Archive for май, 2011

В едно друго време…

227583_10150167591377104_708802103_6913513_1520858_n

Posted on май 29th, 2011 by Molivche  |  No Comments »

Пътеки

226233_10150160833957104_708802103_6847954_8135913_n

Ломо Смена 8М

Posted on май 29th, 2011 by Molivche  |  118 Comments »

Чадъри, чадъри…

228653_10150168709617104_708802103_6921374_3053515_n

Canon 40D

227789_10150168709512104_708802103_6921371_269547_n

226962_10150168709447104_708802103_6921369_2240067_n

Posted on май 29th, 2011 by Molivche  |  64 Comments »

Светът на магнит разстояние




_MG_8889

Светът е на магнит разстояние в подлеза на „Фритьоф Нансен“ и „Васил Левски“ до НДК. За това се погрижиха Яна Лазарова и Вежен Велчовски, които изложиха колекция от 5000 магнитчета за хладилник. Хилядите късчета от десетки страни са събирани в продължение на 10 години. „Разбира се, не сме обиколили всички страни и не сме купували всяко едно от тях”, каза за „Телеграф” Яна Лазарова. Затова в казузата били вллючени всичките им приятели, които имали път зад граница. Всеки бил „буквално заставян“ да се върне с магнитче. Така с общи усилия под витрината може да се видят не само спомени от популярни дестинации като Франция, САЩ и Англия, но и от екзотичните Танзания, Уругвай и Тайланд. Сред най-интересните са лава от действащ вулкан от Аляска, статуйка на Буда, издялана от дървесна кора от Тайланд, както и мантра от Стената на плача. Не може да се мине и без лика на Папата, а съвсем е недопустимо ибез магнит от … Китен. Той е на централно място в изложбата. Тя ще бъде в подлеза до утре вечер, така, че побързайте. За тези, които не успеят ще могат да я видят и в любимия ми One More Bar на „Шишман”.

_MG_8874

Posted on май 27th, 2011 by Molivche  |  2 Comments »

Опит за летене


183592_10150090155082104_708802103_6367258_5255920_n

И пак литна и пак стената. Ударът е тежък, а крилата кървят. Очите-карфици примигват гаснещи, а в тях се оглежда червеният залез. Последната надежда я напуска заедно с последния замах на счупените й криле. В птичата й главица минават образи на ловци и хищници. Примамват, преследват, омайват, нападат, кълват, скубят, удрят, блъскат, дърпат, съскат, хихикат се. И тя пак бяга и пак лети и пак я настигат. И стени, безброй стени с кървави отпечатъци от изкълваното й месо. Но тази е последната.  Вече е на земята, а капките кръв се стичат по сивия зид. Победена е. Няма да дочака изгрева, знае го. Поне опита да полети нависоко в синьото небе и белите облаци и завесите от слънчеви лъчи. Но и там бяха стигнали хищниците с големите си стоманени небостъргачи. Прекалено много бетон имаше за крехкото й чупливо телце. Усети хлад. Затвори очи. Спокойствие. Край.

Posted on май 17th, 2011 by Molivche  |  1 Comment »

 
Wordpress