Archive for юли, 2010

Impress

От известно време се забавлявам с Adobe Illustrator и Photoshop. Мисля да поствам тук разни нещица, които се получават…

Започвам с Impress. Това е първото нещо, което спретнах на Illustrator-а. Когато си в болнични един месец имаш цялото време на света да разучаваш програмки. Тук особено много се радвах на четките, както се вижда. Най-хубавото е, че не ти трябва бурканче с вода, не трябва да топкаш в него 100 пъти, не се цапащ и може да затриваш всичко, което не ти харесва. :) ))) За импресията долу се вдъхнових от layout-а на блога ми.

impress-4

Следващото отново е на Illustrator-а. Много, ама много обичам кафе. Докато пиех една сутрин ми хрумна ей това лого.

coffee brown

Това пък е резултатът от вчерашните ми занимания с Photoshop. Има конкурс за лого на бар Thin Red Line. Та ето какво се получи.

thin red line 1

Posted on юли 25th, 2010 by Molivche  |  77 Comments »

Културка

Цялата ни култура в една снимка

(моля, гледайте микрофона на русата в средата)

4444

P.S Запознати със знайните и незнайни представители на тази култура разкриха, че въпросната „дама“ била Андреа. Чудно, как се разпознават

Posted on юли 23rd, 2010 by Molivche  |  1 Comment »

Такъв е животът…в Родопите

Смолянско в ужас, мечките в селата

ЛОВЯТ СТРЪВНИЦА С МАРМАЛАД


860801-88

Малко след 12 на обяд. Три високо проходими джипа – тойота, мерцедес и лада нива се движат по черен път. Намират се в местността Блатево на около 5 км над родопското село Малка Арда. В багажника им има стоманено въже, царевица и мармалад.

След минути около 10 души слизат от колите, движат се близо един до друг, предпазливи са. Стигат до място, където тревата е смачкана, виждат се следи от борба. Опръскана е с кръв. На метър от там лежат чифт очила. Те са на 64-годишната Галина Димитрова от селото. Преди 3 дни на това място тя изживя най-големия ужас в живота си. Докато бере гъби със сестра си, жената е нападната от мечка стръвница. Звярът изскочил от храстите, Галя побегнала, но тежката лапа се стоварила върху врата й и я повалила на земята. Само виковете на сестра й Сийка и хвърлените камъни успели да изгонят освирепялото животно.

Примки

Мъжете, които оглеждат мястото, са лесничеи от местното горско стопанство „Славейно” и експерти от Министерството на околната среда и водите. Задачата им е да поставят капани, с които да уловят мечката. За около 30 минути те опъват въжето така, че когато тя стъпи върху него, лапата да се стегне. Примката е направена да се задейства само при тегло над 150 кг, за да не се хване друго животно или човек. Всъщност за човек няма опасност, защото от сряда никой от Малка Арда не смее да припари в гората от страх. До капана горските слагат царевица и малинов мармалад, за да примамят освирепялото от глад животно. Ще повторят същото 7 пъти до вечерта. Толкова примки ще опънат наоколо. Оказва се, че там е леговището на мечката. Галя и Сийка са навлезли в нейната територия и затова са били нападнати. От описанията на Сийка и от записите на камерите (виж карето) заключили, че мечката не е особено голяма – между 150 и 200 кг, и няма малко.


На площада

sybranie 1

Снимки: Александър Михайлов

Докато горските залагат капаните, в Малка Арда вече ги чакат. Двайсетина мъже и няколко жени са насядали по пейки в центъра на селото. Ще има събрание. Всички са изнервени. Само преди два месеца са загубили свой приятел след нападение от мечка в близкото село Кутела. 65-годишният Никола Шиков загина на 500 м над селото. „Наяден е бил целият, парчета липсваха от него”, казват мъжете. „Това щеше да стане и с Галя, ако не беше сестра й”, добавя ловджията Митко Комитов. „Преди няколко дни един друг – бай Цанко - беше гонен ей на тоя хълм тука, разказа още Митко, посочвайки хълма зад себе си.

Намираме 80-годишния бай Цанко в дома му. Къщата му е точно в подножието на хълма. Оказва се дребен белокос старец по пижама, усмихнат, със светли очи. “Имам ниви горе. Ходя всеки ден да ги гледам. Оня ден изведнъж изскочи. Хукнах да бягам, ама паднах до едно дърво. Слава Богу, тя си тръгна“, спомня си ужасът човекът. Той дори си ударил главата. От този случай не излиза. bai-canko

Бай Цанко и лесничеят Златко

Бай Цанко не е единственият, виждал мечка толкова отблизо. „Преди година една слезе в селото. Разходи се тука до читалището. В двора ми влезе“, спомня си на площада възрастен мъж на име Данчо. В съседното село Петково друга мечка изкъртила вратата на кочина и измъкнала 80-килограмово прасе. „Влачила го, яла го. К’во да напрайш. Само седиш и гледаш“, клатят глава местните.

Зверовете са ежедневие за хората в този край. Не минава ден без да изчезне овца, коза, магаре. Овчарите са вдигнали ръце. Гледат да се пазят, а стадото – каквото стане. В същото време гората ги храни – там са нивите им, сеят картофи, събират сено, секат дърва, берат гъби. На друго не могат да разчитат.

Среща

Точно в 8 ч вечерта джиповете спират пред насъбралите се. Пред тях застава Руслан Сербезов, шеф на Националната комисия за управление на кафявата мечка в България към към МОСВ. Той накратко обяснява какво са направили през деня. В момента, в който заявява, че мечката няма да бъде убита, се надигат гневни гласове. sybranie

По-мили са ви мечките на вас. Ми дайте да се махнем, закарайте ни в един блок, да не пречим на мечките“, казва мъж.

Страх ме е за детето. Вече е стресирано. Само мечки говори и сънува, намесва се продавачката на близкия хранителен магазин Роса.

Жена ми разчита на 10 лева от гъбите на ден. От тва се храним. Как да излезе сега? Значи, хем безработни, хем мечки!“, крещи друг. „Тая държава не мисли за нас, по-мили са й мечките от хората“.

След около час подобни разговори стана ясно, че мечката все пак ще бъде пощадена в следващите 10 дни. Ако до тогава не бъде уловена, от МОСВ ще издадат разрешително за острел. До тогава никой не можа да каже на хората как ще се изхранват. Оставяме ги така на ракия и мастика пред хранителния магазин. На следващия ден стана ясно, че стравницата все още не е подушила малинови мармалад. „Рано е. Трябват 2 дни да се махне човешката миризма“, обясняват ловджиите. Очакват до 10 дни да я заловят, но са скептични.

През това време ранената Галя ще се възстановява в смолянската болница. Вчера беше оперирана. До дни се очаква да излезе от интензивното отделение. „Раните са много дълбоки, ще я лекуваме още дълго“, казаха лекари.


Над 300 зверове бродят наблизо

Поне 3 различни са заснели нощни камери около „Малка Арда“. Според горските на метри от селот о живеят поне 4-5. Над 300 мечки пък бродят из смолянските гори. „Ей на този връх има една с две малки”, казва Златко, един от лесничеите, поставял капаните в четвъртък. Никой обаче не може да каже дали мечаа в Кутел е същата, която е нападнала Галя. Много станаха случаите на нападнати и гонени. Това значи, че не са малко”, казва още Златко. Той също е гонен от мечка. „Гони ме 200 м и кучето бягаше с мен”, шегува се младият мъж, макар да не му е до смях. Има 3-годишен син и се страхува за него. Във вторник, ден преди нападението срещу Галя, на същото място се събрали деца от селото. „Късмет, страх ме е да помисля какво е могло да стане“.


Експерти:

Пейте в гората и носете спрей

Да вдигат шум и да пеят в гората, посъветваха експертите хората. Те приеха това като подигравка. „Да пеем? Ми айде ходете и пейте в гората вие!“, отвърнаха те. По подобен начин реагираха и на обещанието, че ще получат специални спрейове за самозащита и електропастири – ограда с ток, с която да оградят дворове и селскостопански постройки. Екоминистерството планира да ги раздава по график в кметствата на най-засегнатите села. „Кви спрейове, кви електропастири ни говорите, бе? Ами дай да пеем в гората, в едната ръка спрей да носим, в другата торбата, а пък гъбите, сами ще скачат в нея”, намесва се друг. Разберете там в София, нас гората ни храни“


Бизнесът с гъби замря, родопчани гладни

Красив, ама беден край сме. От 400 души в селото тия дето работят се броят на пръсти”, разказа горският Златко. Той е един от малкото млади, останали по тия места. Хората се изхранват от гората – събират гъби, сеят картофи по нивите, събират сено и дърва. Сега не могат да излязат от страх, а с това и пари няма”, казва той. Килограм гъби по тия места се изкупува за лев. Мъже и жени всяка сутрин стават в 5 сутринта и тръгват по гората. Това е единствената им прехрана. „Жертват живота си за 10 лева, толкова изкарват на ден”. От сряда бизнесът с гъби в района е замрял. Мъжът, който обикаля и ги изкупува даже не идвал, разказа кметът Боровина. Във вторник там бе нападнат 56-годишен мъж. Само падането в дере го спасило.

Мария Милкова

Снимки: Александър Михайлов

Posted on юли 21st, 2010 by Molivche  |  55 Comments »

Женски мисли

Posted on юли 12th, 2010 by Molivche  |  2 Comments »

Една нощ в „Пирогов“

100 ДЕЦА НА НОЩ В „ПИРОГОВ“

В шокова зала спасяват едно на 7 минути

Най-много са инцидентите при хубаво време

Picture 038Петък вечер, 20:40 ч. Изтекли са 40 минути от нощната смяна в Детска шокова зала на „Пирогов”, но през ръцете на двете сестри и единствената санитарка са преминали вече 9 деца.
Поредна линейка спира пред стъклената врата на отделението. На носилката е номер 10 – момче на около 9-10 години, с бинтована глава. На белия бинт личат две големи червени петна.
„Паднало, докато играе футбол. Рана на главата”, докладва дежурният лекар от Бърза помощ.
„Ела, леля. Спокойно, може да седнеш тука”, поема го старшата сестра Нели Гочева. През това време колежката й Анита записва данните от бабата на детето. Възрастната жена е притеснена. След малко ще бъде помолена да отиде в чакалнята – ужасът за всички майки, бащи, баби и близки.
През това време бинтът на малкия футболист вече е свален и го приготвят за преглед при дежурния лекар. „Тичах за топката, един спъна и паднах на цимента“, разказва момчето. Ще се шие. Докато се занимават с малкия, отпред са се насъбрали майки и бащи с деца за преглед, спира нова линейка, а телефонът звъни, за да им съобщят, че до 30 минути им карат момче от Годеч.Picture 006

Без край

Всъщност така е 24 часа в денонощието. За това време минават между 180 и 200 деца. Това прави по дете на всеки 7 минути – премазани от катастрофи, паднали след игра на футбол, докато карали колела, нарязани от стъклени чаши, с навехнати крака и ръце, с кърлежи, отровени. „Идват от всички краища на България. „Най-стресовото е, че както няма 20 минути работа или са само с леки наранявания, изведнъж може да дойде много тежък случай, стават и повече“, казва Нели.
„Много родители водят децата си, а не са за тук. Случаите не са тежки – температура, настинка, но те са притеснени и първо за нас се сещат. А трябва да звъннат на личния лекар. Ние не ги връщаме, но ни затормозява работата“, казва Нели. Това най-често правели ромите. Случвало се да се разхождат по улицата и да решат да се прегледат. И тази вечер едно ромско семейство беше дошло за нищо. Picture 042

Шевове, колела и теснотия

Докато ни разказва това футболистът с раната на главата вече е приготвен за шиене. Д-р Александър Атанасов вече му бие упойка в главата. Малкият не издава нито звук, дори не проронва сълза. „Герой“, хвалят го лекаря и сестрите.
Само след няколко минути пристига притеснен татко, гушнал 3-годишната си дъщеричка Петя. „Изпуснахме порцеланова чаша и тя стъпи на парче“, казва бързи бащата. Обяснява, че ходили в частна болница, но ги върнали и казали да дойдат тук. „Често се случва. Взимат им парите за преглед и после хайде в „Пирогов“.
С малката Петя спокойствието в шокова свършва. След нея се изсипват – момче на 11, което куца, момиче на 3 с кърлеж. Друго го носят, защото не може да ходи – с инфекция е на крака след ухапване от насекомо. В рамките на 8 минути две лин линейки водят две момчета на 14 години, паднали от колело – Мишел от Костенец и Иван от Годеч. След малко пристига 15-годишният Жан-Мишел със смазан пръст.
„Като се съберат толкова направо се прескачаме в залата“, казва на шега Нели. И сега едва се събират всички. Това е едно от малкото неща, от което се оплака екипът. Другото е, че не са им правили ремонт от 15 години и не е купувана нова апаратура. Само едно ЕКГ, дефибрелатор и апарат за изкуствено дишане.Picture 029
Въпреки, че за първите 3 часа от дежурството минаха почти 30 пациента, за Нели, Ани и Незабравка това е една от спокойните нощи. Причината е в падналият дъжд по-рано. „Лошо ли е времето, спокойни сме. Тогава децата са си вкъщи и инцидентите са по-рядко.“

Смъртта

Най-трудно за всички остава сблъсъкът със смъртта. В това отделение е особено тежко. На година в ръцете на екипите умират около 10 дечица. Някои им ги носят вече починали или са в толкова тежко състояние, че умират на масата в залата.
„На каквото и да си се нагледал, железни нерви да си изковал, не се приема леко. Спомня ме си децата, личицата им, сънуваме ги“, казва Нели.
Последният случай е с дъщеричката на световния ни шампион по борба Серафим Бързаков. 10-годишната Мария Магдалена била докарана в много тежко състояние. „Кървеше отвсякъде. Не почина при нас, но по-късно си отиде в реанимацията“. Помнят и едно дете, дошло без лице след челен удар на магистралата. То обаче оживяло.
Оставяме ги малко след полунощ. До тогава бяха минали 113 деца. До края на смяната им станали 164.

Picture 030


Узреят ли черешите, отделението пълно

Дойде ли сезонът на черешите в отделението се пълни с паднали от дърветата „Всяка година е така през юни. Водят ни ги от цялата страна”, казва сетра Нели. Най-страшното било когато детето си удари главата в тила. Тогава може да има и случай на кома. Другото време, когато сестрите и лекарите се виждат в чудо са баловете и Нова година. По нощите започват да идват препили, нарязани от чаши, паднали от люковете на колите. „Преди беше пълно с паднали от колие. Някои от случаите бяха тежки. През последните години обаче намаляха. Явно започнаха да се усещат, а и полицията да следи повече за това”, казва още Нели. За Нова година е най-чести са инцидентите с пиратки.


Най-страшната нощ – „Индиго”

Въпреки, че ден и нощ се сблъскват с детска болка и ужасяващи гледки, има моменти, които екипът не може да изтрие от съзнанието си. Такава е нощта на „Индиго”. На 21 декември 2001 г. от блъсканицата пред детската дискотека загинаха 7 деца, а десетки бяха ранени.
„Цял живот ще го помня. Страшно беше. Водеха ги на талази. 40 бяха със симптоми на задушаване заради притискането от тълпата“, спомня си Нели. „Други ни ги водеха мъртви в седнало положение – така са си отишли. Имаше стъпкани – паднали, не могат да се изправят и смазани. Отпред пред отделението пък тълпа от родители искаха да разберат какво се случва – не знаеха дали детето им е живо или ранено, дали въобще е при нас. Чули по новините и тръгнал“

Нападал ги ромски клан и баща с пистолет

Цигански клан нападнал екипа на шокова преди няколко години. Линейка докарала вече мъртво ромче от Кюстендилско. „След нея обаче се изсипаха тумба роми с мерцедси и беемвета“, спомнят си сестрите в малкото свободни минути, които имат. Обвиниха лекаря от Бърза помощ, че го убил с дефибрелатора, даже го биха“. Когато и в отделението им казали, че е си е отишло ромите разбили вратата и нахълтали в залата. Изпочупили всичко. Наложило се да идва полиция. От тогава вратата им малко заяжда.
„По едно време само седнахме и ги оставихме да вилнеят“, спомнят си те. След случката им сложили паник бутон. „С него сме по-спокойни, но знае ли човек какви могат отново да дойдат. Не ги знаеш какви са“. Така веднъж баща извадил пистолет.

Posted on юли 7th, 2010 by Molivche  |  No Comments »

 
Wordpress