Archive for април, 2012

Ако има отвъд, те чакам там

Ако има отвъд, те чакам там

rus

Остава му малко. Може би до сутринта”. Тези думи на лекаря от московската клиника „Сеченов” не излизат от ума на 44-годишната Ирина. Тя вече е у дома си и те сякаш кънтят в стените на толкова празната къща без нейния Саша. Решението е узряло в нея. Не може да живее без него.

Часове след тези мисли полицейски патрул ще я намери увиснала на шнур от разклонител, завързан за крушката в хола. Полицаите били пратени в старата дворянска къща от Олга Симонова, нейна приятелка. Малко преди да посегне на живота си Ирина й се обадила по телефона. Била в истерия, заявила, че ще се самоубие и помолила да не хвърлят вината върху никого. Знаейки състоянието й на тежка депресия от няколко дни заради болестта на съпруга си, Олга веднага се обадила в полицията. Било късно. Единственото, което можели да направят милиционерите е да констатират смъртта и да подредят фактите.

Под отпуснатите й крака лежала табуретка. По всичко личи, че я е ритнала сама. До нея открили снимка-портрет на любимия й мъж. Запечатала е последната й любовна целувка към него, защото личат следи от червилото й. Наблизо имало й гребен. Очевидно е сресала русите си коси преди да провеси кабела на шията си. Често срещано при самоубийците, искат да изглеждат добре, когато ги открият, твърдят съдебни медици. След малко намерили и листчето.

Не мога да живея без Саша.

Обичам го и ще бъда с него“

пишело с красивия й женски почерк. Самоубийство от любов. Това било заключението на следователите. Такива ще бъдат и заглавията на първите страници на всички вестници в Русия на следващия ден. Защото Ирина е съпруга на един от най-обичаните народни артисти от театрите „Таганка” и „Пушкин” – Александър Пороховщиков. По това време той не е в съзнание. Когато е приет в клиниката по нищо не личи какво ще последва. Състоянието му е тежко, защото има гангрена на единия крак, усложнение вследствие на диабет, но Ирина и той са убедени, че съвсем скоро ще са си пак заедно у дома. След няколко дни, на 6 март, обаче идва инсултът. Оказва се, че 73-годишният Пороховщиков е бил и в сериозен стрес. Преди да влезе в лечебното заведение са се вихрили роднински скандали за имението, в което живеят с Ирина. Прадядото на актьора бил богат дворянин, архитект и меценат. Именно от него Саша получил старинния дом в Москва. Саша не бил в добри отношения със семейството си отдавна. Макар и да са минали десетилетия оттогава, те все още не можели да приемат Ирина – момичето, което той среща, когато е на 42 години, а тя… едва на 13. Всъщност, около Пороховщиков винаги са се носели слухове и скандали, но този отишъл твърде далеч според доста хора в Русия. Някои ще кажат – 30 години наистина са далеч, защото напук на всички предразсъдъци и одумвания тяхната любов и съвместен живот продължиха толкова.

Един към друг

Александър Пороховшчиков е роден на 31 януари 1939 г. Завършил е театралното училище в Москва през 1966 г. Работи в известния авангарден московския театър „Таганка“, както и в театър „Пушкин“. Участва в стотици представления, а още през 67-а дебютира и в киното, с което става любимец на цяла Русия. Като всеки човек на изкуството и изключително привлекателен мъж  живее живот на бохем в постояннотото обкръжение на красиви жени. И колкото трудно те устояват на харизмата му, толкова трудно той се задържа при тях. Така си спечелва името на бохем и женкар. До зрелите си 42 години, когато повечето мъже вече са женени и дори отегчени от съпругите си. На тази възраст в гримьорната на тетатъра той среща 13-годишната Ирина Жукова. Тя тъкмо е пристигнала на стаж и работи като гардеробиерка – глади сценичните костюми на големите актриси и мечтае да е на тяхно място. В началото не й обръща никакво внимание. „Все пак бях дете”, спомня си след години Ирина. Тя също не е в обичайния възторг и опиянение, в което изпадат повечето жени при появата му.

В целия театър сигурно само аз се държах студено и безразлично”, признава тя. В същото време той е актьорът, който чакат почитателки на опашка пред театъра.

Ирина не е като другите си връстнички. Тя винаги е търсила общуване с възрастните.

Една вечер след поредното представление Саша я пита как се казва и къде живее. Когато разбира, че домът й е близо до известен хранителен магазин иска от нея да му купи кисело зеле. Не особено романтично, но постепенно те започват да си общучват и следва първа среща и разходка. „Тогава се влюбих в него, както може да се влюбиш само на 15 в първия си мъж”, разказва още Ирина. Той също започва да изпитва чувства. Разликата в годините обаче си казва думата. Те не могат да покажат връзката си. Крият се. Но такава връзка не остава дълго време скрита. Скандал! Пороховщиков с 29 години по-млада! Одумват ги, осъждат ги, месят се. Родителите на момичето са в шок. Александър е обвиняван. Често, самият той, отрича случващото се и заявява, че не могат да имат връзка. Освен това е разглезен да има много жени, не може само с една, особено с толкова малка. Постепенно обаче Ирина се превръща от „едно от мимичетата” в „моята Ира”, а по-късно и в годеницата му.

По-късно той ще каже: „Когато се срещнах с Ира, аз бях изумен, тъй като тя прилича на майка ми. Не външно, но вътрешно, духовно. Ние имаме огромна разлика на възраст, но те не се чувстваха”.

В крайна сметка в средата на 90-те се женят и остават заедно до последно.

Отвъд

Саша не си отива до сутринта, както предполагат лекарите. Той живее още 40 дни. Дори идва в съзнание. Никой не смее да му каже какво е направила неговата Ира. Лекари, приятели и роднини крият истината и изстръпват от мисълта, че все в един момент трябва да му я съобщят. Как ще му кажат? Това ще го съсипе. Тъкмо се е съвзел. Той обаче ги освобождава от тази тежка задача. Издъхва на 18 април, без да разбере, че ако има Отвъд, там вече го чака неговата любима.

Posted on април 27th, 2012 by Molivche  |  26 Comments »

Мъртво дете възкръсна след 17 години

Казали на родителите, че ще почине, то живее в дом

Мъртво дете възкръсна

след 17 години

dete

Дете възкръсна след 17 години. Доскоро неговите родители мислели, че бебето им е починало след раждането заради тежко увреждане, то обаче се оказа в дом. Скоро след раждането им лекари заявили на семейството, че то няма да оцелее дори месец и е по-добре да го оставят на грижите на държавата. След години се оказва, че то е живо, но никой не е съобщил на родителите.

Това е само част от разтърсващите истории на над 1600 български двойки, с които може би сте се разминавали по улицата или са пазарували в магазина ви. С тях се сблъскват всеки ден през последните 6 месеца социални работници от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за закрила на детето и неправителствената организация Лумос България. От октомври миналата година техни екипи са по изгубените стъпки на родителите на около 1600 изоставени деца с тежки увреждания във всички 24 специализирани за тях домове в страната, както и във всеки „Дом, майка и дете”. Задачата им е да намерят хората, които са им дали живот и да се опитат да възстановят прекъснатия контакт между тях. Проектът се казва „Детство за всички” и е част от мащабния план на държавата по деинституционализацията на изоставените българчета в домовете.

От отвъдното

Една от историите е покъртителна. Те са разведени от 10 години. Пазят тежки спомени от съвместния си живот. Загубили са бебе-момиченце, тъй като е родено с генетично увреждане и е живяло дни, най-много седмици. Днес всеки е поел по нов път с ново семейство. Един ден в пощенските си кутии и двамата намират писмо от съда. Призовавани са да се явят на дело за определяне на настойник на мъртвото им дете. Оказва се, че момичето е живо, настанено е в дом за деца с увреждания и вече е на 17 години. Ще я наричаме М.

Шок, няма друга дума, с която може да се опише какво са преживели тези хора. Това е една от най-разтърсващите истории, на които попаднахме”, разказа пред „Телеграф” експерт, участвал в търсенето на родителите. Оказва се, че преди 17 години, още в родилното, лекари съобщават на младите родители, че момиченцето им няма шанс да оцелее. Съветват ги да го оставят в дом, за да се грижи за него специализиран персонал поне до близкия му край. „Всъщност такава е била практиката в повече родилни отделения дълги години. Вместо социални работници да започната работа в подкрепа на семейството, те получават съвет да ги оставят. Затова и домовете са пълни с деца със заболявания като синдром на Даун, хидроцефалия, паралич и др.”, посочи още експертът. Повечето семейства, както и героите в тази история, се съгласяват. Подписват декларация, с която се отказват от правата си и то се настанява или в дом за увреждания или в „Дом, майка и дете”. От там са задължени да ги уведомят с писмо, когато детето почине. Такова писмо родителите на М. Не получават. Получават друго, след 17 години, от съда, което преобръща живота им. Не е ясно защо не са се поинтересували дали е и кога е починало. Оказва се, че те не са и единствените.

И двамата имат вече нови семейства. Майката е с дете от втория си брак. След като разбират, че детето им е живо, между тях пак пламва конфликт”, разказва още експертът. Бащата изпада в паника от новината и се опитва да установи контакт с бившата си съпруга, за да обсъдят бъдещето на детето. Това довежда до неприятности за майката, тъй като новото й семейство не знае за миналото й.

След помощ от социални работници и психолози майката започва да посещава с родителите си детето 1-2 пъти в годината. Домът обаче е на повече от 500 км от тях и това прави пътуването много трудно. Постепенно посещенията оредяват, а накрая и прекъсват. От 2 години тя няма посещение.

Под натиск

Често близките, обикновено бабата и дядото, се оказват в основата на изоставянето на децата, показва още проектът „Детство за всички”. Екипът от социални работници е издирил майката на 6-годишно дете. Тя го е оставила веднага след раждането им под натиска на родителите си. Дори не е разбрала, че детето е с увреждания. През цялото време е мислила, че е здраво и осиновено. Обяснила, че това е и причината поради, която не го е потърсила. „Новината, че детето има здравословен проблем, преобърна целия й свят. Майката осъзна, че тя е единствената, която може да промени ситуацията и пожела контакт с детето си. Тя е омъжена и е хубаво, че и съпругът й също демонстрира подобно желание”, разказва още експертът. След срещата със социалните двамата започнали поискали детето да се премести близо до дома им и обсъждат да го взимат при тях. Що се отнася до биологичния баща на детето, той така и не разбира, че тя е родила.

Причините

Не знаят, нямат пари или крият. Това са трите основни причини поради, които родителите не са потърсили децата си. „Някои са били в толкова лошо социално положение, че нямат пари и за билет да посетят дома. Постепенно забравят за тях. Други крият от роднините си – родители, съпруг, близки”, посочва още експертът.

За 6 месеца екипът по проекта е намерил близките на 1252 от 1600-те деца с увреждане в домовете. На останалите около 400 са починали, в чужбина или следите им се губят.

Не всички от намерените обаче се съгласяват да установят контакт с детето си. Някои затръшват вратата на социалните работници и не искат да чуват, че имат дете. Други изпадат в шок и е нужно много работа, за да пожелаят да да приемат детето в живота си.

Целта на този проект не е толкова да връщаме децата в семействата им, колкото да имат връзка с родителите си дори да бъдат преместени в по-малък дом от семеен тип, каквото предвижда реформата по деинституционализация. Децата имат нужда от емоционална връзка, иначе отново ще получат институционална грижа – просто ще е в дом, а в новопостроена къщичка”, завършва експертът.

Posted on април 25th, 2012 by Molivche  |  63 Comments »

Развод по сметка или как живеят във Видинско….

Цяло село живее от помощи

Развод по сметка

Баба и дядо на 89 години сложиха край на брака си за 580 лв.

МАРИЯ МИЛКОВА

ruj3

Възрастни двойки от най-бедните села във Видинско се развеждат след 50 години брак, само и само да получат помощи от държавата. До развода по сметка стигат, за да вземат 580 лева, колкото са енергийните помощи, предоставяни от социалното министерство за отопление през зимата.

Всеки ден идват хора, които се опитват да ме излъжат, че са се разделили с половинката си, призна пред екип на „Телеграф” Ваня Каменова, социален работник в село Ружинци, където мъж и жена на 89 години сложиха край на брака си. Причината е в условието на получаване – помощта се предоставя на семейство. Ако съпрузите са разделени и са на различни адреси, всеки един от тях получава по 289,60 лева.

ruj4

Къщата, в която живее Богдан, на метри е тази на бившата му жена.

Разделени заедно

„Защо се разведохме? Значи, аз имам 125 лв. и парите не стигат. И ми казаха, ако се разведем, ще дават помощ и на нея…“, обяснява пред БНТ дядо Богдан, който преди няколко месеца сложи край на брака си в съда със съпругата си Мика. Няколко дни след признанията си обаче дядото реши да се скрие от екипа на „Телеграф” и изпрати с нас да си говори снаха му Вилма, при която живее съпругата му.

rujВаня е „офис“ от 80-те, върви пеша десетки километри, защото няма осигурен транспорт.

Той отглежда 20-ина кози. Бившата му вече съпруга живее при един от синовете им, в съседната къща. На още няколко метра пък е домът на третия му син. На практика фамилията е на една улица, а двамата съпрузи са в прекрасни отношения. На въпрос защо са се развели снахата само отговори:

Така решиха”, казва тя, съветвайки ни да изчакаме дядо Богдан да се върне от полето, където пасе козите си. Той обаче така и не се появи. Стадото бе доведено от нея.

Това не е единственият случай в селото. Две ромски семейства също са развели, за да получават двойно повече пари. Други пък се опитват да лъжат.

И тази сутрин дойде един човек. Разделих се с жената, ми казва. Може ли да получа помощи? А аз го познавам. Питам го: „Лъжеш ли ме?” Той – „Да” и си излезе”, разказва Ваня. Повечето ги хващаме, защото ги познаваме. Случвало й се е да ида на адрес, на който се оказва почти порутена къща или заключена. Искам да ми отключат, те нямат ключ”, разказва още тя.

Проверките

Борбата с опитите за лъжа струват на Ваня десетки километри, изминати пеш. Защото тя трябва да провери всички двойки дали наистина живеят отделно. Пави го вечер, тъй като допреди това приема молби за отпускане на помощите. Съседното село Бело Поле обаче е на 16 км. Транспорт няма. Единственият служебен автомобил – стара постегната „Жигула”, тя не може да шофира. Ползват го нейните 3 колежки, ако… има бензин. Затова след 16 ч Ваня е на шосето и размахва ръка на стоп. Ако никой не спре – върви.

В момента от около 900-1000 души жители в селото– 246 са подали молби за помощи. От тях 186 са одобрени. В цялата община от 9 села са 818 души. За тях помощите са въпрос на оцеляване.

Работата – от общината

Защото работата тук – или се дава от общината или е… зад граница. Няма значение дали си ром или българин, в селото всички са равни по… безизходица. По официални данни на Агенцията по заетостта безработните в общината са 559 или2%. Малкото заети в работят в държавни учреждения като „Социално подпомагане”, „Бюрото по труда”, единственото училище в района или са включени в програмите на социалното министерство за субсидирана заетост. Докато се разхождаме в селото срещаме шестима мъже, подкарали кон с каруца, пълна с бурени и пръст. Всеки от тях е хванал по една лопата или мотика, за да прекопават градинките и да тесат улиците. И шестимата са наети по програмата „От социални помощи към заетост”на социалното министерство. Срещу това получават минимална заплата от 270 лева, но само ако се трудят по 8 часа. По тази програма в общината са включени 402-ма души.

ruj6

Единствената работа се предоставя от… държаватаа. Бизнесът и да е идвал, отдавна си е заминал.

Бизнесът

Бизнесът, който да разкрива работни места в реалната икономика и да се е появявал по тези места, отдавна си е отишъл. Преди време в селото се дошъл гръцки инвеститор. Отворил дърводелски цех, но не издържал и скоро се преместил в Монтана. Това ни разказа Александър, местен на около 40 години. В момента той е един от „щастливците” на трудов договор – в близката газстанция… срещу 300 лева на месец. Жена му е учителка в училището.

Допреди известно време с жена си гледали крави, какъвто бил основният поминък в Ружинци и околностите дълги години преди 1989 г. и малко след това.

Отказахме се. Как да живееш от това, когато килограм мляко стана колкото кафе – 30 стотинки?”, казва още Тодор. Признава, че само едно нещо не му излиза от главата в момента. „Гледам осмокласничка, учи в Монтана. Как ще я пратя студентка с тези пари, не знам?”. След това се връща назад във времето и си спомня как е имало животновъдство, земите са се обработвали, имало е голям завод за метали, а хората в селото са били над 5000.

Алтернативата

4000 души, защото в момента в селото живеят около 1000, са заминали за големите градове или в чужбина. Повечето с еднопосочен билет. Такъв смята да си купи след година и 17-годишният Николай Тодоров. От няколко лета работи в Италия с баща си – бере и разнася плодове. Сега се е върнал само да завърши училище и после пак заминава. „Поне 5 години няма да се връщам. После ще му мисля”, признава плановете си Николай. Оставяме го с усещането, че знаем какво ще е решението му през 2017 г. Разделяме се и с Александър, чиято мисъл още е назад във времето, в което може би дъщеря му е имала повече шанс да запише висше.

ruj 5Кръчмата "При полицая" или "To police man" :)

Снимки: Алексей Димитров

Posted on април 24th, 2012 by Molivche  |  24 Comments »

Най-болнитe деца са в Плевен

Петя Тодорова от Министерството на правосъдието

Най-болнитe деца

са в Плевен

petia

На 9-годишно дете едва сега му поставиха диагноза”

- Г-жо Тодорова, вие присъствате в разглеждането на всеки случай на дете, което е предложено за осиновяване в чужбина. Какви са ви впечатленията от децата от „Дом, майка и дете” в Плевен?

Съветът по международния осиновявания разглежда подробно всеки случай и той избира подходящи осиновители от вписаните кандидати в регистъра. Съветът преценява и дали кандидатите имат капацитета да се грижат за него и, ако реши изпраща предложение. Кандидатите решават дали да продължат процедурата по осиновяване. След това съдът постановява. Децата, които се вписват в регистъра за международно осиновяване са тези, за които няма кандидати у нас т.е. с увреждания и на по-висока възраст. Тези, за които няма кандидати, тези в най-тежко състояние, се публикуват на сайта на Министерството на правосъдието и всеки може да ги разгледа. Публикуваме за тях данни, без да ги идентифицираме – т.е. само пол, години, диагноза.

От дом „Майка и дете“ в Плевен от 2003 г. досега 157 деца са вписани в регистъра за осиновявания в чужбина. 101 от тях са качени в този на сайта на министерството. Наистина най-тежките случаи идват от там. Аз работя със снимки на децата и знам какво виждам. В дома в Плевен се случва нещо много странно. Тук съм от 2003 г. Още тогава си личеше, че не се полагат необходимите грижи за децата. В нито един друг дом не може да видите дете, което е на 8-9 години и тежи 4-5 кг. Такива няма дори и в специализираните за деца с умствени увреждания.

- Защо толкова време нищо не се е правило?

- Ние сме само орган, който има достъп до досиетата им, в които е описано подробно здравословното им състояние. На всеки от членовете на Съвета му е правило впечатление, че там са най-тежките случаи. Пращали сме писма към Здравното министерство още през 2003 г. Пращахме сигнали и в началото на тази година. Предполагам, че колегите са правили проверки. Какво са констатирали – не мога да отговоря. Хубаво е, че сега има ясна воля да се променят нещата. Проблем е, че капацитетът на дома е прекалено голям – има 152 деца. Защо са продължавали да настаняват деца не мога да кажа. Знам, че все пак се е работело в дома, влизали са и неправителствени организации, но за съжаление не се отчитат позитинвни резултати. Не мога да си обясня и как директораката Иржина Костова толкова време е несменяема и как може да бъде уволнена дисциплинарно, но да бъде оставена в отдел „Човешки ресурси“.

От досиетата личеше ли, че децата не са лекувани в дома? Т.е. минали са само един преглед при постъпването си и повече не са предприети други действия.

Мога да спомена един подобен случай, но това не означава, че с всички деца е било така. Не мога да твърдя такова нещо, не съм и лекар, който да прецени дали е можело да направят по-нататъшни действия. Става въпрос за едно от децата, които се лекуваха в „Токуда”. Момче на 10 години, познавам от 2003 г. Факт е, че едва сега се уточнява състоянието му.

Искате да ми кажете, че 9 години не е било ясно какво е точното му заболяване?

Да, сега се диагностицира в „Токуда”. В Плевен децата са настанени деца, родени с увреждания, но нищо не се прави, за да се подобрява състоянието им и с течение на времето се влошава. Те са неглижирани. И знам, че все някъде виновни има. Такива деца има и в други домове, но при тях има резултати от полагани грижи като например в Пловдив, Бургас, Благаоевград.

Излиза, че единственото спасение за тези деца е осиновяване в чужбина?

За децата с увреждане винаги е било така. И не само за тези от Плевен. В България дете със синдром на Даун, хидроцефалия, детска церебрална парализа например не може да бъде осиновено. Българинът не е достигнал нивото, при което да вземе едно такова дете, да го лекува, да го интегрира в обществото. Не е добре развита и т.нар. подкрепяща среда. Няма към кого да се обърне. Освен това българинът се пази от недъзите като дявол от тамян. Не знам кога ще започнем да приемаме различията. В САЩ са много по-напред в това отношение.

Там ли ги осиновяват най-често?

Да. Това е заради самата политика на страната, социалните им служби успяват да се справят с такива случаи – социализират децата, подкрепят семействата, имат специализирани центрове.

Вие проследявате живота на всяко дете 2 години след осиновяването. Какво виждате от докладите, идващи от чужбина?

Случват се чудеса. На снимките, които ни пращат се вижда как детето се смее, започнало е да се развива, напълняло е. Семействата описват как са започнали да говорят на френски, английски, италиански. Повечето свирят на музикален инструмент, пеят. От докладите четем как те са започнали да посещават училище, психолози. Социални работници описват как се развиват. Оказва се помощ на осиновителите – беседи, консултации. Всичко това е описано. Дори ни пращат и видео. Затова си мисля, че вършим нещо добро.

Пращаме българчета в чужбина, те стават чужди граждани, но поне имат шанс…

Така е. Който и да е дом в България, каквито и грижи да предоставя на едно дете, не може да замени индивидуалната грижа. Тези деца трябва да се чувстват специални за някого, а децата в домовете са лишени от тях. На осиновените им даваш възможност да нарекат някого „мамо” и „татко”, баба, дядо, има си стая, не чака да му се сипят в чинията.

Има ли дете, за което тук да се е смятало, че няма шанс за подобряване, а в чужбина да е напреднало?

Такива примери много. Наскоро в България гостува представителя за България на една американска организация, която посредничи в осиновяванията – Шели Бетфорт. Самата тя е осиновителка на дете с много тежко умствено изоставане. Искам да ви кажа, че то сега чете на английски. Това са неща, които тук изглеждат невероятни за постигане. Едно такова дете като Вероника от дома в Плевен, за което вие писахте, тежеше 4 кг, само след 4 месеца вече беше 12. Снимката й съм я окачила над бюрото си, за да се подсещам какво правим. Друго дете – незрящо свиреше на пиано. Да, заминават, но в крайна сметка всеки има право на живот, особено когато става въпрос за Плевен.

Сменят ли им имената?

Интересното е, че тенденцията беше такава. Напоследък им запазват имената. Явно осиновителите са все по-добре подготвени. Когато е на по-висока възраст не го сменят. Гледат да запазят нещо познато, защото за децата е страшно стресиращо. Представете си – говори им се на чужд език, наричат го по различен начин, средата е нова. То още не може да разбере, че това е по-добро за него.

Това е тя

Родена в Поморие

Завършва приложна лингвистика и Публична администрация в Софийски университет

От 2003 г. е шеф на „Социални дейности” в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”, която подпомага експертно Съвета по международни осиновявания

Омъжена с едно дете

Posted on април 16th, 2012 by Molivche  |  No Comments »

30 000$ чакат блокирани за лечението на децата

Бербатов: Всички в дома са за уволнение

30 000$ чакат блокирани

за лечението на децата

Американци събрали сумата, тук я задържат, за да не се изхарчи за друго

МАРИЯ МИЛКОВА

Американци са събрали 30 000 долара за лечението на децата с тежки увреждания в „Дом, майка и дете” в Плевен. Парите обаче стоят „на изчакване”, за да не бъдат изразходвани за друго, научи „Телеграф”.
Кампанията по набиране на средствата била подета от жена, която осиновила дете с увреждане от дома. Тя толкова се потресла от видяното зад стените му, че веднага направила фонд, в който да се набират пари само и единствено с цел лечението им. Както „Телеграф” вече писа в дома за медикосоциални грижи в Плевен живеят над 160 деца, като половината са с много тежки увреждания – Синдром на Даун, хидроцефалия, Спида Бифида, паралич и др. Някои от тях нямат шанс за оцеляване. Това обаче не се дължи само на тежките им заболявания, а на липсата на лечение в институцията.

Страх
„Да, има такива средства, събрани са, но наистина все още са в САЩ”, потвърди Антония Владимирова, председател на фондация „Мечти”, която посредничи за осиновявания в чужбина и от година работи с дома в Плевен. Те трябва да бъдат предоставени, веднага след като стане ясно в коя клиника ще бъдат лекувани децата, допълни тя. Параите ще трябва да отидат за разходите, които не може да бъдат покрити от Здравната каса. Например дете, което има катаракта (перде на очите) може да бъде оперирано за сметка на касата, но лещата, която трябва да й се сложи не се заплаща от нея. В същото време цената й е 500 лева, обясни Владимирова.

Възмущение
Междувременно на сайта на страницата си във „Фейсбук” Димитър Бербатов изрази възмущението си от случващото се в Плевен. Вчера той написа: „Чета и не мога да повярвам. Всички са за уволнение в този дом”.
Още в петък институцията потресе здравния министър Десислава Атанасова, която го посети изненадващо. Тогава стана ясно, че децата там не им се сменят памперсите, лежат в урина, не са лекувани и са недохранени.

Posted on април 11th, 2012 by Molivche  |  19 Comments »

7 деца починали от задавяне

7 деца починали от задавяне

Дете на смъртен одър, не е лекувано, сочи становище на лекар

МАРИЯ МИЛКОВА

7 деца с увреждания от „Дом майка и дете” в Плевен са починали от задавяне, тъй като ги хранят легнали.

Това заяви пред „Телеграф” Соня Владимирова, шеф на Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, която е един от тримата външни експерти, поканени от Агенцията за закрила на детето да направят проверка в дома.

Видях как децата с тежки увреждания са хранени легнали и те се задавят. Когато пристигнахме септември в дома разбрахме, че 7 са починали именно от задавяне”, каза Владимирова. „Легнали хранят 38-те деца в отделението на 6-ия етаж за най-тежки увреждания и малоформации. Всички те не мърдаха от леглата си, а бях там 3 дни”, каза още Владимирова. По думите й това е най-отвратителното място, където е била.

Обречени

Момиченце от дома пък е обречено на смърт, тъй като не е лекувано на време, става ясно още от докладите на лекарите, участвали в проверката. Случаят е описан от педиатъра неонтолог от Медицинския университет в София проф. Емилия Георгиева, с която „Телеграф” се свърза. Двегодишната Алисия страда от Хидроцефалия – значително увеличаване на гръбначномозъчната течност, поради което се увеличава обема на главата. Развитието на болестта може да се спре, но за тази цел е необходимо лечение веднага след раждането, каквото не е било приложено. Детето е било прегледано от специалист само веднъж при постъпването си. Медикът е отхвърлил възможността тя да бъде оперирана, но никой не е потърсил второ мнение, каквато е практиката. Първият опит за това е през 2011 г., когато се е оказало твърде късно.

От доклада стават ясни и редица други пропуски в лечението на децата. Дете, болно от Спина Бифида въобще не е било консултирано с кинезитерапевт. В документите не се вижда дали за него има специални грижи. Трето дете – Бисер на 1 годинка, настанено с гърчове, няма изготвен индивидуален план на терапия, което води до неопределеност на диагнозата му, не са му правени и никакви процедури. То не е било настанено в детска клиника. Лекарите отбелязват още, че не се използват възможностите на Универсиатетската болница в града, както и клиничните пътеки по Здравната каса.

Недопустимо е този дом да се намира в европейски град с университетска болница и тези деца да умират”, каза Соня Влаидимирова”. „Детето на 16 години, тежащо 6 кг още имаше желание за живот. Когато го събличаха то се опита да си скрие гениталите. Тези деца имат шанс, но са неглижирани и оставени просто да лежат”, каза още Владимирова. Най-хубавото, което можели да им се случи на малко по-здравите, според нея, е да дойде една от бабите, които ги извеждат за по 2 часа. Децата обаче били извеждани в обикновени колички, никой не беше обяснил на жените как да ги настанят в количките, за да дишат по-спокойно.

Проверки

От вчера с дома се заеха Плевенската прокуратура и Здравото министерство. Прокурори и здравни инспектори имат за задача да покажат какво се е случвало там. Въпреки, че докладът е от септември до тези мерки се стигна едва, след като здравната министърка Десислава Атанасова посети дома в петък и остана потресена.

Posted on април 10th, 2012 by Molivche  |  17 Comments »

ДОМ НА УЖАСИТЕ В ПЛЕВЕН

В ДОМ ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

18 МЪРТВИ ДЕЦА САМО ГОДИНА И ПОЛОВИНА

Живите ги държат гладни, болни и с един памперс с дни

Дете на 16 години тежи 10 кг

dete

В най-големия „Дом, майка и дете” у нас бебета и малки деца са държани с дни гладни, не им се сменя памперса 24 часа, вследствие на което повечето от тях са тежко болни. Само за година и половина са починали 18.

Това са потресаващите резултати от доклад на Агенцията за закрила на детето (ДАЗД), направен в Дома за медикосоциални грижи в Плевен. В момента там са настанени 154 деца между 0 и 7 години, половината от които с тежки физически увреждания. В ужасяващото отношение към изоставените сирачета лично се убеди и здравния министър Десислава Атанасова, която направи изненадваща проверка в институцията. Това е втората проверка в дома в рамките на 10 дни.

В урина и гладни

Първата проверка на дома е направена още през септември 2011 г. след анонимен сигнал на служители в него. Екип на Държавната агенция за закрила на детето заедно с трима експерти – педиатър неонатолог, общопрактикуващ лекар и експерт по ранно детско развитие веднага заминават за Плевен. Първото, с което се сблъскали била непосилната миризма на урина, носеща се навсякъде в сградата. Оказало се, че пелените и памперсите на децата не са сменяни над 24 часа. Бебетата лежали в подгизнали от урината им чаршафи и завивки. Пеленачетата често са били оставяни на студено и на течение, което е довело до белодробно възпаление на част от тях, се посочва в доклада на ДАЗД. Липсвало сапун, прах за пране и всякакви хигиенни и тоалетни принадлежности. Обяснението на персонала било, че няма средства за закупуването им.

Експертите констатирали още, че бебетата са недохранени. Липсвал и изготвен специален режим на хранене за децата с уврежданията – общо 92 в дома. Те били хранени с биберон, поставен върху бирена бутилка. В него храната от първо, второ и трето ястие била смесена, а „обядът” продължавал не повече от 5 минути. Режим на хранене липсвал и за здравите деца. Обяснението – отново

Лечение

Що се отнася за лечението, такова на практика няма. При персонал от 174 души, от които 111 са специализиран – лекари, рехабилитатори, медицински сестри и др., сирачетата не са преминавали през задължителните профилактични прегледи. Проверката на медицинската документация показала още, че от всички – едва 7 имат личен лекар. Нито едно от тези с увреждания не са са освидетелствани от ТЕЛК. Това не е всичко – експертите били потресени от факта, че при голяма част от тях има неясна диганостика т.е. въобще не се знае от какво са болни, какво остава да бъдат лекувани по правилния начин. Защо – обяснение няма. Друг парадокс – при условие, че има 4-ма рехабилитатора в дома, нито един от тях не знае как да работи с децата, болни от паралич, каквито там не са малко. Това става явно от предписанието на ДАЗД към директора, според, което трябва незабавно да бъде подготвен рехабилитатор за тази дейност. Накрая екипът на агенцията предписал да бъдат намерени средства за лечението, храната и подобряването на хигиената, като за тази цел бъде извършен и финансов одит, за да стане ясно защо при бюджет от 2.1 млн. лева децата са гладни, болни и умират.

Недопустимо е да виждаме дете на 16 години с тегло под 10 кг. и обяснението за това не могат да бъдат единствено аномалиите в неговото развитие”. Това заяви след проверката и здравната министърка Десислава Атанасова, която бе категорична, че ще има строги наказания за персонала.

Константинов уволнил директорката, тя пак назначена

На 13 декември отговорната за ужасите в дома директорка Иржина Костова е уволнена след заповед на бившия здравен министър д-р Стефан Константинов. Това се случва, след като той се запознава с доклада на Агенцията за закрила на детето от септември. На нейно място е назначена Анелия Цанкова, служител в дома. Малко след рокадата експертите на ДАЗД отново посещават институцията, за да проверят дали има някаква промяна в грижата към бебетата. С изненада установили, че уволнената Костова отново работи в институцията, но този път на по-ниска административна длъжност. От разговори с персонала установили, че тя неформално отново управлява дома. От здравното министерство потвърдиха пред „Телеграф”, че тя е била назначена от Анелия Цанкова в административнио-стопанския блок. Защо е станало, засега отговор няма.

2 млн. лева получил дома, отчет няма

Никакъв отчет на парите, постъпили в дома, липсва всякаква счетоводна документация, не се знае дори какво е налично в склада. Това констатира още проверката на Десислава Атанасова вчера, съобщиха от Здравното министерство. В същото време за 2011 г. домът е получил 2.1 млн. лв. като от тях 900 000 са били за издръжка. Никой не си а правил труда да отчита и дали даренията са опасни, още по-малко колко са. „Един от примерите е за дарение от анонимен подател с неизвестно съдържание, за което никой не си е направил труда да извърши необходимия санитарен контрол”, заявиха от МЗ. В тази връзка Прокуратаурата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) започват проверки. Сигнал до двете институции са подали от Закрила на детето, съобщиха за „Телеграф” от там. „Изпратихме всичко – докладите ни, становища на експерти, както и снимки от дома”.

Вероника преди и след дома

Katie_after_02

4 килограма и 850 грама. Толкова тежи 9-годишната Вероника на 14 ноември 2011 г. Тогава е последният й ден в „Дом майка и дете” в Плевен, който ужаси здравната министърка и Агенцията за закрила на детето. Не може да се изправя и само лежи. Днес, 5 месеца по-късно, в САЩ, Пенсилвания, тя вече е 12 килограма и има шанс за живот.

Това ясно може да се види на две снимки. Първата (ляво) е правена в дома за медикосоциални грижи миналата година, а втората (дясно) е в дома на новото си американско семейство.

Мисля, че снимките говорят достатъчно и думите са излишни. Разликата е Katie_before_02фрапираща и ясно показва какво означава едно дете да бъде гледано в институция”, заяви за „Телеграф” Антоанета Владимирова, шефка на фондация „Мечти”, която се занимава с осиновявания в чужбина. Тя лично е помагала на семейство Джо и Сузана Мюсер да осинови българското сираче, страдащо и Синдром на Даун.

Шансът

Шансът за нов живот на Вероника идва миналия ноември. След 4-месечна процедура по осиновяване Сузана пристига в Плевен, за да я отведе. Американката е в шок от вида на детето на живо и от гледката на останалите деце, делящи едно отделение с бъдещата й дъщеря – на шестия етаж в дома в Плевен, където се намират сирачетата е с най-тежки заболявания. Вероника веднага е отведена в частната болница „Токуда”, за да бъде стабилизирана за 2-3 дни. Веднага щом състоянието й позволява, излитат за САЩ. Линейка я взима от летището и детето е настанено в детска клиника във Филаделфия.

Следват пълни изследвания, при които е установено, че детето е със силна анемия, поради недохранване, както и напреднала остеопороза, стари счупвания на кости, зараснали на криво и пълна липса на витамин Д. Всичко това заедно със тежко умствено и физическо изоставяне.

Тогава тя не можеше дори да се храни. Затова първата седмица американските лекари само я захранвали”, разказва Антоанета Владимирова, която още следи развитието на детето. След захранването започва интензивна рехабилитация – с нея започват да работят физиотерапевти, логопеди и други специалисти.

Само 4 месеца Вероника вече е друга.

За да си представите разликата ще ви кажа, че в България тя не можеше да седи изправена. Не говореше, само плачеше и то по-скоро само стенеше. Сега можете да видите на снимките, че седи. Много скоро ще ходи с проходилка. Все още е със сонда, за захранване, но вече се храни с нормална храна, а съвсем скоро е казала и първата си дума „мамо”. Всичко това само за 4 месеца”, разказва още Владимирова. Сега детето живее в Пенсилвания. Осиновителите й имат още 10 деца, като последното е със синдром на Даун. Именно това ги подтикнало да осиновят такова дете. Майката е домакиня и изцяло се е отдала на грижа на децата си.

Лечение

След постъпването на Вероника в „Токуда” от болницата толкова се шокират, че решават да посетят дома в Плевен. Специалистите избират други 8 деца, за да постъпят в болницата.

Разбрахме, че децата там имат нужда от внимание и решихме да отидем на място да ги прегледаме. Съгласувахме идеята си с Агенцията за закрила на детето и отидохме“, каза доц. Лилова. Тогава няколко деца са били взети за лечение в „Токуда“, доц. Маруся Лилова, началник на педиатрията в болница „Токуда“. На въпрос било ли е установено, че децата са били недохранени доц. Лилова заяви, че не желае да коментира.

А останалите?

Общо 154 деца се отглеждат в дома в Плевен. 98 от тях са с тежки увреждания, като по-голямата част от тях не мърдат от леглата си. Засега само 6 от тях ще имат шанса на Вероника. В момента за тях тече процедира по осиновяване и в края на майа те също заминават за САЩ.

Само чужденци осиновяват такива деца, особено американци. Европейците също все още държат на здраво дете. Отвъд Океана обаче имат невероятни възможности – медицината е на светлинни години и н, защото имат по-добри лекари, а за щото имат финансовата възможност. Едно такова дете има нужда от много терапия – масажи, логопед, физиотерапевт. Там ги получават само със здравната си осигуровка. Наистина за здраве се плаща много, но това им покрива много неща”, казва още Антоанета.

Персоналът признава само за бирените бутилки

bel

Бебетата от дом „Майка и дете” са хранени с бирени бутилки, върху които има биберон, признаха служителите на дом „Майка и дете” в Плевен. Това обаче беше за няколко дни. Да, нямат личен лекар, защото не можем да ги запишем, никой не иска да ги лекува, допълват те.

Само тези две обвинения от доклада на Агенцията за закрила на детето призна персоналът на социалното заведение, където са настанени 154 бебета и малки деца, част от тях с много тежки увреждания. Всичко друго те определиха като лъжи. Екип на „Телеграф” успя да влезе в дома след дълги уговорки и няколко хлопвания на вратата. Това става

ден след посещението на здравния министър

Десислава Атанасова. Изненадващата й проверка бе провокирана именно от шокиращия доклад на Агенцията за закрила на детето. В него експертите посочват, че памперсите на децата не са сменяни 24 часа, държани са в мокри легла, недохранени са, не са водени на профилактични прегледи, а едва 7 от тях имат джипи. Излъскани коридори, чисти чаршафи и завивки, облечени дечица със сухи памперси, а всяка дежурна сестра храни по едно дете, говори си с него и го гушка. Това можеше да се види във всички отделения в събота следобед. Всъщност тази картина, разминаваща се драстично със заключенията на „Закрила на детето” от септември, завари и министъра в петък. Атанасова обаче слезе в пералното помещение, където намери купища опикани чаршафи, което я накара да се усъмни, че в дома са знаели за проверката й предварително. В събота вече и тях ги нямаше. „Нормално е здравният министър да намери такова нещо. Все пак децата пишкат, наакват се постоянно”, коментира дежурният лекар д-р Георги Белишки (на снимката), който лично ни заведе до подземието при пералните. Единствено тежката запарена миризма на урина се усещаше навсякъде и все повече се засилваше с приближаването на детските стаи.

Качваме се на 6-ия етаж. Най-страшният.

Много посетители не издържали на гледката, а дори една жена преди време колабирала. Там лежат и не мърдат около 50-ина бебета и малки деца с най-тежките заболявания – хидроцефалия, синдром на Даун, синдром на Птеригиум, паралич и др. Всичките тези болести са деформирали телцата им, поради което са в кошарите. От някои се чува тежко дишане и хъркане. За да издържи на гледката, човек трябва да събере цялото хладнокръвие, на което е способен, и да стиска зъби. За твърдението, че децата са недохранени, Сакине заяви. „Храним ги по 5-6 пъти на ден. Ето с това шише с биберон.” Обясни, че е пълно със сухо мляко и водаи го подаде към няколкомесечно дете, докато лежи в леглото. Тук тя признава, че миналия август наистина са ги хранили с шишета от бира с биберон. Нейното обяснение и това на д-р Белишки е по-голямата им вместимост. Освен това ги използвали само няколко дни. Д-р Белишки призна, че от всички 154 деца само 7 имат личен лекар, както пише и в доклада на „Закрила на детето”.

„Да, имаме проблеми със записването им, никой не иска да ги лекува”, казва Белишки. Твърди, че всички обаче са водени на прегледи при лекари специалисти. Цяла година и половина чакат да оперират момиченце, което е с катаракта (перде на окото). То страда и от синдром на Маршал. Причината за забавянето била, че няма подпис от майка му. В това отделение видяхме и момиче на 16 години, което изглеждаше на 2, беше в проходилка. „Храним я, но не става. Тя не наддава”, казва Белишки. Според него единственият начин тези деца да изглеждат и да се чувстват по-добре е да има индивидуална грижа за тях. Според него персоналът от 174 души е малко за толкова деца. Дисциплинарно уволнената директорка д-р Иржина Костова все още работи в дома. Тя е в отдел „Човешки ресурси”.

За 10 години са 238 деца починали в страната

238 деца с увреждания са измрели в последните 10 години по домовете в страната. Това показаха преди време резултатите от съвместната проверка на Върховната касационна прокуратура и Българския хелзинкски комитет. Проверката показва още, че само от 2007 г. насам в домовете са измрели 58 деца. Малчуганите загиват най-често от глад, пневмония или залежаване, показва още проверката. Регистрирани са и случаи на физическо и сексуално насилие над децата. Заради смъртните случаи прокуратурата образува 166 дела срещу неизвестни длъжностни лица. Разследват се и 27 случая за физическо и сексуално насилие над малчуганите. Разследванията се водят за причиняване на смърт по непредпазливост, за умишлено умъртвяване, както и за телесни повреди и сексуално посегателство.

Могилино

България не за първи път ще шокира Европа и света с условията в домовете за деца. Първата потресаваща история дойде от русенския дом Могилино, който след усилията на всички институции, беше закрит. Тогава в дома живееха деца с тежки физически и психически проблеми, а за тях се грижеха 60 човека – възпитатели, санитари, перачи, готвачи, медицинска сестра, психолог, счетоводител, социален работник. Всички нямаха необходимата квалификация да работят с деца с увреждания, нито имаха образование. Рехабилитатор също нямаше. Обвинения имаше за хранено, за живота, за грижите на децата, дори за сексуални извращения. Домът нашумя, след като Би Би Си направи репортаж за него, излъчвайки ужасяващи кадри за условията там. В репортажа ставаше ясно, че са починали три деца, но това е в следствие на тежките им болести.

Снимки: Марин Кръстев

Posted on април 9th, 2012 by Molivche  |  1 Comment »

 
Wordpress