В края на септември
Отливът си отива
заедно с теб.
Дърпа ви червената луна,
легнала над хоризонта.
Не искам да те пускам,
както не пускам лятото в края на септември
и последната топла вълна, прегърнала брега.
Отмиват се стъпките, които оставяш.
Крачка, две, три и те няма.
Остават само мокри босите ми крака,
следите от пръстите ти по пясъчното ми тяло
и соленият вкус в душата ми.
Сърцето ми изкрясква,
разперва уморените си криле и отлита.
След теб.
