Цяло село живее от помощи

Развод по сметка

Баба и дядо на 89 години сложиха край на брака си за 580 лв.

МАРИЯ МИЛКОВА

Възрастни двойки от най-бедните села във Видинско се развеждат след 50 години брак, само и само да получат помощи от държавата. До развода по сметка стигат, за да вземат 580 лева, колкото са енергийните помощи, предоставяни от социалното министерство за отопление през зимата.

„Всеки ден идват хора, които се опитват да ме излъжат, че са се разделили с половинката си, призна пред екип на „Телеграф” Ваня Каменова, социален работник в село Ружинци, където мъж и жена на 89 години сложиха край на брака си. Причината е в условието на получаване – помощта се предоставя на семейство. Ако съпрузите са разделени и са на различни адреси, всеки един от тях получава по 289,60 лева.

Къщата, в която живее Богдан, на метри е тази на бившата му жена.

Разделени заедно

„Защо се разведохме? Значи, аз имам 125 лв. и парите не стигат. И ми казаха, ако се разведем, ще дават помощ и на нея…“, обяснява пред БНТ дядо Богдан, който преди няколко месеца сложи край на брака си в съда със съпругата си Мика. Няколко дни след признанията си обаче дядото реши да се скрие от екипа на „Телеграф” и изпрати с нас да си говори снаха му Вилма, при която живее съпругата му.

Ваня е „офис“ от 80-те, върви пеша десетки километри, защото няма осигурен транспорт.

Той отглежда 20-ина кози. Бившата му вече съпруга живее при един от синовете им, в съседната къща. На още няколко метра пък е домът на третия му син. На практика фамилията е на една улица, а двамата съпрузи са в прекрасни отношения. На въпрос защо са се развели снахата само отговори:

„Така решиха”, казва тя, съветвайки ни да изчакаме дядо Богдан да се върне от полето, където пасе козите си. Той обаче така и не се появи. Стадото бе доведено от нея.

Това не е единственият случай в селото. Две ромски семейства също са развели, за да получават двойно повече пари. Други пък се опитват да лъжат.

„И тази сутрин дойде един човек. Разделих се с жената, ми казва. Може ли да получа помощи? А аз го познавам. Питам го: „Лъжеш ли ме?” Той – „Да” и си излезе”, разказва Ваня. Повечето ги хващаме, защото ги познаваме. Случвало й се е да ида на адрес, на който се оказва почти порутена къща или заключена. Искам да ми отключат, те нямат ключ”, разказва още тя.

Проверките

Борбата с опитите за лъжа струват на Ваня десетки километри, изминати пеш. Защото тя трябва да провери всички двойки дали наистина живеят отделно. Пави го вечер, тъй като допреди това приема молби за отпускане на помощите. Съседното село Бело Поле обаче е на 16 км. Транспорт няма. Единственият служебен автомобил – стара постегната „Жигула”, тя не може да шофира. Ползват го нейните 3 колежки, ако… има бензин. Затова след 16 ч Ваня е на шосето и размахва ръка на стоп. Ако никой не спре – върви.

В момента от около 900-1000 души жители в селото– 246 са подали молби за помощи. От тях 186 са одобрени. В цялата община от 9 села са 818 души. За тях помощите са въпрос на оцеляване.

Работата – от общината

Защото работата тук – или се дава от общината или е… зад граница. Няма значение дали си ром или българин, в селото всички са равни по… безизходица. По официални данни на Агенцията по заетостта безработните в общината са 559 или2%. Малкото заети в работят в държавни учреждения като „Социално подпомагане”, „Бюрото по труда”, единственото училище в района или са включени в програмите на социалното министерство за субсидирана заетост. Докато се разхождаме в селото срещаме шестима мъже, подкарали кон с каруца, пълна с бурени и пръст. Всеки от тях е хванал по една лопата или мотика, за да прекопават градинките и да тесат улиците. И шестимата са наети по програмата „От социални помощи към заетост”на социалното министерство. Срещу това получават минимална заплата от 270 лева, но само ако се трудят по 8 часа. По тази програма в общината са включени 402-ма души.

Единствената работа се предоставя от… държаватаа. Бизнесът и да е идвал, отдавна си е заминал.

Бизнесът

Бизнесът, който да разкрива работни места в реалната икономика и да се е появявал по тези места, отдавна си е отишъл. Преди време в селото се дошъл гръцки инвеститор. Отворил дърводелски цех, но не издържал и скоро се преместил в Монтана. Това ни разказа Александър, местен на около 40 години. В момента той е един от „щастливците” на трудов договор – в близката газстанция… срещу 300 лева на месец. Жена му е учителка в училището.

Допреди известно време с жена си гледали крави, какъвто бил основният поминък в Ружинци и околностите дълги години преди 1989 г. и малко след това.

„Отказахме се. Как да живееш от това, когато килограм мляко стана колкото кафе – 30 стотинки?”, казва още Тодор. Признава, че само едно нещо не му излиза от главата в момента. „Гледам осмокласничка, учи в Монтана. Как ще я пратя студентка с тези пари, не знам?”. След това се връща назад във времето и си спомня как е имало животновъдство, земите са се обработвали, имало е голям завод за метали, а хората в селото са били над 5000.

Алтернативата

4000 души, защото в момента в селото живеят около 1000, са заминали за големите градове или в чужбина. Повечето с еднопосочен билет. Такъв смята да си купи след година и 17-годишният Николай Тодоров. От няколко лета работи в Италия с баща си – бере и разнася плодове. Сега се е върнал само да завърши училище и после пак заминава. „Поне 5 години няма да се връщам. После ще му мисля”, признава плановете си Николай. Оставяме го с усещането, че знаем какво ще е решението му през 2017 г. Разделяме се и с Александър, чиято мисъл още е назад във времето, в което може би дъщеря му е имала повече шанс да запише висше.

Кръчмата "При полицая" или "To police man" :)

Снимки: Алексей Димитров