Един младеж, а може би няколко, показаха какво е да мислиш с размах. Показаха, че най-накрая някой в тази държава ще може да се откъсне от бремето на миналото ни преди 1989 г. и целия преход след това. Демонстрира, че все пак има хора, които не се кланят и не козируват на стари авторитети. И то по интелигентен начин. С хубава ирония се надсмя на обременените от миналото и показа на кого от настоящето се кланяме. На новите завоеватели – евтиното шоу, евтиното кино, евтините мисли, желания, страсти, евтината храна, която примамва децата ви с глупави играчки.

Тясно
Но все още е тясно. Стесняват го онези, които потрепериха и на час организираха акцията „почистване”. С лъжа, на тъмно и скришом. Изплашиха се, че може би ще имат отпор и го скриха зад добри намерения и предотвратяване на сблъсъци. А сблъсъци едва ли щеше да има. Колко дойдоха на площада от всички 1700 души от „Фейсбук”? 50, 60? Опасявам се, че да бяха хванали четката в 8 сутринта пак щеше да има толкова. Кога недоволството ни най-накрая ще стане от масата, ще излезе от кръчмата (или социалната мрежа) и ще иде там, където трябва? Защото във „Фейсбук” се изля голяма защита. На площада обаче се изля водата, която да отмие свободното мислене.

Бързи и яростни
А за чистачите – светкавични са, когато трябва да махнат нещо красиво. Защото в понеделник беше красиво. Хората се усмихваха. Днес е сиво. Само да попитам: Защо с тази бързина не изчистят бюстовете в Борисовата? Те са надраскани, буквите ги няма. Излиза, че поп арта е вандализъм, а поругаването на статуи на големи български личности не е. Художникът на паметника беше наречен хулиган и принизен до онези, които оцветяват с боя чатала на статуите и драскат по Левски… Сбъркано е някак, не мислите ли?
И все пак хубавото е, че се роди нещо красиво и то от млади хора. Обиколи света и навън го оцениха. У нас – ще има да мием още паметници, докато ни стане широко.

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Снимка: БОРИС ВОЙНАРОВИЧ