Archive for септември 12th, 2013

DESTRUCTIVE CREATION

DESTRUCTIVE CREATION:

Промяната сме ние

254001_10150217195057700_310375597699_7028469_3156629_n

Намираме ги в работилницата им. Къде е тя – остава в тайна. Там бунтът им придобива форма. С малко думи и много цветове. Точно какъвто е разговорът с тях. Преди да започнем разговора се уговаряме да не питам с какво се занимават извън групата, какво учат и т.н. Само могат да кажат на колко години са – между 21 и 23. Затова и директно ги връщам към първата им и най-голяма акция – изрисуването на Паметника на съветската армия през юни 2011 г.

Защо точно този паметник?

DC 3: Това е най-големият символ на отминалата епоха. На хората, мислещи по този начин, на хората установили режимът преди 10 ноември. Идеята бе да изобразим как виждаме политиката в България. Хората са едни и същи и преди и след това. Просто сменят цвета на дрехите си и цветовете на знамената, но те са същите със същите идеи, същите убеждения.

Колко време ви отне подготовката?

DC 3: 6 месеца. Идеята дойде декември и я направихме юни. Първоначално имахме друга идея. Искахме да нарисуваме като супермен мъжа най-отгоре. Затова се опитахме да се качим горе до него. Там има тунел и може да се стигне до върха на паметника. Намерихме го, но така и не успяхме. Освен това сметнахме и да се изкачим до горе, статуята е 10 м и няма да успеем да го нарисуваме. Твърде опасно беше. И решихме, че ще оцветим войникът долу, пък не вървеше да е само той. Така дойде идеята да изрисувам всички.

Колко души бяхте?

DC 3: Четирима боядисваха, 3-ма пазихме. Иначе още няколко души участваха в обсъждането през тези няколко месеца.

И никой не ви спря през нощта?

DC 3: Не. Ние бяхме бързи. 15-20 минути.

Имаше бурна реакция – едни се радваха, другите ви наричаха вандали. Как оценявате сега това?

DC 2: Имаше хора, които разбраха какво искахме да кажем. Имаше и такива, които смятаха, че не е правилно, че оскверняваме паметника. Ние споделяме по малко и от и двете мнения.

DC 3: Още има хора, които подкрепят режима. Нормално е да са обидени. Освен това тук живеят много руснаци. Ние също не бяхме „за” така да остане паметника. Очаквахме бързо да го измият. Очаквахме и медийната реакция и дори, че това ще влезе и в международните новини. Защото беше нещо супер необичайно за нашата страна.

Влезе на второ място в световна класацията за улично изкуство…

DC 3: Да, което беше много хубаво. Не очаквахме само, че някой ще изпревари общината и ще го измие през нощта. Това беше абсурдно! Това ни разочарова. Сякаш се срамуват от това, което правят. Ние правихме нещо нелегално и бяхме през нощта. Ако те мислят, че са прави и е нормално да чистят паметника – защо не го изтриха по светло? По-лесно е, светло е. От какво ги е страх, като правят нещо хубаво? Те знаеха, че правят нещо, което е против желанието на хората. Т.е. те не се съобразяват. Ние нямаме претенции, че се съобразяваме с тях, те я имат. Между другото ние сме против бутането му.

Защо?

DC 2: Защото е история. Лоша или добра си остава история. Може да си покажем мнението, но не може да я забравим и да я изтрием.

DC 3: Трябва да има приемственост. Демократите махат Ленин, комунистите преди тях също са махали куп неща, преименували са улици. Не може да плюем по всичко минало, то просто е минало.

Така и не ви намериха след това. Имахте ли все пак проблеми с полицията?

DC 3: Доста се бяхме изплашили. Но едно от най-абсурдните неща, които излязоха по медиите беше, че полицията има снимка на извършителя – на момче с качулка и четка. От там разбрахме, че не е толкова страшно положението. Из средите, които драскат, бяха пуснали слух, че който даде информация за нас го чака 4000 лева награда. Но нямаше проблем с полицията, никой не ни е търсил.

Добре, след това направихте лъва пред Съдебната палата на клоун, на място, осеяно с камери. Не се ли страхувахте, че там вече ще ви хванат?

DC 2: Там се връщахме три пъти, докато го направим. На шаблона не се отпечата един детайл. Но отне минута и половина.

DC 3: Бяхме се примирили, че по-вероятно е тази вечер някой да спи в районното. Беше си страшно. Сега като се сещаме ни е смешно, че се връщахме няколко пъти. Но да се качиш на Съдебната палата и да преминеш оградата си беше страшно, имайки предвид, че там гледат 6 камери. Имаше и жива охрана.

DC 2: Надяваме се да не сме го уволнили човекът. Защото ние влизаме и правим това, а той ще го отнесе, но решихме, че трябва да го направим. Пак много хора не харесаха акцията, защото лъвът е символ на България. Но именно затова го направихме. Да, лъвът е символ на България и българите. А съдебната палата прави лъвът на клоун, т.е. всеки един от нас. Трябва да се обръща внимание на тези хората, които не зачитат символите на България, а не на нас, които сме направили нещо за 24 часа и после са го измили с водоструйка…

А защо сложихте чували за боклук върху бюстовете на известни българи в Борисова?

DC 3: Трябваше да изглеждат като осъдени на смърт. Няма приемственост с будителите.

Какво смятате за протестите? Вече текат над 80 дни.

DC 2: Радваме се, че хората се събуждат и се организират. Допреди няколко години само се говореше, но сега се организират.

Смятате ли, че ще се промени нещо?

DC 2: Смятаме, че вече нещата се променят. Има мегдан да стане хубав място за живеене тук.

DC 1: Интересно е тук

DC 2: А за рисуване е рай.

DC 3: Трябва ни вдъхновение, а в чужбина го няма. Тук го има в изобилие. Тук са приятелите ни.

Затова ли поправихте пейките на „Св. Седмичисленици”?

DC 1:

Имахме работилница близо до църквата. Ние буквално крадяхме пейките през нощта и ги връщахме след…

DC 2: … след седмица (смеят се)

DC 1: Но не сме ги крадели с лоши помисли.

DC 3: Все пак бяха счупени пейки. И държим това да се знае.

Т.е. издразни ви, че никой не поправя пейките, общината например, и си ги взехте…

DC 1: В наши ръце е дали ще направим нещо или няма да направим и ще гледаме отстрани кой какво е направил и не е. Хората им се радваха. Снимаха ги. Какво друга награда за един артист… в България особено? Надали финансова…

Особено ме впечатли табелата: „И да ги счупите пак ще ги направим!”

DC 2: Това, което ни кара да правим това, е че може да накараме тези пейки да изглеждат много по-добре с малко усилия. Т.е. с малко бои и материали е са готови. Когато направихме част от тях, след няколко дни вече бяха счупени. Поправихме ги и ги върнахме пак. Тогава ни дойде идеята за табелата.

DC 1: В България сме все пак.

DC 3: Мислихме си каква ще е първата реакция на хората като ги видят: ще си кажат: „Много са хубави, но ще ги счупят”. Мисленето е само на една крачка от това да стане от деградивно до много положително и с потенциал и резултат. Ако тези, които поправят са по-инати, нещата ще се променят…

Колко пъти сте ги поправяли?

Някои по два, някои още не сме. Ще ги поправим.

Добре де, кое ви кара да правите всичко това?

DC 2:

Много хора се оплакват, но нищо не правят. А понякога решението може да е много просто, за много малко време и за без пари. Така го правим ние.

DC 1: Всеки трябва да потърси това, което иска в България. На първо място. Стойте тук и се борете. Това искаме да кажем. Ще прозвучи превзето, но промяната сме ние.

Добре, имате идеи. Потърси ли ви някой от общината?

DC 3: Това е специфичен момент. Ако общината излезе публично, че ни подкрепя е нож с две остриета за тях. Защото има хора, които много ни харесват, но и такива, които не ни харесват. Освен това Общината трябва да ни глобява за част от нещата, които правим… Поддържаме отношения. Чуваме се от време на време. Имаме доста добри впечатления. Имат желание да променят нещата, но стават много бавно, системата е бавна. Но все пак предприемат действия за оправяне вида на града.

И накрая, защо не искате да си показвате лицата?

DC 1: Ние сме най-обикновени момчета от ж.к. – тата… Просто правим нещо дори само защото така го усещаме. И искаме да покажем, че за да правиш изкуство в България – не е нужно да си превзет, а просто трябва да имаш нещо в главата и да се захванеш.

DC 3: Ако ще постигаме нещо, искаме просто хората да си кажат – те могат, значи и ние можем. А не да ни разпознават по улицата.

DC 2: Не искаме публичност. Ние сме група – изразяваме мнение. И като бачкаме – бачкаме от името на групата, не като личност. А кои сме ние… няма значение…

Posted on септември 12th, 2013 by Molivche  |  Коментарите са изключени

 
Wordpress