На 300 метра под земята…
80 миньори на 20 минути от смъртта
За 1000 лв. ток ги оставиха погребани живи в рудник „Балкан“
Катерят110-метрова шахта, за да се спасят
Текст: МАРИЯ МИЛКОВА
Снимки: БОРИС ВОЙНАРОВИЧ
20 минути от смъртта делели 80-те миньори, които останаха заклещени на 350 метра под земята в мина „Балкан-2000” в старопланинския проход Твърдица-Елена. За толкова време стигал кислородът в най-отдалечените галерии, когато ЕВН спря тока на подземния рудник за неплатена сметка.
Когато спре електричеството вентилационната система блокира. Няма как да се произвежда въздух. Така в най-отдалечените галерии – т.нар. забои, където са въглищата, кислородът стига за не повече от 20 мин. След това започва да се изпълва с метан, което е равносилно на смърт. Това обясни пред екип на „Телеграф” Атанас Павлов, шеф на „Безопасни условия на труд” в мината.
Както всяка сутрин в 9.30 ч той инструктира миньорите за поредния им работен ден. Всички са се събрали в старата, олющена сграда, невиждала ремонт от години. Чакат си и храната – малко салам и хляб. Само след 30 минути всички отново ще слязат под земята, където преди 9 дни водеха 3-часова битка с времето и земята за глътка въздух.
Пред входа на мината...
Когато старата „Сетра” ги взима от центъра на Твърдица в 8:45 ч на 28 декември, никой не предполага какво ги чака след няколко часа. „Бях си на бюрото. В 14 ч внезапно всичко угасна. Помислих, че е авария. И друг път за малко е спирал тока. След няколко минути обаче се обади диспечера. Токът няма да дойде. Спрели са го, не е платен”, разказа главният инженер на мината Иванка Пейчева. Тя веднага се свързала с дежурния на смяната. Той трябвало да предупреди миньорите да излизат незабавно.
...малко преди да влязат в мината.
Повечето се усетили, че ток няма да има и бързо започнали да излизат. „Почаках няколко минути. След около 10-15 минути усетих как започвам да дишам трудно и тръгнах”, каза 44-годишният Исмет Хасанов. Десетки от миньорите обаче били чак на 2.5 км от изхода в най-опасните забои.
„Опасни са, защото са точно до въглищата. Това значи, че няма ли за малко въздух може да стане взрив от метан. Все едно стената да тръгне срещу теб”, обяснява още Павлов. Излизането от това място е поне половин час много бърз ход из лабиринт от галерии. В такъв забой бил Джевдет. „Бях в най-опасния 5-и пласт. Как може да спрат тока? 80 души сме долу”, ядосваше се той. „Ей това ни спаси”, казва той й посочва стар ръждясал апарат, който носи колегата му Редун. С него копаят в един забой. И сега влизат заедно. Апаратът е реле, което показва концентрацията на метан. Ако надмине 2% започва да пищи.
Това реле отчита концентрацията на метан.
Това значи „бягай” към основната галерия. Тя е спасението – през нея минава силна струя въздух поне 24 часа след спирането на вентилаторите. Така направили всички. Да се доберат до нея обаче било само първото препятствие. Без ток не работел и асансьора.
Имали само два изхода – през две шахти. Едната шахта с вертикална стълба, дълга 110 м. Другата била още по-дълга – 150 м, но поне била наклонена със стълби.
„Катерихме се поне 40 минути нагоре по стълбата. Тъмно, вода и кал текат по нас. Студ, дрехите замръзват”, разказаха още те.
Шахтата, през която са се изкатерили миньорите до повърхноста.
През цялото време спасителен екип бил готов да влезе на секундата. За щастие не се наложило.
„Много се притеснявахме някой да не е останал долу, да не е разбрал. Следяхме постоянно колко каски с лампи се оставят”, каза още Атанас Павлов. По устав всеки получава лампа на влизане в мината и трябва да в остави на излизане. Така се следи всички ли са навън.
„За щастие в 5.15 ч излезе последната лампа”, казва още Павлов.
Докато спасяват миньорите от мината звънят на ЕВН да пуснат тока. Това обаче така и не станало, обясни зам.-изпълнителният директор на „Балкан 2000” Христо Сосеров. Дължахме около 1000 лева, каза той. При условие, че плащаме всеки месец по 40 000 лева, може ли да изложат на опасност толкова хора?”, каза Сосеров. Той успял да внесе парите чак на 3 януари. През това време мината била затворена.
„4 часа имаше ток, 4 нямаше. Не може да се работи така”, каза инж. Пейчева. Наложило се да пуснат хората в отпуск, кой платен кой не платен.
От ЕВН обясняват, че управата на мината е била предупредена, че на 22 декември токът ще бъде спрян.
Миньорите все още не могат да повярват как това се е случило.
„Досега никога не се е случвало такова нещо. Къде ли не съм работил. Цял свят гледа как се бориха в Чили за миньорите, а нас искат да ни уморят”. Само това бяха вчера думите на най-възрастният от работниците в рудника над Твърдица – Димитър Николов, известен сред колегите си като Бай Митю- Комсомолеца. Той работи в мини от 40 години. До пък стои най-младият миньор, преживял ужаса да търсиш глътка въздух под земята – Неждет. Той е едва на 18 години. Започнал да работи в мината преди година и половина. Изпращаме ги до входа на мината – кален и влажен тунел. Един по един потъват в тъмното за поредния работен ден.
Най-старият пробивал Голямата Косматка
Най-възрастният миньор от мината над Твърдица участвал в разкопаването на изчестната тракийска могила Голяма Косматка край град Шипка. В нея през 2004 г. археолог д-р Георги Китов открива една от най-богатите тракийски гробници. Бай Митю е най-добрият миньор. Затова беше повикан да укрепва могилата. Често миньорите в този край участват в археологически разкопки през лятото.
Димитър Николов
2 часа пеша в зимата до работа
15 км поледица, опасни завои и на повечето места без мантинела, която да дели превозните средства от дълбоките дерета. Това е пътят, по който всеки ден работниците в мината изминават по два пъти.
„Никой не поддържа пътя. Ние ръсим сгур, за да минава рейса”, казва Печева. „Падне ли по-голям сняг шосето дори става непроходимо. През зимата дори се случва да стигаме до работа пеша. Оставя ни и 2 часа нагоре се върви”, разказва още тя. Миньорите са от Твърдица и околните села – Новачево, Жълт бряг, Бяла паланка. Част от тях пътуват от Сливен, което прави по над 100 км всеки ден. За тях мината е единствената работа.
