В часовете, провеждани по метода на сугестопедията, човек може да запомни десетки думи за един ден, докато просто си отпочива под звуците на класическа музика. Запаметяването става на базата на внушението. Неусетно, с помощта на музика, песни, танци и игри учениците запомнят думи и фрази, които след време изникват в съзнанието им.
Повече по темата може да гледате във видеото

Моят поздрав за 2013 г е откъс от разказа на Греъм Грийн „Един спестен ден”. Да хванеш ли самолет, за да спестиш един ден?

“Питам ви какво значение имаше един спестен ден за него или за когото и да било? Един ден, спестен от какво? За какво? Вместо да го прекарате в пътуване ще пристигнете един ден по-рано, но няма да останете до безкрайност там, закъдето сте тръгнали, ще си тръгнете 24 часа по-рано, това е всичко. А на връщане отново ли ще вземете самолет, за да спестите един ден? Да го спестите от каквo, за какво? Ще започнете работа по-рано, но не можете да работите до безкрайност, само ще спрете работа един ден по-рано. И после какво? Не можете да умрете един ден по-рано. Тогава, може би, ще осъзнаете колко неразумно от ваша страна да пестите този ден – когато откриете, че няма начин да избягате от тези 24 часа, които така внимателно сте скътали. Можете да ги отмествате все по-напред и по-напред, но рано или късно ще трябва да ги изхарчите и тогава не е изключено да съжалявате, че не сте ги изхарчили в едно наивно занимание като пътуването с влак”

Пожелавам ви през 2013 г. да не пестите много. Смисълът е в пътуването, поне за мен. Честита нова година!

Продават книги на 100 години с посвещения от Йовков и Далчев

Антиквари ги събират от библиотеки на възрастни софиянци

Да държите в ръцете си книга с посвещение лично изписано от Пейо Яворов, Атанас Далчев или Йордан Йовков и да останете хладно равнодушни е трудно. Разбира се, ако не сте от онези 29%, които, според последните проучвания, са прочели по-малко от 10 книги в живота си. Предполагаме, че щом четете тези редове – не сте от тях. Ако пък сте – ще се радваме да ви убедим да се докоснете до това богатство, колкото и клиширано да звучи.
Намираме се в малък гараж в безистен на бул. „Васил Левски“ 87 в София. Мирише на пожълтели страници с полепнал прах. Не трябва да се завърташ много рязко, защото може да събориш нещо, толкова е тясно. Защото малкото пространство е заето от рафтове, отрупани с книги. От пода също изникват купчини. Сред тях, в дъното, е Пламен Нуцов, собственикът на една от антикварните книжарници в столицата.

За споменъ

В ръцете си държи „Строители на съвременна България” от Симеон Радев. Екземплярът е специален. На първата страница най-горе с избеляло мастило е изписано на ръка посвещение към някогашен получател. Почеркът е на самия Радев, а книгата е била предназначена за писателя Петко Тодоров. 100 години – толкова време този екземпляр е преминавал от ръце в ръце, от библиотека в библиотека, за да се озове в нашите ръце днес в малкото гаражче.
„Тези екземпляри са особено ценни. Търсят ги страстни почитатели и колекционери, за които книгата не е просто текст”, казва Пламен. Едно такова копие може да надхвърли 100 лева.
„Всичко е по договаряне, зависи от автора, от самото издание, от корицата”, обяснява още букинистът. Допълва, че само преди седмица се е „появила” книга с посвещение от Йордан Йовков. Нямаме късмет да се докоснем до нея и да прочетем написаното, защото новият й собственик вече си я е намерил.
В антикварните книжарници може да се открият много такива книги. Малко по-нагоре по „Васил Левски”, след завой по „Иван Вазов”, чака друга малка антикварна книжарница. От претрупаните редове може извадите вече пожълтяло издание на стихосбирката „Париж” на Атанас Далчев с подпис “На Борисъ Ганчевъ за споменъ” (за любопитните Борис Ганчев е актьор, съвременник на поета). Книжката е отпечатана през 1930 г. в 1000 бройки, става ясно още от първите страници.

Първо издание
Първите издания на най-значимите ни произведения също се търсят много, казва още Пламен. След това изважда от рафта три томчета с меки корици – това е „Кървава песен” на Пенчо. Р. Славейков. От 1913 г. Такива книги са малко по-евтини, вървят между 40 и 80 лева.

„Трябва да знаете, че не всеки път, когато пише „първо издание” е така. Обикновено на първите издания не се отбелязва, затова не се лъжете”, съветва Мирослав Димитров, собственик на книжарницата на „Иван Вазов”, докато вади от рафта „В полите на Витоша”. Сред едни от най-скъпите първи издания са на писателя Чавдар Мутафов, не толкова известен сред читателите, ни доста търсен от колекционерите. Те са над 100 лева.
Всички тези книги идват от библиотеките на възрастни софиянци, които са ги събирали през годините. След като починат обикновено роднините им разпродават всички книги. Случва се обаче и да бъдат изхвърляни. Книги са се намирали и на боклука.
Има и такива от 70-80-те, които са много специфични. Хората, които ги търсят са толкова малко, че не си струва преиздаването им. Това обаче ги прави добра инвестиция. Такива са албумите на големи художници. Този на Владимир-Димитров Майстора се продава за 500 лева.

Старопечат
Най-скъпите книги са старопечатна литература от 19 в., разказва Мирослав. Неговата книжарница се е специализирала именно в такава литература. Там можете да видите нещо много рядко – зад витрината е първата печатна книга на новобългарски език. Написана е от Софроний Врачански и издадена през 1806 г., разказва Мирослав, докато държи в ръцете си пожълтелите страници на повече от 200 години. Следи от всичките й собственици са останали по вътрешната страна на корицата – изпълнена е с техни записки. Стойността й е 2000 лева.

От „Кристал”…
И Пламен и Мирослав се занимават с антикварни книги от края на 90-те. Както повечето си колеги са тръгнали от градинката на „Кристал”. Работили заедно за един от първите букинисти в София, но пътищата им се разделили и всеки е направил своя книжарница. Всъщност „Кристал” е знаково място за софийските букинисти. Почти всеки е тръгнал от там. Първите сергии се появяват в края на 1989 г. В началото за оцеляване.
„Бяхме студенти през 90-те, знаете какви времена бяха. Така си изкарвахме парите – продавахме стари книги”, разказва Пламен. Това всъщност е началото на този бизнес у нас. И преди 1989 г. е имало, но е било тайно и на черно.
Днес пазарът е разпределен. Ако букинистите по сергиите разчитат на случаен поток  от хора, то малките книжарници имат постоянни клиенти, които идват най-вече след поглед в сайта им. По кашоните няма да намерите скъпи и ценни издания, но пък най-добрата литература, излязла след 1944 г . може е на цена до 10 лева.

Сделка! 5 книги за 13 лева

5 книги за 13 лева. напълно реална сделка, случила се преди месец между мен и  кашонен букинист на „Орлов мост”. Така докато автобусът дойде. 4 романа на майстора на словото Труман Капоти, както и сборник на американския майстор на разази Сароян. Преводите между двете войни не с толкова ценни, казва Пламен Нуцов. Затова и в кашоните по спирките и в книжарниците вървят по 3, 4, 5 лева.
Често продават три тома от един автор за 15 лева.

Най-трудно се намират Кант, Платон и Маркес

Вече сигурно и децата знаят, че Габриел Гарсия Маркес се намира трудно. Причината – не е преиздавана заради спор за авторските права. Старото джобно издание върви по около 30 лева. Затова, ако ви поискат повече – не се поддавайте, а започвайте да се пазарите. „Любов по време на холера” също върви толкова. Преди известно време е имаше вакум за Шекспир, защото Валери Петров не си преотстъпваше правата, посочи Мирослав. Комедиите вървяха 60 лева, което е високо за антикварна литература. Много трудно се намират и редки философски издания на Кант и Платон. За антикварите обаче търгуването с художествена литература не е толкова вълнуващо. „Даже малко скучно”, казва Пламен Нуцов. Това е защото преводната литература след 1944 г. не е толкова ценна, колкото изданията преди Втората световна война и най-вече от 19 в.

Наскоро открих Георги Господинов. Не знам кой твърди, че нямаме прекрасни автори, но е в дълбока заблуда, а най-ужасното е, че заблуждава и останалите. Всеки един ред, написан от този човек опровергава негативистите за съвременната родна литература. Поради тази причина публикувам някои от любимите ми негови неща.

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер –
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова…

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

Из „Лапидариум“…

Дъждът въздъхна…

Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака…

Есен

Майка ми

вари зад блока

лятото

на

лютеница

Залеза в Созопол…

Залеза в Созопол закъснява

Слънцето

заплеснато в бедрата ти

Любов

Всяка нощ

да сънуваш жената

до която лежиш.

Теорема

Доказано е

че Вселената се разширява

Следователно

ни се отдалечаваме

взаимно

Акт

По сините чаршафи на небето

избива кръв от залеза.

Каква непоносима девственост…

Завеса

„Прекрасният нов свят“, Олдъс Хъксли

Какъв би бил светът, ако всички живеехме във всеобщо щастие? Няма болести, войни, бедност, хората не остаряват и никога не са самотни, тъжни, отчаяни, всеки е доволен от това, което върши? Отговорът: Едно ужасно място! Така поне изглежда „прекрасният нов свят”, който Хъксли описва в изумителната си книга. Англичанинът поднася мечтата ни готова за консумация. Само, че каква е цената?
Докато четете първите няколко страници със сигурност ще отгръщате поне няколко пъти на корицата, за да видите коя е годината на издаване. Да, не е грешка – 1932 г. Трудно е да се повярва, имайки пред вид как е описан технологизирания, хигиенизиран и устийчив нов свят от новата Фордова ера някъде през 23 век. С напредването на страниците ще усетите, че много от нещата ги има и днес. Или поне някой се старае да ни учи на тях и бавно, но сигурно ни води към същия този ужасен „прекрасен нов свят”. След последната страница ще се оглеждате и ще се питате „Какво по… става тук? и най-важният въпрос „Защо?“. Казват, че това е другата антиутопична книга освен „1984” на Ориуел. За мен тя определно е по-добрата.

“Чужденецът”, Албер Камю

Е, няма такава книга! От критиката ще разберете, че с тези около 90 странички мосю Камю иска да ни убеди колко е абсурден светът, а животът ни – безсмислен. Определено на човека му се е получава. Никога досега не бях чела нещо, което да ме изнерви толкова много. През цялото време исках да хвана за раменете героя Морсьо, да го разтреса и да му изкрещя “Чувствай!”. Очарователна книга.

“Безнадежден случай”, Греъм Грийн

Тази книга прочетох в автобуса на отиване и на връщане до Анкара. Грабнах я в последния момент, защото ми се стори не много дебела да ми тежи и не толкова тънка, че да я завърша преди пристигането. И тук героят е един безчувствен като “Чужденецът”. Има всичко, постигнал е каквото е мечтал, талантлив, преуспял и известен архиткет. Направо няма от какво да се оплаче. Но…точно поради това вече всичко му е омръзнало и не намира нищо, което да го развълнува. Купува билет за първата попаднала му посока – Африка, и така започва всичко.

„Любовта трае три години”, Фредерик Бегбеде

Див. Така бих определила французина, на когото хич не му пука колко псува и колко е брутален в писането си. Според мен това му е чарът. Особено в тази книга, която е наистина пряма и реална. Господинът нищо не ни спестява за Нейно величество Любовта. Щеше да ми хареса повече, ако имаше друг край, но да кажем, че за пореден път рекламният специалист е угодил на масата. Иначе всичко друго е перфектно. Няма да казвам как свърша книжлето, че няма да ви е интересно.

“The Doors. От другата страна”, Дани Шугарман и Джери Хопкинс

Разказът за живота на лудия, безцеремонен, циничен гений Джим Морисън задължително трябва да бъде прочетен. Джим ще ви накара да забравите за условности, граници, предразсъдъци, притеснения и всичко, което ви е стегнало шапката. Ще ви завърти в своя откачен свят, в който само той диктува правилата. Да, на някой може да му се стори, че Джим е просто егоисточно пропаднало копеле, което не спира да се друса и да се налива, един от многото през 60-те. За мен Морисън учи на много. Свободен е.

“Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“ Е, мосю Екзюпери ни го напомня по очарователен начин. А тази книга притежава много хубаво качество – колкото и да я препрочиташ, все нещо ново откриваш. Няма какво да кажа повече.

“Лавина”, Блага Димитрова

Бих я определила като кутия, пълна с всичко от живота. Отворите ли я, ще извадите нещо точно за вас. Започва със стъпките на група алпинисти към върха. Само страничка по-късно ще установите, че не става въпрос просто за алпинисти. Освен това е нагледен пример как трябва да пише една жена – с чувство. Блага Димитрова е успяла да придаде и качеството, за което споменах при “Малкия принц”. Последното изречение на “Лавина” още не ми излиза от главата – “Човек е това, което му остава, след като загуби всичко”.

„Задочни репортажи за България“, Георги Марков

Голям. Само това мога да кажа за Георги Марков. За повечето хора той е просто убитият дисидент с прословутия български чадър, изстрелял отровна сачма. Е, Марков е нещо много повече. Толкова добре описва българите в репортажите си, че чак води до рев. Освен това показва и абсурдът на изначално сбъркания комунизъм и в какво ни е превърнал. Много отрезвително и полезно четиво. Ако се чудите що не ни се получават нещата, прочетете я.

“Алхимикът”, Паулу Коелю

С риск да бъда обвинена в повърхностно манекенско мислене, твърдо заставам зад тази книга. И не само, защото ми я подари много скъп за мен човек в така драматичните тинейджърски години. “Следвай сърцето си и то ще те отведе до твоето щастие”, ми беше написал на първата страница той. Това е най-кратката сентенция, която описва посланието на книгата. И 9 години по-късно продължавам да смятам, че много вярна.