Такъв е животът в… България 2

СЕЛО СИ ИСКА ПОЩАТА И ВЕСТНИКА

p
Откъснато от информационния свят остава софийското село Макоцево от 1 юли. Тогава единствената им пощальонка напуска заради съкращенията на бюджета в „Български пощи“. Угрижено за проблема разказа една от жителките му Иванка Дойчева. От юли в Макоцево ще идва пощальонка от съседното Чеканчево, но само два пъти в седмицата. Освен притесненията как ще си плаща тока, телефона и водата Иванка има и друго – при нея вече няма да пристига редовно вестник „Телеграф“, чийто абонат е вече две години.
„Е, вчерашни вестници ли ще четем? Не искаме да изглежда все едно от мухата правим слон, ама това, че живеем в село, значи ли да сме откъснати от света? Имам право на абонамент като всички останали. А пощите ни го отнемат. Платила съм си даже и за юли“, обяснява Иванка пред наш екип. С пощата досега пристигало и любимото детско списание на 3-годишната й дъщеричка с кукли Барби на страниците му.
Вестниците не са единственият проблем за хората в Макоцево. Само в един ден от месеца те ще могат да си плащат и сметките за ток, вода и телефон, както и да си вземат пенсията.

mmmmmm
„Не зная как ще се получи това. Предишната пощаджийка ги събираше в неработните дни – събота и неделя. Новата няма да идва тогава. Пълен хаос“, клати глава кметът Атанас Никофоров. Проблемът засяга пряко или косвено 200-та души, живеещи в селото и другите 800 от вилната зона.
„Освен че селото остава без поща, и една жена остава без работа. Имаме нужда от нея“, казва Иванка и ни води към къщата на пощальонката.

По пътя

Тя не работи като по филмите – въртяща педалите на колело, отрупано с пощенски пликове, колети и вестници. Мария разнася всичко пеша. Започва по тъмно – преди всичките си съселяни, мята чантата през рамо и лека-полека изминава разстоянието от 4 км до съседното Чеканчево. Там е най-близката пощенска станция. Преди това вече е минала през всяка къща, за да събере сметките за ток, телефон и вода, които да занесе там. На връщане чантата й е пълна с всички писма, колети и вестници, заради които пак минава от врата на врата. Всяка последна събота на месеца е посветена на пенсиите. Тогава кметът я кара с колата си до Чиканчево за своя сметка. След като ги вземе, тя се настанява в смесения магазин на площада срещу църквата и чака всеки да дойде да си вземе парите.
„Няма зима, лято, пек, дъжд, сняг, трябва да се върви, пощата все има“, казва Мария.
За хората се е превърнала в нещо много повече от пощальон. „Като раздаде пощата, понякога идва за малко да гледа детето“, намесва се Иванка.
Грижи се така за съселяните си вече 16 години.

Бъдеще
Copy of Copy of mmmmmm

Така ще е до 1 юли.

„Няма как. Предлагат да ме оставят за 2 часа работен ден и да ми плащат 70 лева. А на практика работата няма да намалее. Пътят си е същият, ще разнасям същата поща. Обидно е“, казва Мария. Обяснението за унижението е кризата.
„Поне да я съкратят. Тогава ще й платят обещетение от 6 заплати. Но те не искат, скъпо им е и намаляват времето и парите, за да се откаже сама“, каза кметът Атанас.
Всъщност и досега любимата „пощаджийка“, както я наричат в селото, е работила за жълти стотинки. За 4-часов работен ден „Български пощи“ й плаща 162 лева. Но и все пак е нещо. Когато я питаме какво ще прави сега, белокосата жена вдига рамене:
„Не знам… Кой ще ме вземе на тия години? Аз след четири години и половина се пенсионирам. Такива не ни искат. Те младите не ги взимат, мен ли?“.
Ако не си намери работа, ще загуби 4 години стаж. Заради работата на половин работен ден той също се намалява. Така, въпреки че е работила 37 години, по документи ще са около 30. Което е равносилно на мизерна пенсия.

Мария Милкова
Снимки: Христо Танев

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.

 
Wordpress