Archive for декември, 2009

Зима е. Помогни поне на един бездомен

Снимка: Андрей Марков

Снимка: Андрей Марков

Няма начин да не сте видели поне един от тях, сгушени на стълбите в някой подлез в старо палто или грейка. Те нямат дом, а в момента по всяка вероятност са и гладни. Нищо не пречи на нас хората, които има къде да се приберем след работа и със сигурност чинията ни няма да е празна, да им помогнем. Просто влезте в най-близкия магазин и купете нещо за хапване. Няма значение какво. Ваш избор. Просто отделете 10 минути и няколко лева. Ако всеки нахрани поне един бездомник някак вечерта им ще е по-лека. И знам, че сред тях им кофти хора, които не искат да се измъкнат от там долу в подлеза, но какво от това? Поне един ще е нахранен, а и представете си, че с жеста си му дадете сили поне да опита да се измъкне.
Това не е решение за тези хора. Утре пак ще са гладни и пак ще са на същите стълби. Те имат нужда от специална държавна, общинска или там на някоя организация, която на краде пари, програма. Но и за това има време. Тази вечер може просто да нахраните един от тях. Това зависи само от вас, а не от анонимни чиновници, които „нищо не правят и само си клатят краката зад бюрата”.

Posted on декември 27th, 2009 by Molivche  |  1 Comment »

Магьосникът от Вълчитрън

Така се променят нещата

Директор на селско училище стана шофьор и сам събира децата от 5 села само и само да не закрият училището.
Да не повярва човек! В тази новина става въпрос за селско училище, учител, бюджет, автобус и въпреки това е добра. Не ви ли звучи нереално? Някак свикнахме, стане ли въпрос за селско школо, то да е пусто или ако е оцеляло, да се случва нещо нередно. Учител да пребие ученик, ученик ­ учител, директорът да зарибява децата на ислямизъм или да прибира от парите за ремонт на покрива. Учениците пък пият, пушат, неграмотни са или се чудят може ли да носят кръстче в клас, или не.
Неволята учи
Е, това не се отнася за училището във Вълчитрън. Благодарение на един човек ­ директора г-н Детелин Лунголов, излязъл сякаш от едно друго време. Той доказа, че грозната картинка по-горе не е задължителна. Вместо да мрънка как няма пари и държавата го е забравила, просто е седнал и е помислил какво може да направи със собствените си ръце. Нещо, което всеки у нас забравя или не му се занимава, защото все нещо му пречи. Решенията на вълчитрънския учител са простички. Като няма пари за заплата на шофьор, той ще е шофьорът. И ето ти не 50 ученици, а 130. Като няма пари за закуски, ще купи най-евтиното брашно и ще впрегне училищната кухня. Така закуската за 30 стотинки е готова! А преди време държавата не можа да се оправи с една кифла и чаша млякото.
Освен това на г-н Лунголов му остават и пари за оборудване. Сигурно за повечето му колеги изглежда като магьосник. То такъв трябва да си, за да се оправиш с мизерните 156 000 лева за година. Не, не е магия. Нужни са само едно сърце, малко воля и упоритост. Такива хора ни трябват.
Надежда
Толкова е нужно, за да накараш един ученик да носи всеки ден цветя на учителя си. Може би там момичетата няма да искат да станат разгърдени фолкпевици, а мечтата на момчетата ще е нещо повече от голф единица с лети джанти.
Добрите новини ги правят обикновените хора. Такива като г-н Лунголов. Костюмираният мъж зад волана на училищния автобус, който всяка сутрин става в 6,30 ч, казва „Добро утро, деца“. Така се променят нещата.
Мария Милкова
04.06.2009

Posted on декември 27th, 2009 by Molivche  |  34 Comments »

Здравей, свят!

Старт…

Posted on декември 9th, 2009 by Molivche  |  2 Comments »

 
Wordpress