ПРОСТИТУТКИТЕ НЕ СМЕ ПРЕСТЪПНИЦИ
Снимка: Крум Стоев
Тя е на 54 години, с 4 деца. Има висше образование. Живее в София. Всяка сутрин излиза в 10 ч на улицата и продава тялото си. Така изкарва прехраната си от 20 години насам. Не го крие и открито заявява, че е проститутка и това е неин личен избор. Казва се Рени, фамилия не споменава, отказва и да бъде снимано лицето й. Съгласява се да говори обаче. Тя поведе първия протест на платената любов у нас. Срещаме се на една бензиностанция на Околовръстното шосе. С нея е по-млада колежка, на 26 години, която се представи като Ани. Също с дете и с доста опит в Германия. И тя е решена да протестира.
Рени, протестът, който организираше, се провали. Защо?
Разочарована съм истински. Дойдоха все пак момичетата, бяха готови да застанат пред всички, но се изплашиха. Те не са свикнали да говорят с журналисти и се разбягаха. Какво да кажа повече? Просто искаме да ни обърнат внимание, че и ние имаме права. Искаме това, което правим, да е легално.
Ще се откажеш ли от протести?
Не, колкото и да съм разочарована. Няма да се откажа. Следващия път ще се организираме по-добре.
Защо го правиш?
Рени: Искам да помогна на момичетата. Вижте, аз съм на 54 години. Време е да спра, но искам да помогна на тях, защото положението е нетърпимо. Стига сме стояли на тъмно, всички знаят, че ни има. От 4 години обмислям, че трябва да се направи нещо. Трябва професията ни да е законна, да се плащат данъци, осигуровки, да се пълни хазната и момичетата да имат права. Иначе преди месец вече ми писна и реших да действам.
От какво ти писна точно?
Рени: От месец постоянно ни арестуват. През ден. Прибират ни за 24 часа, след това ни пускат. Кога да работим? От 15 дни на практика не съм изкарала нито лев. Не мисля, че ние сме престъпниците на улицата. Аз съм „за” полицията да патрулира тук, да имат данни за всяко момиче. Стане ли нещо – това може да помогне и твърдо подкрепям. Но някак много е лесно да прибират нас. Тази професия я има от векове. Няма да изчезне, колкото и да ни заключват.
Как се държат с вас в полицейското управление?
Рени: Зависи. В повечето случаи ни подкрепят, държат се добре с нас. Във всяко едно РПУ има по няколко човека, които ни поддържат, разбират ни, приемат ни такива, каквито сме, защото знаят, че не създаваме неприятности, не крадем, няма оплаквания от нас. Разясняват ни правата ни, обясняват всичко и се държат добре. Винаги има едно „Защо?”. Разбира се, има тук-там и такива, които се отнасят зле. Заявяват ни, че те определят правилата и че ние нямаме никакви права. Ето Ани може да разкаже за един случай.
Ани: Арестуваха ни в 8-о РПУ една сутрин. Цял ден се молихме за едно шише вода. Да не говорим за храна. Никой нищо не донесе. В 9 ч вечерта им викам: Забравете храната, само вода донесете. Пак нищо. Най-накрая един от оперативните, на когото не му е работа, се смили над нас и ни донесе 3 шишета вода.
Рени: Един път цял ден се молих да проведа телефонния разговор, на който имам право. Трябваше да извикам някой да му дам пари и да ги предаде на момиченцето ми. Трябваше да замине на практика. Ревах и ги молих и не ми позволиха. Аз знам, че сред нас има и черни овце, ама много черни – момичета, които крадат. Но 70% от момичетата нямат нищо против патрулиращите полицаи. Смятам, че ако професията ни стане законна, и полицията ще бъде улеснена. Няма да се занимават с бумащините, да ни прибират и да ни пускат, през това време ще се занимават с истинските престъпления. Ние не сме престъпниците. Не виждам нищо престъпно и неморално да застанеш с лицето си и да предлагаш нещо, което съществува векове наред. Ако това е аморално, тогава какво остава да говорим и за сайтовете с момичета, за елитните компаньонки? Да не говорим за жените, които са семейни и порядъчни в кавички. Много я обичам тази дума… В същото време имат по един-двама любовници, които ги издържат. Не е ли вид проституция, питам аз? За мен лично е. Не може ти да си семейна, да имаш любовник, мъжът ти да има любовница и двамата да чакате отнякъде някой нещо да ви даде.
От колко време си на улицата?
Рени: Повече от 20 години. Работя на Околовръстното. Иначе и в центъра съм работила, и в клубове, но най-вече там. Имам 4 деца – 3 момчета и едно момиче. Аз съм обикновен родител. Излизам в 10 ч, прибирам се към 16 ч. Преди да се прибера, пазарувам, готвя. Не смятам, че съм по-различна от всяка друга майка. Момичето ми е с шестици от горе до долу. Учи моден дизайн.
Те знаят ли какво работиш?
Рени: Не. Не знаеха допреди една седмица. Вече знаят, но не ми се говори за това. Не искам да ги намесвам.
– Стигаха ли ти парите?
Рени: Стигаха колкото да живееш нормално. Стига с митовете, че изкарваме много. Да, елитните компаньонки изкарват много. При нас всеки път е различно. Не се прибираме с 500-600 лева. Всъщност тези, които крадат, се прибират с толкова. Даже знам две такива.
Защо не взехте разрешение за протеста?
Рени: Ние само се събираме. Това не е протест. Сега ще се видим, ще се разберем има ли желание от страна на момичетата да работят законно, да си плащат осигуровките – здравни и социални. Защото те не мислят сега за това. А това ще им изиграе лоша шега. Голяма част от момичетата се страхуват, че ще стане по-лошо, а не по-добро, като протестираме. За да излезеш отпред, трябва смелост. Не е лесно. Ударите все ще са върху нас, защото сме на най-ниско ниво. Ето например масажните салони, които предлагат услуги като нашите, не ги закачат. Аз съм човек като всички останали. Толкова ли сме страшни ние? Не сме сред най-интелигентните, но тъпи и ограничени ли сме? Ако мълчим – да. Стига двойни стандарти. Ако аз съм с едно ауди и се бях напудрила и направила, какво щеше да е отношението? Аз съм на улицата. Не съм крадла, престъпничка. Аз лошо впечатление ли правя? Не трябва да се разделят хората. За мене малките хора са некоректните, убийците и крадците. Аз не съм такава. Само на тях не може да им се прости. Големите хора са добронамерените. Заради всичко това няма да спра да искам права и за нас. По-нататък, ако имаме подкрепа, мисля да се съберем и пред парламента. Няма да спрем дотук, със сигурност. Аз лично съм убедена.
Мислите ли, че ще успеете? И преди са правени опити да се прокарва такъв закон – все неуспешни.
Рени: Защо да не успеем? Професията ни я има, няма да изчезне. Защо да не бъде легална? Тези пари ще влизат в хазната, нека държавата ги разпределя за пенсионери, за деца, за нуждаещи се. Защото и аз съм била млада, остарявам, и вие ще остареете. Вече се разнесе мълвата, че в България искаме да сме законни. Много неправителствени организации ще ни защитят.
Ани: Защо толкова цивилизовани страни са легализирали професията ни, а у нас не се случва? Аз съм била в Германия. Там всичко е толкова добре организирано. Има си улици, където се знае, че там има момичета – само там. Всяка плаща наем за каравана. От тях отиват за данъци. Дори да дойдат полицаи – показваш документите и не те закачат.
Колко време изкара там?
Ани: Седем месеца бях там. Коренна разлика от България. Например можеш да работиш от 8 ч вечерта до 6 сутринта. Ако излезеш по-рано, ти налагат глоба. И всеки си спазва реда. Отношението е съвсем различно към тях, не като тук. Полицаите винаги са на страната на момичетата. Защо трябва да ходим ние в чужбина и да пълним гушите на чужденците? Толкова много момичета заминаха. Да направят някоя улица, където се знае, че има момичета, и това е. Защо да се крием?
Рени: Такова нещо искаме. Затова няма да се откажа поне лично аз. Повече от това, което съм загубила досега, няма как да загубя. Най-много на мен да ми се случи нещо. Ето сега ми звънят някакви, заплашват ме.
Как те заплашват?
Рени: Звънят през нощта от непознати номера и казват, че ще изчезна, ще ме разчленят. Аз самата започвам да усещам невероятните удари. Повече от половин месец не мога никакви пари да изкарам. Аз съм с 2 празни портмонета. Не мога да имам помощ и от децата си.
Иначе какво е отношението на хората към теб сега?
Рени: Не ми се е случвало лошо отношение, да ви кажа. Даже някои ме поздравяват.
А защо въобще решихте да изкарвате така парите си?
Рени: Ще ви кажа. Много хора казват, че това е най-лесното – не искала да работи, да копае и станала проститутка. Не, не е така. Всяко едно момиче има своя причина. Със сигурност никоя не е мислила, че ще стане такава. В най-общия случай е от немотия.
Ани: Голямо семейство, безпаричие, не могат да се справят с елементарни нужди.
Рени: Аз лично започнах от любопитство
Как така?
Рени: Ми така. Учех висше. Гледах каките по хотелите, които се забавляваха в големи компании на художници, богати мъже… Ето така започнах.
