Такъв е животът в… България 2
СЕЛО СИ ИСКА ПОЩАТА И ВЕСТНИКА
Откъснато от информационния свят остава софийското село Макоцево от 1 юли. Тогава единствената им пощальонка напуска заради съкращенията на бюджета в „Български пощи“. Угрижено за проблема разказа една от жителките му Иванка Дойчева. От юли в Макоцево ще идва пощальонка от съседното Чеканчево, но само два пъти в седмицата. Освен притесненията как ще си плаща тока, телефона и водата Иванка има и друго – при нея вече няма да пристига редовно вестник „Телеграф“, чийто абонат е вече две години.
„Е, вчерашни вестници ли ще четем? Не искаме да изглежда все едно от мухата правим слон, ама това, че живеем в село, значи ли да сме откъснати от света? Имам право на абонамент като всички останали. А пощите ни го отнемат. Платила съм си даже и за юли“, обяснява Иванка пред наш екип. С пощата досега пристигало и любимото детско списание на 3-годишната й дъщеричка с кукли Барби на страниците му.
Вестниците не са единственият проблем за хората в Макоцево. Само в един ден от месеца те ще могат да си плащат и сметките за ток, вода и телефон, както и да си вземат пенсията.
„Не зная как ще се получи това. Предишната пощаджийка ги събираше в неработните дни – събота и неделя. Новата няма да идва тогава. Пълен хаос“, клати глава кметът Атанас Никофоров. Проблемът засяга пряко или косвено 200-та души, живеещи в селото и другите 800 от вилната зона.
„Освен че селото остава без поща, и една жена остава без работа. Имаме нужда от нея“, казва Иванка и ни води към къщата на пощальонката.
По пътя
Тя не работи като по филмите – въртяща педалите на колело, отрупано с пощенски пликове, колети и вестници. Мария разнася всичко пеша. Започва по тъмно – преди всичките си съселяни, мята чантата през рамо и лека-полека изминава разстоянието от 4 км до съседното Чеканчево. Там е най-близката пощенска станция. Преди това вече е минала през всяка къща, за да събере сметките за ток, телефон и вода, които да занесе там. На връщане чантата й е пълна с всички писма, колети и вестници, заради които пак минава от врата на врата. Всяка последна събота на месеца е посветена на пенсиите. Тогава кметът я кара с колата си до Чиканчево за своя сметка. След като ги вземе, тя се настанява в смесения магазин на площада срещу църквата и чака всеки да дойде да си вземе парите.
„Няма зима, лято, пек, дъжд, сняг, трябва да се върви, пощата все има“, казва Мария.
За хората се е превърнала в нещо много повече от пощальон. „Като раздаде пощата, понякога идва за малко да гледа детето“, намесва се Иванка.
Грижи се така за съселяните си вече 16 години.
Бъдеще
Така ще е до 1 юли.
„Няма как. Предлагат да ме оставят за 2 часа работен ден и да ми плащат 70 лева. А на практика работата няма да намалее. Пътят си е същият, ще разнасям същата поща. Обидно е“, казва Мария. Обяснението за унижението е кризата.
„Поне да я съкратят. Тогава ще й платят обещетение от 6 заплати. Но те не искат, скъпо им е и намаляват времето и парите, за да се откаже сама“, каза кметът Атанас.
Всъщност и досега любимата „пощаджийка“, както я наричат в селото, е работила за жълти стотинки. За 4-часов работен ден „Български пощи“ й плаща 162 лева. Но и все пак е нещо. Когато я питаме какво ще прави сега, белокосата жена вдига рамене:
„Не знам… Кой ще ме вземе на тия години? Аз след четири години и половина се пенсионирам. Такива не ни искат. Те младите не ги взимат, мен ли?“.
Ако не си намери работа, ще загуби 4 години стаж. Заради работата на половин работен ден той също се намалява. Така, въпреки че е работила 37 години, по документи ще са около 30. Което е равносилно на мизерна пенсия.
Мария Милкова
Снимки: Христо Танев
