Archive for the ‘Paint&Draw’ Category

Automne

IMG_0280

Posted on август 4th, 2011 by Molivche  |  No Comments »

Някъде там…

jylto

Още нещо от мен :)

Posted on декември 2nd, 2010 by Molivche  |  No Comments »

Моят ноември

Ето нещо и от мен. Малко старичка. Нарисувах в час по история преди време. Ноември може да бъде и красив..

72786_456762372578_823032578_5416346_2538087_n

Posted on октомври 31st, 2010 by Molivche  |  No Comments »

Кандински

Още един мой любим Художник – Василий Кандински.

Posted on октомври 11th, 2010 by Molivche  |  1 Comment »

Нощта и Ван Гог

Много обичам нощта, а нощта през погледа на Ван Гог може да те накара просто да гледаш и да забравиш за всичко. Та затова реших да събера на едно място картините му, посветени на тъмната част от деня. Всички са рисувани във френското градче Арл и в околностите му.

Първата е „Звездна нощ над Рона“. Рисува я през есента на 1888 г, седнал на една пейка, на 3 минути от жълтата къща в Арл. Може би това е най-прекрасната нощ, създавана някога през погледа на художник. Тук не може да не се обади и астрономът в мен. Над реката е съзвездието „Голямата мечка“ (черпака). Та, в този ред на мисли как да не я обичам – импресионизъм, астрономия, а на всичкото отгоре звездите са като през погледа на късоглед, както казваше Дамян Дамянов в едно свое стихотворение.

Отново през 1888 г. Нощно кафене в Арл. Гледала съм тази картина поне 10 минути, без да спра. Има невероятна хармония между цветовете. Вижте жълтия цвят на кафенето как се появява в прозореца вдясно. А синьото на сградите в дъното във – вртата на преден план. Преди 8 години успях да отида там. Кафенето е все същото, но разбира се, не толкова красиво, колкото през погледа на Ван Гог. И пак красива нощ.

Следващата нощ я сътворява година по-късно. Тук звездите са като галактики. Долу се вижда селцето Сен-Реми, където се лекува по това време. Тук сякаш всичко се движи и не спира – небето, звездите, кипарисът се поклащат… Дори хълмовете не са спокойни.

Последната, която ще ви покажа Ван Гог рисува през юли 1890 г., няколко дни преди да сложи край на живота си. Според разбирачите (т.е изкуствоведите) тя разкрива тогавашното му душевно състояние. Небето е тъмно синьо и черно. Излъчва напрежение. Ванг Гог е сам, отчаян, не вижда смисъл. Гарваните показват и мислите, които са го обхванали – за смърт. Но пък вижте жълтото поле. В най-голямото си отчаяние и безумие той е сътворил уникална красота. Този човек не е живял, а горял. Картината се намира в Музея на Ван Гог в Амстердам. Е, това е достатъчна причина да се понесе човек натам.

Posted on октомври 3rd, 2010 by Molivche  |  3 Comments »

Женски мисли

Posted on юли 12th, 2010 by Molivche  |  2 Comments »

 
Wordpress