Archive for the ‘Историите на Моливчето’ Category

Мъртво дете възкръсна след 17 години

Казали на родителите, че ще почине, то живее в дом

Мъртво дете възкръсна

след 17 години

dete

Дете възкръсна след 17 години. Доскоро неговите родители мислели, че бебето им е починало след раждането заради тежко увреждане, то обаче се оказа в дом. Скоро след раждането им лекари заявили на семейството, че то няма да оцелее дори месец и е по-добре да го оставят на грижите на държавата. След години се оказва, че то е живо, но никой не е съобщил на родителите.

Това е само част от разтърсващите истории на над 1600 български двойки, с които може би сте се разминавали по улицата или са пазарували в магазина ви. С тях се сблъскват всеки ден през последните 6 месеца социални работници от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за закрила на детето и неправителствената организация Лумос България. От октомври миналата година техни екипи са по изгубените стъпки на родителите на около 1600 изоставени деца с тежки увреждания във всички 24 специализирани за тях домове в страната, както и във всеки „Дом, майка и дете”. Задачата им е да намерят хората, които са им дали живот и да се опитат да възстановят прекъснатия контакт между тях. Проектът се казва „Детство за всички” и е част от мащабния план на държавата по деинституционализацията на изоставените българчета в домовете.

От отвъдното

Една от историите е покъртителна. Те са разведени от 10 години. Пазят тежки спомени от съвместния си живот. Загубили са бебе-момиченце, тъй като е родено с генетично увреждане и е живяло дни, най-много седмици. Днес всеки е поел по нов път с ново семейство. Един ден в пощенските си кутии и двамата намират писмо от съда. Призовавани са да се явят на дело за определяне на настойник на мъртвото им дете. Оказва се, че момичето е живо, настанено е в дом за деца с увреждания и вече е на 17 години. Ще я наричаме М.

Шок, няма друга дума, с която може да се опише какво са преживели тези хора. Това е една от най-разтърсващите истории, на които попаднахме”, разказа пред „Телеграф” експерт, участвал в търсенето на родителите. Оказва се, че преди 17 години, още в родилното, лекари съобщават на младите родители, че момиченцето им няма шанс да оцелее. Съветват ги да го оставят в дом, за да се грижи за него специализиран персонал поне до близкия му край. „Всъщност такава е била практиката в повече родилни отделения дълги години. Вместо социални работници да започната работа в подкрепа на семейството, те получават съвет да ги оставят. Затова и домовете са пълни с деца със заболявания като синдром на Даун, хидроцефалия, паралич и др.”, посочи още експертът. Повечето семейства, както и героите в тази история, се съгласяват. Подписват декларация, с която се отказват от правата си и то се настанява или в дом за увреждания или в „Дом, майка и дете”. От там са задължени да ги уведомят с писмо, когато детето почине. Такова писмо родителите на М. Не получават. Получават друго, след 17 години, от съда, което преобръща живота им. Не е ясно защо не са се поинтересували дали е и кога е починало. Оказва се, че те не са и единствените.

И двамата имат вече нови семейства. Майката е с дете от втория си брак. След като разбират, че детето им е живо, между тях пак пламва конфликт”, разказва още експертът. Бащата изпада в паника от новината и се опитва да установи контакт с бившата си съпруга, за да обсъдят бъдещето на детето. Това довежда до неприятности за майката, тъй като новото й семейство не знае за миналото й.

След помощ от социални работници и психолози майката започва да посещава с родителите си детето 1-2 пъти в годината. Домът обаче е на повече от 500 км от тях и това прави пътуването много трудно. Постепенно посещенията оредяват, а накрая и прекъсват. От 2 години тя няма посещение.

Под натиск

Често близките, обикновено бабата и дядото, се оказват в основата на изоставянето на децата, показва още проектът „Детство за всички”. Екипът от социални работници е издирил майката на 6-годишно дете. Тя го е оставила веднага след раждането им под натиска на родителите си. Дори не е разбрала, че детето е с увреждания. През цялото време е мислила, че е здраво и осиновено. Обяснила, че това е и причината поради, която не го е потърсила. „Новината, че детето има здравословен проблем, преобърна целия й свят. Майката осъзна, че тя е единствената, която може да промени ситуацията и пожела контакт с детето си. Тя е омъжена и е хубаво, че и съпругът й също демонстрира подобно желание”, разказва още експертът. След срещата със социалните двамата започнали поискали детето да се премести близо до дома им и обсъждат да го взимат при тях. Що се отнася до биологичния баща на детето, той така и не разбира, че тя е родила.

Причините

Не знаят, нямат пари или крият. Това са трите основни причини поради, които родителите не са потърсили децата си. „Някои са били в толкова лошо социално положение, че нямат пари и за билет да посетят дома. Постепенно забравят за тях. Други крият от роднините си – родители, съпруг, близки”, посочва още експертът.

За 6 месеца екипът по проекта е намерил близките на 1252 от 1600-те деца с увреждане в домовете. На останалите около 400 са починали, в чужбина или следите им се губят.

Не всички от намерените обаче се съгласяват да установят контакт с детето си. Някои затръшват вратата на социалните работници и не искат да чуват, че имат дете. Други изпадат в шок и е нужно много работа, за да пожелаят да да приемат детето в живота си.

Целта на този проект не е толкова да връщаме децата в семействата им, колкото да имат връзка с родителите си дори да бъдат преместени в по-малък дом от семеен тип, каквото предвижда реформата по деинституционализация. Децата имат нужда от емоционална връзка, иначе отново ще получат институционална грижа – просто ще е в дом, а в новопостроена къщичка”, завършва експертът.

Posted on април 25th, 2012 by Molivche  |  63 Comments »

Развод по сметка или как живеят във Видинско….

Цяло село живее от помощи

Развод по сметка

Баба и дядо на 89 години сложиха край на брака си за 580 лв.

МАРИЯ МИЛКОВА

ruj3

Възрастни двойки от най-бедните села във Видинско се развеждат след 50 години брак, само и само да получат помощи от държавата. До развода по сметка стигат, за да вземат 580 лева, колкото са енергийните помощи, предоставяни от социалното министерство за отопление през зимата.

Всеки ден идват хора, които се опитват да ме излъжат, че са се разделили с половинката си, призна пред екип на „Телеграф” Ваня Каменова, социален работник в село Ружинци, където мъж и жена на 89 години сложиха край на брака си. Причината е в условието на получаване – помощта се предоставя на семейство. Ако съпрузите са разделени и са на различни адреси, всеки един от тях получава по 289,60 лева.

ruj4

Къщата, в която живее Богдан, на метри е тази на бившата му жена.

Разделени заедно

„Защо се разведохме? Значи, аз имам 125 лв. и парите не стигат. И ми казаха, ако се разведем, ще дават помощ и на нея…“, обяснява пред БНТ дядо Богдан, който преди няколко месеца сложи край на брака си в съда със съпругата си Мика. Няколко дни след признанията си обаче дядото реши да се скрие от екипа на „Телеграф” и изпрати с нас да си говори снаха му Вилма, при която живее съпругата му.

rujВаня е „офис“ от 80-те, върви пеша десетки километри, защото няма осигурен транспорт.

Той отглежда 20-ина кози. Бившата му вече съпруга живее при един от синовете им, в съседната къща. На още няколко метра пък е домът на третия му син. На практика фамилията е на една улица, а двамата съпрузи са в прекрасни отношения. На въпрос защо са се развели снахата само отговори:

Така решиха”, казва тя, съветвайки ни да изчакаме дядо Богдан да се върне от полето, където пасе козите си. Той обаче така и не се появи. Стадото бе доведено от нея.

Това не е единственият случай в селото. Две ромски семейства също са развели, за да получават двойно повече пари. Други пък се опитват да лъжат.

И тази сутрин дойде един човек. Разделих се с жената, ми казва. Може ли да получа помощи? А аз го познавам. Питам го: „Лъжеш ли ме?” Той – „Да” и си излезе”, разказва Ваня. Повечето ги хващаме, защото ги познаваме. Случвало й се е да ида на адрес, на който се оказва почти порутена къща или заключена. Искам да ми отключат, те нямат ключ”, разказва още тя.

Проверките

Борбата с опитите за лъжа струват на Ваня десетки километри, изминати пеш. Защото тя трябва да провери всички двойки дали наистина живеят отделно. Пави го вечер, тъй като допреди това приема молби за отпускане на помощите. Съседното село Бело Поле обаче е на 16 км. Транспорт няма. Единственият служебен автомобил – стара постегната „Жигула”, тя не може да шофира. Ползват го нейните 3 колежки, ако… има бензин. Затова след 16 ч Ваня е на шосето и размахва ръка на стоп. Ако никой не спре – върви.

В момента от около 900-1000 души жители в селото– 246 са подали молби за помощи. От тях 186 са одобрени. В цялата община от 9 села са 818 души. За тях помощите са въпрос на оцеляване.

Работата – от общината

Защото работата тук – или се дава от общината или е… зад граница. Няма значение дали си ром или българин, в селото всички са равни по… безизходица. По официални данни на Агенцията по заетостта безработните в общината са 559 или2%. Малкото заети в работят в държавни учреждения като „Социално подпомагане”, „Бюрото по труда”, единственото училище в района или са включени в програмите на социалното министерство за субсидирана заетост. Докато се разхождаме в селото срещаме шестима мъже, подкарали кон с каруца, пълна с бурени и пръст. Всеки от тях е хванал по една лопата или мотика, за да прекопават градинките и да тесат улиците. И шестимата са наети по програмата „От социални помощи към заетост”на социалното министерство. Срещу това получават минимална заплата от 270 лева, но само ако се трудят по 8 часа. По тази програма в общината са включени 402-ма души.

ruj6

Единствената работа се предоставя от… държаватаа. Бизнесът и да е идвал, отдавна си е заминал.

Бизнесът

Бизнесът, който да разкрива работни места в реалната икономика и да се е появявал по тези места, отдавна си е отишъл. Преди време в селото се дошъл гръцки инвеститор. Отворил дърводелски цех, но не издържал и скоро се преместил в Монтана. Това ни разказа Александър, местен на около 40 години. В момента той е един от „щастливците” на трудов договор – в близката газстанция… срещу 300 лева на месец. Жена му е учителка в училището.

Допреди известно време с жена си гледали крави, какъвто бил основният поминък в Ружинци и околностите дълги години преди 1989 г. и малко след това.

Отказахме се. Как да живееш от това, когато килограм мляко стана колкото кафе – 30 стотинки?”, казва още Тодор. Признава, че само едно нещо не му излиза от главата в момента. „Гледам осмокласничка, учи в Монтана. Как ще я пратя студентка с тези пари, не знам?”. След това се връща назад във времето и си спомня как е имало животновъдство, земите са се обработвали, имало е голям завод за метали, а хората в селото са били над 5000.

Алтернативата

4000 души, защото в момента в селото живеят около 1000, са заминали за големите градове или в чужбина. Повечето с еднопосочен билет. Такъв смята да си купи след година и 17-годишният Николай Тодоров. От няколко лета работи в Италия с баща си – бере и разнася плодове. Сега се е върнал само да завърши училище и после пак заминава. „Поне 5 години няма да се връщам. После ще му мисля”, признава плановете си Николай. Оставяме го с усещането, че знаем какво ще е решението му през 2017 г. Разделяме се и с Александър, чиято мисъл още е назад във времето, в което може би дъщеря му е имала повече шанс да запише висше.

ruj 5Кръчмата "При полицая" или "To police man" :)

Снимки: Алексей Димитров

Posted on април 24th, 2012 by Molivche  |  24 Comments »

Из Европа за 231 дни

jeanСнимка: Крум Стоев

Всеки понеделник той започва живота си отново – нова страна, нов адрес, нова работа, нови приятели. От ноември досега го е правил 11 пъти, остават му още 22. Това предвижда амбициозния план на 24-годишния пътешественик Жан Лашне.

След като преди няколко месеца взима дипломата си за авиоинженер осъзнава, че не може просто да си потърси работа в родния си Париж и да живее като всички останали. Решава, че трябва да обиколи Европа. Но не просто да пътува и разглежда забележителности като турист, а да работи във всяка една страна точно по 7 дни. По думите му само така може да опознае истинския живот и хората във всяка една от тях. Следват безброй телефонни разговори и мейли със стотици компании и държавни институции из целия континент, за да си уреди престоя и работното място във всяка една страна. Получава му се и на 23 ноември той стъпва на първото си работно място – риболовен кораб в Малта.

j

Това беше една от най-трудните професии. Не беше просто разходка в открито море”, казва Жан. Работата е тежка, хвърля мрежи, носи рибата, реди я във хладилните. „Няма значение дали е ден и нощ, работи се постоянно”, разказва още той. Тази седмица обаче е в костюм и седи зад бюро. У нас работи в компания за набиране на персонал. Откриваме го там, за да поговорим с него в обедната му почивка. Не е избирал какво да работи тук, е била единствената му възможност – фирмата, в която работи е и спонсор на проекта му.

Така намирам средства за пътуването си”, обяснява още Жан. Иначе трудно намира фирми, защото малко работодатели се съгласяват да приемат човек, който ще работи само 7 дни без никакъв опит. Освен собственика на риболовния кораб в Малта, убеждава още собственик на пекарна в Лихтенщайн.

Там трябваше да ставам в 3:30 ч и се започваше с месене, печене. Освен това мажеш с масло сандвичите – за седмица може би приготвих 1000 сандвича”, разказва още Жан.

jj

Може би по-лесно е, когато работиш с ръцете си – виждаш резултата веднага. Но път там физическото напрежение е голямо, а и трябват много тънкости”. Признава, че много трудно му било за 6 дни да научи фламенко в Испания и на 7-ия да преподава. За тази работа не получил нито цент.

България е страната, в която са ми задавали най-много въпроси – какъв съм, от къде идвам, къде живея”, заявява Жан, когато го питаме какво му е впечатлението за българите. Още с пристигането си бил засипан от всички с въпроси за личния му живот. Твърди обаче, че сме дружелюбни и сърдечни. Тук лесно е намерил работа. Докато се разхождахме с него из софийския булевард „Христо Ботев” пък заяви , че в една от баничарниците е ял най-вкусния кроасан. Освен това се влюбил във вкуса на нашенската лютеница. Другото, което особено го впечатлило са дупките в София. А особено се учудил, че тук много се пуши. „Вие пушите и в затворени помещения. Това съм го виждал само тук и в Гърция”, казва той.

Най-добре плащат в Швейцария

Най-добре плащат в Швейцария”, категоричен е Жан. Там бачкал в работилница – в нея правели музикални инструменти – традиционният алпийски рог. „Имах пари да живея предостатъчно, да купя подаръци и да ми останат. Най-интересно и забавно му било да бъде барман в Дъблин. Там дори посреща Нова година. Що се отнася до хората, Жан твърди, че може да имат различни култури, но се е убедил в едно – навсякъде си приличат. В неделя заминава за Австрия, защото в 7 ч сутринта в понеделник ще бъде служител в маркетингов отдел.

Posted on март 16th, 2012 by Molivche  |  No Comments »

На училище вечер

Н.
20 години по-късно
П.
Децата на прехода тръгнаха на училище
З.
30-годишните станаха ученици, учат се да четат и пишат
Най-възрастният зад чина е на 52 години в 9-и клас
МАРИЯ МИЛКОВА
Има училища, където звънецът за първия час не бие в 7:30 сутринта, а в 18:30 вечерта след работния ден. А учениците са прехвърлили 30-те години. През последните няколко години все повече деца на Прехода, отпаднали в 6, 7 и дори 4-и клас се записват във вечерно училище.
Влезете ли в старата сграда на вечерната гимназия „Пеньо Пенев” в София ще срещнете лицата на много такива деца. Стоят на чина в класната стая, с учебника и тетрадката и четат „Под игото”. Тебеширът и черната дъска са заменени от цветен маркер и бяла дъска.
Всяка година, през октомври, се записват десетки отпаднали именно в средата и края на 90-те. В същото време тогава са били стоици хиляди. Изследване на Социалния и икономически съвет от 2011 г. показа, че за 20-те години на прехода половин милион деца са напуснали преждевременно училище, а 1/3 от тях не са завършили дори основно образование.
Отливът
„Тогава годините бяха тежки. Не само финансово, беше и криза на ценностите. Насаждаше се разбирането, че образование не ти е нужно, за да живееш добре у нас. Не липсваха и примери в за това обществото ни. Получи се отлив от образованието и резултатът виждаме сега”, казва Анна Маркова, директор на гимназията. Да наваксаш изпуснатото в детството обаче не е лесно. Все по-трудно се усвоява материалът, а той е един и същ като за другите ученици. Нямат навици за учене, които се усвояват именно в основното образование. Не е лесно да преподаваш български народни приказки на човек на 35 години”, казва Маркова, която освен директор преподава и литература. Освен това часовете им са всеки ден от 18:30 ч до 21 ч. Преди това са били на работа, занимавали са се с децата.
Обратно в клас на 30
Краси е на 30 години, в 11 клас. Зарязал училище, защото решил, че няма смисъл в него. Отворил си сервиз и все още си изкарва парите от повредени коли. Все още донякъде мисли, че може да се живее и без образование, защото казва, че го доказал в живота си. Въпреки това обаче решил да запише. Все пак да има диплома.
„Не искам да съм издънката на рода, всички завършиха, аз ли няма да успея”, казва той. „Прави го и заради приятелката си”, намесва се г-жа Александра Николова, класната му.
В същия клас е Петя, на 40 години. Не била стъпвала в училище от 22 години. „Омъжих се на 17 и мъжът ми не даде да уча повече. После забременях и така”, разказва тя. Преди една година най-накрая събрала смелост да се разведе и решила да се запише в гимназията. „22 години чаках”, усмихва се тя. Единият й син също е в 11 клас. „Учим едно и също заедно, даже се състезаваме за оценки”. Признава, че най-трудният й предмет е английският. Сега е безработна, надява се с диплома да намери по-лесно работа. Тя седи на един чин с Виолета, също разведена и споделя подобна история.
„Някои са жени с по 2 и 3 деца. Понякога идват с тях. Вече сме подготвени. Имаме детски кът, боички, блокчета, играчки и докато майките им учат, гледаме малките. Това е животът”, разказва още Маркова. „Тази година пък чакаме 3-о бебе”, допълва тя.
Преди няколко дни дошъл баща с двете си малки деца. Няма кой да ги гледа и той с тях. „Беше ги качил на мотор. Държеше да не изпуска часове.
Проблемът на всички тези възрастни ученици е работата. Голяма част от тях нямат такава, друга са в сивия сектор. Работят като монтьори, товарачи в складове, сервитьори, бармани, маникюритски, фризьорки. Всички обаче крият, че нямат образование.
„Един път да завърша! Много ми тежи, че лъжа шефовете. Казах, че дипломата ми е в университета, там я държат. Завърша ли – ще я покажа”, казва момиче от 11А клас, което, разбира се, не казва името си. Много пък се записват, защото им трябва шофьорска книжка.
Не всички обаче могат да смогнат с работата, ако имат такава, и пропускат часове. В началото на всяка година записаните във Вечерното училище са около 200. Тази година са били 204. Всеки месец отпада по някой и така до юни остават не повече от 150 души. Приемат се ученици само над 16 години. В момента пък най-възрастните ученик е жена на 53 години и е в 9-клас.
Записването
Няма ограничение в това колко пъти се записваш в училището. Може да прекъснеш по средата на година, на следващата държавата пак ти дава право да се върнеш. От една страна това е хубаво, защото в крайна сметка всеки има право на образование. От друга обаче опитът на Анна Маркова е показал, че е крайно недисциплиниращо. „И 10 години могат да се връщат и да не завършват. В същото време за обучението на всеки един от тях плащаме ние. Никой не е длъжен да спонсорира човек, който в крайна сметка не е достатъчно отговорен за себе си”, казва Маркова. Според нея проблемът може да се реши, като има ограничение във възможностите да се записваш. „Ако на 4-ия път се наложи сам да си плаща, ще се замисли”.
Тук учат и доста младежи, израснали в домове за сираци. Оказва се, че голяма част децата на държавата нямат диплома. Причината – те ходят в масовите училища, но никой не следи дали са редовно в час. Така се оказват в училище като „Пеньо Пенев”, защото напуснат ли все сигурният (доколкото може да бъде сигурен) дом, разбират колко са пропуснали – да си намерят работа без диплома е невъзможно.
„Те са добри по душа, но са свикнали някой друг да им е длъжен”. Именно те най-често се записват и отписват. И така до без край”.
КАРЕ
Само 4 роми взели диплома за 7 години
За 7 години, откакто Анна Маркова е директор, едва 4 роми са завършили образованието си и са взели диплома. Рядко представители на етноса се записват в гимназията. И да се запишат – отпадат бързо. „Разбирате ли, идва страшно неграмотно ромско поколение. Предишното, което сега вече е на около 40, поне знаеше да пише и да чете. Преди 1989 г. ги принуждаваха да завършат поне 8-и клас. Сега и това не се случва. Фактите говорят – 4 роми за 7 години”, казва още Маркова. Според нея, и не само, не ромите трябва да бъдат изкарани от гетото и набутани в училищата, а училището трябва да стигне до тях. „Те са затворена общност, трябва някой сред тях да ги подтиква към учене, да се работи в общността им”, посочва още Маркова. Тя дава пример с опити на гимназията да привлече млади ромски жени, вече майки. Не искали да напускат квартала си, за да посещават часовете.

20 години по-късно

Децата на прехода се върнаха

в училище

30-годишните станаха ученици, учат се да четат и пишат

Най-възрастният зад чина е на 52 години в 9-и клас

820901

Има училища, където звънецът за първия час не бие в 7:30 сутринта, а в 18:30 вечерта след работния ден. А учениците са прехвърлили 30-те години. През последните няколко години все повече деца на Прехода, отпаднали в 6, 7 и дори 4-и клас се записват във вечерно училище.

Влезете ли в старата сграда на вечерната гимназия „Пеньо Пенев” в София ще срещнете лицата на много такива деца. Стоят на чина в класната стая, с учебника и тетрадката и четат „Под игото”. Тебеширът и черната дъска са заменени от цветен маркер и бяла дъска.

Всяка година, през октомври, се записват десетки отпаднали именно в средата и края на 90-те. В същото време тогава са били стоици хиляди. Изследване на Социалния и икономически съвет от 2011 г. показа, че за 20-те години на прехода половин милион деца са напуснали преждевременно училище, а 1/3 от тях не са завършили дори основно образование.

Отливът

„Тогава годините бяха тежки. Не само финансово, беше и криза на ценностите. Насаждаше се разбирането, че образование не ти е нужно, за да живееш добре у нас. Не липсваха и примери в за това обществото ни. Получи се отлив от образованието и резултатът виждаме сега”, казва Анна Маркова, директор на гимназията. Да наваксаш изпуснатото в детството обаче не е лесно. Все по-трудно се усвоява материалът, а той е един и същ като за другите ученици. Нямат навици за учене, които се усвояват именно в основното образование. Не е лесно да преподаваш български народни приказки на човек на 35 години”, казва Маркова, която освен директор преподава и литература. Освен това часовете им са всеки ден от 18:30 ч до 21 ч. Преди това са били на работа, занимавали са се с децата.

Обратно в клас на 30

Краси е на 30 години, в 11 клас. Зарязал училище, защото решил, че няма смисъл в него. Отворил си сервиз и все още си изкарва парите от повредени коли. Все още донякъде мисли, че може да се живее и без образование, защото казва, че го доказал в живота си. Въпреки това обаче решил да запише. Все пак да има диплома.

„Не искам да съм издънката на рода, всички завършиха, аз ли няма да успея”, казва той. „Прави го и заради приятелката си”, намесва се г-жа Александра Николова, класната му.

В същия клас е Петя, на 40 години. Не била стъпвала в училище от 22 години. „Омъжих се на 17 и мъжът ми не даде да уча повече. После забременях и така”, разказва тя. Преди една година най-накрая събрала смелост да се разведе и решила да се запише в гимназията. „22 години чаках”, усмихва се тя. Единият й син също е в 11 клас. „Учим едно и също заедно, даже се състезаваме за оценки”. Признава, че най-трудният й предмет е английският. Сега е безработна, надява се с диплома да намери по-лесно работа. Тя седи на един чин с Виолета, също разведена и споделя подобна история.

„Някои са жени с по 2 и 3 деца. Понякога идват с тях. Вече сме подготвени. Имаме детски кът, боички, блокчета, играчки и докато майките им учат, гледаме малките. Това е животът”, разказва още Маркова. „Тази година пък чакаме 3-о бебе”, допълва тя.

Преди няколко дни дошъл баща с двете си малки деца. Няма кой да ги гледа и той с тях. „Беше ги качил на мотор. Държеше да не изпуска часове.

Проблемът на всички тези възрастни ученици е работата. Голяма част от тях нямат такава, друга са в сивия сектор. Работят като монтьори, товарачи в складове, сервитьори, бармани, маникюритски, фризьорки. Всички обаче крият, че нямат образование.

„Един път да завърша! Много ми тежи, че лъжа шефовете. Казах, че дипломата ми е в университета, там я държат. Завърша ли – ще я покажа”, казва момиче от 11А клас, което, разбира се, не казва името си. Много пък се записват, защото им трябва шофьорска книжка.

Не всички обаче могат да смогнат с работата, ако имат такава, и пропускат часове. В началото на всяка година записаните във Вечерното училище са около 200. Тази година са били 204. Всеки месец отпада по някой и така до юни остават не повече от 150 души. Приемат се ученици само над 16 години. В момента пък най-възрастните ученик е жена на 53 години и е в 9-клас.

Записването

Няма ограничение в това колко пъти се записваш в училището. Може да прекъснеш по средата на година, на следващата държавата пак ти дава право да се върнеш. От една страна това е хубаво, защото в крайна сметка всеки има право на образование. От друга обаче опитът на Анна Маркова е показал, че е крайно недисциплиниращо. „И 10 години могат да се връщат и да не завършват. В същото време за обучението на всеки един от тях плащаме ние. Никой не е длъжен да спонсорира човек, който в крайна сметка не е достатъчно отговорен за себе си”, казва Маркова. Според нея проблемът може да се реши, като има ограничение във възможностите да се записваш. „Ако на 4-ия път се наложи сам да си плаща, ще се замисли”.

Тук учат и доста младежи, израснали в домове за сираци. Оказва се, че голяма част децата на държавата нямат диплома. Причината – те ходят в масовите училища, но никой не следи дали са редовно в час. Така се оказват в училище като „Пеньо Пенев”, защото напуснат ли все сигурният (доколкото може да бъде сигурен) дом, разбират колко са пропуснали – да си намерят работа без диплома е невъзможно.

„Те са добри по душа, но са свикнали някой друг да им е длъжен”. Именно те най-често се записват и отписват. И така до без край”.

Само 4 роми взели диплома за 7 години

За 7 години, откакто Анна Маркова е директор, едва 4 роми са завършили образованието си и са взели диплома. Рядко представители на етноса се записват в гимназията. И да се запишат – отпадат бързо. „Разбирате ли, идва страшно неграмотно ромско поколение. Предишното, което сега вече е на около 40, поне знаеше да пише и да чете. Преди 1989 г. ги принуждаваха да завършат поне 8-и клас. Сега и това не се случва. Фактите говорят – 4 роми за 7 години”, казва още Маркова. Според нея, и не само, не ромите трябва да бъдат изкарани от гетото и набутани в училищата, а училището трябва да стигне до тях. „Те са затворена общност, трябва някой сред тях да ги подтиква към учене, да се работи в общността им”, посочва още Маркова. Тя дава пример с опити на гимназията да привлече млади ромски жени, вече майки. Не искали да напускат квартала си, за да посещават часовете.

Posted on март 6th, 2012 by Molivche  |  No Comments »

Акция „Стопли бездомен“

870701
Снимки: Бойко Кичуков

Чували, пълни с дрехи, обувки и одеяла стоплиха стотици бездомни в няколко града на страната вчера. Всички те бяха донесени от безброй доброволци, отзовали се на съвсем спонтанна инициатива във „Фейсбук” под надслов „Спешно дарителско събитие”.
Събитието бе организирано за по-малко от 24 часа от Петър Бакърджиев и Десислава Калайджиева. „Докато всички ние „зъзнем“ на топло, бездомни и клошари умират от измръзване”. Това послание в социалната мрежа предизвика вълна от хора, която се понесе към предварително уречени места в София, Варна, Пловдив и Велико Търново.

От глад и студ
Още към 11 ч към Народния театър в София се оформи куп от пликове с палта, якета, блузи, шалове, ръкавици и обувки. С тях се разпореждаше лично Петър Бакърджиев, който едва успяваше да усмири нетърпеливите бездомни, дошли от всички домове за временно настаняване или изпълзели от кашони и дупки, където прекарват нощите си. Точно в 12 ч дрехите бяха извадени и се започна голямото ровене и грабене. Всеки оглеждаше и придърпваше по нещо и го мереше дали ще му стане. Щом му беше по мярка го грабваше и сякаш уплашено да не му го вземе някой, го прибираше в торба или под якето си. Част от тях толкова се радваха, че благодаряха на отзовалите се. Не мина и без спречквания. Гладът и постоянната борба за оцеляване явно бяха озверили някои от тях.
„44 номер са. Ще ми станат, дай насам, не пипай!”, крещеше млад мъж на друг, който тъкмо посягаше към добре запазени обувки. Ядосан, вторият я взе и замахна с обувката, за да го удари. В този момент се намеси отново Петър, който разпредели за всеки по нещо. „Ей т’ва българите много сте грабливи бе”, викна след малко един  ром. Не липсваха и хитреци, които взеха дрехи с цел да ги продадат след това.

Надежда

Отстрани бяха застанали и няколко майки, гушнали децата си. Сред тях бе 23-годишната Зина. Беше дошла от Дома за временно настаняване в Красна поляна с двете си малки деца – на 2 и 3 годинки. В ръцете си стискаше две якета и розова шапка. „Хубави са. Много се радвам, че някой помага”, каза тя пред „Телеграф”.
„Събрахме над 200 чувала. Чудесно стана, благодаря на всички”, каза в края на деня Петър. Останалите чували бяха разнесени с коли до клошарите по улиците и в кризисния център в Захарна фабрика.

870701-1

Най-щастливият Цветан с нови обувки

Сред най-щастливите пък бе 33-годишният Цветан. Младият мъж, който последния месец спи в кризисния център в Захарна фабрика, си бе намерил, по думите му,  „чисто нови обувки”. За секунди дори беше успял да ги обуе и гордо ни ги показваше, докато държеше в ръцете си старите си скъсани ботуши. „Сирак съм. Останах без работа, няма къде да живея. Имам само тези дрехи на себе си. Сега поне ще мога да ги сменя”, радваше се той, като бързаше да допълни, че се къпе всеки ден. Помоли да напишем, че си търси работа. „Може продавач, чистач, всичко съм готов да работя”.

870701-2

Posted on февруари 4th, 2012 by Molivche  |  No Comments »

Сирачета спят на цимента при -15°С

Две осемгодишни сирачета от старозагорския дом „Българка” са били принудени да спят на пода при кучи студ от -15 градуса като назидание за поведението им.

Две осемгодишни сирачета от старозагорския дом „Българка” са били принудени да спят на пода при кучи студ от -15 градуса като назидание за поведението им. Наказанието било наложено от педагогическия съвет на сиропиталището, в който влиза и директорката. Причината ­ хлапетата си играли с още трима на „Чичо доктор”.

Абсурдната санкция трябвало да продължи 5 дни, но служителка в дома се спънала в едно от децата и подала сигнал в Агенцията за закрила на детето. Стреснати, от ръководството на дома прекратили безумието, но децата – Милен и Галин*, все пак изкарали една нощ на вледеняващия под. Едно от другите хлапета е било малтретирано от самата директорка на дома – Пенка Йонкова. „Страх ме е от нея. Забиваше токчето си в крака ми”, обясни то пред „Телеграф” (виж карето). Малко след инцидента пък неудобната служителка – Кина от с. Дълбоки, била пенсионирана. „Знаех, че ще си замина, като кажа всичко това, но не можех да си мълча”, коментира тя пред вестника, като разказа, че шамарите и насилието са обичайна част от възпитателните методи на ръководството на дома.

Навън

„Беше 7 или 8 февруари миналата година, точно насред големите студове. През нощта падаше до минус 15 градуса и се бяха образували поледици”, разказа пред „Телеграф” Кина. По това време тя работела като домакинка в стола на дома. Заради студа автобусът до селото, където живее, бил спрян и решила да остане да пренощува в сиропиталището „Гледах „Листопад”, а след като свърши ­ към 10 часа вечерта, реших да ида до канцеларията. Тръгнах по коридора, беше тъмно и не виждах нищо. Изведнъж се спънах в нещо черно като куп на пода. Поглеждам – телце на дете, облечено в бяла блузка, завито с одеяло и спи върху една дъска. Гледам – това е Милен, тогава на 8-9 години беше. А в коридора парно няма, кучи студ”, спомни си вече пенсионираната служителка. Тя смаяна отишла директно в стаята на възпитателите, където попаднала на една от дежурните ­ Даниела Славчева. „Каза ми, че бил наказан. Попитах я защо, а тя мълчи. Викам є: Какво може да направи дете на 9 години, за да го оставите там? Пак не ми отговори. Чак като я заплаших, че ще се обадя в полицията, ми заяви, че е там заради „сексуални извращения”, продължи историята Кина, която и до ден днешен недоумява какви сексуални извращения може да са пратили децата на пода. „Най-много да са играли на „Чичо доктор”, обясни тя. Докато си говорела с възпитателката обаче, станало ясно, че освен Милен със същото наказание заради игрите им било и друго дете – Галин. Но той бил пратен на втория етаж, за да са далеч хлапетата едно от друго. Тъй като Кина заплашила, че веднага ще се обади в Отдела за закрила на детето, двете момчета били прибрани по леглата още същата нощ. Освен тях още три деца били наказани заради игричките на „Чичо доктор”, но по-леко – пратили ги в други стаи „за известен период от време”. Макар санкцията да била прекратена, Кина все пак решила да предотврати други подобни случаи и подала сигнал в общината и в бургаския териториален офис на Агенцията за закрила на детето, който отговаря и за Стара Загора.

Възпитание

При последвалата проверка на агенцията станало ясно, че възпитателната мярка била наложена не от кого да е, а от социално-педагогическия съвет в дома, който се събрал на специално заседание. „Педагозите ни обясниха, че петте деца са се опипвали, и решили да ги накажат, като ги разделят, за да се преустановят взаимоотношенията между тях и да се коригира поведението им. Тъй като Галин и Милен били инициаторите, ги пратили за назидание на пода”, разкриха пред „Телеграф” служители на агенцията. Официалното заключение на комисията, проверила дома, е, че наказанието е неудачно и води до уронване на достойнството на детето. Освен това е била създадена опасност за физическото и психическото състояние на децата, което нарушава и конвенцията за правата им на ООН. Вследствие на проверката Агенцията за закрила на детето е наказала директорката на дома Пенка Йонкова с глоба. Отделно изпратили доклада на проверяващите и в Районната прокуратура в Стара Загора.

Абсурд

Обвинителите образували досъдебно производство, което обаче било прекратено набързо с мотива, че педагозите действително са действали „неадекватно, житейски и морално укоримо” и са нарушили вътрешните правила за работа, но това не представлявало престъпление по Наказателния кодекс. По-абсурдното е, че ако родител направи същото, това вече се счита за престъпление и ще му бъде повдигнато обвинение.

Така в крайна сметка ръководството на дома си останало единствено с глобата и с предупреждение, че при второ подобно нарушение ще има и административни наказания.

Шефката на „Българка” Пенка Йонкова: Няма такова нещо

Макар в заключенията от проверката на Агенцията за закрила на детето черно на бяло да пише, че деца са били наказвани да спят на пода, директорката на дома отрече да е имало подобен случай. „Няма такова нещо. Не са спали в коридора”, повтори на няколко пъти пред „Телеграф” Пенка Йонкова. След като є припомнихме, че е било образувано и досъдебно производство, тя в крайна сметка призна, че знае за инцидента. Изми си обаче ръцете, като заяви, че се е случил през уикенда, когато тя не е била на работа. „Не искам да дъвча този случай. Минаха много организации и установиха, че няма такова нещо. Това, че някой не си е изпълнявал задълженията, е друг въпрос”, противоречеше си тя, а накрая отказа да разговаря.

Агенцията: Не са ги учили да познават тялото си

С децата и персонала на дома не са провеждани дискусии, беседи и специализирани обучения на тема насилие и видовете му – физическо, психическо и сексуално. С най-малките не са осъществявани обучения, свързани със здравето и физиологията на човешкото тяло. Това е заключението на комисията от отдела на Агенцията за закрила на детето в Бургас. На около 3-4 г. децата осъзнават, че момчетата и момичетата имат различни полови органи. Те са любопитни и могат да бъдат заварени да играят на  “Чичо доктор“, изучавайки телата си с друго дете. Това изучаване няма нищо общо със сексуалната активност на възрастните, смятат специалистите. В такива моменти е най-добре с децата да се говори. След инцидента в дом „Българка” са били проведени разговори с децата на тези теми.

Едно от момчетата: Директорката си забиваше токчето в крака ми

„Директорката забиваше токчето си в крака ми.” Това разказа пред „Телеграф” едно от 5-те децата в дома, чието име няма да споменаваме. „Слагаше силно ето така (токчето) и натискаше”, обясни момчето, показвайки с краче какво е направила Пенка Йонкова. Момченцето призна, че се страхува да ходи в директорския кабинет, защото директорката „дърпала уши” и „щипела”. Страх се усещаше във всяко едно дете, с което екипът ни се срещна в дом „Българка”. Сирачетата, с които опитахме да разговаряме, се страхуваха да кажат каквото и да било. „Чувала съм писъци и рев от кабинета”, разказа пък самата Кина и допълни: „Хубаво ги шамари, така ­ от сърце. Това е възпитателният метод в дома. Това го написах в сигнала.” Според други служители в дома се случвало деца да бъдат затваряни в банята и поливани със студена вода за наказание. Кина обаче е единствената, дръзнала да подаде сигнал. Вероятно затова, преди да є стане време за пенсия, е била събрана подписка да бъде отстранена. Под нея парафите си са сложили част от останалите є колеги, както и една от чистачките. „Не исках, но се страхувах, че ще ме отстранят, а ми оставаха само 8 месеца до пенсия”, призна тя пред „Телеграф”.

*Имената на всички деца са сменени от съображения за сигурността им. В редакцията се пазят записите с разговорите с тях.

Posted on януари 9th, 2012 by Molivche  |  19 Comments »

ИСТИНСКИТЕ НАЦИОНАЛИ

IMG_0316

Малко преди 9:00 ч сутринта. Сряда. Група младежи, със сакове и раници на рамо, влизат с бързи крачки, в спортната зала в кв. Челопечене. За да стигнат от София до там, са станали поне в 6:00 ч и са сменили 3 автобуса. Това се случва всяка сряда и събота от 3 месеца насам. Чака ги двучасова тренировка по футбол.

Момчетата и момичетата са част от „Отборът на надеждата”, който ще ни представя догодина на Световното за бездомни в Мексико. Около трийсетината младежи между 18 и 30 години са израснали в домове за сираци. В момента живеят в домове за временно настаняване или където намерят. Освен това от няколко месеца ги обединява футболът и една мечта към Мексико и… трима души. Зад всичко това стои Виктор Кирков, бивш спортен журналист от в. „Дневник”

От нулата

Идеята да направи отбор за бездомни му дошла преди няколко месеца. Знаел, че има такава световна лига и решил, че и България трябва да участва. В края на лятото разучил къде в София са домовете за временно настаняване и започнал да ги обикаля.

В началото ме гледаха малко скептично. При тях са ходили какви ли не хора с проекти и са им обещавали какво ли не. Бях поредният”, разказва Виктор. Освен това на първите си срещи с тях нямал и какво точно да им предложи – нещата били вързани – за да заработи проектът, трябват играчи, а за да намери играчи, трябва да им гарантира работещ проект. Към идеята си привлича и бившия си колега в „Дневник” Методи Здравков, бивш юноша на ЦСКА, на португалските Пасош де Ферейра, Варзим и Шавеш, а днес – перо на „Телеграф”. Малко след това идва и помощникът му Кирил Кюлев. Първите тренировки се провеждат на общински игрища близо до центровете, където са настанени младежите. Методи се заема да осигури екипи за навилите се да ритат. Звъни къде ли не сред познатите си, за да изнамери обувки, тениски и гащета, защото те нямат нищо.

Беше трудно, те не бяха научени на дисциплина, закъсняваха, често не идваха, не знаехме ще има ли тренировка или не. Не слушаха какво им се говори…Имахме големи проблеми”, разказват тримата им наставници.

3 месеца по-късно

831801-1

Днес, 3 месеца по-късно трийсетината момчета и момичета са неузнаваеми, категорични са Виктор, Методи и Кирил.

Ако в началото закъсняваха, днес са преди нас в залата”, допълват те. Да, вече имат и прясно ремонтирана зала. Малко е далеч, на около 20 км от София, но пък това ги учи на дисциплина, казва Методи. Тренировките пък не са просто уроци по владеене на топката и техника на играта, а и и как да бъдат хора. Учат се как да уважават противника, как да уважават и себе си, не се толерира мрънкането и негативизма. Има си правила. Който ги нарушава, си носи последствията – от лицеви опори до изключване от отбора.

831801-6

Треньорът Методи (вдясно) и помощникът му Кирил.

Така едно от момчетата от дома „Св. София” бил изключен.

След няколко дни дойдоха негови приятели от отбора и ни помолиха да го върнем. Съгласихме се, но при условие, че издъни ли се, напускат и те”, обяснява Виктор.

Той е човекът, който се грижи за финансовата част. Постоянно звъни по телефони, търси спонсори. Така от няколко дни всички имат нови екипи и обувки. За Коледа получиха и други подаръци, а тези дни ги чака и празничен обяд. За някои от тях, това ще е първата Коледа от много време. Всеки месец имат турнир. Събират се с останалите такива отбори – от Пловдив и Варна. Един ден пък ги изненадали не с кого да е, а с помощникът на националния отбор по футбол Радослав Здравков. Той провел цяла тренировка.

Между тренировките

Ако не ми се обадят 2 дни, започвам да се притеснявам”, казва шеговито Методи. Твърди, че още е едва прехвърлил 30-те, а има 30 деца. „Чувствам се като родител. Всеки от тях има история и то не лека. Преживели са какво ли не. Те не са имали родители, близки, които да им покажат обич. Сами са. И в момента се вълнуваме за всеки. Споделят всичко”, казва още той. Малко след като заявява това до него дотичва 26-годишната Деси, за да му се похвали, че е започнала курсове по фризьорство.

Миналата седмица едно от момчетата го изправил на нокти. Сутринта станало ясно, че може да влезе в затвора заради дребни кражби преди 3 години. „За отрицателно време трябваше да покажем, че в него има промяна. И такава има във всеки от тях”, казва още Методи. Постоянно се следи къде живеят, учат ли. Често се случва някой от тях да няма къде да пренощува. Най-големият проблем в момента е, че повечето от тях нямат работа.

Те се нуждаят от шанс, да им подадеш ръка. И футболът за нас е средството. Няма да ги правим големи футболисти. Важно е да имат шанс”, допълва той.

Пък знае ли човек, може след време от там да излезе талант.

Деси учи за фризьор и мечтае да е полицай

831801-4-desi

Тя е на 26 години. Има баща, но е израснала по домове. От 12-годишна работи и се справя сама. Когато не е на тренировки – е по строителни обекти, защото работи като строител. Не й е леко, но няма друг начин. „на тренировки забравям за всичко, Свършат ли – пак се започва – пари, работа…”, казва съвсем искрено Деси. Все още не е завършила средно образование и друга работа трудно се намира. Сега се е записала на курсове за фризьорство. Вече дори прилага наученото, като подстригва деца в домовете . Голямото й желание е да работи в униформа – като полицай или пожарникар. За тази цел заляга над учебниците, за да завърши гимназия вечерно и да кандидатства.

Единственият висшист Иван пише проект как да изучи приятелите си

831801-5-ivan

Иван Димитров е на 24 и е единственият, който учи висше и то не какво да е, а здравен мениджмънт в Медицинската академия. Също израснал по домове, това не му е попречило да кандидатства, да го приемат и да спечели стипендия от чуждестранен образователен фонд, с която си покрива обучението. „Иначе няма шанс да учиш. Как става с 85 лева сирашка стипендия?”, казва той. Затова не може да си позволи да не изкарва само шестици. В момента се е заел да пише проект, с който да осигури стипендии за учащи вечерно, за да завършат образованието си. Проучил е всичко и чака през април да стане. Вече е намерил и 15 души, на които да помогне.

Сред тях има и артисти

831801-7

Вельо е на 23. Има 17 братя и сестри и 21 братовчеди. От както се помни се оправя сам в живота. Завършил е скулптура в художествено училище в София, един от малкото със диплома за средно. Сега изкарва пари като модел в Художествената академия. Седи и не мърда по цели часове по 5 дни в седмицата. Казва, че хич не е лесно. Другият артист е капитанът на отбора – Стефан. И той е видял какво ли не, живял е и на улицата за няколко нощи. Сега учи вечерно и е решил да кандидатства в НАТФИЗ.




 

Posted on декември 21st, 2011 by Molivche  |  74 Comments »

Сираци спят в тръби на улицата

marto
На тази тръба са изкарвали нощи десетки младежи. На снимката е 23-годишният Мартин Давидо. Снимка: Крум Стоев

Десетки деца от домовете спят на улицата, след като ги напуснат. „Телеграф” разкри някои от местата, където сираци на в крехка възраст нощуват, тъй като нямат дом.

Някои от тях с изкарвали студените нощи в тръбите на „Топлофикация” на Сточна гара, в съблекалните на бензиностанции, интернет зали, изоставени строежи, а в най-лошия случай на някоя пейка. Причината е, че излязат ли отинституцията, нямат покрив над главата, да си намерят работа е почти невъзможно, а в домовете за временно настаняване могат да останат временно.

Половин година спях в бензиностанция в кв. „Малинова долина” в София. Там работех, но нямах къде да живея и с един приятел спяхме в съблекалнята”, разказва Мартин Давидов, на 22 години, 11 клас. „От 18-годишен все търся къде да живея. Имало е случаи да прекарам някоя и друга нощ на улицата”, допълва Вельо, който също е израснал по домове, а в момента живее в център за временно настаняване „Конкордия” в столицата. „Няколко нощи спях на една пейка в началото на октомври”, казва и 25-годишният С. от София. Предпочита да остане анонимен.

И трите момчета са израснали в ДДЛРГ. Изстрелват съкращението на първия си дом като чиновници, така както е записано в закона – означава дом за деца лишени от родителски грижи. Навършат ли 18 обаче, вече са лишени и от държавна грижа. Такъв е случаят с всички около 30 момчета и момичета, с които „Телеграф” се срещна през последната седмица. Всички обикалят домове за временно настаняване като Св. София в Захарна фабрика, Св. Димитър или частния „Конкордия”. Законът им дава право там да останат само по

3 месеца в годината. А после?

После всеки се оправя, както може. Всъщност така живеят, от както се помнят. „Ден за ден. Планове не си правя, защото не знам утре какво ще ми се случи”, казва Мартин. Израснал е в SOS Детско селище и твърди, че за един сирак у нас там е раят. Имат майка, живеят по 8 в къща, следят ги дали ходят на училище, възпитават ги индивидуално. Въпреки това Марто се забърква в неприятности и напуска преди да навърши 18. От тогава е живял къде ли не. Изкарва две години в Търговище. Там работи в сроителна фирма, но в един момент остава без нея. Два месеца спи в интернет клуб.

Толкова беше нощната тарифа в клубовете. Няма как да легнеш, на стола си, клюмаш прегърбен”, разказва Мартин. Не можеш да заспиш спокойно, защото всичко може да ти се случи. Влизат всякакви”, допълва той. Така в столичен клуб до „Попа”, където спели много като него, пребили момче.

За строежите е още по-голяма опасността. Казват, че не може да мигнеш, само си на завет. Такова място е изоставен строеж на пъпа на София, на ул. „Алабин”, на метри от Съдебната палата. „Лудница е там. Не знаеш кой ще ти налети. Понякога обикалят скинари, пребиват хора или директно те изхвърлят докато спиш. Но понякога нямаш избор, трябва ти поне завет”, разказват младежи.

303898_2463506835885_1498666149_2653772_1660069110_n
Тук, в изоставения строеж на "Алабин" в София, спят младежи. СНИМКА: АНТОН СТАНКОВ

Такова ужасно място, но все пак с покрив е блок 208 в Надежда 2. Това е една от най-старите панелки. Преди години се нацепва след земетресение и на последния 4-и етаж има пукнатина около 10 сантиметра между панелните снадки. Това го е превърнал в дом за бездомни.

Преди ходели и в една изоставена къща край Сточна гара, която наричат „Баба Яга”, но я бутнали. До Сточна гара се намира и друго „топло” местенце. Малко след площада, в посока бул. „Христо Ботев” има две тръби на „Топлофикация” над реката. „Но трябва да внимаваш, да не паднеш, че край”, казва Мартин. Съвсем скоро обаче им направили изолация и вече не се усеща парата, преминаваща през тях. Той не е спал там, но негови приятели и познати от дома знаят какво е.

Аз все гледам да се оправя, досега не съм спал съвсем на улицата”, казва той. В бензиностанцията спал, когато дошъл в София. Намерил работа там, но нямал дом и 6 месеца спял в съблекалнята пак върху столове. После шефът му помогнал да си намери квартира. Сега Мартин живее в „Св. София”.

Там изкарал 3 месеца и анонимният ни герой С., после останал нелегално, но го хванали и така се оказал няколко вечери на пейките пред дома. Сега С. нощува в дома на приятел. „Не мога да остана дълго. Приятелите са приятели, но се чувстваш в тежест. Натоварвам ги, може да не ми го казват, но аз го виждам в очите им. Чака да дойде Нова година, за да се настани за нови 3 месеца в „Св. София”. С. има майка, но тя никога не го е искала. Има 2-ма по-големи братя и един по-малък на 10 години. Никога не го е виждал. „Дадоха го на държавата. Сигурно е в дом”.

Характер

Трябва да си много твърд иначе не оцеляваш и съвсем пропадаш”, казва той. „Много приятели започнаха с наркотиците, част от тях вече ги няма. „Аз се опазих, въпреки, че са се инжектирали пред мен”, разказва още момчето. Други, не малка част стават дилъри или крадат.

На въпрос защо няма завършено средно образование С. отговаря: „Вижте, когато трябва да мислиш всеки ден къде да живееш, как да изкараш пари, ученето някак остава накрая”. Сега обаче е решен да завърши вечерно. В момента е 9 клас. Когато вземе диплома на 28 г. е решен да кандидатства в НАТФИЗ.

Работа

Така е с почти всички от младежите, напуснали домовете. Мартин сега е в 11-и клас. „В домовете никой не следи дали ходиш на училище. Някои пишат трудно даже. Имах една приятелка от „Асен Златаров” в София – спря да ходи на училище на 14 г. Карах я да ходи, но сега вече няма кой”, казва той. От всички около 30 момчета и момичета, с които разговаряхме, само 3-ма бяха завършили средно образование. За висше не може да се говори. Няма и пари за него. Това им пречи да си намерят работа, а като прибавим и отношението на работодателите към сираците, шансът се свежда до нула. Затова, ако намерят нещо е по строежи, хотели, мият чинии, сервират. В повечето случаи не ги осигуряват, понякога не им плащат.

Отивам на интервю, добре облечен съм, нося CV. Когато разберат, че съм израснал в дом – казват, че вече са намерили човек. Личи отношението им, дискриминират ни”, казва Борислав Ангелов, който също е съвсем сам на света.

IMG_9975

Борислав на футболното игрище, където тренира 2 пъти седмично. СНИМКА: МАРИЯ МИЛКОВА

Отскоро Боби работи в Синагогата в София. От там научили историята му и го взели на работа. Решен е да завърши и да учи „Социални дейности” в Софийския университет.

Изкарват пари от дрехи втора ръка

Как изкарват пари без работа? Отговор „С далаверки”. Поне тези, които са избрали да не са извън закона. Обикалят магазините за втора употреба. Знаят много добре скъпите и качествени марки, купуват от тях и след това ги продават по-скъпо. „Сега поне има толкова магазини секънд хенд. Виж, това яке на мен го купих за лев и 50”, казва Мартин. В мола струва 120 кинта”. Друг вариант е  – посредничиш, когато някой продава например телефон, лаптоп и др. Искат  300 лв., ама ти на купувача казваш 350 и си отгоре с 50 лв.

Не могат да участват в програми за заетост, нямат образование

На всички потребители на социални услуги в защитените и наблюдаваните жилища, се оказва съдействие за регистрация в дирекции „Бюрото по труда” и включване в курсове за квалификация и преквалификация. Това отговориха от Агенцията за социално подпомагане на въпрос на „Телеграф” оказва ли се подкрепа на младежите напуснали домовете за намиране на работа. Една от програмите на Агенцията по заетостта е да бъдат включени в стаж за 6 месеца във фирма. На месец ще получават заплата в размер на минималния осигурителен праг за длъжността. Да, но за тази програма е нужно образование, а както стана ясно по-горе – те го нямат.

В следващите 2 години около 650 деца лишени от родителска грижа ще напуснат домовете. Животът на Мартин, Вельо, С. и Боби ги чака навън.

Posted on декември 19th, 2011 by Molivche  |  No Comments »

Семейства разсиновяват деца

Мама ме върна

parents

Мама ми смени името и ме върна”. Този кошмар гони сирачето Надя в продължение на години. Когато е на седем, я осиновяват за първи път. Новите и родители я вземат на мястото на починалата им дъщеричка. Броени дни след това й сменят официално името в съда с това на мъртвото им дете. Впоследствие обаче връщат Надя с мотива: „Ти не правиш като нея”. Сега Надя вече е на 16 години, но на психолозите в социалния дом им отнема много време, за да преодолеят щетите, нанесени върху психиката й от бившите й родители.

Елена е на 13, няма родители. Осиновена е от самотна жена на 60. Официалните мотиви на възрастната осиновителка са да помогне на едно сираче. Неофициалните – момичето да наследи имотите й, за да не отидат в ръцете на племенницата й в Америка. Още от следващия ден обаче я превръща в домашна прислужница. Кара я да пере и чисти, а в крайна сметка я връща на социалните.

Иван е на 8, няма родители. Новото му семейство е платило, за да бъде осиновен. Малко по-късно настава разрив между съпрузите, стига се до развод. Майката поставя ултиматум на мъжа си: „Или аз, или детето”. Така, за да спасят брака си, връщат момчето на социалните. Причината, която дават е, че не разбират хлапето. Твърдят също, че имало и „сексуализирано поведение”. Всъщност детето просто задавало нормалните за възрастта си въпроси за секса.

Това са три реални истории от три кътчета на България.. С тях са се сблъсквали  социални работници, отговарящи за осиновяванията. Те още ги помнят, а никой не може да каже какво точно е отражението върху психиката на трите деца и десетките останали сирачета, които през годините са били върнати от осиновителите си.

Само от началото на годината досега са заведени 26 дела за прекратяване на осиновяване. Толкова семейства са декларирали официално, че не искат да се грижат повече за новото си дете, казаха за „Телеграф” от Агенцията за социално подпомагане. Позовават се на вратички в Семейния кодекс, която позволява на родителите да прекратят осиновяването, ако изтъкнат уважителна причина. Колко от молбите ще бъдат уважени все още не е ясно, но дори и съдът да не се съобрази с искането им, проблемът остава, защото така или иначе семейството и детето вече не могат да живеят заедно. Така, щом осиновителите обявят, че искат да го върнат, то отива обратно в социален дом,  което е огромна психологическа травма за него. За да се сложи края на това, в новия закон за закрила на детето, който ще бъде готов до края на тази седмица, вратичката в Семейния кодекс се затваря. Новите текстове предвиждат, ако едно семейство осинови дете и след това декларира, че иска да го върне, това се приема като изоставяне. Няма да им бъде предлагано и друго хлапе за осиновяване, разкри пред „Телеграф” шефката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани.

Грешка

Най-честите причини за разсиновяване на деца над 7 години, които изтъкват до момента семействата, са развод или заболяване, което се проявило по-късно и не могат да се справят с него, обяснява Нина Кънчева – главен експерт в дирекция „Закрила на детето” на АСП. Тя посочва, че може да се получи проблем, свързан с говора, трудности с двигателното и физическото развитие, изоставане в нервно-психическото развитие и други. Има случаи, когато това се случва броени дни след осиновяването. Така новите родители може да са гледали сирачето дори две седмици, но да решат, че това не е детето, което са си представяли. Според социалните, обаче, не във всички случаи може вината да се хвърля върху осиновителите. Има случаи, в които всичко изглежда нормално, но заживее ли детето със семейството, се вижда, че не може да се адаптира, а те не могат да го разпознаят като свое дете, посочва Кънчева и допълва: „Тогава е по-добре да се изведе от този дом, защото проблемите могат да се задълбочат, крият риск за здравето му и неговото правилно развитие”.

Докато от началото на годината досега 26 БГ двойки са се отказали от новите си деца, за същия период е постъпила само една молба от чуждестранна двойка.

Психолозите…

Според психолози три са основните причини да се стига до прекратяване на едно осиновяване, сочат наблюденията на психолозите. Първата е така наречения „пост осиновителен синдром”. След еуфорията от осиновяването родителите осъзнават рационално, че семейството им ще се промени коренно заради трети непознат човек. В същото време не са подготвени и планирали напълно осъзнато. До втория  разрив може да се стигне ако родителите пазят тайна от детето, че е осиновено, а то само го разбере, когато е в пубертета. Тогава настъпва криза на идентичността. Третата и най-страшна причина е, когато родителите осиновят дете, за да заместят вече починало.

А в същото време…

1896 осиновители чакат дете

1896 семейства чакат за осиновяване. Броят на сирачетата в регистъра пък е 3026. Все още обаче кандидатите имат твърде високи изисквания. Броят на децата вписани в регистъра за пълно осиновяване пък е 3026. Все още обаче кандидатите имат твърде високи предпочитания и подходящите деца за тях се оказват малко, посочи Кънчева. Повечето искат детето да е от български произход, държат да е от определен пол и възраст – най-често под 1 годинка, както и да е здраво. В същото време половината деца имат и наличие на някакъв здравословен проблем, а разглеждайки ги по произход, преобладава броя на деца от ромски произход или не е посочен такъв и малко са под 1 годинка, обяснява експерт „Закрила на детето” от АСП.

Училище за родители

В тази връзка от миналата година влезе промяна в нормативната уредба, свързана с осиновяването, където се изисква задължително кандидат-осиновителите да преминат през специална обучителна програма, която да ги подготви да посрещнат по най-добрия начин нуждите на осиновеното от тях дете. Освен да бъдат подготвени за новата им роля, кандидатите са запознавани с профила на децата в домовете и каква е възможността да приемат дете с произход, различен от българския. „Всъщност така те се запознават с действителността, за да бъдат склонни да променят поне малко от първоначално заявените от тях изисквания и да вмат правилно решение какво дете са готови да осиновят и отглеждат казва още Кънчева. Обучението помага и да се справят с адаптацията на детето, за да не се получи разсиновяване след време.

950 с нов дом от миналата година

Поправка в Семейния кодекс, приета в края на 2009 г., е отпушила процедурите по осиновявания, сочи статистиката на социалните. С текста беше прието, че ако 6 месеца биологичните му родители не потърсят детето, той веднага се вписва в регистъра за осиновявания. Така докато през 2008 г. общо 674 деца са си намерили семейства, а през 2009 г. бройката им е била 746, през 2010 г. тя е скочила на 950. Само до 30 септември тази година осиновените са 678.

Едно от обясненията: „Не усетихме тръпката”

Не усетихме тръпката”. Това е сред често срещаните реакции от семейства, които отказват предложеното им дете. Обичайно това се случва на първата среща между кандидатите и сирачето, което отговаря на изискванията им. Тя е много кратка, по-скоро визуална, в присъствието на социален работник, като на детето не се обяснява кои са посетителите, за да не се травмира. Проследява се реакцията и на двете страни. „Понякога детето става плачливо, разстройва се. Кандидатите пък не го усещат като свое дете. Друг път връзката веднага се случва и са безкрайно емоционални, разплакани от щастие”, обяснява Кънчева. Затова се правят още няколко срещи, за да се вземе решение и да не е прибързано. Това е особено важен момент, за да се предотврати бъдещото разсиновяване.

Posted on ноември 3rd, 2011 by Molivche  |  130 Comments »

Първи протест на платената любов


ПРОСТИТУТКИТЕ НЕ СМЕ ПРЕСТЪПНИЦИ

krumСнимка: Крум Стоев


Тя е на 54 години, с 4 деца. Има висше образование. Живее в София. Всяка сутрин излиза в 10 ч на улицата и продава тялото си. Така изкарва прехраната си от 20 години насам. Не го крие и открито заявява, че е проститутка и това е неин личен избор. Казва се Рени, фамилия не споменава, отказва и да бъде снимано лицето й. Съгласява се да говори обаче. Тя поведе първия протест на платената любов у нас. Срещаме се на една бензиностанция на Околовръстното шосе. С нея е по-млада колежка, на 26 години, която се представи като Ани. Също с дете и с доста опит в Германия. И тя е решена да протестира.

Рени, протестът, който организираше, се провали. Защо?

Разочарована съм истински. Дойдоха все пак момичетата, бяха готови да застанат пред всички, но се изплашиха. Те не са свикнали да говорят с журналисти и се разбягаха. Какво да кажа повече? Просто искаме да ни обърнат внимание, че и ние имаме права. Искаме това, което правим, да е легално.

Ще се откажеш ли от протести?

Не, колкото и да съм разочарована. Няма да се откажа. Следващия път ще се организираме по-добре.

Защо го правиш?

Рени: Искам да помогна на момичетата. Вижте, аз съм на 54 години. Време е да спра, но искам да помогна на тях, защото положението е нетърпимо. Стига сме стояли на тъмно, всички знаят, че ни има. От 4 години обмислям, че трябва да се направи нещо. Трябва професията ни да е законна, да се плащат данъци, осигуровки, да се пълни хазната и момичетата да имат права. Иначе преди месец вече ми писна и реших да действам.

От какво ти писна точно?

Рени: От месец постоянно ни арестуват. През ден. Прибират ни за 24 часа, след това ни пускат. Кога да работим? От 15 дни на практика не съм изкарала нито лев. Не мисля, че ние сме престъпниците на улицата. Аз съм „за” полицията да патрулира тук, да имат данни за всяко момиче. Стане ли нещо – това може да помогне и твърдо подкрепям. Но някак много е лесно да прибират нас. Тази професия я има от векове. Няма да изчезне, колкото и да ни заключват.

Как се държат с вас в полицейското управление?

Рени: Зависи. В повечето случаи ни подкрепят, държат се добре с нас. Във всяко едно РПУ има по няколко човека, които ни поддържат, разбират ни, приемат ни такива, каквито сме, защото знаят, че не създаваме неприятности, не крадем, няма оплаквания от нас. Разясняват ни правата ни, обясняват всичко и се държат добре. Винаги има едно „Защо?”. Разбира се, има тук-там и такива, които се отнасят зле. Заявяват ни, че те определят правилата и че ние нямаме никакви права. Ето Ани може да разкаже за един случай.

Ани: Арестуваха ни в 8-о РПУ една сутрин. Цял ден се молихме за едно шише вода. Да не говорим за храна. Никой нищо не донесе. В 9 ч вечерта им викам: Забравете храната, само вода донесете. Пак нищо. Най-накрая един от оперативните, на когото не му е работа, се смили над нас и ни донесе 3 шишета вода.

Рени: Един път цял ден се молих да проведа телефонния разговор, на който имам право. Трябваше да извикам някой да му дам пари и да ги предаде на момиченцето ми. Трябваше да замине на практика. Ревах и ги молих и не ми позволиха. Аз знам, че сред нас има и черни овце, ама много черни – момичета, които крадат. Но 70% от момичетата нямат нищо против патрулиращите полицаи. Смятам, че ако професията ни стане законна, и полицията ще бъде улеснена. Няма да се занимават с бумащините, да ни прибират и да ни пускат, през това време ще се занимават с истинските престъпления. Ние не сме престъпниците. Не виждам нищо престъпно и неморално да застанеш с лицето си и да предлагаш нещо, което съществува векове наред. Ако това е аморално, тогава какво остава да говорим и за сайтовете с момичета, за елитните компаньонки? Да не говорим за жените, които са семейни и порядъчни в кавички. Много я обичам тази дума… В същото време имат по един-двама любовници, които ги издържат. Не е ли вид проституция, питам аз? За мен лично е. Не може ти да си семейна, да имаш любовник, мъжът ти да има любовница и двамата да чакате отнякъде някой нещо да ви даде.

От колко време си на улицата?

Рени: Повече от 20 години. Работя на Околовръстното. Иначе и в центъра съм работила, и в клубове, но най-вече там. Имам 4 деца – 3 момчета и едно момиче. Аз съм обикновен родител. Излизам в 10 ч, прибирам се към 16 ч. Преди да се прибера, пазарувам, готвя. Не смятам, че съм по-различна от всяка друга майка. Момичето ми е с шестици от горе до долу. Учи моден дизайн.

Те знаят ли какво работиш?

Рени: Не. Не знаеха допреди една седмица. Вече знаят, но не ми се говори за това. Не искам да ги намесвам.

- Стигаха ли ти парите?

Рени: Стигаха колкото да живееш нормално. Стига с митовете, че изкарваме много. Да, елитните компаньонки изкарват много. При нас всеки път е различно. Не се прибираме с 500-600 лева. Всъщност тези, които крадат, се прибират с толкова. Даже знам две такива.

Защо не взехте разрешение за протеста?

Рени: Ние само се събираме. Това не е протест. Сега ще се видим, ще се разберем има ли желание от страна на момичетата да работят законно, да си плащат осигуровките – здравни и социални. Защото те не мислят сега за това. А това ще им изиграе лоша шега. Голяма част от момичетата се страхуват, че ще стане по-лошо, а не по-добро, като протестираме. За да излезеш отпред, трябва смелост. Не е лесно. Ударите все ще са върху нас, защото сме на най-ниско ниво. Ето например масажните салони, които предлагат услуги като нашите, не ги закачат. Аз съм човек като всички останали. Толкова ли сме страшни ние? Не сме сред най-интелигентните, но тъпи и ограничени ли сме? Ако мълчим – да. Стига двойни стандарти. Ако аз съм с едно ауди и се бях напудрила и направила, какво щеше да е отношението? Аз съм на улицата. Не съм крадла, престъпничка. Аз лошо впечатление ли правя? Не трябва да се разделят хората. За мене малките хора са некоректните, убийците и крадците. Аз не съм такава. Само на тях не може да им се прости. Големите хора са добронамерените. Заради всичко това няма да спра да искам права и за нас. По-нататък, ако имаме подкрепа, мисля да се съберем и пред парламента. Няма да спрем дотук, със сигурност. Аз лично съм убедена.

Мислите ли, че ще успеете? И преди са правени опити да се прокарва такъв закон – все неуспешни.

Рени: Защо да не успеем? Професията ни я има, няма да изчезне. Защо да не бъде легална? Тези пари ще влизат в хазната, нека държавата ги разпределя за пенсионери, за деца, за нуждаещи се. Защото и аз съм била млада, остарявам, и вие ще остареете. Вече се разнесе мълвата, че в България искаме да сме законни. Много неправителствени организации ще ни защитят.

Ани: Защо толкова цивилизовани страни са легализирали професията ни, а у нас не се случва? Аз съм била в Германия. Там всичко е толкова добре организирано. Има си улици, където се знае, че там има момичета – само там. Всяка плаща наем за каравана. От тях отиват за данъци. Дори да дойдат полицаи – показваш документите и не те закачат.

Колко време изкара там?

Ани: Седем месеца бях там. Коренна разлика от България. Например можеш да работиш от 8 ч вечерта до 6 сутринта. Ако излезеш по-рано, ти налагат глоба. И всеки си спазва реда. Отношението е съвсем различно към тях, не като тук. Полицаите винаги са на страната на момичетата. Защо трябва да ходим ние в чужбина и да пълним гушите на чужденците? Толкова много момичета заминаха. Да направят някоя улица, където се знае, че има момичета, и това е. Защо да се крием?

Рени: Такова нещо искаме. Затова няма да се откажа поне лично аз. Повече от това, което съм загубила досега, няма как да загубя. Най-много на мен да ми се случи нещо. Ето сега ми звънят някакви, заплашват ме.

Как те заплашват?

Рени: Звънят през нощта от непознати номера и казват, че ще изчезна, ще ме разчленят. Аз самата започвам да усещам невероятните удари. Повече от половин месец не мога никакви пари да изкарам. Аз съм с 2 празни портмонета. Не мога да имам помощ и от децата си.

Иначе какво е отношението на хората към теб сега?

Рени: Не ми се е случвало лошо отношение, да ви кажа. Даже някои ме поздравяват.

А защо въобще решихте да изкарвате така парите си?

Рени: Ще ви кажа. Много хора казват, че това е най-лесното – не искала да работи, да копае и станала проститутка. Не, не е така. Всяко едно момиче има своя причина. Със сигурност никоя не е мислила, че ще стане такава. В най-общия случай е от немотия.

Ани: Голямо семейство, безпаричие, не могат да се справят с елементарни нужди.

Рени: Аз лично започнах от любопитство

Как така?

Рени: Ми така. Учех висше. Гледах каките по хотелите, които се забавляваха в големи компании на художници, богати мъже… Ето така започнах.

Posted on септември 1st, 2011 by Molivche  |  113 Comments »

 
Wordpress