Белязаният

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен;
Да знаеш това,
Което и аз не зная;
Да бъдеш по-умен от мен;
Да си втурваш в света
Като в голяма вода
И да го преплуваш до края;
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря,
И пак силата ти да не ми тежи –
Да си въздух,
Когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
Нека други да ме лъже,
Нека ме предаде приятели –
Само ти,
Ти да си длъжен
Да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
Върху вярата си те разпънах…
Ти,
От мойта любов белязания,
Върви, без да се препънеш!

Станка Пенчева