Малко преди 9:00 ч сутринта. Сряда. Група младежи, със сакове и раници на рамо, влизат с бързи крачки, в спортната зала в кв. Челопечене. За да стигнат от София до там, са станали поне в 6:00 ч и са сменили 3 автобуса. Това се случва всяка сряда и събота от 3 месеца насам. Чака ги двучасова тренировка по футбол.

Момчетата и момичетата са част от „Отборът на надеждата”, който ще ни представя догодина на Световното за бездомни в Мексико. Около трийсетината младежи между 18 и 30 години са израснали в домове за сираци. В момента живеят в домове за временно настаняване или където намерят. Освен това от няколко месеца ги обединява футболът и една мечта към Мексико и… трима души. Зад всичко това стои Виктор Кирков, бивш спортен журналист от в. „Дневник”

От нулата

Идеята да направи отбор за бездомни му дошла преди няколко месеца. Знаел, че има такава световна лига и решил, че и България трябва да участва. В края на лятото разучил къде в София са домовете за временно настаняване и започнал да ги обикаля.

„В началото ме гледаха малко скептично. При тях са ходили какви ли не хора с проекти и са им обещавали какво ли не. Бях поредният”, разказва Виктор. Освен това на първите си срещи с тях нямал и какво точно да им предложи – нещата били вързани – за да заработи проектът, трябват играчи, а за да намери играчи, трябва да им гарантира работещ проект. Към идеята си привлича и бившия си колега в „Дневник” Методи Здравков, бивш юноша на ЦСКА, на португалските Пасош де Ферейра, Варзим и Шавеш, а днес – перо на „Телеграф”. Малко след това идва и помощникът му Кирил Кюлев. Първите тренировки се провеждат на общински игрища близо до центровете, където са настанени младежите. Методи се заема да осигури екипи за навилите се да ритат. Звъни къде ли не сред познатите си, за да изнамери обувки, тениски и гащета, защото те нямат нищо.

„Беше трудно, те не бяха научени на дисциплина, закъсняваха, често не идваха, не знаехме ще има ли тренировка или не. Не слушаха какво им се говори…Имахме големи проблеми”, разказват тримата им наставници.

3 месеца по-късно

Днес, 3 месеца по-късно трийсетината момчета и момичета са неузнаваеми, категорични са Виктор, Методи и Кирил.

„Ако в началото закъсняваха, днес са преди нас в залата”, допълват те. Да, вече имат и прясно ремонтирана зала. Малко е далеч, на около 20 км от София, но пък това ги учи на дисциплина, казва Методи. Тренировките пък не са просто уроци по владеене на топката и техника на играта, а и и как да бъдат хора. Учат се как да уважават противника, как да уважават и себе си, не се толерира мрънкането и негативизма. Има си правила. Който ги нарушава, си носи последствията – от лицеви опори до изключване от отбора.

Треньорът Методи (вдясно) и помощникът му Кирил.

Така едно от момчетата от дома „Св. София” бил изключен.

„След няколко дни дойдоха негови приятели от отбора и ни помолиха да го върнем. Съгласихме се, но при условие, че издъни ли се, напускат и те”, обяснява Виктор.

Той е човекът, който се грижи за финансовата част. Постоянно звъни по телефони, търси спонсори. Така от няколко дни всички имат нови екипи и обувки. За Коледа получиха и други подаръци, а тези дни ги чака и празничен обяд. За някои от тях, това ще е първата Коледа от много време. Всеки месец имат турнир. Събират се с останалите такива отбори – от Пловдив и Варна. Един ден пък ги изненадали не с кого да е, а с помощникът на националния отбор по футбол Радослав Здравков. Той провел цяла тренировка.

Между тренировките

„Ако не ми се обадят 2 дни, започвам да се притеснявам”, казва шеговито Методи. Твърди, че още е едва прехвърлил 30-те, а има 30 деца. „Чувствам се като родител. Всеки от тях има история и то не лека. Преживели са какво ли не. Те не са имали родители, близки, които да им покажат обич. Сами са. И в момента се вълнуваме за всеки. Споделят всичко”, казва още той. Малко след като заявява това до него дотичва 26-годишната Деси, за да му се похвали, че е започнала курсове по фризьорство.

Миналата седмица едно от момчетата го изправил на нокти. Сутринта станало ясно, че може да влезе в затвора заради дребни кражби преди 3 години. „За отрицателно време трябваше да покажем, че в него има промяна. И такава има във всеки от тях”, казва още Методи. Постоянно се следи къде живеят, учат ли. Често се случва някой от тях да няма къде да пренощува. Най-големият проблем в момента е, че повечето от тях нямат работа.

„Те се нуждаят от шанс, да им подадеш ръка. И футболът за нас е средството. Няма да ги правим големи футболисти. Важно е да имат шанс”, допълва той.

Пък знае ли човек, може след време от там да излезе талант.

Деси учи за фризьор и мечтае да е полицай

Тя е на 26 години. Има баща, но е израснала по домове. От 12-годишна работи и се справя сама. Когато не е на тренировки – е по строителни обекти, защото работи като строител. Не й е леко, но няма друг начин. „на тренировки забравям за всичко, Свършат ли – пак се започва – пари, работа…”, казва съвсем искрено Деси. Все още не е завършила средно образование и друга работа трудно се намира. Сега се е записала на курсове за фризьорство. Вече дори прилага наученото, като подстригва деца в домовете . Голямото й желание е да работи в униформа – като полицай или пожарникар. За тази цел заляга над учебниците, за да завърши гимназия вечерно и да кандидатства.

Единственият висшист Иван пише проект как да изучи приятелите си

Иван Димитров е на 24 и е единственият, който учи висше и то не какво да е, а здравен мениджмънт в Медицинската академия. Също израснал по домове, това не му е попречило да кандидатства, да го приемат и да спечели стипендия от чуждестранен образователен фонд, с която си покрива обучението. „Иначе няма шанс да учиш. Как става с 85 лева сирашка стипендия?”, казва той. Затова не може да си позволи да не изкарва само шестици. В момента се е заел да пише проект, с който да осигури стипендии за учащи вечерно, за да завършат образованието си. Проучил е всичко и чака през април да стане. Вече е намерил и 15 души, на които да помогне.

Сред тях има и артисти

Вельо е на 23. Има 17 братя и сестри и 21 братовчеди. От както се помни се оправя сам в живота. Завършил е скулптура в художествено училище в София, един от малкото със диплома за средно. Сега изкарва пари като модел в Художествената академия. Седи и не мърда по цели часове по 5 дни в седмицата. Казва, че хич не е лесно. Другият артист е капитанът на отбора – Стефан. И той е видял какво ли не, живял е и на улицата за няколко нощи. Сега учи вечерно и е решил да кандидатства в НАТФИЗ.

На тази тръба са изкарвали нощи десетки младежи. На снимката е 23-годишният Мартин Давидо. Снимка: Крум Стоев

Десетки деца от домовете спят на улицата, след като ги напуснат. „Телеграф” разкри някои от местата, където сираци на в крехка възраст нощуват, тъй като нямат дом.

Някои от тях с изкарвали студените нощи в тръбите на „Топлофикация” на Сточна гара, в съблекалните на бензиностанции, интернет зали, изоставени строежи, а в най-лошия случай на някоя пейка. Причината е, че излязат ли отинституцията, нямат покрив над главата, да си намерят работа е почти невъзможно, а в домовете за временно настаняване могат да останат временно.

„Половин година спях в бензиностанция в кв. „Малинова долина” в София. Там работех, но нямах къде да живея и с един приятел спяхме в съблекалнята”, разказва Мартин Давидов, на 22 години, 11 клас. „От 18-годишен все търся къде да живея. Имало е случаи да прекарам някоя и друга нощ на улицата”, допълва Вельо, който също е израснал по домове, а в момента живее в център за временно настаняване „Конкордия” в столицата. „Няколко нощи спях на една пейка в началото на октомври”, казва и 25-годишният С. от София. Предпочита да остане анонимен.

И трите момчета са израснали в ДДЛРГ. Изстрелват съкращението на първия си дом като чиновници, така както е записано в закона – означава дом за деца лишени от родителски грижи. Навършат ли 18 обаче, вече са лишени и от държавна грижа. Такъв е случаят с всички около 30 момчета и момичета, с които „Телеграф” се срещна през последната седмица. Всички обикалят домове за временно настаняване като Св. София в Захарна фабрика, Св. Димитър или частния „Конкордия”. Законът им дава право там да останат само по

3 месеца в годината. А после?

После всеки се оправя, както може. Всъщност така живеят, от както се помнят. „Ден за ден. Планове не си правя, защото не знам утре какво ще ми се случи”, казва Мартин. Израснал е в SOS Детско селище и твърди, че за един сирак у нас там е раят. Имат майка, живеят по 8 в къща, следят ги дали ходят на училище, възпитават ги индивидуално. Въпреки това Марто се забърква в неприятности и напуска преди да навърши 18. От тогава е живял къде ли не. Изкарва две години в Търговище. Там работи в сроителна фирма, но в един момент остава без нея. Два месеца спи в интернет клуб.

„Толкова беше нощната тарифа в клубовете. Няма как да легнеш, на стола си, клюмаш прегърбен”, разказва Мартин. Не можеш да заспиш спокойно, защото всичко може да ти се случи. Влизат всякакви”, допълва той. Така в столичен клуб до „Попа”, където спели много като него, пребили момче.

За строежите е още по-голяма опасността. Казват, че не може да мигнеш, само си на завет. Такова място е изоставен строеж на пъпа на София, на ул. „Алабин”, на метри от Съдебната палата. „Лудница е там. Не знаеш кой ще ти налети. Понякога обикалят скинари, пребиват хора или директно те изхвърлят докато спиш. Но понякога нямаш избор, трябва ти поне завет”, разказват младежи.

Тук, в изоставения строеж на "Алабин" в София, спят младежи. СНИМКА: АНТОН СТАНКОВ
Такова ужасно място, но все пак с покрив е блок 208 в Надежда 2. Това е една от най-старите панелки. Преди години се нацепва след земетресение и на последния 4-и етаж има пукнатина около 10 сантиметра между панелните снадки. Това го е превърнал в дом за бездомни. 
Преди ходели и в една изоставена къща край Сточна гара, която наричат „Баба Яга”, но я бутнали. До Сточна гара се намира и друго „топло” местенце. Малко след площада, в посока бул. „Христо Ботев” има две тръби на „Топлофикация” над реката. „Но трябва да внимаваш, да не паднеш, че край”, казва Мартин. Съвсем скоро обаче им направили изолация и вече не се усеща парата, преминаваща през тях. Той не е спал там, но негови приятели и познати от дома знаят какво е. 
„Аз все гледам да се оправя, досега не съм спал съвсем на улицата”, казва той. В бензиностанцията спал, когато дошъл в София. Намерил работа там, но нямал дом и 6 месеца спял в съблекалнята пак върху столове. После шефът му помогнал да си намери квартира. Сега Мартин живее в „Св. София”. 
Там изкарал 3 месеца и анонимният ни герой С., после останал нелегално, но го хванали и така се оказал няколко вечери на пейките пред дома. Сега С. нощува в дома на приятел. „Не мога да остана дълго. Приятелите са приятели, но се чувстваш в тежест. Натоварвам ги, може да не ми го казват, но аз го виждам в очите им. Чака да дойде Нова година, за да се настани за нови 3 месеца в „Св. София”. С. има майка, но тя никога не го е искала. Има 2-ма по-големи братя и един по-малък на 10 години. Никога не го е виждал. „Дадоха го на държавата. Сигурно е в дом”. 

Характер 
„Трябва да си много твърд иначе не оцеляваш и съвсем пропадаш”, казва той. „Много приятели започнаха с наркотиците, част от тях вече ги няма. „Аз се опазих, въпреки, че са се инжектирали пред мен”, разказва още момчето. Други, не малка част стават дилъри или крадат. 
На въпрос защо няма завършено средно образование С. отговаря: „Вижте, когато трябва да мислиш всеки ден къде да живееш, как да изкараш пари, ученето някак остава накрая”. Сега обаче е решен да завърши вечерно. В момента е 9 клас. Когато вземе диплома на 28 г. е решен да кандидатства в НАТФИЗ. 

Работа 

Така е с почти всички от младежите, напуснали домовете. Мартин сега е в 11-и клас. „В домовете никой не следи дали ходиш на училище. Някои пишат трудно даже. Имах една приятелка от „Асен Златаров” в София – спря да ходи на училище на 14 г. Карах я да ходи, но сега вече няма кой”, казва той. От всички около 30 момчета и момичета, с които разговаряхме, само 3-ма бяха завършили средно образование. За висше не може да се говори. Няма и пари за него.  Това им пречи да си намерят работа, а като прибавим и отношението на работодателите към сираците, шансът се свежда до нула. Затова, ако намерят нещо е по строежи, хотели, мият чинии, сервират. В повечето случаи не ги осигуряват, понякога не им плащат. 
„Отивам на интервю, добре облечен съм, нося CV. Когато разберат, че съм израснал в дом – казват, че вече са намерили човек. Личи отношението им, дискриминират ни”, казва Борислав Ангелов, който също е съвсем сам на света. 

Борислав на футболното игрище, където тренира 2 пъти седмично. СНИМКА: МАРИЯ МИЛКОВА
Отскоро Боби работи в Синагогата в София. От там научили историята му и го взели на работа. Решен е да завърши и да учи „Социални дейности” в Софийския университет. 
Изкарват пари от дрехи втора ръка 
Как изкарват пари без работа? Отговор „С далаверки”. Поне тези, които са избрали да не са извън закона. Обикалят магазините за втора употреба. Знаят много добре скъпите и качествени марки, купуват от тях и след това ги продават по-скъпо. „Сега поне има толкова магазини секънд хенд. Виж, това яке на мен го купих за лев и 50”, казва Мартин. В мола струва 120 кинта”. Друг вариант е  – посредничиш, когато някой продава например телефон, лаптоп и др. Искат  300 лв., ама ти на купувача казваш 350 и си отгоре с 50 лв.
Не могат да участват в програми за заетост, нямат образование
На всички потребители на социални услуги в защитените и наблюдаваните жилища, се оказва съдействие за регистрация в дирекции „Бюрото по труда” и включване в курсове за квалификация и преквалификация. Това отговориха от Агенцията за социално подпомагане на въпрос на „Телеграф” оказва ли се подкрепа на младежите напуснали домовете за намиране на работа. Една от програмите на Агенцията по заетостта е да бъдат включени в стаж за 6 месеца във фирма. На месец ще получават заплата в размер на минималния осигурителен праг за длъжността. Да, но за тази програма е нужно образование, а както стана ясно по-горе – те го нямат.
В следващите 2 години около 650 деца лишени от родителска грижа ще напуснат домовете. Животът на Мартин, Вельо, С. и Боби ги чака навън. 

				

Тя живее в Пловдив, в къщата на прадядо си. Заобиколена е от дувари с дъх на минало и огради с красиви орнаменти. Ооколо нея подскача малък дакел и винаги мирише на бои, на прясно изпечена глина, а често и на домашни бисквитки и ябълки. Може да усетите вълшебния й свят тук. Аз от време на време надниквам в него.

Топло е.