Бездомни спят на минус 15 градуса на гарата

2 години живот в дупка

„Удрям една доза и забравям за студа“

17-годишно момче едва не почина в подлеза на Централна гара

Текст: Мария Милкова

Снимки: Крум Стоев

Малко след 10:30 вечерта. Бяла шкода фабия спира пред Централна гара в София. От нея слизат 5-ма души и се насочват към няколко кръгли отдушника. Приличат на прозорци с одеяла и кашони за завеси. Личи, че някой живее там. Човекът с фенера дърпа едно от одеялата и надниква вътре.„Ехо! Има ли някой? Тук сме, за да ви помогнем, да ви заведем на топло”, провиква се той и го насочва в тъмнината.

От тук се влиза в "спалнята" на бездомните...

Това е Стефчо, служител в Столична община. Той е част от нощния мобилен екип, който от 1 декември обикаля улиците на София и събира бездомни. Тази вечер е на смяна с Мариана и Петър. От 30 минути кръстосваме с тях подлези и малки улички в центъра на града. Навън е минус 15 градуса.

От вътрешността се чуват гласове. „Какво искате? Какви сте?”, пита мъж в ъгъла. В малкото като кучешка колиба помещение са налягали 12 души. Лежат върху дюшеци, увити са в родопски одеяла и стари юргани, всички почернели от мръсотия. Наоколо е обсипано с боклуци и десетки фасове. Само заради студа не вони прекалено силно.

Наско, бивш затворник и 17-годишният Дамян, болен от пневмония.

Мъжът, който ни отговаря, се казва Юлиян, а в него се е сгушила жена му Галя – тя е инвалид 79% и психически не е добре. Докато той ни обяснява това останалите започват да се разбуждат. Един от тях – Илия, на около 60 години, не е възхитен от посещението ни. „Кви сте вие? Махайте се!” В момента, в който е осветен и вижда, че ще бъде сниман, се разярява. Хваща една маратонка и я насочва към нас.

Илия ни посрещна така..

В този момент Юлиян му се разкрещява да спре. „Какво е тва отношение! Хората искат да ни помогнат, а ти…Ей за тва няма да се оправите, ей!”. Илия обаче е толкова пиян, че се олюлява и сяда на пода. Успокоява се, но за всеки случай общинарите викат подкрепление. След малко идва и дежурен патрул.

Пo думите на тримата социалните ботници често се случва бездомнитe да са  агресивни. Гонят ги, не искат помощ или по-скоро се страхуват, че ще им навлекат повече беди, отколкото да им помогнат. В такива случаи викат полиция. Ако откажат да отодат в дом за временно настаняване, каквито има 4 в София, им дават формуляр, с който писмено да го заявяват. Натам отиват нещата и тази вечер.

Строй се!

По време на полицейската проверка (Юлиян и Галя са вдясно, последният в червено е Пънкара).

След няколко минути пристига и патрулката. Униформените не се церемонят много с 12-те обитатели на подлеза и бързо ги изкарват един по един навън. Този път разярен не е само Илия, а и Наско – бивш затворник от Пещера. Буйства, но бързо е усмирен. Най-спокоен е 32-годишен ром с прякор Пънкара, също лежал на топло. Живее от години на гарата и е на хероин. Галя едва ходи и не осъзнава какво точно се случва. Дори не успява да подаде вярната ръка на мъжа си, за да й помогне. Оказва се, че в дупката е останало момче на 17 години, тъй като не може да ходи. „Казва се Дамян. Много е зле. Болен е, май от пневмония”, обяснява Юлиян. Момчето е сирак, от 12 години живее на улицата, разбираме от останалите. От доста време също друса с хероин. Нужна е линейка и полицаите бързо се обаждат на Бърза помощ.

Молби

Докато чакаме спешната кола Мариана, Стефчо и Петър се опитват да ги убедят да тръгнат към център за временно настаняване. Категоричен отказ. „Не. Били сме там вече. Няма смисъл. Не сме за една супа. Толкова ни дават”, казва Юлиян. Освен това обяснява, че ще му искат различни документи, които ще му струват поне 200 лева. Причината е, че е от Бяла Слатина. Само хора със софийско гражданство могат да бъдат настанявани в домовете веднага. Останалите трябва да съберат една камара документи от родния си град. Юлиян и жена му нямат пукната стотинка, какво остава да платят пътните и таксите за документите. Това е голяма пречка за повече бездомни в София.

Юлиян отказа да иде в дом.

Други, не малко, нямат дори лична карта, което съвсем им отрязва пътя към истинското легло. От „Социално подпомагане“ предоставят помощ за издаване на лична карта, но и това става бавно. Поради тези причини те предпочитат да останат на улицата. На въпрос какво правят в София, никой не може да отговори. „Ще трябват документи за продължително настаняване, но може да останете поне за няколко нощи”, опитва се все пак да ги убеди Мариана, но напразно.

Всички живеят там от около 2 години и не искат да изоставят дупката си, защото някой може да им я вземе. „След 3 дни стават 2 години и 3 месеца. Няма къде да идем. Работа няма, какво да правим? Може и без това място да останем, ако тръгнем”, казва още Юлиян. Той е строител, но покрай кризата останал без работа. Семейството му не го иска заради жена му. Затова двамата избрали улицата. Имат дете – момиченце на 2 годинки. „Анна се казва. Проходила в дома за временно настаняване на ул. „Ришки проход”, казва младият мъж. Изкарали там 3 месеца, колкото е позволено. След това, по думите му, ги изритали. В момента за малката се грижи сестра му. Прехвърлили родителските права на нея, за да може поне момиченцето да живее добре.

Юлиян и Галя

„Тук ни е добре. Топлим се от заведението отдоолу. Когато започват да пържат риба става много топло. Но през нощта настава голям студ“, обяснява още Юлиян и посочва от къде излиза парата. Другият начин да се сгряват е, разбира се, алохолът. „Аз пия вино, Пелин по-точно“. Други обаче разчитат на чистия спирт. Купуват от аптеката едно шише за левче, разреждат го с вода и пият. Проблемът е, че в такова състояние могат да не усетят и кога замръзват. Третият начин за борба със студа са наркотиците. „Взимам една доза и забравям за студа“, казва откровено Пънкара. Допълва обаче, че не го прави много често.

Виновен

След 30 минути линейката идва. С помощта на Юлиян, Пънкара и още един от бездомните, болното момче беше натоварено на линейката и откарано в болница. Малко по-късно Юлиян все пак склони да пусне жена си да спи в истинско легло. Тя беше откарана в дома в „Захарна фабрика”. Останалите обаче останаха в имровизирания си дом. Мариана, Стефчо и Ангел отлетяха към поредния слчуай за бездомен до „Александър Невски“ с надеждата, че може него да приберат на топло и безсънната им работна нощ да не се окаже напразна.

Дамян беше закаран в болница.

„Ще ви кажа истината. Аз съм си виновен. Не го крия. Можех да си отделям някакви пари и да не стигна до това положение. Но тук ми е по-добре от дома”, каза накрая Юлиян.

През тази нощ още двама бездомни отказаха помощта на социалните работници. Тримата успяха да приберат в дом само двама души. Почти сигурно е, че след няколко дни, или поне след 3 месеца, отново ще са на улицата.

700 бездомни спят в дом

Близо 700 бездомни спят в четирите центъра за временно настаняване в София. Поне половината от живеещите на улицата обаче отказват помощ и остават на студа. Клошарите най-вече се настаняват в дома в „Захарна фабрика” и в „Красна поляна”. Там те получават обяд веднъж на ден, лекарска помощ и могат да останат до 3 месеца. За целта обаче те трябва да имат лична карта. Тези без документи се пращат в дом на МВР в „Дружба”. В дома „Св. Димитър” в кв. „Люлин” живеят най-вече пораснали сираци от домовете, които няма къде да отидат. Пълно е и с изоставени многодетни майки. Софиянци могат да подават сигнали за хора, останали без дом на телефони: 112, 987 55 55 и 80 35 900.