Една нощ в „Пирогов“
100 ДЕЦА НА НОЩ В „ПИРОГОВ“
В шокова зала спасяват едно на 7 минути
Най-много са инцидентите при хубаво време
Петък вечер, 20:40 ч. Изтекли са 40 минути от нощната смяна в Детска шокова зала на „Пирогов”, но през ръцете на двете сестри и единствената санитарка са преминали вече 9 деца.
Поредна линейка спира пред стъклената врата на отделението. На носилката е номер 10 – момче на около 9-10 години, с бинтована глава. На белия бинт личат две големи червени петна.
„Паднало, докато играе футбол. Рана на главата”, докладва дежурният лекар от Бърза помощ.
„Ела, леля. Спокойно, може да седнеш тука”, поема го старшата сестра Нели Гочева. През това време колежката й Анита записва данните от бабата на детето. Възрастната жена е притеснена. След малко ще бъде помолена да отиде в чакалнята – ужасът за всички майки, бащи, баби и близки.
През това време бинтът на малкия футболист вече е свален и го приготвят за преглед при дежурния лекар. „Тичах за топката, един спъна и паднах на цимента“, разказва момчето. Ще се шие. Докато се занимават с малкия, отпред са се насъбрали майки и бащи с деца за преглед, спира нова линейка, а телефонът звъни, за да им съобщят, че до 30 минути им карат момче от Годеч.
Без край
Всъщност така е 24 часа в денонощието. За това време минават между 180 и 200 деца. Това прави по дете на всеки 7 минути – премазани от катастрофи, паднали след игра на футбол, докато карали колела, нарязани от стъклени чаши, с навехнати крака и ръце, с кърлежи, отровени. „Идват от всички краища на България. „Най-стресовото е, че както няма 20 минути работа или са само с леки наранявания, изведнъж може да дойде много тежък случай, стават и повече“, казва Нели.
„Много родители водят децата си, а не са за тук. Случаите не са тежки – температура, настинка, но те са притеснени и първо за нас се сещат. А трябва да звъннат на личния лекар. Ние не ги връщаме, но ни затормозява работата“, казва Нели. Това най-често правели ромите. Случвало се да се разхождат по улицата и да решат да се прегледат. И тази вечер едно ромско семейство беше дошло за нищо. 
Шевове, колела и теснотия
Докато ни разказва това футболистът с раната на главата вече е приготвен за шиене. Д-р Александър Атанасов вече му бие упойка в главата. Малкият не издава нито звук, дори не проронва сълза. „Герой“, хвалят го лекаря и сестрите.
Само след няколко минути пристига притеснен татко, гушнал 3-годишната си дъщеричка Петя. „Изпуснахме порцеланова чаша и тя стъпи на парче“, казва бързи бащата. Обяснява, че ходили в частна болница, но ги върнали и казали да дойдат тук. „Често се случва. Взимат им парите за преглед и после хайде в „Пирогов“.
С малката Петя спокойствието в шокова свършва. След нея се изсипват – момче на 11, което куца, момиче на 3 с кърлеж. Друго го носят, защото не може да ходи – с инфекция е на крака след ухапване от насекомо. В рамките на 8 минути две лин линейки водят две момчета на 14 години, паднали от колело – Мишел от Костенец и Иван от Годеч. След малко пристига 15-годишният Жан-Мишел със смазан пръст.
„Като се съберат толкова направо се прескачаме в залата“, казва на шега Нели. И сега едва се събират всички. Това е едно от малкото неща, от което се оплака екипът. Другото е, че не са им правили ремонт от 15 години и не е купувана нова апаратура. Само едно ЕКГ, дефибрелатор и апарат за изкуствено дишане.
Въпреки, че за първите 3 часа от дежурството минаха почти 30 пациента, за Нели, Ани и Незабравка това е една от спокойните нощи. Причината е в падналият дъжд по-рано. „Лошо ли е времето, спокойни сме. Тогава децата са си вкъщи и инцидентите са по-рядко.“
Смъртта
Най-трудно за всички остава сблъсъкът със смъртта. В това отделение е особено тежко. На година в ръцете на екипите умират около 10 дечица. Някои им ги носят вече починали или са в толкова тежко състояние, че умират на масата в залата.
„На каквото и да си се нагледал, железни нерви да си изковал, не се приема леко. Спомня ме си децата, личицата им, сънуваме ги“, казва Нели.
Последният случай е с дъщеричката на световния ни шампион по борба Серафим Бързаков. 10-годишната Мария Магдалена била докарана в много тежко състояние. „Кървеше отвсякъде. Не почина при нас, но по-късно си отиде в реанимацията“. Помнят и едно дете, дошло без лице след челен удар на магистралата. То обаче оживяло.
Оставяме ги малко след полунощ. До тогава бяха минали 113 деца. До края на смяната им станали 164.
Узреят ли черешите, отделението пълно
Дойде ли сезонът на черешите в отделението се пълни с паднали от дърветата „Всяка година е така през юни. Водят ни ги от цялата страна”, казва сетра Нели. Най-страшното било когато детето си удари главата в тила. Тогава може да има и случай на кома. Другото време, когато сестрите и лекарите се виждат в чудо са баловете и Нова година. По нощите започват да идват препили, нарязани от чаши, паднали от люковете на колите. „Преди беше пълно с паднали от колие. Някои от случаите бяха тежки. През последните години обаче намаляха. Явно започнаха да се усещат, а и полицията да следи повече за това”, казва още Нели. За Нова година е най-чести са инцидентите с пиратки.
Най-страшната нощ – „Индиго”
Въпреки, че ден и нощ се сблъскват с детска болка и ужасяващи гледки, има моменти, които екипът не може да изтрие от съзнанието си. Такава е нощта на „Индиго”. На 21 декември 2001 г. от блъсканицата пред детската дискотека загинаха 7 деца, а десетки бяха ранени.
„Цял живот ще го помня. Страшно беше. Водеха ги на талази. 40 бяха със симптоми на задушаване заради притискането от тълпата“, спомня си Нели. „Други ни ги водеха мъртви в седнало положение – така са си отишли. Имаше стъпкани – паднали, не могат да се изправят и смазани. Отпред пред отделението пък тълпа от родители искаха да разберат какво се случва – не знаеха дали детето им е живо или ранено, дали въобще е при нас. Чули по новините и тръгнал“
Нападал ги ромски клан и баща с пистолет
Цигански клан нападнал екипа на шокова преди няколко години. Линейка докарала вече мъртво ромче от Кюстендилско. „След нея обаче се изсипаха тумба роми с мерцедси и беемвета“, спомнят си сестрите в малкото свободни минути, които имат. Обвиниха лекаря от Бърза помощ, че го убил с дефибрелатора, даже го биха“. Когато и в отделението им казали, че е си е отишло ромите разбили вратата и нахълтали в залата. Изпочупили всичко. Наложило се да идва полиция. От тогава вратата им малко заяжда.
„По едно време само седнахме и ги оставихме да вилнеят“, спомнят си те. След случката им сложили паник бутон. „С него сме по-спокойни, но знае ли човек какви могат отново да дойдат. Не ги знаеш какви са“. Така веднъж баща извадил пистолет.
