Преди няколко дни един приятел ме попита къде бих отишла, ако можех да се върна назад във времето. Отговорих му, без да се замисля.

Бих се върнала някъде в края на 60-те, но малко ще променя географското положение, че ранният соц,  „Щурците“ и „Лодка в реката“ на Мими Иванова нещо не ме привличат. По-скоро ще отида Отвъд океана сред хипитата и лозунгите „Правете любов, а не война“. Ще се поразходя по плажа във Венис, където Джим Морисън и Рей Манзерак  решават, че ще сформират група. Ще се опитам да уцеля вечер с концерт на „Дорс“ в някой клуб и ще наблюдавам децата на цветята 🙂

Та в този ред на мисли ето няколко причини защо 60-те ме привличат толкова много.

Няма как да не ги сложа на първо място – The Doors и Break On Through, издадена през 1967 г. Напълно ми е невъзможно да избера само една тяхна песен…

… затова и тази. И да си пуснете и Light My Fire, че без нея накъде :)))

Следващата песен е на Джанис Джоплин. Казват, че това момиче  нямаше да има шанс да пробие в наши дни, тъй като не се вписвала в представите за красива секси звезда. Добре, че се е родила през 40-те  тогава.

Този клип ми е любимият. Джим, Джими и Джанис. Култов момент. В началото на 70те и тримата ще си отидат по един същи начин на 27 години.

Следащата от 1965 г. не мога да спра да я слушам от няколко дни. Прекрасна. Пуснете си и Papa Was A Rolling Stone. Списание Roling Stone я нарежда в 500-те най-велики парчета на всички времена. Но… сега ще е My Girl.

И като заговорихме за търкалящи се камъни, няма как да не продължим с това. Годината пак е 1965 🙂

И следват The Beatles. Тази песен особено много я обичам. Текстът е уникален, разбира се на Джон Ленън.

Не мога да пропусна и тази. Няма как… Хеййй Джуууууд :))))

А вие къде искате да се върнете? 🙂