И прибра сърцето си в гардероба
Отключи първата, после втората и накрая третата ключалка. Докато го правеше се замисли, че така отваря вратите на сърцето си, когато някой й хареса. Бавно, ключ след ключ. Свали лилавите си токчетата от уморените си крака и окачи роклята в гардероба. Облече широката си пижама и се отпусна на стария диван, увита в любимото си меко зелено одеяло. Майка й го прати миналата година в колет. Да й е топло. От тогава се увива в него винаги, когато иска да избяга. А иска да избяга, когато се умори…
…да говори, да отговаря, да пита, да се надява, да чака, да бърза, да е първа, да е точна, да е изкусителна, да е невинна, да е естествена, да се усмихва, когато не й се усмихва, да е уверена, когато я е страх, да е силна, когато иска да се скрие, да й е хубава косата, да не й е изтрит лака, да казва ОК, когато не е ОК, да слага телефона все на видно място, за да не пропусне обаждане.
Сега просто ще си поседи на дивана в одеялото. И ще й е леко, защото остави и сърцето си в гардероба. Натежа й и тази вечер ще е без сърце. До сутринта. Утре пак ще си го сложи.
Невероятно добро …
Всяка от нас си има по едно такова одеяло, в което се увива, за да каже на себе си ОК, когато нищо не е ОК…
Мерси много :)))
I vsqka ot nas se izmorqva ot vsichki tezi neshta..vseki den
Mime, haresaha mi lilavite tokcheta i zelenoto odealo, sigurna sum, che ne e sluchaino 😉