Бездомни спят на минус 15 градуса на гарата

2 години живот в дупка

„Удрям една доза и забравям за студа“

17-годишно момче едва не почина в подлеза на Централна гара

Текст: Мария Милкова

Снимки: Крум Стоев

Малко след 10:30 вечерта. Бяла шкода фабия спира пред Централна гара в София. От нея слизат 5-ма души и се насочват към няколко кръгли отдушника. Приличат на прозорци с одеяла и кашони за завеси. Личи, че някой живее там. Човекът с фенера дърпа едно от одеялата и надниква вътре.„Ехо! Има ли някой? Тук сме, за да ви помогнем, да ви заведем на топло”, провиква се той и го насочва в тъмнината.

От тук се влиза в "спалнята" на бездомните...

Това е Стефчо, служител в Столична община. Той е част от нощния мобилен екип, който от 1 декември обикаля улиците на София и събира бездомни. Тази вечер е на смяна с Мариана и Петър. От 30 минути кръстосваме с тях подлези и малки улички в центъра на града. Навън е минус 15 градуса.

От вътрешността се чуват гласове. „Какво искате? Какви сте?”, пита мъж в ъгъла. В малкото като кучешка колиба помещение са налягали 12 души. Лежат върху дюшеци, увити са в родопски одеяла и стари юргани, всички почернели от мръсотия. Наоколо е обсипано с боклуци и десетки фасове. Само заради студа не вони прекалено силно.

Наско, бивш затворник и 17-годишният Дамян, болен от пневмония.

Мъжът, който ни отговаря, се казва Юлиян, а в него се е сгушила жена му Галя – тя е инвалид 79% и психически не е добре. Докато той ни обяснява това останалите започват да се разбуждат. Един от тях – Илия, на около 60 години, не е възхитен от посещението ни. „Кви сте вие? Махайте се!” В момента, в който е осветен и вижда, че ще бъде сниман, се разярява. Хваща една маратонка и я насочва към нас.

Илия ни посрещна така..

В този момент Юлиян му се разкрещява да спре. „Какво е тва отношение! Хората искат да ни помогнат, а ти…Ей за тва няма да се оправите, ей!”. Илия обаче е толкова пиян, че се олюлява и сяда на пода. Успокоява се, но за всеки случай общинарите викат подкрепление. След малко идва и дежурен патрул.

Пo думите на тримата социалните ботници често се случва бездомнитe да са  агресивни. Гонят ги, не искат помощ или по-скоро се страхуват, че ще им навлекат повече беди, отколкото да им помогнат. В такива случаи викат полиция. Ако откажат да отодат в дом за временно настаняване, каквито има 4 в София, им дават формуляр, с който писмено да го заявяват. Натам отиват нещата и тази вечер.

Строй се!

По време на полицейската проверка (Юлиян и Галя са вдясно, последният в червено е Пънкара).

След няколко минути пристига и патрулката. Униформените не се церемонят много с 12-те обитатели на подлеза и бързо ги изкарват един по един навън. Този път разярен не е само Илия, а и Наско – бивш затворник от Пещера. Буйства, но бързо е усмирен. Най-спокоен е 32-годишен ром с прякор Пънкара, също лежал на топло. Живее от години на гарата и е на хероин. Галя едва ходи и не осъзнава какво точно се случва. Дори не успява да подаде вярната ръка на мъжа си, за да й помогне. Оказва се, че в дупката е останало момче на 17 години, тъй като не може да ходи. „Казва се Дамян. Много е зле. Болен е, май от пневмония”, обяснява Юлиян. Момчето е сирак, от 12 години живее на улицата, разбираме от останалите. От доста време също друса с хероин. Нужна е линейка и полицаите бързо се обаждат на Бърза помощ.

Молби

Докато чакаме спешната кола Мариана, Стефчо и Петър се опитват да ги убедят да тръгнат към център за временно настаняване. Категоричен отказ. „Не. Били сме там вече. Няма смисъл. Не сме за една супа. Толкова ни дават”, казва Юлиян. Освен това обяснява, че ще му искат различни документи, които ще му струват поне 200 лева. Причината е, че е от Бяла Слатина. Само хора със софийско гражданство могат да бъдат настанявани в домовете веднага. Останалите трябва да съберат една камара документи от родния си град. Юлиян и жена му нямат пукната стотинка, какво остава да платят пътните и таксите за документите. Това е голяма пречка за повече бездомни в София.

Юлиян отказа да иде в дом.

Други, не малко, нямат дори лична карта, което съвсем им отрязва пътя към истинското легло. От „Социално подпомагане“ предоставят помощ за издаване на лична карта, но и това става бавно. Поради тези причини те предпочитат да останат на улицата. На въпрос какво правят в София, никой не може да отговори. „Ще трябват документи за продължително настаняване, но може да останете поне за няколко нощи”, опитва се все пак да ги убеди Мариана, но напразно.

Всички живеят там от около 2 години и не искат да изоставят дупката си, защото някой може да им я вземе. „След 3 дни стават 2 години и 3 месеца. Няма къде да идем. Работа няма, какво да правим? Може и без това място да останем, ако тръгнем”, казва още Юлиян. Той е строител, но покрай кризата останал без работа. Семейството му не го иска заради жена му. Затова двамата избрали улицата. Имат дете – момиченце на 2 годинки. „Анна се казва. Проходила в дома за временно настаняване на ул. „Ришки проход”, казва младият мъж. Изкарали там 3 месеца, колкото е позволено. След това, по думите му, ги изритали. В момента за малката се грижи сестра му. Прехвърлили родителските права на нея, за да може поне момиченцето да живее добре.

Юлиян и Галя

„Тук ни е добре. Топлим се от заведението отдоолу. Когато започват да пържат риба става много топло. Но през нощта настава голям студ“, обяснява още Юлиян и посочва от къде излиза парата. Другият начин да се сгряват е, разбира се, алохолът. „Аз пия вино, Пелин по-точно“. Други обаче разчитат на чистия спирт. Купуват от аптеката едно шише за левче, разреждат го с вода и пият. Проблемът е, че в такова състояние могат да не усетят и кога замръзват. Третият начин за борба със студа са наркотиците. „Взимам една доза и забравям за студа“, казва откровено Пънкара. Допълва обаче, че не го прави много често.

Виновен

След 30 минути линейката идва. С помощта на Юлиян, Пънкара и още един от бездомните, болното момче беше натоварено на линейката и откарано в болница. Малко по-късно Юлиян все пак склони да пусне жена си да спи в истинско легло. Тя беше откарана в дома в „Захарна фабрика”. Останалите обаче останаха в имровизирания си дом. Мариана, Стефчо и Ангел отлетяха към поредния слчуай за бездомен до „Александър Невски“ с надеждата, че може него да приберат на топло и безсънната им работна нощ да не се окаже напразна.

Дамян беше закаран в болница.

„Ще ви кажа истината. Аз съм си виновен. Не го крия. Можех да си отделям някакви пари и да не стигна до това положение. Но тук ми е по-добре от дома”, каза накрая Юлиян.

През тази нощ още двама бездомни отказаха помощта на социалните работници. Тримата успяха да приберат в дом само двама души. Почти сигурно е, че след няколко дни, или поне след 3 месеца, отново ще са на улицата.

700 бездомни спят в дом

Близо 700 бездомни спят в четирите центъра за временно настаняване в София. Поне половината от живеещите на улицата обаче отказват помощ и остават на студа. Клошарите най-вече се настаняват в дома в „Захарна фабрика” и в „Красна поляна”. Там те получават обяд веднъж на ден, лекарска помощ и могат да останат до 3 месеца. За целта обаче те трябва да имат лична карта. Тези без документи се пращат в дом на МВР в „Дружба”. В дома „Св. Димитър” в кв. „Люлин” живеят най-вече пораснали сираци от домовете, които няма къде да отидат. Пълно е и с изоставени многодетни майки. Софиянци могат да подават сигнали за хора, останали без дом на телефони: 112, 987 55 55 и 80 35 900.

80 миньори на 20 минути от смъртта

За 1000 лв. ток ги оставиха погребани живи в рудник „Балкан“

Катерят110-метрова шахта, за да се спасят

Текст: МАРИЯ МИЛКОВА

Снимки: БОРИС ВОЙНАРОВИЧ

20 минути от смъртта делели 80-те миньори, които останаха заклещени на 350 метра под земята в мина „Балкан-2000” в старопланинския проход Твърдица-Елена. За толкова време стигал кислородът в най-отдалечените галерии, когато ЕВН спря тока на подземния рудник за неплатена сметка.

Когато спре електричеството вентилационната система блокира. Няма как да се произвежда въздух. Така в най-отдалечените галерии – т.нар. забои, където са въглищата, кислородът стига за не повече от 20 мин. След това започва да се изпълва с метан, което е равносилно на смърт. Това обясни пред екип на „Телеграф” Атанас Павлов, шеф на „Безопасни условия на труд” в мината.

Както всяка сутрин в 9.30 ч той инструктира миньорите за поредния им работен ден. Всички са се събрали в старата, олющена сграда, невиждала ремонт от години. Чакат си и храната – малко салам и хляб. Само след 30 минути всички отново ще слязат под земята, където преди 9 дни водеха 3-часова битка с времето и земята за глътка въздух.

Пред входа на мината...

Когато старата „Сетра” ги взима от центъра на Твърдица в 8:45 ч на 28 декември, никой не предполага какво ги чака след няколко часа. „Бях си на бюрото. В 14 ч внезапно всичко угасна. Помислих, че е авария. И друг път за малко е спирал тока. След няколко минути обаче се обади диспечера. Токът няма да дойде. Спрели са го, не е платен”, разказа главният инженер на мината Иванка Пейчева. Тя веднага се свързала с дежурния на смяната. Той трябвало да предупреди миньорите да излизат незабавно.

...малко преди да влязат в мината.

Повечето се усетили, че ток няма да има и бързо започнали да излизат. „Почаках няколко минути. След около 10-15 минути усетих как започвам да дишам трудно и тръгнах”, каза 44-годишният Исмет Хасанов. Десетки от миньорите обаче били чак на 2.5 км от изхода в най-опасните забои.

„Опасни са, защото са точно до въглищата. Това значи, че няма ли за малко въздух може да стане взрив от метан. Все едно стената да тръгне срещу теб”, обяснява още Павлов. Излизането от това място е поне половин час много бърз ход из лабиринт от галерии. В такъв забой бил Джевдет. „Бях в най-опасния 5-и пласт. Как може да спрат тока? 80 души сме долу”, ядосваше се той. „Ей това ни спаси”, казва той й посочва стар ръждясал апарат, който носи колегата му Редун. С него копаят в един забой. И сега влизат заедно. Апаратът е реле, което показва концентрацията на метан. Ако надмине 2% започва да пищи.

Това реле отчита концентрацията на метан.

Това значи „бягай” към основната галерия. Тя е спасението – през нея минава силна струя въздух поне 24 часа след спирането на вентилаторите. Така направили всички. Да се доберат до нея обаче било само първото препятствие. Без ток не работел и асансьора.

Имали само два изхода – през две шахти. Едната шахта с вертикална стълба, дълга 110 м. Другата била още по-дълга – 150 м, но поне била наклонена със стълби.

„Катерихме се поне 40 минути нагоре по стълбата. Тъмно, вода и кал текат по нас. Студ, дрехите замръзват”, разказаха още те.

Шахтата, през която са се изкатерили миньорите до повърхноста. 

През цялото време спасителен екип бил готов да влезе на секундата. За щастие не се наложило.

„Много се притеснявахме някой да не е останал долу, да не е разбрал. Следяхме постоянно колко каски с лампи се оставят”, каза още Атанас Павлов. По устав всеки получава лампа на влизане в мината и трябва да в остави на излизане. Така се следи всички ли са навън.

„За щастие в 5.15 ч излезе последната лампа”, казва още Павлов.

Докато спасяват миньорите от мината звънят на ЕВН да пуснат тока. Това обаче така и не станало, обясни зам.-изпълнителният директор на „Балкан 2000” Христо Сосеров. Дължахме около 1000 лева, каза той. При условие, че плащаме всеки месец по 40 000 лева, може ли да изложат на опасност толкова хора?”, каза Сосеров. Той успял да внесе парите чак на 3 януари. През това време мината била затворена.

„4 часа имаше ток, 4 нямаше. Не може да се работи така”, каза инж. Пейчева. Наложило се да пуснат хората в отпуск, кой платен кой не платен.

От ЕВН обясняват, че управата на мината е била предупредена, че на 22 декември токът ще бъде спрян.

Миньорите все още не могат да повярват как това се е случило.

„Досега никога не се е случвало такова нещо. Къде ли не съм работил. Цял свят гледа как се бориха в Чили за миньорите, а нас искат да ни уморят”. Само това бяха вчера думите на най-възрастният от работниците в рудника над Твърдица – Димитър Николов, известен сред колегите си като Бай Митю- Комсомолеца. Той работи в мини от 40 години. До пък стои най-младият миньор, преживял ужаса да търсиш глътка въздух под земята – Неждет. Той е едва на 18 години. Започнал да работи в мината преди година и половина. Изпращаме ги до входа на мината – кален и влажен тунел. Един по един потъват в тъмното за поредния работен ден.

Най-старият пробивал Голямата Косматка

Най-възрастният миньор от мината над Твърдица участвал в разкопаването на изчестната тракийска могила Голяма Косматка край град Шипка. В нея през 2004 г. археолог д-р Георги Китов открива една от най-богатите тракийски гробници. Бай Митю е най-добрият миньор. Затова беше повикан да укрепва могилата. Често миньорите в този край участват в археологически разкопки през лятото.

 Димитър Николов

2 часа пеша в зимата до работа

15 км поледица, опасни завои и на повечето места без мантинела, която да дели превозните средства от дълбоките дерета. Това е пътят, по който всеки ден работниците в мината изминават по два пъти.

„Никой не поддържа пътя. Ние ръсим сгур, за да минава рейса”, казва Печева. „Падне ли по-голям сняг шосето дори става непроходимо. През зимата дори се случва да стигаме до работа пеша. Оставя ни и 2 часа нагоре се върви”, разказва още тя. Миньорите са от Твърдица и околните села – Новачево, Жълт бряг, Бяла паланка. Част от тях пътуват от Сливен, което прави по над 100 км всеки ден. За тях мината е единствената работа.