, а нямат работа, защото повечето са без завършено средно образование, остатък от институционалната грижа у нас.

Промяната

От края на януари обаче Стоил, Димчо и Росен са част от екипите на „Топлофикация”, които отстраняват аварии в столицата. Нелеката работа им бе предложена от шефа на компанията Стоян Цветанов, след като прочел в „Телеграф”, че тръбите на парното са убежище на младежи като тях.

„Аз самият съм започнал като общ работник, работил съм и какво ли не, знам как се изкарват пари с ръцете си. Затова реших да ги пробвам. Даваме им шанс, след това от тях зависи”, каза Стоянов пред „Телеграф” още по време на срещата с момчетата преди 4 месеца.

И тъй като нямат завършено средно образование, а Димчо дори основно, момчетата бяха наети на най-нискоквалифицираната длъжност. Спука ли се тръба, например, екип отива на място и отстраняване проблема. Често се налага тръбите да се разкопават ръчно. С лопата в ръка намерихме Росен и Димчо. Първият бе пратен в „Хаджи Димитър”, където той и колегите му поставяха тръби за нов жилищен блок.

„Тежка е работата, но не се оплаквам. Да знаете колко се успокоих, след като я започнах”, бяха първите думи на Росен. Преди все бях притеснен, мислих, че никога няма да се оправя, нямаше пари, къде да живея…”, каза още той. Напуснал е и дома за временно настаняване и вече е на квартира. С първата заплата даже си купил телевизор. Сега мисли да се върне в училище, защото няма завършен 12-и клас. Такива намерения има и Стоил. Той също вече е на квартира. Него намерихме да поправя ограда в централата на „Топлофикация”.

Стоил

На косъм

Новата работа се оказа решаваща за живота на Димчо. Преди години 23-годишното момче се забъркало в дребни кражби, за които в момента се водят дела. Дори бил заплашен от сигурен затвор.

„В съда трябваше да покажем, че той е скъсал с предишния си начин живот и търси промяна. Затова беше важно, освен да тренира при нас, да започне и работа”, разказа пред „Телеграф” Виктор Кирков, създател на „Отбора на надеждата”.„Именно фактът, че работи, и то на държавна работа помогна много. Представете си, ако го бяха вкарали в затвора – щяха да го върнат отначало, а той наистина постигна доста”, допълва Кирков. „Вече ми е толкова спокойно. Преди работата не знаех какво да правя!”, казва усмихнат Димчо. Доволен е и за друго – младежът е баща на 3-годишно момиченце, което живее с майка си при отец Иван от Нови хан. „Сега мога да им пращам пари”, допълва младият баща. Скоро мисли да си наеме и квартира. От септември се връща в 8-и клас, който все още не е завършил. След това иска да учи в техникума „Хенри Форд”. Мечтата му е да иде в Мексико, на световното по футбол за бездомни. „Казаха ми, че имам качества, но заради делата не мога да пътувам. Надявам се догодина да стане, не се отказвам”, казва още Димчо.

„Историите на тези момчета доказват, че когато някой им обърне внимание, държи се като равни с тях, работи с тях, те имат шанс”, допълва още Кирков.

Димчо