Семейства разсиновяват деца
Мама ме върна
„Мама ми смени името и ме върна”. Този кошмар гони сирачето Надя в продължение на години. Когато е на седем, я осиновяват за първи път. Новите и родители я вземат на мястото на починалата им дъщеричка. Броени дни след това й сменят официално името в съда с това на мъртвото им дете. Впоследствие обаче връщат Надя с мотива: „Ти не правиш като нея”. Сега Надя вече е на 16 години, но на психолозите в социалния дом им отнема много време, за да преодолеят щетите, нанесени върху психиката й от бившите й родители.
Елена е на 13, няма родители. Осиновена е от самотна жена на 60. Официалните мотиви на възрастната осиновителка са да помогне на едно сираче. Неофициалните – момичето да наследи имотите й, за да не отидат в ръцете на племенницата й в Америка. Още от следващия ден обаче я превръща в домашна прислужница. Кара я да пере и чисти, а в крайна сметка я връща на социалните.
Иван е на 8, няма родители. Новото му семейство е платило, за да бъде осиновен. Малко по-късно настава разрив между съпрузите, стига се до развод. Майката поставя ултиматум на мъжа си: „Или аз, или детето”. Така, за да спасят брака си, връщат момчето на социалните. Причината, която дават е, че не разбират хлапето. Твърдят също, че имало и „сексуализирано поведение”. Всъщност детето просто задавало нормалните за възрастта си въпроси за секса.
Това са три реални истории от три кътчета на България.. С тях са се сблъсквали социални работници, отговарящи за осиновяванията. Те още ги помнят, а никой не може да каже какво точно е отражението върху психиката на трите деца и десетките останали сирачета, които през годините са били върнати от осиновителите си.
Само от началото на годината досега са заведени 26 дела за прекратяване на осиновяване. Толкова семейства са декларирали официално, че не искат да се грижат повече за новото си дете, казаха за „Телеграф” от Агенцията за социално подпомагане. Позовават се на вратички в Семейния кодекс, която позволява на родителите да прекратят осиновяването, ако изтъкнат уважителна причина. Колко от молбите ще бъдат уважени все още не е ясно, но дори и съдът да не се съобрази с искането им, проблемът остава, защото така или иначе семейството и детето вече не могат да живеят заедно. Така, щом осиновителите обявят, че искат да го върнат, то отива обратно в социален дом, което е огромна психологическа травма за него. За да се сложи края на това, в новия закон за закрила на детето, който ще бъде готов до края на тази седмица, вратичката в Семейния кодекс се затваря. Новите текстове предвиждат, ако едно семейство осинови дете и след това декларира, че иска да го върне, това се приема като изоставяне. Няма да им бъде предлагано и друго хлапе за осиновяване, разкри пред „Телеграф” шефката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани.
Грешка
Най-честите причини за разсиновяване на деца над 7 години, които изтъкват до момента семействата, са развод или заболяване, което се проявило по-късно и не могат да се справят с него, обяснява Нина Кънчева – главен експерт в дирекция „Закрила на детето” на АСП. Тя посочва, че може да се получи проблем, свързан с говора, трудности с двигателното и физическото развитие, изоставане в нервно-психическото развитие и други. Има случаи, когато това се случва броени дни след осиновяването. Така новите родители може да са гледали сирачето дори две седмици, но да решат, че това не е детето, което са си представяли. Според социалните, обаче, не във всички случаи може вината да се хвърля върху осиновителите. Има случаи, в които всичко изглежда нормално, но заживее ли детето със семейството, се вижда, че не може да се адаптира, а те не могат да го разпознаят като свое дете, посочва Кънчева и допълва: „Тогава е по-добре да се изведе от този дом, защото проблемите могат да се задълбочат, крият риск за здравето му и неговото правилно развитие”.
Докато от началото на годината досега 26 БГ двойки са се отказали от новите си деца, за същия период е постъпила само една молба от чуждестранна двойка.
Психолозите…
Според психолози три са основните причини да се стига до прекратяване на едно осиновяване, сочат наблюденията на психолозите. Първата е така наречения „пост осиновителен синдром”. След еуфорията от осиновяването родителите осъзнават рационално, че семейството им ще се промени коренно заради трети непознат човек. В същото време не са подготвени и планирали напълно осъзнато. До втория разрив може да се стигне ако родителите пазят тайна от детето, че е осиновено, а то само го разбере, когато е в пубертета. Тогава настъпва криза на идентичността. Третата и най-страшна причина е, когато родителите осиновят дете, за да заместят вече починало.
А в същото време…
1896 осиновители чакат дете
1896 семейства чакат за осиновяване. Броят на сирачетата в регистъра пък е 3026. Все още обаче кандидатите имат твърде високи изисквания. Броят на децата вписани в регистъра за пълно осиновяване пък е 3026. Все още обаче кандидатите имат твърде високи предпочитания и подходящите деца за тях се оказват малко, посочи Кънчева. Повечето искат детето да е от български произход, държат да е от определен пол и възраст – най-често под 1 годинка, както и да е здраво. В същото време половината деца имат и наличие на някакъв здравословен проблем, а разглеждайки ги по произход, преобладава броя на деца от ромски произход или не е посочен такъв и малко са под 1 годинка, обяснява експерт „Закрила на детето” от АСП.
Училище за родители
В тази връзка от миналата година влезе промяна в нормативната уредба, свързана с осиновяването, където се изисква задължително кандидат-осиновителите да преминат през специална обучителна програма, която да ги подготви да посрещнат по най-добрия начин нуждите на осиновеното от тях дете. Освен да бъдат подготвени за новата им роля, кандидатите са запознавани с профила на децата в домовете и каква е възможността да приемат дете с произход, различен от българския. „Всъщност така те се запознават с действителността, за да бъдат склонни да променят поне малко от първоначално заявените от тях изисквания и да вмат правилно решение какво дете са готови да осиновят и отглеждат казва още Кънчева. Обучението помага и да се справят с адаптацията на детето, за да не се получи разсиновяване след време.
950 с нов дом от миналата година
Поправка в Семейния кодекс, приета в края на 2009 г., е отпушила процедурите по осиновявания, сочи статистиката на социалните. С текста беше прието, че ако 6 месеца биологичните му родители не потърсят детето, той веднага се вписва в регистъра за осиновявания. Така докато през 2008 г. общо 674 деца са си намерили семейства, а през 2009 г. бройката им е била 746, през 2010 г. тя е скочила на 950. Само до 30 септември тази година осиновените са 678.
Едно от обясненията: „Не усетихме тръпката”
„Не усетихме тръпката”. Това е сред често срещаните реакции от семейства, които отказват предложеното им дете. Обичайно това се случва на първата среща между кандидатите и сирачето, което отговаря на изискванията им. Тя е много кратка, по-скоро визуална, в присъствието на социален работник, като на детето не се обяснява кои са посетителите, за да не се травмира. Проследява се реакцията и на двете страни. „Понякога детето става плачливо, разстройва се. Кандидатите пък не го усещат като свое дете. Друг път връзката веднага се случва и са безкрайно емоционални, разплакани от щастие”, обяснява Кънчева. Затова се правят още няколко срещи, за да се вземе решение и да не е прибързано. Това е особено важен момент, за да се предотврати бъдещото разсиновяване.
