Беглика фест
Назад към природата,
напред към свободата
Има места, на които винаги се връщаш. Едно от тях е яз. Голям беглик. Ако Родопите имат сърце, то несъмнено тупти точно там. Oт 5 години няколко хиляди сърца туптят в унисон с него всеки август. Млади, идващи от джунглата на бетона в големите градове, за да се скрият в прохладния лес на вековните смерчове и топлата прегръдка на слънчевите поляни.
Привлича ги едно събитие, вече станало традиция – зеленият фестивал „Беглика фест”. За пета поредна година той събра една общност на хора, които не са скъсали връзката си с природата и естествения начин на живот. Обичат палаткуването и не мрънкат, че нямат чаршафи и климатик. Вместо това носят дърва, палят огън под открито небе и по-често отправят поглед към небето, за да погледат звездите.
Под звездите
Тази година фестът се проведе на 17,18 и 19 август. Още в четвъртък вечер започнаха да се разпъват палатки. До фестивалната поляна, на брега на язовира, се стигаше с „водно такси”. Няколко лодки правеха курсове от тъмно до тъмно, за да превозят всички гости. Имаше път и по-суша, но това означаваше 3 км пеша с раница, палатка и чувал. Разбира се, ние избрахме първия вариант, макар и да ни костваше 2 часа чакане на брега. Ако сте в настроение, обаче, те могат да се превърнат и в забавно преживяване с питиета и нови запознанства. Така, че още слезли от колата и стъпили на поляната, усетихме магията на Родопите и на хората, които я обичат. Точно на свечеряване дойде и последната лодка за деня, в която успяхме да се настаним и на фона на изгряващите звезди и проблясващите кълбета от запалени огньове на сушата, прекосихме язовира. Кемпът бе съвсем близо, разпънахме палатките на светлина от челник (задължително приспособление, ако тръгнете натам) и се отправихме право към фестивалната поляна. Върви се пеша, за коли е забранено. На четири колела можеха да влизат само семейства с деца.
С аромат на джинджифил…
С всяка крачка по тъмния път до нас все повече долиташе звук от народна музика и примесени с електронно звучене. Оказа се вълшебната музика на Balkan Scientists Sound System – формация създадена през 2010 г. в София. Комбинация от съвременна електронна музика със силно ямайско DUB влияние и традиционна българска народна музика. Оказа се, че заради чакането на лодката, сме изпуснали оркестър 101 Каба-Гайди, но това, което предстоеше, бързо ни накара да забравим за лекото разочарование. Всъщност то беше и последното негативно усещане, което изпитахме. Под звуците на етномузиката и последвалите диджеи не ти остава нищо друго освен да вземеш греяно вино и да се оставиш на танца. Когато ти стане все пак студено (защото през нощта температурата падаше до 7-8 градуса) можеш да се сгрееш с ароматния чай масала – вълшебна смесица между мляко, черен чай, джинджифил, кардамон, карамфил, индийско орехче, канела и шафран.
С гореща чаша в ръка може и да се понесеш към другата поляна – до „диджея на дървото”. Да, той беше „кацнал на едно дърво” върху дървен балкон, специално построен за фестивала, но не от кого да е, а от Асоциация за строителство с естествени материали. Точно след него е кеят, където можехме да се насладим и на приказната гледка, която се разкри пред нас – гладката вода, извисяващи тъмни борове, сякаш ей сега ще докоснат ослепителните звезди, които пък се оглеждаха като огледало в нея. Точно на това място първата фестивална нощ завърши за нас и се отправихме към кемпа.
На слънце
Сутринта дойде бързо, дори твърде бързо. Напече ли те Слънцето, трудно може да спиш в палатката. Но пък и дневната програма на фестивала започва от рано. Най-ранобудните се включваха в сутришната йога. По-поспаливите като нас изпълзяваха от палатките и се насочваха директно към кафето. Един от щандовете успя да ни върне назад в детството – на него седяха приготвени цяла купа мекици със сладко от боровинки. Така денят започна. А на светло може да разгледаш хората. Алтернативни.
Те искат да се научат да месят пълнозърнест хляб с квас, да разберат новостите около строителството с глина и природни материали. Такива демонстрации имаше по-късно. Не се задоволяват с това, което дава образованието на децата им. Искат нещо повече от традиционното възпитание на училището ни. Затова имаше дискусия, специално насочена към този проблем. Психолози организираха и лекции как да родителите да общуват с децата си без насилие, кавги, наказания и награди. За по-екстремно настроените имаше възможност да се разходят с кану из язовира. Няколко представители от най-известните у нас школи, проповядващи източните философии, пък ни учеха на тайнствата на живота, разсъждаваха над глобалното бъдеще, даваха ни съвети как да живеем в мир със себе си и ни посочваха кои храни са добри и кои лоши за нас. Трябва да се отбележи и нещо много важно. Това е един от най-чистите фестивали. Навсякъде имаше кошчета за разделно събиране, а на места и специални компости за органични отпадъци.
За онези, които искаха просто да релаксират и да се забавляват партито на диджея на дървото започваше от сутринта, а след това ги чакаха поляните, на които можеха да се излежават.
Така до вечерта, когато отново ни чакаха безброй музикални изживявания и двете поляни. Под звуците на барабани и тъпани танцьорите с огън пък спираха дъха на всички присъстващи.
„Никаква скорост, никакъв външен тласък не могат да те изтръгнат от мястото, където е пуснало корен сърцето ти. Не ти, а някакво чуждо тяло се носи шеметно по пътя. Издалеч го наблюдаваш с почуда: ти ли си това?“ Тези думи на Блага Димитрова от романа й „Пътуване към себе си” изникнаха в съзнанието ми някак съвсем естествено след усещането „Беглика”. Някои ще нарекат всичко това бягство. Не съм съгласна. Защото от себе си не можеш да избягаш. А тези хора носят духа на Беглика в и в джунглата на бетона.
