Отписаните деца от Могилино яздят
коне
Момиче прохожда на 11 години
През 2007 г. те не мърдаха от леглата си, бяха изнемощели и недохранени. Блъскаха си главите в решетките на кошарката или се люлееха френетично напред назад, поради което бяха упойвани с фенобарбитал. Лекарите буквално ги бяха отписали за живот. Днес, 5 години по-късно, те ходят, смеят се, хранят се сами и дори вече яздят коне.
Това са децата от печално известния дом „Св. Петка” в село Могилино, чиято история разтърси цяла Европа чрез ужасяващия филм на Би Би Си. Филмът предизвика невиждан скандал, а много бързо след него държавата и неправителствените организации се заеха да спасяват 65-те българчета, родени с тежки заболявания и изоставени от родителите си, в повечето случаи по съвети на лекари. За да разберем какво се случва днес с тях, потърсихме британската фондация „Надежда и дом за децата“, която работи с тях.
Стъпки
Венцеслава, болна от детска церебрална парализа, е едно от децата, уловени от камерата на Би Би Си. На 17 февруари тази година тя навърши 11 години и точно на тази дата направи първите си стъпки, разказаха ни от фондацията. „Както си играеше на дюшека, тя седна, след което се изправи с почти напълно изпънати крака, държейки се за мен, и ме прегърна”, разказва с вълнение старшата медицинска сестра в Центъра за настаняване от семеен тип в Русе, където тя живее заедно с още 6 деца от Могилино от 2008 г. Никой не можел да повярва, защото когато пристигнало в Русе, момиченцето приличало на „парцалена кукла“. „Без добър мускулен тонус, флегматична и рядко играе”, пише още в доклада. Венци не можела да се изправя и лежала само по гръб. Придвижвала се с пълзене. Не можела и да дъвче, само гълтала храната. Освен че вече ходи, тя се храни сама с лъжичка, играе с играчки, иска да прегръща сестрите и се усмихва. Дори танцува на музика. Така Венци опровергава прогнозите, че никога няма да проходи заради пропуснатите шансове за операция в ранното є детство.
Грижа
„Чудото” с Венци станало благодарение на много интензивна кинезитерапия и индивидуално отношение към нея, обяснява Галина Бисет от фондацията. „Индивидуалните контакти по време на хранене, бодърстване, къпане стимулират цялостното развитие на детето. Процедурите по кинезитерапия пък наподобяват особен вид общуване, в което участват всички елементи на човешкото тяло, като особена е функцията на гласа, който детето следва”, допълва тя. Това се отнася за всички останали деца в Русе. Откакто са там, всяко лято децата ходят на планина в Трявна. Миналото лято за първи път видели и морето. Част от терапията им е истинско приключение за тях – лечебна конна езда. Осигурява я местен частен клуб. Особено полезна е за деца с паралич. С децата се занимават и студенти доброволци от Русенския университет и от чужбина.
Усмивки
Усмихнати деца видя екип на „Телеграф” и в Центъра от семеен тип в София в кв. „Редута”. Там също са настанени няколко деца от Могилино. Къщата е на два етажа, с кухня и цветен кът за игра. За тях се грижат няколко жени, които се редуват на смени – готвят им, играят с тях, говорят им. „Да им говориш постоянно, да общуваш с тях, това е много важна част от лечението им”, казва Анелия Даскалова от фондация „Дете и пространство”, която работи с децата. Когато пристигнало, едно от децата от Могилино буйствало – отваряло и затваряло вратите с трясък, хвърляло всичко, което му се подаде. Друго било непрестанно с памперс, не било научено да ходи само до тоалетната, още две не можели да се движат. Сега всички те се усмихват, ходят и танцуват. „Това, което им трябва, са хора, но малко жени се съгласяват да се грижат за такива деца дори срещу заплащане“, казва Даскалова.
Проект
Шансът, който са имали Венцеслава и останалите деца от Могилино, да имат и останалите 1800 изоставени деца с увреждания у нас – това предвижда проектът „Детство за всички”. В рамките му ще се закрият домовете за деца до 3 години, както и специализираните за деца с увреждания. Планът е всяко едно от тях да бъде върнато или при биологичните му родители, или да иде в приемно семейство, или да бъде осиновено, или да заживее в малка къщичка от семеен тип. Така, макар и не като напълно здравите деца, хлапетата от Могилино ще се приближат на една крачка по-близо до техния начин на живот. Дори и първите им стъпки да са на 11 години.
