Archive for януари, 2012

С ПОДПИС ОТ АВТОРА

Продават книги на 100 години с посвещения от Йовков и Далчев

Антиквари ги събират от библиотеки на възрастни софиянци

862001

Да държите в ръцете си книга с посвещение лично изписано от Пейо Яворов, Атанас Далчев или Йордан Йовков и да останете хладно равнодушни е трудно. Разбира се, ако не сте от онези 29%, които, според последните проучвания, са прочели по-малко от 10 книги в живота си. Предполагаме, че щом четете тези редове – не сте от тях. Ако пък сте – ще се радваме да ви убедим да се докоснете до това богатство, колкото и клиширано да звучи.
Намираме се в малък гараж в безистен на бул. „Васил Левски“ 87 в София. Мирише на пожълтели страници с полепнал прах. Не трябва да се завърташ много рязко, защото може да събориш нещо, толкова е тясно. Защото малкото пространство е заето от рафтове, отрупани с книги. От пода също изникват купчини. Сред тях, в дъното, е Пламен Нуцов, собственикът на една от антикварните книжарници в столицата.

За споменъ

В ръцете си държи „Строители на съвременна България” от Симеон Радев. Екземплярът е специален. На първата страница най-горе с избеляло мастило е изписано на ръка посвещение към някогашен получател. Почеркът е на самия Радев, а книгата е била предназначена за писателя Петко Тодоров. 100 години – толкова време този екземпляр е преминавал от ръце в ръце, от библиотека в библиотека, за да се озове в нашите ръце днес в малкото гаражче.
„Тези екземпляри са особено ценни. Търсят ги страстни почитатели и колекционери, за които книгата не е просто текст”, казва Пламен. Едно такова копие може да надхвърли 100 лева.
„Всичко е по договаряне, зависи от автора, от самото издание, от корицата”, обяснява още букинистът. Допълва, че само преди седмица се е „появила” книга с посвещение от Йордан Йовков. Нямаме късмет да се докоснем до нея и да прочетем написаното, защото новият й собственик вече си я е намерил.
В антикварните книжарници може да се открият много такива книги. Малко по-нагоре по „Васил Левски”, след завой по „Иван Вазов”, чака друга малка антикварна книжарница. От претрупаните редове може извадите вече пожълтяло издание на стихосбирката „Париж” на Атанас Далчев с подпис “На Борисъ Ганчевъ за споменъ” (за любопитните Борис Ганчев е актьор, съвременник на поета). Книжката е отпечатана през 1930 г. в 1000 бройки, става ясно още от първите страници.

Първо издание
Първите издания на най-значимите ни произведения също се търсят много, казва още Пламен. След това изважда от рафта три томчета с меки корици – това е „Кървава песен” на Пенчо. Р. Славейков. От 1913 г. Такива книги са малко по-евтини, вървят между 40 и 80 лева.

862002
„Трябва да знаете, че не всеки път, когато пише „първо издание” е така. Обикновено на първите издания не се отбелязва, затова не се лъжете”, съветва Мирослав Димитров, собственик на книжарницата на „Иван Вазов”, докато вади от рафта „В полите на Витоша”. Сред едни от най-скъпите първи издания са на писателя Чавдар Мутафов, не толкова известен сред читателите, ни доста търсен от колекционерите. Те са над 100 лева.
Всички тези книги идват от библиотеките на възрастни софиянци, които са ги събирали през годините. След като починат обикновено роднините им разпродават всички книги. Случва се обаче и да бъдат изхвърляни. Книги са се намирали и на боклука.
Има и такива от 70-80-те, които са много специфични. Хората, които ги търсят са толкова малко, че не си струва преиздаването им. Това обаче ги прави добра инвестиция. Такива са албумите на големи художници. Този на Владимир-Димитров Майстора се продава за 500 лева.

Старопечат
Най-скъпите книги са старопечатна литература от 19 в., разказва Мирослав. Неговата книжарница се е специализирала именно в такава литература. Там можете да видите нещо много рядко – зад витрината е първата печатна книга на новобългарски език. Написана е от Софроний Врачански и издадена през 1806 г., разказва Мирослав, докато държи в ръцете си пожълтелите страници на повече от 200 години. Следи от всичките й собственици са останали по вътрешната страна на корицата – изпълнена е с техни записки. Стойността й е 2000 лева.
862003
От „Кристал”…
И Пламен и Мирослав се занимават с антикварни книги от края на 90-те. Както повечето си колеги са тръгнали от градинката на „Кристал”. Работили заедно за един от първите букинисти в София, но пътищата им се разделили и всеки е направил своя книжарница. Всъщност „Кристал” е знаково място за софийските букинисти. Почти всеки е тръгнал от там. Първите сергии се появяват в края на 1989 г. В началото за оцеляване.
„Бяхме студенти през 90-те, знаете какви времена бяха. Така си изкарвахме парите – продавахме стари книги”, разказва Пламен. Това всъщност е началото на този бизнес у нас. И преди 1989 г. е имало, но е било тайно и на черно.
Днес пазарът е разпределен. Ако букинистите по сергиите разчитат на случаен поток  от хора, то малките книжарници имат постоянни клиенти, които идват най-вече след поглед в сайта им. По кашоните няма да намерите скъпи и ценни издания, но пък най-добрата литература, излязла след 1944 г . може е на цена до 10 лева.

Сделка! 5 книги за 13 лева

5 книги за 13 лева. напълно реална сделка, случила се преди месец между мен и  кашонен букинист на „Орлов мост”. Така докато автобусът дойде. 4 романа на майстора на словото Труман Капоти, както и сборник на американския майстор на разази Сароян. Преводите между двете войни не с толкова ценни, казва Пламен Нуцов. Затова и в кашоните по спирките и в книжарниците вървят по 3, 4, 5 лева.
Често продават три тома от един автор за 15 лева.

Най-трудно се намират Кант, Платон и Маркес

Вече сигурно и децата знаят, че Габриел Гарсия Маркес се намира трудно. Причината – не е преиздавана заради спор за авторските права. Старото джобно издание върви по около 30 лева. Затова, ако ви поискат повече – не се поддавайте, а започвайте да се пазарите. „Любов по време на холера” също върви толкова. Преди известно време е имаше вакум за Шекспир, защото Валери Петров не си преотстъпваше правата, посочи Мирослав. Комедиите вървяха 60 лева, което е високо за антикварна литература. Много трудно се намират и редки философски издания на Кант и Платон. За антикварите обаче търгуването с художествена литература не е толкова вълнуващо. „Даже малко скучно”, казва Пламен Нуцов. Това е защото преводната литература след 1944 г. не е толкова ценна, колкото изданията преди Втората световна война и най-вече от 19 в.

Posted on януари 27th, 2012 by Molivche  |  No Comments »

Сирачета спят на цимента при -15°С

Две осемгодишни сирачета от старозагорския дом „Българка” са били принудени да спят на пода при кучи студ от -15 градуса като назидание за поведението им.

Две осемгодишни сирачета от старозагорския дом „Българка” са били принудени да спят на пода при кучи студ от -15 градуса като назидание за поведението им. Наказанието било наложено от педагогическия съвет на сиропиталището, в който влиза и директорката. Причината ­ хлапетата си играли с още трима на „Чичо доктор”.

Абсурдната санкция трябвало да продължи 5 дни, но служителка в дома се спънала в едно от децата и подала сигнал в Агенцията за закрила на детето. Стреснати, от ръководството на дома прекратили безумието, но децата – Милен и Галин*, все пак изкарали една нощ на вледеняващия под. Едно от другите хлапета е било малтретирано от самата директорка на дома – Пенка Йонкова. „Страх ме е от нея. Забиваше токчето си в крака ми”, обясни то пред „Телеграф” (виж карето). Малко след инцидента пък неудобната служителка – Кина от с. Дълбоки, била пенсионирана. „Знаех, че ще си замина, като кажа всичко това, но не можех да си мълча”, коментира тя пред вестника, като разказа, че шамарите и насилието са обичайна част от възпитателните методи на ръководството на дома.

Навън

„Беше 7 или 8 февруари миналата година, точно насред големите студове. През нощта падаше до минус 15 градуса и се бяха образували поледици”, разказа пред „Телеграф” Кина. По това време тя работела като домакинка в стола на дома. Заради студа автобусът до селото, където живее, бил спрян и решила да остане да пренощува в сиропиталището „Гледах „Листопад”, а след като свърши ­ към 10 часа вечерта, реших да ида до канцеларията. Тръгнах по коридора, беше тъмно и не виждах нищо. Изведнъж се спънах в нещо черно като куп на пода. Поглеждам – телце на дете, облечено в бяла блузка, завито с одеяло и спи върху една дъска. Гледам – това е Милен, тогава на 8-9 години беше. А в коридора парно няма, кучи студ”, спомни си вече пенсионираната служителка. Тя смаяна отишла директно в стаята на възпитателите, където попаднала на една от дежурните ­ Даниела Славчева. „Каза ми, че бил наказан. Попитах я защо, а тя мълчи. Викам є: Какво може да направи дете на 9 години, за да го оставите там? Пак не ми отговори. Чак като я заплаших, че ще се обадя в полицията, ми заяви, че е там заради „сексуални извращения”, продължи историята Кина, която и до ден днешен недоумява какви сексуални извращения може да са пратили децата на пода. „Най-много да са играли на „Чичо доктор”, обясни тя. Докато си говорела с възпитателката обаче, станало ясно, че освен Милен със същото наказание заради игрите им било и друго дете – Галин. Но той бил пратен на втория етаж, за да са далеч хлапетата едно от друго. Тъй като Кина заплашила, че веднага ще се обади в Отдела за закрила на детето, двете момчета били прибрани по леглата още същата нощ. Освен тях още три деца били наказани заради игричките на „Чичо доктор”, но по-леко – пратили ги в други стаи „за известен период от време”. Макар санкцията да била прекратена, Кина все пак решила да предотврати други подобни случаи и подала сигнал в общината и в бургаския териториален офис на Агенцията за закрила на детето, който отговаря и за Стара Загора.

Възпитание

При последвалата проверка на агенцията станало ясно, че възпитателната мярка била наложена не от кого да е, а от социално-педагогическия съвет в дома, който се събрал на специално заседание. „Педагозите ни обясниха, че петте деца са се опипвали, и решили да ги накажат, като ги разделят, за да се преустановят взаимоотношенията между тях и да се коригира поведението им. Тъй като Галин и Милен били инициаторите, ги пратили за назидание на пода”, разкриха пред „Телеграф” служители на агенцията. Официалното заключение на комисията, проверила дома, е, че наказанието е неудачно и води до уронване на достойнството на детето. Освен това е била създадена опасност за физическото и психическото състояние на децата, което нарушава и конвенцията за правата им на ООН. Вследствие на проверката Агенцията за закрила на детето е наказала директорката на дома Пенка Йонкова с глоба. Отделно изпратили доклада на проверяващите и в Районната прокуратура в Стара Загора.

Абсурд

Обвинителите образували досъдебно производство, което обаче било прекратено набързо с мотива, че педагозите действително са действали „неадекватно, житейски и морално укоримо” и са нарушили вътрешните правила за работа, но това не представлявало престъпление по Наказателния кодекс. По-абсурдното е, че ако родител направи същото, това вече се счита за престъпление и ще му бъде повдигнато обвинение.

Така в крайна сметка ръководството на дома си останало единствено с глобата и с предупреждение, че при второ подобно нарушение ще има и административни наказания.

Шефката на „Българка” Пенка Йонкова: Няма такова нещо

Макар в заключенията от проверката на Агенцията за закрила на детето черно на бяло да пише, че деца са били наказвани да спят на пода, директорката на дома отрече да е имало подобен случай. „Няма такова нещо. Не са спали в коридора”, повтори на няколко пъти пред „Телеграф” Пенка Йонкова. След като є припомнихме, че е било образувано и досъдебно производство, тя в крайна сметка призна, че знае за инцидента. Изми си обаче ръцете, като заяви, че се е случил през уикенда, когато тя не е била на работа. „Не искам да дъвча този случай. Минаха много организации и установиха, че няма такова нещо. Това, че някой не си е изпълнявал задълженията, е друг въпрос”, противоречеше си тя, а накрая отказа да разговаря.

Агенцията: Не са ги учили да познават тялото си

С децата и персонала на дома не са провеждани дискусии, беседи и специализирани обучения на тема насилие и видовете му – физическо, психическо и сексуално. С най-малките не са осъществявани обучения, свързани със здравето и физиологията на човешкото тяло. Това е заключението на комисията от отдела на Агенцията за закрила на детето в Бургас. На около 3-4 г. децата осъзнават, че момчетата и момичетата имат различни полови органи. Те са любопитни и могат да бъдат заварени да играят на  „Чичо доктор“, изучавайки телата си с друго дете. Това изучаване няма нищо общо със сексуалната активност на възрастните, смятат специалистите. В такива моменти е най-добре с децата да се говори. След инцидента в дом „Българка” са били проведени разговори с децата на тези теми.

Едно от момчетата: Директорката си забиваше токчето в крака ми

„Директорката забиваше токчето си в крака ми.” Това разказа пред „Телеграф” едно от 5-те децата в дома, чието име няма да споменаваме. „Слагаше силно ето така (токчето) и натискаше”, обясни момчето, показвайки с краче какво е направила Пенка Йонкова. Момченцето призна, че се страхува да ходи в директорския кабинет, защото директорката „дърпала уши” и „щипела”. Страх се усещаше във всяко едно дете, с което екипът ни се срещна в дом „Българка”. Сирачетата, с които опитахме да разговаряме, се страхуваха да кажат каквото и да било. „Чувала съм писъци и рев от кабинета”, разказа пък самата Кина и допълни: „Хубаво ги шамари, така ­ от сърце. Това е възпитателният метод в дома. Това го написах в сигнала.” Според други служители в дома се случвало деца да бъдат затваряни в банята и поливани със студена вода за наказание. Кина обаче е единствената, дръзнала да подаде сигнал. Вероятно затова, преди да є стане време за пенсия, е била събрана подписка да бъде отстранена. Под нея парафите си са сложили част от останалите є колеги, както и една от чистачките. „Не исках, но се страхувах, че ще ме отстранят, а ми оставаха само 8 месеца до пенсия”, призна тя пред „Телеграф”.

*Имената на всички деца са сменени от съображения за сигурността им. В редакцията се пазят записите с разговорите с тях.

Posted on януари 9th, 2012 by Molivche  |  19 Comments »

 
Wordpress