Снимка: Екатерина Титова

Декември, 1963 година, малко след обяд. Момче на около 13 години върви забързано по столичната улица „Жданов“. Нищо необичайно, ако изключим болничната пижама, в която е облечено, халатът и чехлите. Избягал е от болница, за да отиде на кино. Името му е Георги Ангелов – племеник на Радой Ралин.

Студът сякаш не стига до него. Крачи бързо към кино „Македония” на същата улица. След 10 минути трябва да започне японският филм „Голият остров”. Толкова е чел за него, че няма търпение да седне в тъмния салон пред екрана.

„Един билет”, казва на касата и подава 23 стотинки, но… изненада. Билети няма, защото прожекцията е отменена поради слабо посещение. На лицето му се изписва истинско разочарование. „Слабо посещение. Даже не е забранен от цензурата”, помисля си малкият и с провесен нос излиза отново на студа. Трябва бързо да се върне в „Александровска болница”, откъдето е избягал, за да гледа шедьовъра на Кането Шиндо. Вече го чакат със сурови лица лекари и медицински сестри.

От тази случка са минали почти 50 години. Отдавна кино „Македония” го няма, улицата вече не е „Жданов“, а „Пиротска“, а момчето е посивял мъж, прехвърлил 60-те. Но ако го питате дали би избягал отново от болница, за да гледа филм, не се и замисля. Ако загледате лицето му, ще откриете прилика с Радой Ралин. Също като покойния си вуйчо живее в софийския квартал „Изток”. Когото и да питате в кино средите или посетителите на кино фестивали, ще се сети за Жоро. Защото той е най-голямият киноман у нас. Не пропуска нов филм, няма лента и режисьор, които да не знае, неизменна част е от всеки фестивал.

„Киното за мен е всичко. Няма сила, която да ме отлъчи от него”, казва Жоро

Мания

От началото на 60-те почти няма ден, в който да не е гледал филм. Рекордът му е 9 филма в денонощие. Постига го само два пъти – на фестивала в Белград през 73-а и преди две години на софийския „Киномания”. През 1998 г. пък успява да изгледа 1000 за цялата година. Никога друг път не надхвърля тази бройка. Абсолютният му рекорд е 26 часа непрекъснато в киното.

„Всъщност не гоня количество, просто гледам, това е животът ми”, казва Жоро.

Не спира и днес, но гледа само в киносалона и по телевизията. Компютър и DVD не признава. „Знам, че за съвременен човек е странно, но съм си казал, че няма да се докосна до тях, както и до мобилен телефон”, категоричен е Жоро. Последното му заричане коства доста усилия да го открие човек и да си уговори среща с него. Признава, че все пак му се е наложило да гледа 4-5 филма на компютър, защото никъде другаде не успял да ги намери.

От 1963 г. си води подробни бележки за всяка изгледана лента. В края на всяка година от тогава си прави класация. Не се води от световна мода, само по вкуса си. Но признава, че в повечето случаи неговата преценка съвпада с тази на критиката.

„2004 г. – общо 920 филма от 50 страни. На първо място – „Сбогом Ленин”. 2003 година – 988 филма от 57 държави, на първо място „Говори с нея”. Така Жоро може да изброява с часове. Няма представа колко тефтера е изписал, но е изгледал около 30 000 филма.

Мечтата му винаги е била да бъде режисьор, но така и не успява да запише това. Затова пък никога не се отделя от киното. Каквото и да прави все около него се върти. В казармата в Бургас бил човекът, който избирал на кои филми да ходят войниците. Случвало се по два пъти в седмицата. На Ангелов, разбира се, не му стигало и тук също се отчел с бягство, за да седне пред екрана. Бил дежурен в кухнята, но давали френския филм „Стената” по Жан-Пол Сартр.

Веднъж пък ги завел на филм, посветен на извращенията от войната.

В Софийския университет, където следвал, се грижи за киното – поддържа залата, къса билети, лепи афиши

Обяд или билет…

Днес денят му минава между гледане на филми в кината, киноцентъра и Националната филмотека. Пише критика и рецензии. Живее със 170 лева инвалидна пенсия. Всяка стотинка е пресметната така, че да има пари за кино. Знае къде и кога са най-евтините билети и нарежда цялата си програма според тях. Най-важното за него е пътуването и морето. Разпределил си е годината според афишите: март – фестивал, май юни – Салон на изкуствата, „Любовта е лудост” в края на август във Варна, Златния Ритон в Пловдив, както и „Киномания” през ноември. Пълни раницата с консерви и заминава. Когато свършват яде банички, че е най-евтино. Не стъпва в заведение, за да пести. „Казвам си, че съм ходил на времето, находил съм се. Сега ще пестя заради киното”.

Няма любим филм, няма и любим актьор или сцена, за разлика от повечето киноманиаци. Не заклеймява и никое кино. Според него винаги е имало филми, които са за масите като чалгата в музиката. Според него Холивуд най-вече произвежда филми за инфантилна публика. „През последните години обаче има раздвижване и там. Например „Вавилон” или „Беднякът Милионер”, казва той.

За Радой Ралин казва, че го е насърчавал да пише за кино. Бяхме приятели, не само чичо и племенник. Покрай него се срещнах с какви ли хора, които все идвали на гости в апартамента му.

Колкото му е дало киното, толкова му е взело, повтори няколко пъти Ангелов. Манията му е и една от причините да не се ожени. Веднъж красива дама го поканила на вечеря. „Беше сготвила, облякла се хубаво, красавица беше. Ама аз питам „Имаш ли телевизор, че дават филм?”, спомня си Жоро. Отишъл той, но вместо да седне на масата, седнал пред телевизора.

„Така ми се разсърди, че повече не пожела да ме види”, добавя той. Но не съжалява. „Коя ще ме търпи такъв?”, казва през усмивка. Киното е моят живот. Ще изгледам още някой и друг филм и това е, казва накрая Жоро и започва да мисли комбинации как да отиде на следващия филмов фестивал.