
Снимка: Андрей Марков
Няма начин да не сте видели поне един от тях, сгушени на стълбите в някой подлез в старо палто или грейка. Те нямат дом, а в момента по всяка вероятност са и гладни. Нищо не пречи на нас хората, които има къде да се приберем след работа и със сигурност чинията ни няма да е празна, да им помогнем. Просто влезте в най-близкия магазин и купете нещо за хапване. Няма значение какво. Ваш избор. Просто отделете 10 минути и няколко лева. Ако всеки нахрани поне един бездомник някак вечерта им ще е по-лека. И знам, че сред тях им кофти хора, които не искат да се измъкнат от там долу в подлеза, но какво от това? Поне един ще е нахранен, а и представете си, че с жеста си му дадете сили поне да опита да се измъкне.
Това не е решение за тези хора. Утре пак ще са гладни и пак ще са на същите стълби. Те имат нужда от специална държавна, общинска или там на някоя организация, която на краде пари, програма. Но и за това има време. Тази вечер може просто да нахраните един от тях. Това зависи само от вас, а не от анонимни чиновници, които „нищо не правят и само си клатят краката зад бюрата”.
This entry was posted
on неделя, декември 27th, 2009 at 21:13 and is filed under Историите на Моливчето.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.
Bravo, Milkova, mnogo dovyr material! 🙂