Наскоро открих Георги Господинов. Не знам кой твърди, че нямаме прекрасни автори, но е в дълбока заблуда, а най-ужасното е, че заблуждава и останалите. Всеки един ред, написан от този човек опровергава негативистите за съвременната родна литература. Поради тази причина публикувам някои от любимите ми негови неща.

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова…

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

Из „Лапидариум“…

Дъждът въздъхна…

Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака…

Есен

Майка ми

вари зад блока

лятото

на

лютеница

Залеза в Созопол…

Залеза в Созопол закъснява

Слънцето

заплеснато в бедрата ти

Любов

Всяка нощ

да сънуваш жената

до която лежиш.

Теорема

Доказано е

че Вселената се разширява

Следователно

ни се отдалечаваме

взаимно

Акт

По сините чаршафи на небето

избива кръв от залеза.

Каква непоносима девственост…

Завеса