Archive for the ‘Мании’ Category

Отдаден на киното


fullСнимка: Екатерина Титова


Декември, 1963 година, малко след обяд. Момче на около 13 години върви забързано по столичната улица „Жданов“. Нищо необичайно, ако изключим болничната пижама, в която е облечено, халатът и чехлите. Избягал е от болница, за да отиде на кино. Името му е Георги Ангелов – племеник на Радой Ралин.

Студът сякаш не стига до него. Крачи бързо към кино „Македония” на същата улица. След 10 минути трябва да започне японският филм „Голият остров”. Толкова е чел за него, че няма търпение да седне в тъмния салон пред екрана.

Един билет”, казва на касата и подава 23 стотинки, но… изненада. Билети няма, защото прожекцията е отменена поради слабо посещение. На лицето му се изписва истинско разочарование. „Слабо посещение. Даже не е забранен от цензурата”, помисля си малкият и с провесен нос излиза отново на студа. Трябва бързо да се върне в „Александровска болница”, откъдето е избягал, за да гледа шедьовъра на Кането Шиндо. Вече го чакат със сурови лица лекари и медицински сестри.

От тази случка са минали почти 50 години. Отдавна кино „Македония” го няма, улицата вече не е „Жданов“, а „Пиротска“, а момчето е посивял мъж, прехвърлил 60-те. Но ако го питате дали би избягал отново от болница, за да гледа филм, не се и замисля. Ако загледате лицето му, ще откриете прилика с Радой Ралин. Също като покойния си вуйчо живее в софийския квартал „Изток”. Когото и да питате в кино средите или посетителите на кино фестивали, ще се сети за Жоро. Защото той е най-голямият киноман у нас. Не пропуска нов филм, няма лента и режисьор, които да не знае, неизменна част е от всеки фестивал.

Киното за мен е всичко. Няма сила, която да ме отлъчи от него”, казва Жоро

Мания

От началото на 60-те почти няма ден, в който да не е гледал филм. Рекордът му е 9 филма в денонощие. Постига го само два пъти – на фестивала в Белград през 73-а и преди две години на софийския „Киномания”. През 1998 г. пък успява да изгледа 1000 за цялата година. Никога друг път не надхвърля тази бройка. Абсолютният му рекорд е 26 часа непрекъснато в киното.

Всъщност не гоня количество, просто гледам, това е животът ми”, казва Жоро.

Не спира и днес, но гледа само в киносалона и по телевизията. Компютър и DVD не признава. „Знам, че за съвременен човек е странно, но съм си казал, че няма да се докосна до тях, както и до мобилен телефон”, категоричен е Жоро. Последното му заричане коства доста усилия да го открие човек и да си уговори среща с него. Признава, че все пак му се е наложило да гледа 4-5 филма на компютър, защото никъде другаде не успял да ги намери.

От 1963 г. си води подробни бележки за всяка изгледана лента. В края на всяка година от тогава си прави класация. Не се води от световна мода, само по вкуса си. Но признава, че в повечето случаи неговата преценка съвпада с тази на критиката.

2004 г. – общо 920 филма от 50 страни. На първо място – „Сбогом Ленин”. 2003 година – 988 филма от 57 държави, на първо място „Говори с нея”. Така Жоро може да изброява с часове. Няма представа колко тефтера е изписал, но е изгледал около 30 000 филма.

831801-1

Мечтата му винаги е била да бъде режисьор, но така и не успява да запише това. Затова пък никога не се отделя от киното. Каквото и да прави все около него се върти. В казармата в Бургас бил човекът, който избирал на кои филми да ходят войниците. Случвало се по два пъти в седмицата. На Ангелов, разбира се, не му стигало и тук също се отчел с бягство, за да седне пред екрана. Бил дежурен в кухнята, но давали френския филм „Стената” по Жан-Пол Сартр.

Веднъж пък ги завел на филм, посветен на извращенията от войната.

В Софийския университет, където следвал, се грижи за киното – поддържа залата, къса билети, лепи афиши

Обяд или билет…

Днес денят му минава между гледане на филми в кината, киноцентъра и Националната филмотека. Пише критика и рецензии. Живее със 170 лева инвалидна пенсия. Всяка стотинка е пресметната така, че да има пари за кино. Знае къде и кога са най-евтините билети и нарежда цялата си програма според тях. Най-важното за него е пътуването и морето. Разпределил си е годината според афишите: март – фестивал, май юни – Салон на изкуствата, „Любовта е лудост” в края на август във Варна, Златния Ритон в Пловдив, както и „Киномания” през ноември. Пълни раницата с консерви и заминава. Когато свършват яде банички, че е най-евтино. Не стъпва в заведение, за да пести. „Казвам си, че съм ходил на времето, находил съм се. Сега ще пестя заради киното”.

831801-2

Няма любим филм, няма и любим актьор или сцена, за разлика от повечето киноманиаци. Не заклеймява и никое кино. Според него винаги е имало филми, които са за масите като чалгата в музиката. Според него Холивуд най-вече произвежда филми за инфантилна публика. „През последните години обаче има раздвижване и там. Например „Вавилон” или „Беднякът Милионер”, казва той.

За Радой Ралин казва, че го е насърчавал да пише за кино. Бяхме приятели, не само чичо и племенник. Покрай него се срещнах с какви ли хора, които все идвали на гости в апартамента му.

Колкото му е дало киното, толкова му е взело, повтори няколко пъти Ангелов. Манията му е и една от причините да не се ожени. Веднъж красива дама го поканила на вечеря. „Беше сготвила, облякла се хубаво, красавица беше. Ама аз питам „Имаш ли телевизор, че дават филм?”, спомня си Жоро. Отишъл той, но вместо да седне на масата, седнал пред телевизора.

Така ми се разсърди, че повече не пожела да ме види”, добавя той. Но не съжалява. „Коя ще ме търпи такъв?”, казва през усмивка. Киното е моят живот. Ще изгледам още някой и друг филм и това е, казва накрая Жоро и започва да мисли комбинации как да отиде на следващия филмов фестивал.

Posted on юли 6th, 2011 by Molivche  |  1 Comment »

Светът на магнит разстояние




_MG_8889

Светът е на магнит разстояние в подлеза на „Фритьоф Нансен“ и „Васил Левски“ до НДК. За това се погрижиха Яна Лазарова и Вежен Велчовски, които изложиха колекция от 5000 магнитчета за хладилник. Хилядите късчета от десетки страни са събирани в продължение на 10 години. „Разбира се, не сме обиколили всички страни и не сме купували всяко едно от тях”, каза за „Телеграф” Яна Лазарова. Затова в казузата били вллючени всичките им приятели, които имали път зад граница. Всеки бил „буквално заставян“ да се върне с магнитче. Така с общи усилия под витрината може да се видят не само спомени от популярни дестинации като Франция, САЩ и Англия, но и от екзотичните Танзания, Уругвай и Тайланд. Сред най-интересните са лава от действащ вулкан от Аляска, статуйка на Буда, издялана от дървесна кора от Тайланд, както и мантра от Стената на плача. Не може да се мине и без лика на Папата, а съвсем е недопустимо ибез магнит от … Китен. Той е на централно място в изложбата. Тя ще бъде в подлеза до утре вечер, така, че побързайте. За тези, които не успеят ще могат да я видят и в любимия ми One More Bar на „Шишман”.

_MG_8874

Posted on май 27th, 2011 by Molivche  |  2 Comments »

Хиляди във „Фейсбук“ гледат филмчета от соца

ДеЦките,с които израснах

sin liato

Помните ли времето, когато наричахте учителките си „другарко“ и ключът ви висеше на връвчица на врата? По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви хвърли шише с вода от терасата. А стане ли 17,30 часа, се чуваше вик „Детското почва“ и градинката пред кооперацията опустяваше. Тогава се пренасяхте на испанския бряг в Андалусия, пътувахте във времето с едно момиче с вълшебен пръстен, летяхте над незнайни градове с Чесмир, слизахте в подземията с костенурките нинджа или пътувахте из морета и океани с Васко да Гама от село Рупча.
Носталгията точно по това време е обзела хиляди млади хора. Това поне сочи социалната мрежа „Фейсбук“. Ако сте част от нейното население, няма как да не сте попадали и да не членувате в поне една група, която да ви връща назад в 80-те или в 90-те. Хиляди българи се присъединяват, за да споделят спомени и изживявания ­ от сметалото, което са имали в 1 клас (защото е имало само един вид), през пликчето от краве мляко, залепено на плочките, до любимите детски филмчета, познати от Канал 1. Тези, които са живели в онова време с една телевизия, имат нещо много общо ­ общо детство ­ едни игри, едни филмчета, едни герои. И днес малко пораснали (но не чак дотам), когато се връщат, се появява една носталгия, която изпитват всички. И се започва лудо коментиране по всички снимки на любимите герои в социалната мрежа.

Назад към детството.

Всичко за 29-годишния Горан Петков, създател на групата, започва съвсем случайно. Горан попаднал на снимка на сериала „Бенджи, Закс и звездният принц“ ­, култова поредица за поне две поколения. Решил да я публикува във „Фейсбук“. Щом я „постнал“, бил залят от десетки коментари под нея. „Хората реагираха много емоционално. Започнаха да разказват как са го гледали, колко им е било любимо да си спомнят за героите, за детството си… Тогава реших да събера в албум снимки от други филмчета от миналото. После направих групата и така стана…“.
Преди около 2 седмици в нея имаше 500 души. Само за 24 часа се увеличиха с 2000. В момента те са почти 30 000. Толкова всеки ден я посещават, за да видят някое от филмчетата, да разберат повече информация за създаването им или къде могат да го намерят. За тази цел има над 1000 публикувани линка от членовете. Всеки, който иска да си припомни любимото филмче от детството, може да се ориентира лесно, защото вече всички филми са подредени по азбучен ред ­ игрални, анимации, български, чужди. Ако не го открие, може да го добави.
„Хубавото е, че е много позитивна. Всички, които членуват в нея, са изпълнени само с хубави спомени. Откакто я има, не е пуснат нито един негативен коментар. И някак хората са задружни. Това ме радва.“
„Страхотна група. И на мен ми стана носталгично, с удоволствие разгледах снимките, прочетох хилядите коментари и се разписах на много места.“ „Времената бяха други и деЦките бяха наистина само по първа програма. Чакахме Сънчо с нетърпение с малките зайчета, които се скриват от дъжда… и приказките на

Педя човек, лакът брада…

едно по-простичко, но и по-истинско детство!“. Това казва Кристияна Георгиева, която е публикувала клипче от Сънчо.

Такива може да намерите на „Патето Яки и Чопър“, „Педя човек, лакът брада“, „Джейми и вълшебното фенерче“. „Ум, белият делфин“, „Пинко, розовата пантера“, „Зайчето с карираните ушички“, „Смехораните“ и много други. Сред тях са и игралните „Синьо лято“, „Арабела“, „Бенджи, Закс и звездният принц“, „Летящият Чесмир“, „Чоки“.
Някои от тях дори си имат отделна група, в която членовете отново наброяват хиляди. Така в зоната на "Синьо лято" феновете са над 7000 българи, а и не само. В "Бенджи, Закс и звездният принц" са около 2000 души. Преди дни групата на "деЦките по първа, с които израснах" изпрати официално писмо до Българската национална телевизия. В него хилядите пораснали деца настояват да бъдат излъчени старите им любими "деЦки". Според авторите на писмото има достатъчно желаещи да ги гледат и освен това те биха били полезни и възпитателни и за сегашните деца.

Надежда
След 30 години. „Телеграф“ потърси главния редактор на главна редакция „Детски и младежки програми“ в БНТ, за да разбере има ли шанс тези филмчета отново да тръгнат в ефира на телевизията. Той се казва Румен Николов и работи от 1972 г. в телевизията. Изгледал е всяко едно от детските предавания. Оказа се, че това е по-сложно, отколкото всички носталгично настроени си мислят. „Преди 1989 г. се излъчваха продукции от страните на бившия социалистически блок. Тогава беше по линия на обмена между тях и нямаше проблем. След промените обаче нещата стоят по друг начин“, казва Николов. За да излъчва един филм, телевизията трябва задължително да е закупила правата му според Закона за авторското право. На много от тези филмчета обаче не се знае кой държи правата и няма от кого да ги закупим. Много от собствениците, които се знаят, пък отказват да ги продадат. В БНТ не се пазят и старите филми, защото пак според закона не могат да ги съхраняват, ако нямат правата за това.

vasko

„Все пак не стоим със скръстени ръце. Знаем, че хората много ги обичат и постоянно правим опити да търсим кой държи правата им и да ги купим“, каза още шефът на „деЦките“ по Канала (кои са успели да купят и за кои правят опити, вижте в карето). Все пак едно е сигурно. Без проблем може да се излъчват старите български филми, сред които „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“, „Куче в чекмедже“, „Рицарят на бялата дама“ и много други. „Те и сега вървят по сателитния канал. Преди дни свърши „Васко да Гама“, казва още Николов. От БНТ поискаха адреса на групата във „Фейсбук“, за да се информират какво им се гледа на порасналите деца.


Кабелната изяла „Милион и едно желание“

Кабелната телевизия сложи край на култовото предаване с така обичаната от всички деца от 90-те Кака Лара. След навлизането на частните канали смисълът от предаването се е загубил, обясни главният редактор на детските програми в Националната телевизия Румен Николов. „Все пак това беше живо предаване. Децата се обаждаха и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното“.

smehorani

Само един от “Синьо лято” стана актьор

Само едно от хлапетата от испанския сериал става актьор след края на филма, писа наскоро razkritia.com. Останалите се посвещават на съвсем обикновени професии.

Панчо (Хосе Луис Фернандес) след филма се опитва да направи музикален дует с Хуан Хосе Артеро, но без успех. Актьорството избира само Хуан Хосе Артеро, познат като Хави. От 1999 г. участва в серия филми. Заради ролята си в друг популярен тв сериал ­ „Комисар“, където играе ченгето Чарли, той получава прякора Комисаря.

Тито (Мигел Ховен) живее в Нерха, където навремето е открит от режисьора Антонио Мерсеро. Работи като рецепционист в хотел, женен е и е щастлив.

Кике (Жерардо Гаридо) участва в реклами след филма. Някои от тях стават много известни. По-късно учи биология, работи като продавач в магазин за обувки и в момента е фотограф. Красивата Беа, зад която се крие Пилар Торес, днес е пълничка медицинска сестра на средна възраст, която не иска да си спомня за сериала. Причината ­ влюбила се по време на снимките и пресата непрекъснато пишела за любовната є драма. Заедно със сестра си Кристина Торес, която играе Десита във филма, работят в мадридска болница.

Пираня (Мигел Анхел Валеро), познат като момчето, което най-много от всичко на света обича да похапва сандвичи, днес е 35-годишен. Участва в още няколко филма след „Синьо лято“. Завършил е телекомуникации и е професор в Университета в Мадрид.

Мария Гаралон (художничката Хулия) остава в киното и след „Синьо лято“. Днес е 53-годишна актриса и играе в театъра. Признава, че заради участието си в хита не е имала личен живот. Що се отнася до двамата възрастни в компанията, те са и единствените професионални актьори в сериала.

В ролята на белобрадия моряк Чанкете е Антонио Феранди. Участва в над 1000 филма, включително и в „Да започнеш отначало“, отличен с „Оскар“ през 1982 г. Феранди умира през 2000 г. на 79 години.

ПО ПЪРВА ПРЕЗ 2010

„Синьо лято“ от март

Любими филмчета от 80-те завърта Канал 1. От март на екрана на Българската национална телевизия отново ще се впуснем в летните приключения на Хави, Панчо, Кике, Беа, Десита, Тито, Пираня, Хулия и Чанкете. Първия епизод ще можете да гледате на 6 март в събота от 18 ч. В неделя ще се излъчи вторият.

Цели 3 години работа са били нужни на Главна редакция „Детски и младежки програми“, за да върнат любимото филмче от соца на екран.

„От много време искахме да закупим филма. Любим е на децата от онова време, а и е печелил „Златната ракла“, казва Румен Николов от БНТ. Свързали се с испанската телевизия, държаща правата му, още през 2007 г. Качеството на сериала обаче било много лошо (все пак е снимано през далечната 1979 г.) и не ставало за излъчване. Така екипът на Николов трябвало да почака, докато го „поотупат от прахта“. Докато това стане, докато се разберат за цената и докато се озвучат всички 19 епизода, минават 3 години.

„Все пак успяхме. Нагласили сме го да свърши точно за световното по футбол“, шегува се Николов.

„Смърфовете“ наесен

Помните ли най-ранния сутрешен блок „Добро утро“ по Канал 1 и как един водещ с очила (Александър Авджиев) с папка в ръцете заявяваше: „И сега малко време за децата“? След секунди се появяваха малки симпатични сини човечета с бели шапки и чорапогащи. Да, това са познатите смърфове. Е, от тази есен те отново ще се разхождат по екрана на БНТ.

„Купихме ги. Всичко е уредено, ще стартират другия сезон“, обещават от държавната телевизия. Между другото малките човечета вече са на 52 години. Нарисувани са в комикс за първи път през 1958 г. Започват да се мърдат по екрана през 1982 г.

Няма шанс за „Ум, белият делфин“ и „Барбароните“

um belia delfin
Ум царува, ум робува, ум… белият делфин. За голямо съжаление на много почитатели на бялото делфинче, то няма как да се излъчва по БНТ. Причината е в правата му. Никой не знае кой държи правата в момента. Френската фирма, която е притежавала правата, е фалирала. Така не е станало ясно при кой остават те. А с въвеждането на Закона за авторското право през 1995 г. у нас не може да се излъчва и дори не може да се съхранява на какъвто и да е носител в БНТ. „Дори го пратихме по пощата към Франция“, каза още редакторът на детските предавания по БНТ.

Все пак надежда има благодарение на интернет. Всички серии на анимацията може да си дръпнете в Zamundа. Белият делфин подскача и във Vbox и Youtube. На тях разчитайте и на друго любимо анимационно филмче ­ „Барбароните“. И те засега не могат да се появят по БНТ. Японската фирма, която притежава правата за излъчването им, е отказала да го продаде, каза още Николов. Да се надяваме, че ще си промени мнението.

Търсят начин да пуснат „Арабела“

БНТ се е впуснала в търсене кой държи правата на чешкото филмче „Арабела“ и на продукцията на бившата ГДР „Призраци под виенското колело“. „Не искам да обещавам нищо предварително, за да няма излъгани очаквания. Опитваме се да разберем от кой може да ги закупим. Дали това ще стане, не може да кажем, но хората трябва да знаят, че мислим в тази посока“, каза Николов.

Posted on юни 1st, 2010 by Molivche  |  4 Comments »

Голямото цъкане Farmville

Масово кръшкат от работа

Виртуални крави изяждат

по 6 млн. лв. на ден

19-582-1-gameBig_farmville
Напоследък всички, които си стоят на работа, са измислили една нова мода, да си почиват. И това става чрез играта “Фармвил” във Фейсбук. Гледат овце, копаят овошки, пасат крави и какво ли още не. Това обаче се оказва голям риск за страната, защото зарибените са толкова много, че само за един ден от виртуалните ферми се губят 6 млн. лв.
Популярността на аграрната зарибявка удари не само световните рекорди, но достигна невиждани досега нива на интерес от страна на българите. Няколко прости изчисления сочат, че 20% от българските служители отделят по 1 час на ден, за да копаят ниви, но това се равнява на цели 6 049 937 лева от общата дневна продуктивност.
Сметки

Брутният вътрешен продукт на страната ни за деветмесечието на 2009 г. (от януари до септември включително) е 48,339 млрд. лв. Работните дни за този период са 191. Приемайки, че средният работен ден е 8 часа, работното време на българите за деветмесечието е било 1598 часа. Ако си направите труда да разделите общия вътрешен продукт на работните часове, ще получите продуктивност от 30 249 687 лева на час. Именно тук идва финалната сметка. Около 20% от тази сума се изяждат от торенето на виртуални лехи, което служителите от почти всички сектори практикуват средно по час на ден, докато са на работа. Тези 20% (или една пета) олицетворяват 6,049 млн. лв. И тъй като всички работни дни на 2009-а бяха общо 257, простовато изчисление с калкулатора дава шокиращите 1,554 833 809 млрд. лв. загуби за цялата 2009 година.

Англия

Ние в България все още можем да благодарим за сумите, които така ужасната “Фармвил” ни коства, тъй като сравненията с развитите държави като Англия например ни правят чисти късметлии. 57% от служителите на Острова доят виртуални крави по около час дневно. Това коства 1,5% от цялата продуктивност на страната. Времето, прекарано в социални мрежи (основно в приложението “Фармвил” на компанията “Зинга”), струва на английския бизнес над $2,25 млрд годишно. В Америка пък 54% от работодателите се видели в чудо заради пишман-аграрите и забранили напълно Фейсбук на работното място. Междувременно потреблението на онлайн фермата продължава главоломно да расте, достигайки 73,8 млн. активни потребители преди 3 дни. С тези статистики “Фармвил” се нарежда на първо място на всички времена за най-бързо развиващата се и зарибяваща с поразителна сила виртуална игра.

Жени си преподават фермерство

Манията на виртуалната ферма е обзела и бг-мама. Стотици дами, а и не само споделят преживяванията си в своите стопанства. По темата вече са изписани десетки страници. Всеки може да почерпи опит от тях – как да си наторят насажденията, какво дават новите животни, как да събира гориво за тракторите и дори схеми кои култури да сеете, за да минавате по-бързо нивата с по-малко усилия.
“Цял ден съм се залостила да чакам тая тор и не, и не, и не – обиколих всички съседи (146 на брой) и за мен няма тор”. Тук фермерката с име “Овчарчето Калитко” споделя опита си по торене на насажденията, след като е прочела обстойните обяснения във форума как да стане това. Друга все пак е успяла: “Относно наторяването вече успях да пусна нитрати и фосфати на 20 съседа по 5 торби и взех жълтия рибон, за втория се искат 100 съседа”, казва “Азаз” след нея. В женския форум се включват и мъже. “Здравейте, отскоро съм фен (по-точно съпругата ми ме нави) да играя и си търся съседи – ако му трябват на някого и има желаещи, оставям си контакти”, е написал Boris25. По-долу е посочил линк към профила си.

Точат лиги по извънземни крави

Особено любими на онлайн-фермерите са подаръците, които им дават администраторите на играта. Най-големият сред тях са зелени крави. Зелени са, защото били отвлечени от извънземни. “И аз видях новите подаръци и разпратих. Сега отивам да си купя и зелена крава”, пише vesy1 в майчинския форум. “Почвам да се чудя дали да си купя тракторите, че утре от двете извънземни крави, които си купих, може да издоя извънземен бензин с невиждано от човек октаново число”, споделя друга. Някои обаче са по-прагматични: “Ама тия да не се занимават с глупости (зелени крави, кръгове, извънземни, бла-бла!), а да пуснат конюшнаааааа! Омръзна ми вече да ги чакам!” “Аз мисля, че най-полезното нещо ще е да направят курник! Най-мразя кокошки да обирам… “, добавя Juiciness.

Мария Милкова, Воктория Викторова

Posted on януари 9th, 2010 by Molivche  |  9 Comments »

 
Wordpress