Имигранти
СТРАХ ЕВРОПА ПАЗИ
Поредната бариера за България и Румъния остана спусната. Властите в 10 европейски страни показаха за пореден път страха си да не бъдат залети от български и румънски работници, които да им подбиват пазара и да заемат работните места на местните.
Сигурно доста работодатели в тези 10 страни ще отворят шампанско по случая. Още 2 години им е гарантирана евтината работна ръка, която се задоволява с 3 пъти по-ниска надница в сравнение с местните. Наздравица ще вдигнат и всички трафиканти на нелегални гастарбайтери, които печелят доста добре покрай ограниченията на пазара на труда в тези държави. Бусове, натъпкани с бедни хора от затънтени родни селца, ще продължават да кръстосват европейските градове, доставяйки по списък чистачка, строител или друг евтин работник, пожелан от местен бизнесмен. Нищо чудно да се появят нови палаткови лагери в бароковите им градски градини.
Притеснени
Затова се погрижиха властите в тези 10 страни, които са много притеснени за пазара си на труда. Оправдават се с кризата, с високата безработица, все още нестабилната икономика и опасността. Заедно с тези аргументи дипломатично ни обясняват, че нашенците полагат нелегален труд, а по-големите тарикати от тях живеят само на помощи, точейки им социалната системата. Да, и това е вярно, но нелегалните ще намалеят, ако им се разрешава да работят. Има и нещо друго. Все обясняват, че ще им подбием пазара.
Манна небесна
Българските имигранти не се изразяват само с мургавите нашенци, любители на лагеруването из европейските паркове. Пълно е със свестни българи, за които Испания, Германия, Гърция или някоя друга държава е последната им надежда. Те просто искат да работят. Но какво се получава? Труди се нашенецът, даже повече от тук, защото в чужбинско 6-5 няма. Но го прави срещу много малко пари. Съгласен е да получава по-ниска надница, защото знае, че вкъщи и толкова няма да му дадат. А децата гладни в България, искат нови маратонки, нужни са им учебници, а и трябва да се пести за образованието им в чужбина, та да заминат и те. Доброволно, с приведена глава клетият ни имигрант се превръща в роб на западняците (така ни нарече немското списание „Шпигел” само преди седмица). Те пък уж цивилизовани, но когато могат да експлоатират някого, забравят принципите за достойния европейски гражданин. И го наемат. После обаче мрънкат, че видиш ли той им подбивал пазара.
И да е затворен, и да е отворен пазарът им, такива работници пак ще има. Във втория случай поне ще могат да работят легално, да им се плаща като на бели хора и няма да живеят като животни и да им загрозяват местния пейзаж.
