Снимки: Бойко Кичуков

Чували, пълни с дрехи, обувки и одеяла стоплиха стотици бездомни в няколко града на страната вчера. Всички те бяха донесени от безброй доброволци, отзовали се на съвсем спонтанна инициатива във „Фейсбук” под надслов „Спешно дарителско събитие”.
Събитието бе организирано за по-малко от 24 часа от Петър Бакърджиев и Десислава Калайджиева. „Докато всички ние „зъзнем“ на топло, бездомни и клошари умират от измръзване”. Това послание в социалната мрежа предизвика вълна от хора, която се понесе към предварително уречени места в София, Варна, Пловдив и Велико Търново.

От глад и студ
Още към 11 ч към Народния театър в София се оформи куп от пликове с палта, якета, блузи, шалове, ръкавици и обувки. С тях се разпореждаше лично Петър Бакърджиев, който едва успяваше да усмири нетърпеливите бездомни, дошли от всички домове за временно настаняване или изпълзели от кашони и дупки, където прекарват нощите си. Точно в 12 ч дрехите бяха извадени и се започна голямото ровене и грабене. Всеки оглеждаше и придърпваше по нещо и го мереше дали ще му стане. Щом му беше по мярка го грабваше и сякаш уплашено да не му го вземе някой, го прибираше в торба или под якето си. Част от тях толкова се радваха, че благодаряха на отзовалите се. Не мина и без спречквания. Гладът и постоянната борба за оцеляване явно бяха озверили някои от тях.
„44 номер са. Ще ми станат, дай насам, не пипай!”, крещеше млад мъж на друг, който тъкмо посягаше към добре запазени обувки. Ядосан, вторият я взе и замахна с обувката, за да го удари. В този момент се намеси отново Петър, който разпредели за всеки по нещо. „Ей т’ва българите много сте грабливи бе”, викна след малко един  ром. Не липсваха и хитреци, които взеха дрехи с цел да ги продадат след това.

Надежда
Отстрани бяха застанали и няколко майки, гушнали децата си. Сред тях бе 23-годишната Зина. Беше дошла от Дома за временно настаняване в Красна поляна с двете си малки деца – на 2 и 3 годинки. В ръцете си стискаше две якета и розова шапка. „Хубави са. Много се радвам, че някой помага”, каза тя пред „Телеграф”.
„Събрахме над 200 чувала. Чудесно стана, благодаря на всички”, каза в края на деня Петър. Останалите чували бяха разнесени с коли до клошарите по улиците и в кризисния център в Захарна фабрика.

Най-щастливият Цветан с нови обувки

Сред най-щастливите пък бе 33-годишният Цветан. Младият мъж, който последния месец спи в кризисния център в Захарна фабрика, си бе намерил, по думите му,  „чисто нови обувки”. За секунди дори беше успял да ги обуе и гордо ни ги показваше, докато държеше в ръцете си старите си скъсани ботуши. „Сирак съм. Останах без работа, няма къде да живея. Имам само тези дрехи на себе си. Сега поне ще мога да ги сменя”, радваше се той, като бързаше да допълни, че се къпе всеки ден. Помоли да напишем, че си търси работа. „Може продавач, чистач, всичко съм готов да работя”.