Ако има отвъд, те чакам там
Ако има отвъд, те чакам там
„Остава му малко. Може би до сутринта”. Тези думи на лекаря от московската клиника „Сеченов” не излизат от ума на 44-годишната Ирина. Тя вече е у дома си и те сякаш кънтят в стените на толкова празната къща без нейния Саша. Решението е узряло в нея. Не може да живее без него.
Часове след тези мисли полицейски патрул ще я намери увиснала на шнур от разклонител, завързан за крушката в хола. Полицаите били пратени в старата дворянска къща от Олга Симонова, нейна приятелка. Малко преди да посегне на живота си Ирина й се обадила по телефона. Била в истерия, заявила, че ще се самоубие и помолила да не хвърлят вината върху никого. Знаейки състоянието й на тежка депресия от няколко дни заради болестта на съпруга си, Олга веднага се обадила в полицията. Било късно. Единственото, което можели да направят милиционерите е да констатират смъртта и да подредят фактите.
Под отпуснатите й крака лежала табуретка. По всичко личи, че я е ритнала сама. До нея открили снимка-портрет на любимия й мъж. Запечатала е последната й любовна целувка към него, защото личат следи от червилото й. Наблизо имало й гребен. Очевидно е сресала русите си коси преди да провеси кабела на шията си. Често срещано при самоубийците, искат да изглеждат добре, когато ги открият, твърдят съдебни медици. След малко намерили и листчето.
„Не мога да живея без Саша.
Обичам го и ще бъда с него“
пишело с красивия й женски почерк. Самоубийство от любов. Това било заключението на следователите. Такива ще бъдат и заглавията на първите страници на всички вестници в Русия на следващия ден. Защото Ирина е съпруга на един от най-обичаните народни артисти от театрите „Таганка” и „Пушкин” – Александър Пороховщиков. По това време той не е в съзнание. Когато е приет в клиниката по нищо не личи какво ще последва. Състоянието му е тежко, защото има гангрена на единия крак, усложнение вследствие на диабет, но Ирина и той са убедени, че съвсем скоро ще са си пак заедно у дома. След няколко дни, на 6 март, обаче идва инсултът. Оказва се, че 73-годишният Пороховщиков е бил и в сериозен стрес. Преди да влезе в лечебното заведение са се вихрили роднински скандали за имението, в което живеят с Ирина. Прадядото на актьора бил богат дворянин, архитект и меценат. Именно от него Саша получил старинния дом в Москва. Саша не бил в добри отношения със семейството си отдавна. Макар и да са минали десетилетия оттогава, те все още не можели да приемат Ирина – момичето, което той среща, когато е на 42 години, а тя… едва на 13. Всъщност, около Пороховщиков винаги са се носели слухове и скандали, но този отишъл твърде далеч според доста хора в Русия. Някои ще кажат – 30 години наистина са далеч, защото напук на всички предразсъдъци и одумвания тяхната любов и съвместен живот продължиха толкова.
Един към друг
Александър Пороховшчиков е роден на 31 януари 1939 г. Завършил е театралното училище в Москва през 1966 г. Работи в известния авангарден московския театър „Таганка“, както и в театър „Пушкин“. Участва в стотици представления, а още през 67-а дебютира и в киното, с което става любимец на цяла Русия. Като всеки човек на изкуството и изключително привлекателен мъж живее живот на бохем в постояннотото обкръжение на красиви жени. И колкото трудно те устояват на харизмата му, толкова трудно той се задържа при тях. Така си спечелва името на бохем и женкар. До зрелите си 42 години, когато повечето мъже вече са женени и дори отегчени от съпругите си. На тази възраст в гримьорната на тетатъра той среща 13-годишната Ирина Жукова. Тя тъкмо е пристигнала на стаж и работи като гардеробиерка – глади сценичните костюми на големите актриси и мечтае да е на тяхно място. В началото не й обръща никакво внимание. „Все пак бях дете”, спомня си след години Ирина. Тя също не е в обичайния възторг и опиянение, в което изпадат повечето жени при появата му.
„В целия театър сигурно само аз се държах студено и безразлично”, признава тя. В същото време той е актьорът, който чакат почитателки на опашка пред театъра.
Ирина не е като другите си връстнички. Тя винаги е търсила общуване с възрастните.
Една вечер след поредното представление Саша я пита как се казва и къде живее. Когато разбира, че домът й е близо до известен хранителен магазин иска от нея да му купи кисело зеле. Не особено романтично, но постепенно те започват да си общучват и следва първа среща и разходка. „Тогава се влюбих в него, както може да се влюбиш само на 15 в първия си мъж”, разказва още Ирина. Той също започва да изпитва чувства. Разликата в годините обаче си казва думата. Те не могат да покажат връзката си. Крият се. Но такава връзка не остава дълго време скрита. Скандал! Пороховщиков с 29 години по-млада! Одумват ги, осъждат ги, месят се. Родителите на момичето са в шок. Александър е обвиняван. Често, самият той, отрича случващото се и заявява, че не могат да имат връзка. Освен това е разглезен да има много жени, не може само с една, особено с толкова малка. Постепенно обаче Ирина се превръща от „едно от мимичетата” в „моята Ира”, а по-късно и в годеницата му.
По-късно той ще каже: „Когато се срещнах с Ира, аз бях изумен, тъй като тя прилича на майка ми. Не външно, но вътрешно, духовно. Ние имаме огромна разлика на възраст, но те не се чувстваха”.
В крайна сметка в средата на 90-те се женят и остават заедно до последно.
Отвъд
Саша не си отива до сутринта, както предполагат лекарите. Той живее още 40 дни. Дори идва в съзнание. Никой не смее да му каже какво е направила неговата Ира. Лекари, приятели и роднини крият истината и изстръпват от мисълта, че все в един момент трябва да му я съобщят. Как ще му кажат? Това ще го съсипе. Тъкмо се е съвзел. Той обаче ги освобождава от тази тежка задача. Издъхва на 18 април, без да разбере, че ако има Отвъд, там вече го чака неговата любима.
