В края на септември

Отливът си отива

заедно с теб.

Дърпа ви червената луна,

легнала над хоризонта.

Не искам да те пускам,

както не пускам лятото в края на септември

и последната топла вълна, прегърнала брега.

Отмиват се стъпките, които оставяш.

Крачка, две, три и те няма.

Остават само мокри босите ми крака,

следите от пръстите ти по пясъчното ми тяло

и соленият вкус в душата ми.

Сърцето ми изкрясква,

разперва уморените си криле и отлита.

След теб.

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.

 
Wordpress