С жълта лейка…

water_can_yellow_cp

Обич в шепи събирам

Не отвън, а от мен.

Тя там расте.

С жълта лейка я поливам всеки ден,

После с лъжичка загребвам от росата на душата си

и капки раздавам.

Ще напръскам и теб,

за да поникне усмивка.

This entry was posted on четвъртък, декември 9th, 2010 at 0:31 and is filed under Лирическо отклонение. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.

 
Wordpress