С жълта лейка…
Обич в шепи събирам
Не отвън, а от мен.
Тя там расте.
С жълта лейка я поливам всеки ден,
После с лъжичка загребвам от росата на душата си
и капки раздавам.
Ще напръскам и теб,
за да поникне усмивка.
Обич в шепи събирам
Не отвън, а от мен.
Тя там расте.
С жълта лейка я поливам всеки ден,
После с лъжичка загребвам от росата на душата си
и капки раздавам.
Ще напръскам и теб,
за да поникне усмивка.
Днес e като малка пъстра птичка,
побира се в шепи.
Върти глава и примигва с ципите си – мигли.
Сърцето, колкото връх на молив,
тупти в крехките й гърди.
Внимавай с грубите си пръсти
да не я изплашиш.
Ще се пръсне.
Още нещо от мен 🙂