Един младеж, а може би няколко, показаха какво е да мислиш с размах. Показаха, че най-накрая някой в тази държава ще може да се откъсне от бремето на миналото ни преди 1989 г. и целия преход след това. Демонстрира, че все пак има хора, които не се кланят и не козируват на стари авторитети. И то по интелигентен начин. С хубава ирония се надсмя на обременените от миналото и показа на кого от настоящето се кланяме. На новите завоеватели – евтиното шоу, евтиното кино, евтините мисли, желания, страсти, евтината храна, която примамва децата ви с глупави играчки.

Тясно
Но все още е тясно. Стесняват го онези, които потрепериха и на час организираха акцията „почистване”. С лъжа, на тъмно и скришом. Изплашиха се, че може би ще имат отпор и го скриха зад добри намерения и предотвратяване на сблъсъци. А сблъсъци едва ли щеше да има. Колко дойдоха на площада от всички 1700 души от „Фейсбук”? 50, 60? Опасявам се, че да бяха хванали четката в 8 сутринта пак щеше да има толкова. Кога недоволството ни най-накрая ще стане от масата, ще излезе от кръчмата (или социалната мрежа) и ще иде там, където трябва? Защото във „Фейсбук” се изля голяма защита. На площада обаче се изля водата, която да отмие свободното мислене.

Бързи и яростни
А за чистачите – светкавични са, когато трябва да махнат нещо красиво. Защото в понеделник беше красиво. Хората се усмихваха. Днес е сиво. Само да попитам: Защо с тази бързина не изчистят бюстовете в Борисовата? Те са надраскани, буквите ги няма. Излиза, че поп арта е вандализъм, а поругаването на статуи на големи български личности не е. Художникът на паметника беше наречен хулиган и принизен до онези, които оцветяват с боя чатала на статуите и драскат по Левски… Сбъркано е някак, не мислите ли?
И все пак хубавото е, че се роди нещо красиво и то от млади хора. Обиколи света и навън го оцениха. У нас – ще има да мием още паметници, докато ни стане широко.

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Снимка: БОРИС ВОЙНАРОВИЧ

Кралят на фентъзито се подготвя за евтаназия в швейцарска клиника

7000 евро струва, за да избереш кога и как да умреш

„Възнамерявам да умра, седнал в креслото си в градината, с чаша бренди в едната ръка и с „айпод“ с Томас Тайлис в другата. Но понеже, все пак това е добрата стара Англия – ако завали дъжд, ще се прибера в библиотеката“.

Тези думи изрича известният британски писател сър Тери Пратчет в писмо до вестник „Дейло Мейл” преди две години. Той страда от Алцхаймер. Съзнанието на краля на фентъзито бавно си отива от него от 2007 г., когато лекари му поставят тежката диагноза. Преди няколко дни той официално обяви, че вече подготвя документите си, за да се подложи  на асистирано самоубийство – така известната и противоречива евтаназия. Откакто разбира, че му остава малко живот и краят му ще бъде тежък, Пратчет се посещава на темата за евтаназията. Той дори засне документалният филм „Да избереш смъртта“,, в който показва как 71-годишният хотелиерски магнат Питър Смедли погълва шоколадов бонбон с голяма доза барбитурат, причиняваща смъртта му, но и спасяваща го от агонията. Тези кадри разбуниха духовете не само на Острова, но и в цяла Европа. За пореден път се повдигна въпросът за правото да избереш кога да умреш, етично ли е лекар да помогне на болен да си отиде и най-вече дали това трябва да бъде узаконено или в някои случаи, като например в Швейцария, да бъде забранено.

Чаша сок и…

Именно Швейцария е една от страните, в които евтаназията е разрешена със закон още от 1941 г. Пасивното асистираното самоубийство обаче може да стане само по определени условия. То трябва да се извършва единствено след настояване на психично здрави хора, при които е доказано, че им остават месеци живот. Асистиращото лице не трябва да бъде лекар. Не трябва да има скрити интереси от смъртта на болния. Такива самоубийства се правят в редица клиники, като най-известната е „Динитас”. Най-общо се случват по следния начин. Болният изпива чаша портокалов сок или вода със смъртоносна доза барбитурат. Той засяха централната нервна система, като след 10 минути пациентът заспива. Такава смърт е избрал и сър Пратчет. Писателят съвсем не е единствен. Либералният закон в Швейцария привлича стотици неизличимо болни чужденци. На година те наброяват около 200. Разбира се, всички са състоятелни, тъй като да си отидеш по собствено желание под грижата на лекари не струва евтино. Всеки желаещ заплаща около 7000 евро. По данни на „Динитас” към края на миналата година 1138 души са ползвали услугата на асистираните самоубийства в страната. Най-много са от Германия – 592-ма, 102-ма са от Франция, 118 от Швейцария, 19 от Италия, 18 от САЩ и 16 от Испания. В момента около 800 британци чакат евтаназия, пише „Обзървър”. Всички те желаят лека смърт. Терминът евтаназия означава точно това – идва от гръцки и се превежда като „лека и приятна смърт”. Чакащите вярват, че това им е лично право, което не може да бъде отнето. Много лекари го подкрепят, като си навличат гнева и недоволството от много свои колеги, от обществото и най-вече от ревностните християни. Медиците са обвинявани, че пристъпват Хипократовата клетва и буквално извършват предумишлено убийство.

Личен избор

„Ако някой знае, че може да избере момента, в който да умре, ще се научи да цени всеки ден”, казва Тери Пратчет в своя филм. Той споделя и противоречивите си мисли, които го обземат, докато наблюдава последните моменти от живота на героя си – магнатът Питър.

„Бях малко объркан след смъртта му. Вътрешен глас ми казваше, че нещо не е наред, след като един човек е починал. Но от друга страна, той беше болен от неизлечима болест. Той реши да сложи край на мъките си и да не бъде повече в тежест на близките си. Така че в известна степен Питър получи това, което искаше – добра смърт”, споделя още писателят.

Смедли е страдал от неизлечима болест на мозъка и не желаейки бавна и мъчителна смърт, е взел това решение. Пратчет е убеден, че правото да избереш кога и как да си отидеш е кауза, за която ще се бори до края на живота си, дори и по който той ще настъпи.

Забрана на косъм

Оказва се, че на това мнение са и 75% от швейцарците в кантона Цюрих. Те казаха твърдо „не” на опитите на консерваторите в страната да наложат забрана за евтаназията. Те искаха да сложат край именно на „туризма на смъртта. Плановете на правителството поставиха и под въпрос бъдещето на клиниките като „Динитас”. Според швейцарския министър на правосъдието Евелин Видмер-Шлумпф  подобни заведения са започнали да „разхлабват“ правилата и да приемат пациенти без смъртоносни заболявания или пък хора, страдащи от психически разстройства, като например клинична депресия. По думите й трябва да се избегне възможността това да бъде превърнато в „доходоносен бизнес“. По въпроса беше свикан референдум. Именно на него повечето от гласувалите посочиха, че са „за” асистираното самоубийство. Всъщност оказва се, че едва 30% от потърсили услугите на „Динитас” пристъпват до евтаназия. Останалите 70% не се решават, посочват от клиниката.

Но все пак имат право на избор. Евтаназията е разрешена още само в Холандия, Люксембург, Белгия и американския щат Орегон.