“Чужденецът”, Албер Камю
Е, няма такава книга! От критиката ще разберете, че с тези около 90 странички мосю Камю иска да ни убеди колко е абсурден светът, а животът ни – безсмислен. Определено на човека му се е получава. Никога досега не бях чела нещо, което да ме изнерви толкова много. През цялото време исках да хвана за раменете героя Морсьо, да го разтреса и да му изкрещя “Чувствай!”. Очарователна книга.
“Безнадежден случай”, Греъм Грийн
Тази книга прочетох в автобуса на отиване и на връщане до Анкара. Грабнах я в последния момент, защото ми се стори не много дебела да ми тежи и не толкова тънка, че да я завърша преди пристигането. И тук героят е един безчувствен като “Чужденецът”. Има всичко, постигнал е каквото е мечтал, талантлив, преуспял и известен архиткет. Направо няма от какво да се оплаче. Но…точно поради това вече всичко му е омръзнало и не намира нищо, което да го развълнува. Купува билет за първата попаднала му посока – Африка, и така започва всичко.
„Любовта трае три години”, Фредерик Бегбеде
Див. Така бих определила французина, на когото хич не му пука колко псува и колко е брутален в писането си. Според мен това му е чарът. Особено в тази книга, която е наистина пряма и реална. Господинът нищо не ни спестява за Нейно величество Любовта. Щеше да ми хареса повече, ако имаше друг край, но да кажем, че за пореден път рекламният специалист е угодил на масата. Иначе всичко друго е перфектно. Няма да казвам как свърша книжлето, че няма да ви е интересно.
“The Doors. От другата страна”, Дани Шугарман и Джери Хопкинс
Разказът за живота на лудия, безцеремонен, циничен гений Джим Морисън задължително трябва да бъде прочетен. Джим ще ви накара да забравите за условности, граници, предразсъдъци, притеснения и всичко, което ви е стегнало шапката. Ще ви завърти в своя откачен свят, в който само той диктува правилата. Да, на някой може да му се стори, че Джим е просто егоисточно пропаднало копеле, което не спира да се друса и да се налива, един от многото през 60-те. За мен Морисън учи на много. Свободен е.
“Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери
„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“ Е, мосю Екзюпери ни го напомня по очарователен начин. А тази книга притежава много хубаво качество – колкото и да я препрочиташ, все нещо ново откриваш. Няма какво да кажа повече.
“Лавина”, Блага Димитрова
Бих я определила като кутия, пълна с всичко от живота. Отворите ли я, ще извадите нещо точно за вас. Започва със стъпките на група алпинисти към върха. Само страничка по-късно ще установите, че не става въпрос просто за алпинисти. Освен това е нагледен пример как трябва да пише една жена – с чувство. Блага Димитрова е успяла да придаде и качеството, за което споменах при “Малкия принц”. Последното изречение на “Лавина” още не ми излиза от главата – “Човек е това, което му остава, след като загуби всичко”.
„Задочни репортажи за България“, Георги Марков
Голям. Само това мога да кажа за Георги Марков. За повечето хора той е просто убитият дисидент с прословутия български чадър, изстрелял отровна сачма. Е, Марков е нещо много повече. Толкова добре описва българите в репортажите си, че чак води до рев. Освен това показва и абсурдът на изначално сбъркания комунизъм и в какво ни е превърнал. Много отрезвително и полезно четиво. Ако се чудите що не ни се получават нещата, прочетете я.
“Алхимикът”, Паулу Коелю
С риск да бъда обвинена в повърхностно манекенско мислене, твърдо заставам зад тази книга. И не само, защото ми я подари много скъп за мен човек в така драматичните тинейджърски години. “Следвай сърцето си и то ще те отведе до твоето щастие”, ми беше написал на първата страница той. Това е най-кратката сентенция, която описва посланието на книгата. И 9 години по-късно продължавам да смятам, че много вярна.
