Author Archive

авг
29

100 м пропаст, парапет няма


krepost 1

Асеновата крепост, номер 47 от 100-те национални обекта, е опасна за туристи. На останките на средновековното съоръжение няма поставен нито един парапет, който да дели посетителите от 100 м пропаст под тях.

Адреналинът се качва още след входа. Там се вие пътека от силно изгладени камъни, широка около метър. Хлъзгави са, а в комбинация със ситния пясък, едно малко невнимание може да ви отпрати в дълбоката пропаст вдясно. Точно там баща беше гушнал, 5-годишната си дъщеря, докато тя се къса от рев, а той се опитва да слезе. Но това е едва началото. Изпитанията тепърва започват.

pyteka


Усойно

Другите две усойни места са на върха на крепостта. До тях водят стълби, виещи се над единствената запазена сграда – църквата „Света Богородица-Петричка”. Вляво се излиза на необезопасена площадка. Точно там ентусиазирана майка да попълни семейния албум приканваше около 10-годишния си син да се качи по-нависоко, за да го снима. Беше пропуснала да го обуе в подходящи обувки и малкият крачеше с джапанки на крачка от пропастта. Истинското изпитание, което ще ви разтупти сърцето, ако не сте опитен катерач, е до българския флаг. Трикольорът ни е забит на самия връх на крепостта, но за да се стигне до него се минава по стръмна пътека, вдясно. Тя е самият край на скалата. Стъпалата ви буквално ще са на сантиметри от 100 м отвесна пропаст.

Наясно сме с проблема. Планирали сме изграждане на парапети на 3 места още следващото лято”, каза за „Телеграф” зам.-кметът на Асеновград Таньо Манолов. Общината поела стопанисването на крепостта от май тази година. До тогава грижата за нея била на Министерството на културата.

Искахме още тогава да я обезопасим, но бюджетът вече беше планиран”, обясни Манолов. В момента общината кандидатства с проект по програма „Регионално развитие”. Ако бъде одобрен парапетите ще бъдат платени с европари. Ако не, ще се заделят пари от бюджет 2011”, категоричен бе зам.-кметът.

Внимание

Дотогава избягването на тежки инциденти зависи само от вниманието на посетителите. Табели вътре в крепостта, предупреждаващи за опасността, няма. Оказва се, че продавачът на билети на входа раздавал брошури с 12 правила за безопасност. Поне в това ни увери Манолов. Такива не получи нито екипът ни, нито другите туристи с нас.

„Вероятно е било късно и са свършили”, предположи Манолов и ни увери, че ще провери дали се спазва това разпореждане на общината. Никой не следеше и за деца под 7 години, за които качването там е забранено. Всички обути с с чехли и сандали бяха пуснати.

В същото време за посещение се плаща по 3 лева за възрастен и лев и петдесет за дете. Само за един уикенд се събират около 2000 лева. Приходите се събират във фонд. Поставянето на парапетите струват 25 000 лева.

авг
23

Късметче от Родопите :)

detelina

юли
25

От известно време се забавлявам с Adobe Illustrator и Photoshop. Мисля да поствам тук разни нещица, които се получават…

Започвам с Impress. Това е първото нещо, което спретнах на Illustrator-а. Когато си в болнични един месец имаш цялото време на света да разучаваш програмки. Тук особено много се радвах на четките, както се вижда. Най-хубавото е, че не ти трябва бурканче с вода, не трябва да топкаш в него 100 пъти, не се цапащ и може да затриваш всичко, което не ти харесва. :) ))) За импресията долу се вдъхнових от layout-а на блога ми.

impress-4

Следващото отново е на Illustrator-а. Много, ама много обичам кафе. Докато пиех една сутрин ми хрумна ей това лого.

coffee brown

Това пък е резултатът от вчерашните ми занимания с Photoshop. Има конкурс за лого на бар Thin Red Line. Та ето какво се получи.

thin red line 1

юли
23

Цялата ни култура в една снимка

(моля, гледайте микрофона на русата в средата)

4444

P.S Запознати със знайните и незнайни представители на тази култура разкриха, че въпросната „дама“ била Андреа. Чудно, как се разпознават

юли
21

Смолянско в ужас, мечките в селата

ЛОВЯТ СТРЪВНИЦА С МАРМАЛАД


860801-88

Малко след 12 на обяд. Три високо проходими джипа – тойота, мерцедес и лада нива се движат по черен път. Намират се в местността Блатево на около 5 км над родопското село Малка Арда. В багажника им има стоманено въже, царевица и мармалад.

След минути около 10 души слизат от колите, движат се близо един до друг, предпазливи са. Стигат до място, където тревата е смачкана, виждат се следи от борба. Опръскана е с кръв. На метър от там лежат чифт очила. Те са на 64-годишната Галина Димитрова от селото. Преди 3 дни на това място тя изживя най-големия ужас в живота си. Докато бере гъби със сестра си, жената е нападната от мечка стръвница. Звярът изскочил от храстите, Галя побегнала, но тежката лапа се стоварила върху врата й и я повалила на земята. Само виковете на сестра й Сийка и хвърлените камъни успели да изгонят освирепялото животно.

Примки

Мъжете, които оглеждат мястото, са лесничеи от местното горско стопанство „Славейно” и експерти от Министерството на околната среда и водите. Задачата им е да поставят капани, с които да уловят мечката. За около 30 минути те опъват въжето така, че когато тя стъпи върху него, лапата да се стегне. Примката е направена да се задейства само при тегло над 150 кг, за да не се хване друго животно или човек. Всъщност за човек няма опасност, защото от сряда никой от Малка Арда не смее да припари в гората от страх. До капана горските слагат царевица и малинов мармалад, за да примамят освирепялото от глад животно. Ще повторят същото 7 пъти до вечерта. Толкова примки ще опънат наоколо. Оказва се, че там е леговището на мечката. Галя и Сийка са навлезли в нейната територия и затова са били нападнати. От описанията на Сийка и от записите на камерите (виж карето) заключили, че мечката не е особено голяма – между 150 и 200 кг, и няма малко.


На площада

sybranie 1

Докато горските залагат капаните, в Малка Арда вече ги чакат. Двайсетина мъже и няколко жени са насядали по пейки в центъра на селото. Ще има събрание. Всички са изнервени. Само преди два месеца са загубили свой приятел след нападение от мечка в близкото село Кутела. 65-годишният Никола Шиков загина на 500 м над селото. „Наяден е бил целият, парчета липсваха от него”, казват мъжете. „Това щеше да стане и с Галя, ако не беше сестра й”, добавя ловджията Митко Комитов. „Преди няколко дни един друг – бай Цанко - беше гонен ей на тоя хълм тука, разказа още Митко, посочвайки хълма зад себе си.

Намираме 80-годишния бай Цанко в дома му. Къщата му е точно в подножието на хълма. Оказва се дребен белокос старец по пижама, усмихнат, със светли очи. “Имам ниви горе. Ходя всеки ден да ги гледам. Оня ден изведнъж изскочи. Хукнах да бягам, ама паднах до едно дърво. Слава Богу, тя си тръгна“, спомня си ужасът човекът. Той дори си ударил главата. От този случай не излиза. bai-canko

Бай Цанко и лесничеят Златко

Бай Цанко не е единственият, виждал мечка толкова отблизо. „Преди година една слезе в селото. Разходи се тука до читалището. В двора ми влезе“, спомня си на площада възрастен мъж на име Данчо. В съседното село Петково друга мечка изкъртила вратата на кочина и измъкнала 80-килограмово прасе. „Влачила го, яла го. К’во да напрайш. Само седиш и гледаш“, клатят глава местните.

Зверовете са ежедневие за хората в този край. Не минава ден без да изчезне овца, коза, магаре. Овчарите са вдигнали ръце. Гледат да се пазят, а стадото – каквото стане. В същото време гората ги храни – там са нивите им, сеят картофи, събират сено, секат дърва, берат гъби. На друго не могат да разчитат.

Среща

Точно в 8 ч вечерта джиповете спират пред насъбралите се. Пред тях застава Руслан Сербезов, шеф на Националната комисия за управление на кафявата мечка в България към към МОСВ. Той накратко обяснява какво са направили през деня. В момента, в който заявява, че мечката няма да бъде убита, се надигат гневни гласове. sybranie

По-мили са ви мечките на вас. Ми дайте да се махнем, закарайте ни в един блок, да не пречим на мечките“, казва мъж.

Страх ме е за детето. Вече е стресирано. Само мечки говори и сънува, намесва се продавачката на близкия хранителен магазин Роса.

Жена ми разчита на 10 лева от гъбите на ден. От тва се храним. Как да излезе сега? Значи, хем безработни, хем мечки!“, крещи друг. „Тая държава не мисли за нас, по-мили са й мечките от хората“.

След около час подобни разговори стана ясно, че мечката все пак ще бъде пощадена в следващите 10 дни. Ако до тогава не бъде уловена, от МОСВ ще издадат разрешително за острел. До тогава никой не можа да каже на хората как ще се изхранват. Оставяме ги така на ракия и мастика пред хранителния магазин. На следващия ден стана ясно, че стравницата все още не е подушила малинови мармалад. „Рано е. Трябват 2 дни да се махне човешката миризма“, обясняват ловджиите. Очакват до 10 дни да я заловят, но са скептични.

През това време ранената Галя ще се възстановява в смолянската болница. Вчера беше оперирана. До дни се очаква да излезе от интензивното отделение. „Раните са много дълбоки, ще я лекуваме още дълго“, казаха лекари.


Над 300 зверове бродят наблизо

Поне 3 различни са заснели нощни камери около „Малка Арда“. Според горските на метри от селот о живеят поне 4-5. Над 300 мечки пък бродят из смолянските гори. „Ей на този връх има една с две малки”, казва Златко, един от лесничеите, поставял капаните в четвъртък. Никой обаче не може да каже дали мечаа в Кутел е същата, която е нападнала Галя. Много станаха случаите на нападнати и гонени. Това значи, че не са малко”, казва още Златко. Той също е гонен от мечка. „Гони ме 200 м и кучето бягаше с мен”, шегува се младият мъж, макар да не му е до смях. Има 3-годишен син и се страхува за него. Във вторник, ден преди нападението срещу Галя, на същото място се събрали деца от селото. „Късмет, страх ме е да помисля какво е могло да стане“.


Експерти:

Пейте в гората и носете спрей

Да вдигат шум и да пеят в гората, посъветваха експертите хората. Те приеха това като подигравка. „Да пеем? Ми айде ходете и пейте в гората вие!“, отвърнаха те. По подобен начин реагираха и на обещанието, че ще получат специални спрейове за самозащита и електропастири – ограда с ток, с която да оградят дворове и селскостопански постройки. Екоминистерството планира да ги раздава по график в кметствата на най-засегнатите села. „Кви спрейове, кви електропастири ни говорите, бе? Ами дай да пеем в гората, в едната ръка спрей да носим, в другата торбата, а пък гъбите, сами ще скачат в нея”, намесва се друг. Разберете там в София, нас гората ни храни“


Бизнесът с гъби замря, родопчани гладни

Красив, ама беден край сме. От 400 души в селото тия дето работят се броят на пръсти”, разказа горският Златко. Той е един от малкото млади, останали по тия места. Хората се изхранват от гората – събират гъби, сеят картофи по нивите, събират сено и дърва. Сега не могат да излязат от страх, а с това и пари няма”, казва той. Килограм гъби по тия места се изкупува за лев. Мъже и жени всяка сутрин стават в 5 сутринта и тръгват по гората. Това е единствената им прехрана. „Жертват живота си за 10 лева, толкова изкарват на ден”. От сряда бизнесът с гъби в района е замрял. Мъжът, който обикаля и ги изкупува даже не идвал, разказа кметът Боровина. Във вторник там бе нападнат 56-годишен мъж. Само падането в дере го спасило.

Мария Милкова

Снимки: Александър Михайлов

юли
12

Белязаният

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен;
Да знаеш това,
Което и аз не зная;
Да бъдеш по-умен от мен;
Да си втурваш в света
Като в голяма вода
И да го преплуваш до края;
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря,
И пак силата ти да не ми тежи –
Да си въздух,
Когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
Нека други да ме лъже,
Нека ме предаде приятели –
Само ти,
Ти да си длъжен
Да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
Върху вярата си те разпънах…
Ти,
От мойта любов белязания,
Върви, без да се препънеш!

Станка Пенчева

юли
07

100 ДЕЦА НА НОЩ В „ПИРОГОВ“

В шокова зала спасяват едно на 7 минути

Най-много са инцидентите при хубаво време

Picture 038Петък вечер, 20:40 ч. Изтекли са 40 минути от нощната смяна в Детска шокова зала на „Пирогов”, но през ръцете на двете сестри и единствената санитарка са преминали вече 9 деца.
Поредна линейка спира пред стъклената врата на отделението. На носилката е номер 10 – момче на около 9-10 години, с бинтована глава. На белия бинт личат две големи червени петна.
„Паднало, докато играе футбол. Рана на главата”, докладва дежурният лекар от Бърза помощ.
„Ела, леля. Спокойно, може да седнеш тука”, поема го старшата сестра Нели Гочева. През това време колежката й Анита записва данните от бабата на детето. Възрастната жена е притеснена. След малко ще бъде помолена да отиде в чакалнята – ужасът за всички майки, бащи, баби и близки.
През това време бинтът на малкия футболист вече е свален и го приготвят за преглед при дежурния лекар. „Тичах за топката, един спъна и паднах на цимента“, разказва момчето. Ще се шие. Докато се занимават с малкия, отпред са се насъбрали майки и бащи с деца за преглед, спира нова линейка, а телефонът звъни, за да им съобщят, че до 30 минути им карат момче от Годеч.Picture 006

Без край

Всъщност така е 24 часа в денонощието. За това време минават между 180 и 200 деца. Това прави по дете на всеки 7 минути – премазани от катастрофи, паднали след игра на футбол, докато карали колела, нарязани от стъклени чаши, с навехнати крака и ръце, с кърлежи, отровени. „Идват от всички краища на България. „Най-стресовото е, че както няма 20 минути работа или са само с леки наранявания, изведнъж може да дойде много тежък случай, стават и повече“, казва Нели.
„Много родители водят децата си, а не са за тук. Случаите не са тежки – температура, настинка, но те са притеснени и първо за нас се сещат. А трябва да звъннат на личния лекар. Ние не ги връщаме, но ни затормозява работата“, казва Нели. Това най-често правели ромите. Случвало се да се разхождат по улицата и да решат да се прегледат. И тази вечер едно ромско семейство беше дошло за нищо. Picture 042

Шевове, колела и теснотия

Докато ни разказва това футболистът с раната на главата вече е приготвен за шиене. Д-р Александър Атанасов вече му бие упойка в главата. Малкият не издава нито звук, дори не проронва сълза. „Герой“, хвалят го лекаря и сестрите.
Само след няколко минути пристига притеснен татко, гушнал 3-годишната си дъщеричка Петя. „Изпуснахме порцеланова чаша и тя стъпи на парче“, казва бързи бащата. Обяснява, че ходили в частна болница, но ги върнали и казали да дойдат тук. „Често се случва. Взимат им парите за преглед и после хайде в „Пирогов“.
С малката Петя спокойствието в шокова свършва. След нея се изсипват – момче на 11, което куца, момиче на 3 с кърлеж. Друго го носят, защото не може да ходи – с инфекция е на крака след ухапване от насекомо. В рамките на 8 минути две лин линейки водят две момчета на 14 години, паднали от колело – Мишел от Костенец и Иван от Годеч. След малко пристига 15-годишният Жан-Мишел със смазан пръст.
„Като се съберат толкова направо се прескачаме в залата“, казва на шега Нели. И сега едва се събират всички. Това е едно от малкото неща, от което се оплака екипът. Другото е, че не са им правили ремонт от 15 години и не е купувана нова апаратура. Само едно ЕКГ, дефибрелатор и апарат за изкуствено дишане.Picture 029
Въпреки, че за първите 3 часа от дежурството минаха почти 30 пациента, за Нели, Ани и Незабравка това е една от спокойните нощи. Причината е в падналият дъжд по-рано. „Лошо ли е времето, спокойни сме. Тогава децата са си вкъщи и инцидентите са по-рядко.“

Смъртта

Най-трудно за всички остава сблъсъкът със смъртта. В това отделение е особено тежко. На година в ръцете на екипите умират около 10 дечица. Някои им ги носят вече починали или са в толкова тежко състояние, че умират на масата в залата.
„На каквото и да си се нагледал, железни нерви да си изковал, не се приема леко. Спомня ме си децата, личицата им, сънуваме ги“, казва Нели.
Последният случай е с дъщеричката на световния ни шампион по борба Серафим Бързаков. 10-годишната Мария Магдалена била докарана в много тежко състояние. „Кървеше отвсякъде. Не почина при нас, но по-късно си отиде в реанимацията“. Помнят и едно дете, дошло без лице след челен удар на магистралата. То обаче оживяло.
Оставяме ги малко след полунощ. До тогава бяха минали 113 деца. До края на смяната им станали 164.

Picture 030


Узреят ли черешите, отделението пълно

Дойде ли сезонът на черешите в отделението се пълни с паднали от дърветата „Всяка година е така през юни. Водят ни ги от цялата страна”, казва сетра Нели. Най-страшното било когато детето си удари главата в тила. Тогава може да има и случай на кома. Другото време, когато сестрите и лекарите се виждат в чудо са баловете и Нова година. По нощите започват да идват препили, нарязани от чаши, паднали от люковете на колите. „Преди беше пълно с паднали от колие. Някои от случаите бяха тежки. През последните години обаче намаляха. Явно започнаха да се усещат, а и полицията да следи повече за това”, казва още Нели. За Нова година е най-чести са инцидентите с пиратки.


Най-страшната нощ – „Индиго”

Въпреки, че ден и нощ се сблъскват с детска болка и ужасяващи гледки, има моменти, които екипът не може да изтрие от съзнанието си. Такава е нощта на „Индиго”. На 21 декември 2001 г. от блъсканицата пред детската дискотека загинаха 7 деца, а десетки бяха ранени.
„Цял живот ще го помня. Страшно беше. Водеха ги на талази. 40 бяха със симптоми на задушаване заради притискането от тълпата“, спомня си Нели. „Други ни ги водеха мъртви в седнало положение – така са си отишли. Имаше стъпкани – паднали, не могат да се изправят и смазани. Отпред пред отделението пък тълпа от родители искаха да разберат какво се случва – не знаеха дали детето им е живо или ранено, дали въобще е при нас. Чули по новините и тръгнал“

Нападал ги ромски клан и баща с пистолет

Цигански клан нападнал екипа на шокова преди няколко години. Линейка докарала вече мъртво ромче от Кюстендилско. „След нея обаче се изсипаха тумба роми с мерцедси и беемвета“, спомнят си сестрите в малкото свободни минути, които имат. Обвиниха лекаря от Бърза помощ, че го убил с дефибрелатора, даже го биха“. Когато и в отделението им казали, че е си е отишло ромите разбили вратата и нахълтали в залата. Изпочупили всичко. Наложило се да идва полиция. От тогава вратата им малко заяжда.
„По едно време само седнахме и ги оставихме да вилнеят“, спомнят си те. След случката им сложили паник бутон. „С него сме по-спокойни, но знае ли човек какви могат отново да дойдат. Не ги знаеш какви са“. Така веднъж баща извадил пистолет.

юни
06

СЕЛО СИ ИСКА ПОЩАТА И ВЕСТНИКА

p
Откъснато от информационния свят остава софийското село Макоцево от 1 юли. Тогава единствената им пощальонка напуска заради съкращенията на бюджета в „Български пощи“. Угрижено за проблема разказа една от жителките му Иванка Дойчева. От юли в Макоцево ще идва пощальонка от съседното Чеканчево, но само два пъти в седмицата. Освен притесненията как ще си плаща тока, телефона и водата Иванка има и друго – при нея вече няма да пристига редовно вестник „Телеграф“, чийто абонат е вече две години.
„Е, вчерашни вестници ли ще четем? Не искаме да изглежда все едно от мухата правим слон, ама това, че живеем в село, значи ли да сме откъснати от света? Имам право на абонамент като всички останали. А пощите ни го отнемат. Платила съм си даже и за юли“, обяснява Иванка пред наш екип. С пощата досега пристигало и любимото детско списание на 3-годишната й дъщеричка с кукли Барби на страниците му.
Вестниците не са единственият проблем за хората в Макоцево. Само в един ден от месеца те ще могат да си плащат и сметките за ток, вода и телефон, както и да си вземат пенсията.

mmmmmm
„Не зная как ще се получи това. Предишната пощаджийка ги събираше в неработните дни – събота и неделя. Новата няма да идва тогава. Пълен хаос“, клати глава кметът Атанас Никофоров. Проблемът засяга пряко или косвено 200-та души, живеещи в селото и другите 800 от вилната зона.
„Освен че селото остава без поща, и една жена остава без работа. Имаме нужда от нея“, казва Иванка и ни води към къщата на пощальонката.

По пътя

Тя не работи като по филмите – въртяща педалите на колело, отрупано с пощенски пликове, колети и вестници. Мария разнася всичко пеша. Започва по тъмно – преди всичките си съселяни, мята чантата през рамо и лека-полека изминава разстоянието от 4 км до съседното Чеканчево. Там е най-близката пощенска станция. Преди това вече е минала през всяка къща, за да събере сметките за ток, телефон и вода, които да занесе там. На връщане чантата й е пълна с всички писма, колети и вестници, заради които пак минава от врата на врата. Всяка последна събота на месеца е посветена на пенсиите. Тогава кметът я кара с колата си до Чиканчево за своя сметка. След като ги вземе, тя се настанява в смесения магазин на площада срещу църквата и чака всеки да дойде да си вземе парите.
„Няма зима, лято, пек, дъжд, сняг, трябва да се върви, пощата все има“, казва Мария.
За хората се е превърнала в нещо много повече от пощальон. „Като раздаде пощата, понякога идва за малко да гледа детето“, намесва се Иванка.
Грижи се така за съселяните си вече 16 години.

Бъдеще
Copy of Copy of mmmmmm

Така ще е до 1 юли.

„Няма как. Предлагат да ме оставят за 2 часа работен ден и да ми плащат 70 лева. А на практика работата няма да намалее. Пътят си е същият, ще разнасям същата поща. Обидно е“, казва Мария. Обяснението за унижението е кризата.
„Поне да я съкратят. Тогава ще й платят обещетение от 6 заплати. Но те не искат, скъпо им е и намаляват времето и парите, за да се откаже сама“, каза кметът Атанас.
Всъщност и досега любимата „пощаджийка“, както я наричат в селото, е работила за жълти стотинки. За 4-часов работен ден „Български пощи“ й плаща 162 лева. Но и все пак е нещо. Когато я питаме какво ще прави сега, белокосата жена вдига рамене:
„Не знам… Кой ще ме вземе на тия години? Аз след четири години и половина се пенсионирам. Такива не ни искат. Те младите не ги взимат, мен ли?“.
Ако не си намери работа, ще загуби 4 години стаж. Заради работата на половин работен ден той също се намалява. Така, въпреки че е работила 37 години, по документи ще са около 30. Което е равносилно на мизерна пенсия.

Мария Милкова
Снимки: Христо Танев

юни
01

ДеЦките,с които израснах

sin liato

Помните ли времето, когато наричахте учителките си „другарко“ и ключът ви висеше на връвчица на врата? По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви хвърли шише с вода от терасата. А стане ли 17,30 часа, се чуваше вик „Детското почва“ и градинката пред кооперацията опустяваше. Тогава се пренасяхте на испанския бряг в Андалусия, пътувахте във времето с едно момиче с вълшебен пръстен, летяхте над незнайни градове с Чесмир, слизахте в подземията с костенурките нинджа или пътувахте из морета и океани с Васко да Гама от село Рупча.
Носталгията точно по това време е обзела хиляди млади хора. Това поне сочи социалната мрежа „Фейсбук“. Ако сте част от нейното население, няма как да не сте попадали и да не членувате в поне една група, която да ви връща назад в 80-те или в 90-те. Хиляди българи се присъединяват, за да споделят спомени и изживявания ­ от сметалото, което са имали в 1 клас (защото е имало само един вид), през пликчето от краве мляко, залепено на плочките, до любимите детски филмчета, познати от Канал 1. Тези, които са живели в онова време с една телевизия, имат нещо много общо ­ общо детство ­ едни игри, едни филмчета, едни герои. И днес малко пораснали (но не чак дотам), когато се връщат, се появява една носталгия, която изпитват всички. И се започва лудо коментиране по всички снимки на любимите герои в социалната мрежа.

Назад към детството.

Всичко за 29-годишния Горан Петков, създател на групата, започва съвсем случайно. Горан попаднал на снимка на сериала „Бенджи, Закс и звездният принц“ ­, култова поредица за поне две поколения. Решил да я публикува във „Фейсбук“. Щом я „постнал“, бил залят от десетки коментари под нея. „Хората реагираха много емоционално. Започнаха да разказват как са го гледали, колко им е било любимо да си спомнят за героите, за детството си… Тогава реших да събера в албум снимки от други филмчета от миналото. После направих групата и така стана…“.
Преди около 2 седмици в нея имаше 500 души. Само за 24 часа се увеличиха с 2000. В момента те са почти 30 000. Толкова всеки ден я посещават, за да видят някое от филмчетата, да разберат повече информация за създаването им или къде могат да го намерят. За тази цел има над 1000 публикувани линка от членовете. Всеки, който иска да си припомни любимото филмче от детството, може да се ориентира лесно, защото вече всички филми са подредени по азбучен ред ­ игрални, анимации, български, чужди. Ако не го открие, може да го добави.
„Хубавото е, че е много позитивна. Всички, които членуват в нея, са изпълнени само с хубави спомени. Откакто я има, не е пуснат нито един негативен коментар. И някак хората са задружни. Това ме радва.“
„Страхотна група. И на мен ми стана носталгично, с удоволствие разгледах снимките, прочетох хилядите коментари и се разписах на много места.“ „Времената бяха други и деЦките бяха наистина само по първа програма. Чакахме Сънчо с нетърпение с малките зайчета, които се скриват от дъжда… и приказките на

Педя човек, лакът брада…

едно по-простичко, но и по-истинско детство!“. Това казва Кристияна Георгиева, която е публикувала клипче от Сънчо.

Такива може да намерите на „Патето Яки и Чопър“, „Педя човек, лакът брада“, „Джейми и вълшебното фенерче“. „Ум, белият делфин“, „Пинко, розовата пантера“, „Зайчето с карираните ушички“, „Смехораните“ и много други. Сред тях са и игралните „Синьо лято“, „Арабела“, „Бенджи, Закс и звездният принц“, „Летящият Чесмир“, „Чоки“.
Някои от тях дори си имат отделна група, в която членовете отново наброяват хиляди. Така в зоната на "Синьо лято" феновете са над 7000 българи, а и не само. В "Бенджи, Закс и звездният принц" са около 2000 души. Преди дни групата на "деЦките по първа, с които израснах" изпрати официално писмо до Българската национална телевизия. В него хилядите пораснали деца настояват да бъдат излъчени старите им любими "деЦки". Според авторите на писмото има достатъчно желаещи да ги гледат и освен това те биха били полезни и възпитателни и за сегашните деца.

Надежда
След 30 години. „Телеграф“ потърси главния редактор на главна редакция „Детски и младежки програми“ в БНТ, за да разбере има ли шанс тези филмчета отново да тръгнат в ефира на телевизията. Той се казва Румен Николов и работи от 1972 г. в телевизията. Изгледал е всяко едно от детските предавания. Оказа се, че това е по-сложно, отколкото всички носталгично настроени си мислят. „Преди 1989 г. се излъчваха продукции от страните на бившия социалистически блок. Тогава беше по линия на обмена между тях и нямаше проблем. След промените обаче нещата стоят по друг начин“, казва Николов. За да излъчва един филм, телевизията трябва задължително да е закупила правата му според Закона за авторското право. На много от тези филмчета обаче не се знае кой държи правата и няма от кого да ги закупим. Много от собствениците, които се знаят, пък отказват да ги продадат. В БНТ не се пазят и старите филми, защото пак според закона не могат да ги съхраняват, ако нямат правата за това.

vasko

„Все пак не стоим със скръстени ръце. Знаем, че хората много ги обичат и постоянно правим опити да търсим кой държи правата им и да ги купим“, каза още шефът на „деЦките“ по Канала (кои са успели да купят и за кои правят опити, вижте в карето). Все пак едно е сигурно. Без проблем може да се излъчват старите български филми, сред които „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“, „Куче в чекмедже“, „Рицарят на бялата дама“ и много други. „Те и сега вървят по сателитния канал. Преди дни свърши „Васко да Гама“, казва още Николов. От БНТ поискаха адреса на групата във „Фейсбук“, за да се информират какво им се гледа на порасналите деца.


Кабелната изяла „Милион и едно желание“

Кабелната телевизия сложи край на култовото предаване с така обичаната от всички деца от 90-те Кака Лара. След навлизането на частните канали смисълът от предаването се е загубил, обясни главният редактор на детските програми в Националната телевизия Румен Николов. „Все пак това беше живо предаване. Децата се обаждаха и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното“.

smehorani

Само един от “Синьо лято” стана актьор

Само едно от хлапетата от испанския сериал става актьор след края на филма, писа наскоро razkritia.com. Останалите се посвещават на съвсем обикновени професии.

Панчо (Хосе Луис Фернандес) след филма се опитва да направи музикален дует с Хуан Хосе Артеро, но без успех. Актьорството избира само Хуан Хосе Артеро, познат като Хави. От 1999 г. участва в серия филми. Заради ролята си в друг популярен тв сериал ­ „Комисар“, където играе ченгето Чарли, той получава прякора Комисаря.

Тито (Мигел Ховен) живее в Нерха, където навремето е открит от режисьора Антонио Мерсеро. Работи като рецепционист в хотел, женен е и е щастлив.

Кике (Жерардо Гаридо) участва в реклами след филма. Някои от тях стават много известни. По-късно учи биология, работи като продавач в магазин за обувки и в момента е фотограф. Красивата Беа, зад която се крие Пилар Торес, днес е пълничка медицинска сестра на средна възраст, която не иска да си спомня за сериала. Причината ­ влюбила се по време на снимките и пресата непрекъснато пишела за любовната є драма. Заедно със сестра си Кристина Торес, която играе Десита във филма, работят в мадридска болница.

Пираня (Мигел Анхел Валеро), познат като момчето, което най-много от всичко на света обича да похапва сандвичи, днес е 35-годишен. Участва в още няколко филма след „Синьо лято“. Завършил е телекомуникации и е професор в Университета в Мадрид.

Мария Гаралон (художничката Хулия) остава в киното и след „Синьо лято“. Днес е 53-годишна актриса и играе в театъра. Признава, че заради участието си в хита не е имала личен живот. Що се отнася до двамата възрастни в компанията, те са и единствените професионални актьори в сериала.

В ролята на белобрадия моряк Чанкете е Антонио Феранди. Участва в над 1000 филма, включително и в „Да започнеш отначало“, отличен с „Оскар“ през 1982 г. Феранди умира през 2000 г. на 79 години.

ПО ПЪРВА ПРЕЗ 2010

„Синьо лято“ от март

Любими филмчета от 80-те завърта Канал 1. От март на екрана на Българската национална телевизия отново ще се впуснем в летните приключения на Хави, Панчо, Кике, Беа, Десита, Тито, Пираня, Хулия и Чанкете. Първия епизод ще можете да гледате на 6 март в събота от 18 ч. В неделя ще се излъчи вторият.

Цели 3 години работа са били нужни на Главна редакция „Детски и младежки програми“, за да върнат любимото филмче от соца на екран.

„От много време искахме да закупим филма. Любим е на децата от онова време, а и е печелил „Златната ракла“, казва Румен Николов от БНТ. Свързали се с испанската телевизия, държаща правата му, още през 2007 г. Качеството на сериала обаче било много лошо (все пак е снимано през далечната 1979 г.) и не ставало за излъчване. Така екипът на Николов трябвало да почака, докато го „поотупат от прахта“. Докато това стане, докато се разберат за цената и докато се озвучат всички 19 епизода, минават 3 години.

„Все пак успяхме. Нагласили сме го да свърши точно за световното по футбол“, шегува се Николов.

„Смърфовете“ наесен

Помните ли най-ранния сутрешен блок „Добро утро“ по Канал 1 и как един водещ с очила (Александър Авджиев) с папка в ръцете заявяваше: „И сега малко време за децата“? След секунди се появяваха малки симпатични сини човечета с бели шапки и чорапогащи. Да, това са познатите смърфове. Е, от тази есен те отново ще се разхождат по екрана на БНТ.

„Купихме ги. Всичко е уредено, ще стартират другия сезон“, обещават от държавната телевизия. Между другото малките човечета вече са на 52 години. Нарисувани са в комикс за първи път през 1958 г. Започват да се мърдат по екрана през 1982 г.

Няма шанс за „Ум, белият делфин“ и „Барбароните“

um belia delfin
Ум царува, ум робува, ум… белият делфин. За голямо съжаление на много почитатели на бялото делфинче, то няма как да се излъчва по БНТ. Причината е в правата му. Никой не знае кой държи правата в момента. Френската фирма, която е притежавала правата, е фалирала. Така не е станало ясно при кой остават те. А с въвеждането на Закона за авторското право през 1995 г. у нас не може да се излъчва и дори не може да се съхранява на какъвто и да е носител в БНТ. „Дори го пратихме по пощата към Франция“, каза още редакторът на детските предавания по БНТ.

Все пак надежда има благодарение на интернет. Всички серии на анимацията може да си дръпнете в Zamundа. Белият делфин подскача и във Vbox и Youtube. На тях разчитайте и на друго любимо анимационно филмче ­ „Барбароните“. И те засега не могат да се появят по БНТ. Японската фирма, която притежава правата за излъчването им, е отказала да го продаде, каза още Николов. Да се надяваме, че ще си промени мнението.

Търсят начин да пуснат „Арабела“

БНТ се е впуснала в търсене кой държи правата на чешкото филмче „Арабела“ и на продукцията на бившата ГДР „Призраци под виенското колело“. „Не искам да обещавам нищо предварително, за да няма излъгани очаквания. Опитваме се да разберем от кой може да ги закупим. Дали това ще стане, не може да кажем, но хората трябва да знаят, че мислим в тази посока“, каза Николов.

Category: Мании  3 Comments
май
30

Наскоро открих Георги Господинов. Не знам кой твърди, че нямаме прекрасни автори, но е в дълбока заблуда, а най-ужасното е, че заблуждава и останалите. Всеки един ред, написан от този човек опровергава негативистите за съвременната родна литература. Поради тази причина публикувам някои от любимите ми негови неща.


ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова…

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.


Из „Лапидариум“

Дъждът въздъхна…

Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака…

Есен

Майка ми

вари зад блока

лятото

на

лютеница


Залеза в Созопол…

Залеза в Созопол закъснява

Слънцето

заплеснато в бедрата ти


Любов

Всяка нощ

да сънуваш жената

до която лежиш.

Теорема

Доказано е

че Вселената се разширява

Следователно

ни се отдалечаваме

взаимно

Акт

По сините чаршафи на небето

избива кръв от залеза.

Каква непоносима девственост…

Завеса