Опит за летене
И пак литна и пак стената. Ударът е тежък, а крилата кървят.
Очите-карфици примигват гаснещи, а в тях се оглежда червеният залез. Последната надежда я напуска заедно с последния замах на счупените й криле. В птичата й главица минават образи на ловци и хищници. Примамват, преследват, омайват, нападат, кълват, скубят, удрят, блъскат, дърпат, съскат, хихикат се. И тя пак бяга и пак лети и пак я настигат. И стени, безброй стени с кървави отпечатъци от изкълваното й месо. Но тази е последната. Вече е на земята, а капките кръв се стичат по сивия зид. Победена е. Няма да дочака изгрева, знае го. Поне опита да полети нависоко в синьото небе и белите облаци и завесите от слънчеви лъчи. Но и там бяха стигнали хищниците с големите си стоманени небостъргачи. Прекалено много бетон имаше за крехкото й чупливо телце. Усети хлад. Затвори очи. Спокойствие. Край.
