Мнение
Бездомните – призраците за държавата
Бездомник с току-що отрязани пръсти на краката е на път да остане отново на улицата. Двамата му синове, макар да живеят в София не го искат. Оказва се, че държавата няма място, където да настани болен бездомен без документ за самоличност.
Направете си един експеримент. Отворете Google и напишете “бездомни” или “бездомен”. Ще ви излязат куп страници за уличните кучета и едва 2-3 за хората, осъдени на същата съдба. Ще прочетете за изграждането на приюти, за организации, които се занимават с четириногите, призиви за хуманно отношение и т.н. А за двуногите?
Дупка в системата
Оказва се, че има хора, които не съществуват за държавата. Няма ги. Това са бездомни, болни без лични документи. За тях се сещат само лекарите, на които попаднат в някоя болница. Какво става с тях, когато трябва да бъдат изписани обаче? И тук зейва дупката в системата. Случаят с Добромир до доказва. И да, някой ще каже, че има близки и те трябва да се погрижат за него. Що за деца са тези, които не искат да помогнат на родителите си? Да, не е ясно как можеш да оставиш баща си да умира, какъвто и да е той, каквото и да е направил, и да кажеш “И главата да му отрежат”. Някак не е нормално. Но това не е извинение за държавата за нейния пропуск. Защото има болни, бездомни и без лична карта, които нямат близки. Какво правим с тях? Болница за долекуване? Не става. Лична карта се иска. Дом за временно настаняване? Същото. Дом за временно настаняване без лични документи? И там не става. Приемат само здрави и прави индивиди, които могат да ходят до тоалетната и да се къпят сами. Да извадим лична карта? Добре, но трябва постоянен адрес. И омагьосаният кръг се затваря.
Изоставени
И какво излиза? Няма институция, която да гарантира оцеляването на болен бездомен без документ. Добре, че все пак са болниците. Ето ви задача, мили, социални работници и законодатели. Такива хора не са малко. Много са, но никой не им обръща внимание. Трябва да бъде изградено поне едно място, което да ги приютява и процедура по издаването да документ.
И домовете за временно настаняване са недомислени. Те решават проблема само временно. Хранят ги и ги топлят за 3 месеца. Толкова може да се остане там. Но през това време няма кой да работи с тях. Няма програма, насочена към връщането им към живота. Да им се помогне да си намерят работа например т.е поне да има връзка с бюрата по труда.
Не всички от бездомните са пройдохи, които сами са избрали този начин на живот. Има и такива, които искат да се измъкнат от калта, но не могат. Няма система, която да ги побутне. Като призраци са за държавата. Има ги, но никой не ги вижда.
Фил Колинс я посвещава на бездомните по улиците…
