Мъртво дете възкръсна след 17 години
Казали на родителите, че ще почине, то живее в дом
Мъртво дете възкръсна
след 17 години
Дете възкръсна след 17 години. Доскоро неговите родители мислели, че бебето им е починало след раждането заради тежко увреждане, то обаче се оказа в дом. Скоро след раждането им лекари заявили на семейството, че то няма да оцелее дори месец и е по-добре да го оставят на грижите на държавата. След години се оказва, че то е живо, но никой не е съобщил на родителите.
Това е само част от разтърсващите истории на над 1600 български двойки, с които може би сте се разминавали по улицата или са пазарували в магазина ви. С тях се сблъскват всеки ден през последните 6 месеца социални работници от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за закрила на детето и неправителствената организация Лумос България. От октомври миналата година техни екипи са по изгубените стъпки на родителите на около 1600 изоставени деца с тежки увреждания във всички 24 специализирани за тях домове в страната, както и във всеки „Дом, майка и дете”. Задачата им е да намерят хората, които са им дали живот и да се опитат да възстановят прекъснатия контакт между тях. Проектът се казва „Детство за всички” и е част от мащабния план на държавата по деинституционализацията на изоставените българчета в домовете.
От отвъдното
Една от историите е покъртителна. Те са разведени от 10 години. Пазят тежки спомени от съвместния си живот. Загубили са бебе-момиченце, тъй като е родено с генетично увреждане и е живяло дни, най-много седмици. Днес всеки е поел по нов път с ново семейство. Един ден в пощенските си кутии и двамата намират писмо от съда. Призовавани са да се явят на дело за определяне на настойник на мъртвото им дете. Оказва се, че момичето е живо, настанено е в дом за деца с увреждания и вече е на 17 години. Ще я наричаме М.
„Шок, няма друга дума, с която може да се опише какво са преживели тези хора. Това е една от най-разтърсващите истории, на които попаднахме”, разказа пред „Телеграф” експерт, участвал в търсенето на родителите. Оказва се, че преди 17 години, още в родилното, лекари съобщават на младите родители, че момиченцето им няма шанс да оцелее. Съветват ги да го оставят в дом, за да се грижи за него специализиран персонал поне до близкия му край. „Всъщност такава е била практиката в повече родилни отделения дълги години. Вместо социални работници да започната работа в подкрепа на семейството, те получават съвет да ги оставят. Затова и домовете са пълни с деца със заболявания като синдром на Даун, хидроцефалия, паралич и др.”, посочи още експертът. Повечето семейства, както и героите в тази история, се съгласяват. Подписват декларация, с която се отказват от правата си и то се настанява или в дом за увреждания или в „Дом, майка и дете”. От там са задължени да ги уведомят с писмо, когато детето почине. Такова писмо родителите на М. Не получават. Получават друго, след 17 години, от съда, което преобръща живота им. Не е ясно защо не са се поинтересували дали е и кога е починало. Оказва се, че те не са и единствените.
„И двамата имат вече нови семейства. Майката е с дете от втория си брак. След като разбират, че детето им е живо, между тях пак пламва конфликт”, разказва още експертът. Бащата изпада в паника от новината и се опитва да установи контакт с бившата си съпруга, за да обсъдят бъдещето на детето. Това довежда до неприятности за майката, тъй като новото й семейство не знае за миналото й.
След помощ от социални работници и психолози майката започва да посещава с родителите си детето 1-2 пъти в годината. Домът обаче е на повече от 500 км от тях и това прави пътуването много трудно. Постепенно посещенията оредяват, а накрая и прекъсват. От 2 години тя няма посещение.
Под натиск
Често близките, обикновено бабата и дядото, се оказват в основата на изоставянето на децата, показва още проектът „Детство за всички”. Екипът от социални работници е издирил майката на 6-годишно дете. Тя го е оставила веднага след раждането им под натиска на родителите си. Дори не е разбрала, че детето е с увреждания. През цялото време е мислила, че е здраво и осиновено. Обяснила, че това е и причината поради, която не го е потърсила. „Новината, че детето има здравословен проблем, преобърна целия й свят. Майката осъзна, че тя е единствената, която може да промени ситуацията и пожела контакт с детето си. Тя е омъжена и е хубаво, че и съпругът й също демонстрира подобно желание”, разказва още експертът. След срещата със социалните двамата започнали поискали детето да се премести близо до дома им и обсъждат да го взимат при тях. Що се отнася до биологичния баща на детето, той така и не разбира, че тя е родила.
Причините
Не знаят, нямат пари или крият. Това са трите основни причини поради, които родителите не са потърсили децата си. „Някои са били в толкова лошо социално положение, че нямат пари и за билет да посетят дома. Постепенно забравят за тях. Други крият от роднините си – родители, съпруг, близки”, посочва още експертът.
За 6 месеца екипът по проекта е намерил близките на 1252 от 1600-те деца с увреждане в домовете. На останалите около 400 са починали, в чужбина или следите им се губят.
Не всички от намерените обаче се съгласяват да установят контакт с детето си. Някои затръшват вратата на социалните работници и не искат да чуват, че имат дете. Други изпадат в шок и е нужно много работа, за да пожелаят да да приемат детето в живота си.
„Целта на този проект не е толкова да връщаме децата в семействата им, колкото да имат връзка с родителите си дори да бъдат преместени в по-малък дом от семеен тип, каквото предвижда реформата по деинституционализация. Децата имат нужда от емоционална връзка, иначе отново ще получат институционална грижа – просто ще е в дом, а в новопостроена къщичка”, завършва експертът.
