Такъв е животът…в Родопите
Смолянско в ужас, мечките в селата
ЛОВЯТ СТРЪВНИЦА С МАРМАЛАД
Малко след 12 на обяд. Три високо проходими джипа – тойота, мерцедес и лада нива се движат по черен път. Намират се в местността Блатево на около 5 км над родопското село Малка Арда. В багажника им има стоманено въже, царевица и мармалад.
След минути около 10 души слизат от колите, движат се близо един до друг, предпазливи са. Стигат до място, където тревата е смачкана, виждат се следи от борба. Опръскана е с кръв. На метър от там лежат чифт очила. Те са на 64-годишната Галина Димитрова от селото. Преди 3 дни на това място тя изживя най-големия ужас в живота си. Докато бере гъби със сестра си, жената е нападната от мечка стръвница. Звярът изскочил от храстите, Галя побегнала, но тежката лапа се стоварила върху врата й и я повалила на земята. Само виковете на сестра й Сийка и хвърлените камъни успели да изгонят освирепялото животно.
Примки
Мъжете, които оглеждат мястото, са лесничеи от местното горско стопанство „Славейно” и експерти от Министерството на околната среда и водите. Задачата им е да поставят капани, с които да уловят мечката. За около 30 минути те опъват въжето така, че когато тя стъпи върху него, лапата да се стегне. Примката е направена да се задейства само при тегло над 150 кг, за да не се хване друго животно или човек. Всъщност за човек няма опасност, защото от сряда никой от Малка Арда не смее да припари в гората от страх. До капана горските слагат царевица и малинов мармалад, за да примамят освирепялото от глад животно. Ще повторят същото 7 пъти до вечерта. Толкова примки ще опънат наоколо. Оказва се, че там е леговището на мечката. Галя и Сийка са навлезли в нейната територия и затова са били нападнати. От описанията на Сийка и от записите на камерите (виж карето) заключили, че мечката не е особено голяма – между 150 и 200 кг, и няма малко.
На площада
Снимки: Александър Михайлов
Докато горските залагат капаните, в Малка Арда вече ги чакат. Двайсетина мъже и няколко жени са насядали по пейки в центъра на селото. Ще има събрание. Всички са изнервени. Само преди два месеца са загубили свой приятел след нападение от мечка в близкото село Кутела. 65-годишният Никола Шиков загина на 500 м над селото. „Наяден е бил целият, парчета липсваха от него”, казват мъжете. „Това щеше да стане и с Галя, ако не беше сестра й”, добавя ловджията Митко Комитов. „Преди няколко дни един друг – бай Цанко – беше гонен ей на тоя хълм тука“, разказа още Митко, посочвайки хълма зад себе си.
Намираме 80-годишния бай Цанко в дома му. Къщата му е точно в подножието на хълма. Оказва се дребен белокос старец по пижама, усмихнат, със светли очи. “Имам ниви горе. Ходя всеки ден да ги гледам. Оня ден изведнъж изскочи. Хукнах да бягам, ама паднах до едно дърво. Слава Богу, тя си тръгна“, спомня си ужасът човекът. Той дори си ударил главата. От този случай не излиза. 
Бай Цанко не е единственият, виждал мечка толкова отблизо. „Преди година една слезе в селото. Разходи се тука до читалището. В двора ми влезе“, спомня си на площада възрастен мъж на име Данчо. В съседното село Петково друга мечка изкъртила вратата на кочина и измъкнала 80-килограмово прасе. „Влачила го, яла го. К’во да напрайш. Само седиш и гледаш“, клатят глава местните.
Зверовете са ежедневие за хората в този край. Не минава ден без да изчезне овца, коза, магаре. Овчарите са вдигнали ръце. Гледат да се пазят, а стадото – каквото стане. В същото време гората ги храни – там са нивите им, сеят картофи, събират сено, секат дърва, берат гъби. На друго не могат да разчитат.
Среща
Точно в 8 ч вечерта джиповете спират пред насъбралите се. Пред тях застава Руслан Сербезов, шеф на Националната комисия за управление на кафявата мечка в България към към МОСВ. Той накратко обяснява какво са направили през деня. В момента, в който заявява, че мечката няма да бъде убита, се надигат гневни гласове. 
„По-мили са ви мечките на вас. Ми дайте да се махнем, закарайте ни в един блок, да не пречим на мечките“, казва мъж.
„Страх ме е за детето. Вече е стресирано. Само мечки говори и сънува, намесва се продавачката на близкия хранителен магазин Роса.
„Жена ми разчита на 10 лева от гъбите на ден. От тва се храним. Как да излезе сега? Значи, хем безработни, хем мечки!“, крещи друг. „Тая държава не мисли за нас, по-мили са й мечките от хората“.
След около час подобни разговори стана ясно, че мечката все пак ще бъде пощадена в следващите 10 дни. Ако до тогава не бъде уловена, от МОСВ ще издадат разрешително за острел. До тогава никой не можа да каже на хората как ще се изхранват. Оставяме ги така на ракия и мастика пред хранителния магазин. На следващия ден стана ясно, че стравницата все още не е подушила малинови мармалад. „Рано е. Трябват 2 дни да се махне човешката миризма“, обясняват ловджиите. Очакват до 10 дни да я заловят, но са скептични.
През това време ранената Галя ще се възстановява в смолянската болница. Вчера беше оперирана. До дни се очаква да излезе от интензивното отделение. „Раните са много дълбоки, ще я лекуваме още дълго“, казаха лекари.
Над 300 зверове бродят наблизо
Поне 3 различни са заснели нощни камери около „Малка Арда“. Според горските на метри от селот о живеят поне 4-5. Над 300 мечки пък бродят из смолянските гори. „Ей на този връх има една с две малки”, казва Златко, един от лесничеите, поставял капаните в четвъртък. Никой обаче не може да каже дали мечаа в Кутел е същата, която е нападнала Галя. Много станаха случаите на нападнати и гонени. Това значи, че не са малко”, казва още Златко. Той също е гонен от мечка. „Гони ме 200 м и кучето бягаше с мен”, шегува се младият мъж, макар да не му е до смях. Има 3-годишен син и се страхува за него. Във вторник, ден преди нападението срещу Галя, на същото място се събрали деца от селото. „Късмет, страх ме е да помисля какво е могло да стане“.
Експерти:
Пейте в гората и носете спрей
Да вдигат шум и да пеят в гората, посъветваха експертите хората. Те приеха това като подигравка. „Да пеем? Ми айде ходете и пейте в гората вие!“, отвърнаха те. По подобен начин реагираха и на обещанието, че ще получат специални спрейове за самозащита и електропастири – ограда с ток, с която да оградят дворове и селскостопански постройки. Екоминистерството планира да ги раздава по график в кметствата на най-засегнатите села. „Кви спрейове, кви електропастири ни говорите, бе? Ами дай да пеем в гората, в едната ръка спрей да носим, в другата торбата, а пък гъбите, сами ще скачат в нея”, намесва се друг. Разберете там в София, нас гората ни храни“
Бизнесът с гъби замря, родопчани гладни
„Красив, ама беден край сме. От 400 души в селото тия дето работят се броят на пръсти”, разказа горският Златко. Той е един от малкото млади, останали по тия места. Хората се изхранват от гората – събират гъби, сеят картофи по нивите, събират сено и дърва. Сега не могат да излязат от страх, а с това и пари няма”, казва той. Килограм гъби по тия места се изкупува за лев. Мъже и жени всяка сутрин стават в 5 сутринта и тръгват по гората. Това е единствената им прехрана. „Жертват живота си за 10 лева, толкова изкарват на ден”. От сряда бизнесът с гъби в района е замрял. Мъжът, който обикаля и ги изкупува даже не идвал, разказа кметът Боровина. Във вторник там бе нападнат 56-годишен мъж. Само падането в дере го спасило.
Мария Милкова
Снимки: Александър Михайлов
