Продават книги на 100 години с посвещения от Йовков и Далчев

Антиквари ги събират от библиотеки на възрастни софиянци

Да държите в ръцете си книга с посвещение лично изписано от Пейо Яворов, Атанас Далчев или Йордан Йовков и да останете хладно равнодушни е трудно. Разбира се, ако не сте от онези 29%, които, според последните проучвания, са прочели по-малко от 10 книги в живота си. Предполагаме, че щом четете тези редове – не сте от тях. Ако пък сте – ще се радваме да ви убедим да се докоснете до това богатство, колкото и клиширано да звучи.
Намираме се в малък гараж в безистен на бул. „Васил Левски“ 87 в София. Мирише на пожълтели страници с полепнал прах. Не трябва да се завърташ много рязко, защото може да събориш нещо, толкова е тясно. Защото малкото пространство е заето от рафтове, отрупани с книги. От пода също изникват купчини. Сред тях, в дъното, е Пламен Нуцов, собственикът на една от антикварните книжарници в столицата.

За споменъ

В ръцете си държи „Строители на съвременна България” от Симеон Радев. Екземплярът е специален. На първата страница най-горе с избеляло мастило е изписано на ръка посвещение към някогашен получател. Почеркът е на самия Радев, а книгата е била предназначена за писателя Петко Тодоров. 100 години – толкова време този екземпляр е преминавал от ръце в ръце, от библиотека в библиотека, за да се озове в нашите ръце днес в малкото гаражче.
„Тези екземпляри са особено ценни. Търсят ги страстни почитатели и колекционери, за които книгата не е просто текст”, казва Пламен. Едно такова копие може да надхвърли 100 лева.
„Всичко е по договаряне, зависи от автора, от самото издание, от корицата”, обяснява още букинистът. Допълва, че само преди седмица се е „появила” книга с посвещение от Йордан Йовков. Нямаме късмет да се докоснем до нея и да прочетем написаното, защото новият й собственик вече си я е намерил.
В антикварните книжарници може да се открият много такива книги. Малко по-нагоре по „Васил Левски”, след завой по „Иван Вазов”, чака друга малка антикварна книжарница. От претрупаните редове може извадите вече пожълтяло издание на стихосбирката „Париж” на Атанас Далчев с подпис “На Борисъ Ганчевъ за споменъ” (за любопитните Борис Ганчев е актьор, съвременник на поета). Книжката е отпечатана през 1930 г. в 1000 бройки, става ясно още от първите страници.

Първо издание
Първите издания на най-значимите ни произведения също се търсят много, казва още Пламен. След това изважда от рафта три томчета с меки корици – това е „Кървава песен” на Пенчо. Р. Славейков. От 1913 г. Такива книги са малко по-евтини, вървят между 40 и 80 лева.

„Трябва да знаете, че не всеки път, когато пише „първо издание” е така. Обикновено на първите издания не се отбелязва, затова не се лъжете”, съветва Мирослав Димитров, собственик на книжарницата на „Иван Вазов”, докато вади от рафта „В полите на Витоша”. Сред едни от най-скъпите първи издания са на писателя Чавдар Мутафов, не толкова известен сред читателите, ни доста търсен от колекционерите. Те са над 100 лева.
Всички тези книги идват от библиотеките на възрастни софиянци, които са ги събирали през годините. След като починат обикновено роднините им разпродават всички книги. Случва се обаче и да бъдат изхвърляни. Книги са се намирали и на боклука.
Има и такива от 70-80-те, които са много специфични. Хората, които ги търсят са толкова малко, че не си струва преиздаването им. Това обаче ги прави добра инвестиция. Такива са албумите на големи художници. Този на Владимир-Димитров Майстора се продава за 500 лева.

Старопечат
Най-скъпите книги са старопечатна литература от 19 в., разказва Мирослав. Неговата книжарница се е специализирала именно в такава литература. Там можете да видите нещо много рядко – зад витрината е първата печатна книга на новобългарски език. Написана е от Софроний Врачански и издадена през 1806 г., разказва Мирослав, докато държи в ръцете си пожълтелите страници на повече от 200 години. Следи от всичките й собственици са останали по вътрешната страна на корицата – изпълнена е с техни записки. Стойността й е 2000 лева.

От „Кристал”…
И Пламен и Мирослав се занимават с антикварни книги от края на 90-те. Както повечето си колеги са тръгнали от градинката на „Кристал”. Работили заедно за един от първите букинисти в София, но пътищата им се разделили и всеки е направил своя книжарница. Всъщност „Кристал” е знаково място за софийските букинисти. Почти всеки е тръгнал от там. Първите сергии се появяват в края на 1989 г. В началото за оцеляване.
„Бяхме студенти през 90-те, знаете какви времена бяха. Така си изкарвахме парите – продавахме стари книги”, разказва Пламен. Това всъщност е началото на този бизнес у нас. И преди 1989 г. е имало, но е било тайно и на черно.
Днес пазарът е разпределен. Ако букинистите по сергиите разчитат на случаен поток  от хора, то малките книжарници имат постоянни клиенти, които идват най-вече след поглед в сайта им. По кашоните няма да намерите скъпи и ценни издания, но пък най-добрата литература, излязла след 1944 г . може е на цена до 10 лева.

Сделка! 5 книги за 13 лева

5 книги за 13 лева. напълно реална сделка, случила се преди месец между мен и  кашонен букинист на „Орлов мост”. Така докато автобусът дойде. 4 романа на майстора на словото Труман Капоти, както и сборник на американския майстор на разази Сароян. Преводите между двете войни не с толкова ценни, казва Пламен Нуцов. Затова и в кашоните по спирките и в книжарниците вървят по 3, 4, 5 лева.
Често продават три тома от един автор за 15 лева.

Най-трудно се намират Кант, Платон и Маркес

Вече сигурно и децата знаят, че Габриел Гарсия Маркес се намира трудно. Причината – не е преиздавана заради спор за авторските права. Старото джобно издание върви по около 30 лева. Затова, ако ви поискат повече – не се поддавайте, а започвайте да се пазарите. „Любов по време на холера” също върви толкова. Преди известно време е имаше вакум за Шекспир, защото Валери Петров не си преотстъпваше правата, посочи Мирослав. Комедиите вървяха 60 лева, което е високо за антикварна литература. Много трудно се намират и редки философски издания на Кант и Платон. За антикварите обаче търгуването с художествена литература не е толкова вълнуващо. „Даже малко скучно”, казва Пламен Нуцов. Това е защото преводната литература след 1944 г. не е толкова ценна, колкото изданията преди Втората световна война и най-вече от 19 в.