Из Европа за 231 дни
Снимка: Крум Стоев
Всеки понеделник той започва живота си отново – нова страна, нов адрес, нова работа, нови приятели. От ноември досега го е правил 11 пъти, остават му още 22. Това предвижда амбициозния план на 24-годишния пътешественик Жан Лашне.
След като преди няколко месеца взима дипломата си за авиоинженер осъзнава, че не може просто да си потърси работа в родния си Париж и да живее като всички останали. Решава, че трябва да обиколи Европа. Но не просто да пътува и разглежда забележителности като турист, а да работи във всяка една страна точно по 7 дни. По думите му само така може да опознае истинския живот и хората във всяка една от тях. Следват безброй телефонни разговори и мейли със стотици компании и държавни институции из целия континент, за да си уреди престоя и работното място във всяка една страна. Получава му се и на 23 ноември той стъпва на първото си работно място – риболовен кораб в Малта.
„Това беше една от най-трудните професии. Не беше просто разходка в открито море”, казва Жан. Работата е тежка, хвърля мрежи, носи рибата, реди я във хладилните. „Няма значение дали е ден и нощ, работи се постоянно”, разказва още той. Тази седмица обаче е в костюм и седи зад бюро. У нас работи в компания за набиране на персонал. Откриваме го там, за да поговорим с него в обедната му почивка. Не е избирал какво да работи тук, е била единствената му възможност – фирмата, в която работи е и спонсор на проекта му.
„Така намирам средства за пътуването си”, обяснява още Жан. Иначе трудно намира фирми, защото малко работодатели се съгласяват да приемат човек, който ще работи само 7 дни без никакъв опит. Освен собственика на риболовния кораб в Малта, убеждава още собственик на пекарна в Лихтенщайн.
„Там трябваше да ставам в 3:30 ч и се започваше с месене, печене. Освен това мажеш с масло сандвичите – за седмица може би приготвих 1000 сандвича”, разказва още Жан.
„Може би по-лесно е, когато работиш с ръцете си – виждаш резултата веднага. Но път там физическото напрежение е голямо, а и трябват много тънкости”. Признава, че много трудно му било за 6 дни да научи фламенко в Испания и на 7-ия да преподава. За тази работа не получил нито цент.
„България е страната, в която са ми задавали най-много въпроси – какъв съм, от къде идвам, къде живея”, заявява Жан, когато го питаме какво му е впечатлението за българите. Още с пристигането си бил засипан от всички с въпроси за личния му живот. Твърди обаче, че сме дружелюбни и сърдечни. Тук лесно е намерил работа. Докато се разхождахме с него из софийския булевард „Христо Ботев” пък заяви , че в една от баничарниците е ял най-вкусния кроасан. Освен това се влюбил във вкуса на нашенската лютеница. Другото, което особено го впечатлило са дупките в София. А особено се учудил, че тук много се пуши. „Вие пушите и в затворени помещения. Това съм го виждал само тук и в Гърция”, казва той.
Най-добре плащат в Швейцария
„Най-добре плащат в Швейцария”, категоричен е Жан. Там бачкал в работилница – в нея правели музикални инструменти – традиционният алпийски рог. „Имах пари да живея предостатъчно, да купя подаръци и да ми останат. Най-интересно и забавно му било да бъде барман в Дъблин. Там дори посреща Нова година. Що се отнася до хората, Жан твърди, че може да имат различни култури, но се е убедил в едно – навсякъде си приличат. В неделя заминава за Австрия, защото в 7 ч сутринта в понеделник ще бъде служител в маркетингов отдел.
